Да заровим оръжията на бунта си
Нека заровим – много, много дълбоко – всеки елемент на бунт против Бог и да го заместим с драговолно сърце и драговолен ум.
В Книгата на Мормон е записано, че приблизително 90 години преди раждането на Христос синовете на цар Мосия започват 14-годишна мисия сред ламанитите. В продължение на много поколения са били правени неуспешни опити народът на ламанитите да бъде доведен до вяра в учението на Христа. Но този път, чрез чудодейните намеси на Светия Дух, хиляди ламанити се обръщат във вярата и стават ученици на Исус Христос.
Четем: „И тъй както е сигурно, че жив е Господ, тъй е сигурно, че всички, които повярваха или всички, които бяха доведени до знанието за истината чрез проповядването на Амон и братята му, според духа на откровението и пророчеството и силата Божия, която вършеше чудеса чрез тях – да, аз ви казвам, тъй както жив е Господ, тези ламанити, които повярваха в техните проповеди и бяха обърнати към Господа, никога не отпаднаха“.
Ключът към това трайно обръщане във вярата на този народ е даден в следващия стих: „Защото те станаха един праведен народ; защото те положиха оръжията на бунта си, за да не се борят никога повече против Бога, нито срещу някои от братята си“.
Тези „оръжия на бунта“ са нещо както буквално, така и символично. Става дума за техните мечове и други оръжия за война, но също така и за тяхното неподчинение на Бог и Неговите заповеди.
Царят на тези обърнати във вярата ламанити изразява това по следния начин: „И сега, ето, братя мои (…) това беше всичко, което можехме да направим (…) да се покаем за всичките си грехове и за многото извършени от нас убийства и да сторим Бог да ги премахне от сърцата ни, защото това беше всичко, което можехме да направим, та да се покаем достатъчно пред Бога, та Той да премахне петното ни“.
Обърнете внимание на думите на царя – не само че тяхното искрено покаяние довежда до опрощение на греховете им, но Бог също така премахва петното от тези грехове и дори желанието да се греши от сърцата им. Както знаете, вместо да поемат какъвто и да било риск да се върнат към предишното си състояние на бунт против Бог, те заравят своите мечове. И като заравят физическите си оръжия, с променени сърца, те също така заравят своята предразположеност към извършването на грях.
Бихме могли да се запитаме какво можем да правим, за да следваме този модел да „положи(им) оръжията на бунта си“, каквито и да са те, и да станем толкова „обърнати към Господа“, че петното от греха и желанието да вършим грях да бъдат премахнати от сърцата ни и ние никога да не отпаднем.
Бунтът може да бъде активен или пасивен. Класическият пример за съзнателен бунт е Луцифер, който в доземния живот се противопоставя на плана на изкупление на Отца и подтиква други също да му се противопоставят, „и в него ден мнозина го последваха“. Не е трудно да разпознаем влиянието на неговия продължаващ бунт и в нашето собствено време.
Несвятото трио от антихристи в Книгата на Мормон – Серим, Нехор и Корихор – ни дава класически материал за изучаване на активен бунт против Бог. Всеобхватната теза на Нехор и Корихор е, че не съществува грях, следователно няма нужда от покаяние и не съществува Спасител. „Всеки човек преуспява според дарбата си; и (…) всеки човек побеждава според силата си; и каквото и да върши човек, нищо не е престъпление“. Антихристът отрича религиозната власт, характеризирайки обредите и заветите като представления, „наложени от древни свещеници, за да заграбват (сила и власт)“.
Пример от последните дни за съзнателен бунт с по-щастлив край е случилото се с Уилям У. Фелпс. Фелпс се присъединява към Църквата през 1831 г. и е назначен за църковен печатар. Той редактира няколко ранни църковни публикации, пише редица химни и служи като писар на Джозеф Смит. За съжаление, той се обръща против Църквата и пророка, като дори дава лъжливо свидетелство против Джозеф Смит в един съд в Мисури, което допринася за вкарването на пророка в затвора там.
По-късно Фелпс пише на Джозеф, молейки за прошка. „Знам положението си, ти го знаеш и Бог го знае, но желая да бъда спасен, ако моите приятели ми помогнат.“
В своя отговор пророкът пише: „Вярно е, че ние сме пострадали много вследствие на твоето поведение. (…) Обаче чашата бе изпита, волята на нашия Небесен Отец бе изпълнена и ние сме още живи. (…) Хайде, скъпи братко, тъй като войната е отминала (…) нека приятелите в началото накрая отново да са приятели“.
Чрез искрено покаяние Уилям Фелпс заравя „оръжията на бунта си“ и отново е приет в пълноправно членство, като никога не отпада отново.
И все пак, вероятно по-коварната форма на бунт против Бог е пасивният вариант – да пренебрегваме Неговата воля в живота си. Мнозина, които не биха си и помислили за активен бунт, може обаче да се противопоставят на волята и словото на Бог, като следват собствения си път, без да обръщат внимание на божествените напътствия. Това ми напомня за станалата известна преди години песен, изпълнявана от Франк Синатра, която има следния припев: „Направих го по моя начин“. Със сигурност в живота има достатъчно свобода за лични предпочитания и избори, но когато става дума за спасение и вечен живот, нашата песен следва да гласи: „Направих го по Божия начин“, защото реално няма друг начин.
Ето, да вземем примера на Спасителя относно кръщението. Той се кръщава като проява на вярност към Отца и като пример за нас:
„Той показва на чедата човешки, че според плътта Той се смирява пред Отца и свидетелства на Отца, че ще Му се подчинява в спазването на заповедите Му. (…)
И Той каза на чедата човешки: Следвайте ме. Затова, мои възлюбени братя, можем ли да следваме Исуса, ако не сме готови да спазваме заповедите на Отца?“.
Няма „моя начин“, ако ще следваме примера на Христа. Опитите да намерим друг път към небесата са като лекомислието да се работи по Вавилонската кула, вместо да се отправи взор към Христос и Неговото спасение.
Мечовете и оръжията, които обърнатите във вярата ламанити заравят, са оръжия на бунт заради начина, по който те са ги използвали. Същите видове оръжия в ръцете на техните синове, използвани в защита на семейство и свобода, изобщо не са оръжия на бунт против Бог. Същото важи и за оръжията в ръцете на нефитите. „Те не се сражаваха за монархия, нито за власт, а се сражаваха за домовете си и свободите си, за жените си и децата си и всичко свое, да, за ритуалите си за поклонение, и своята църква“.
По същия начин, има неща в живота ни, които може да са неутрални или дори добри по своята същност, но да се използват по неправилен начин и така да стават „оръжия на бунта“. Нашите думи например могат да изграждат или да рушат. Както казва Яков:
„Но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!
От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така“.
Днес има много обществено и лично говорене, което е злонамерено и критично. Има много разговори, които са вулгарни и пошли, дори сред младежите. Този вид реч е „оръжие на бунта“ против Бог, „пъл(но) със смъртоносна отрова“.
Да помислим за друг пример на нещо, което по принцип е добро, но може да бъде обърнато срещу божествените повеления – професионалната кариера. Човек може да намира истинско удовлетворение в своята професия, занимание или служба, като всички ние се ползваме от това, което отдадени и талантливи хора в множество сфери са постигнали и създали.
И все пак, възможно е отдадеността на кариерата да стане най-важното нещо в нашия живот. Тогава всичко друго отива на второ място, включително това, което Спасителят може да поиска от времето и талантите ни. За мъжете, а също и за жените, отбягването на реални възможности за брак, пропуските да се поддържа близост с брачния партньор и да му се оказва подкрепа, пропуските при отглеждането на децата или дори съзнателното избягване на създаването на деца с цел кариерно развитие могат да превърнат достойните за възхищение постижения в един вид бунт.
Друг пример е физическото ни същество. Павел ни напомня, че следва да прославяме Бог с телата си и с душите си и че това тяло е храм на Светия Дух, което „имате от Бога (…) и вие не сте свои си“. И така, ние имаме истински интерес да отделяме време в грижа за телата си по най-добрия възможен начин. Малцина от нас ще достигнат отличните постижения, които наскоро видяхме на Олимпийските и Параолимпийските игри, а някои от нас усещат ефектите на напредналата възраст, или както казва президент М. Ръсел Балард „бурмите се разхлабват“.
Но все пак вярвам, че нашият Създател е доволен, когато полагаме най-добрите си грижи за прекрасния Му дар – нашето физическо тяло. Признак на бунт е да обезобразяваме или оскверняваме тялото си, да му вредим или да не правим всичко възможно за поддържане на здравословен начин на живот. От друга страна, суетата и фиксирането върху нашата физика, визия и облекло могат да бъдат форма на бунт в другата крайност, като ни карат да се покланяме на Божия дар вместо на Бог.
В края на краищата заравянето на оръжията на бунта ни против Бог просто означава да се отдаваме на убежденията на Светия Дух, да отхвърляме естествения човек и да ставаме „свети(и) чрез единението на Господа Христа“. Означава да поставяме на първо място първата и най-важна заповед. Означава да позволяваме на Бог да надделява. Ако любовта ни към Бог и нашата решителност да Му служим с цялата си мощ, разум и сила са мерилото, с което преценяваме всички неща и вземаме всичките си решения, ние сме заровили оръжията на бунта си. Чрез благодатта на Христа, Бог ще прости нашите грехове и бунтове от миналото и ще премахне петното на тези грехове и бунтове от сърцата ни. С времето Той дори ще премахне всяко желание да вършим зло, точно както е направил за обърнатите във вярата ламанити. Така и ние никога няма да отпаднем.
Заравянето на оръжията на нашия бунт води до неповторима радост. Заедно с всички, които някога са се обръщали във вярата в Господ, ние сме „доведени да възпява(ме) изкупващата любов“. Нашият Небесен Отец и Неговият Син, нашият Изкупител, са потвърдили Своя безкраен ангажимент за нашето най-голямо щастие чрез най-дълбоката обич и жертва. Ние изпитваме Тяхната обич всеки ден. Със сигурност можем да им отвръщаме със своята обич и преданост. Нека заровим – много, много дълбоко – всеки елемент на бунт против Бог и да го заместим с драговолно сърце и драговолен ум. В името на Исус Христос, амин.