Обща конференция
Радостта от нашето изкупление
Обща конференция, октомври 2024 г.


12:9

Радостта от нашето изкупление

Любовта и силата на Исус Христос могат да спасяват всеки от нас от нашите грешки, слабости и грехове, както и да ни помагат да ставаме нещо повече.

Преди 10 години получих подтик да нарисувам портрет на Спасителя. Въпреки че съм художник, задачата ми се стори малко трудна. Как можех аз да направя портрет на Исус Христос, който да улавя Неговия Дух? Откъде трябваше да започна? И как щях да намеря време?

Въпреки въпросите, които имах, реших да продължа и да се доверя, че Господ щеше да ми помага. Но трябваше да действам и да оставя възможностите в Неговите ръце. Молих се, размишлявах, проучвах нещата и скицирах; бях благословена да намеря помощ и източници. И бялото платно започна да се запълва.

Картина на Спасителя в процес на рисуване.

Процесът не беше лесен. Понякога не вървеше така, както се надявах. Понякога имаше моменти на вдъхновени щрихи и идеи. А доста често трябваше просто да опитвам отново и отново.

Когато реших, че маслените бои вече бяха изцяло нанесени и изсъхнали, започнах да прилагам прозрачен лак с цел защита от прах и мръсотии. Докато правех това, забелязах как косата в картината започва да се променя, размазва и изчезва. Бързо си дадох сметка, че бях започнала да мажа с лаковото покритие твърде скоро, докато част от картината беше все още мокра!

Буквално бях изтрила част от своята картина, поставяйки лака. О, сърцето ми се сви! Чувствах се така, сякаш бях унищожила това, което Бог ми беше помогнал да сътворя. Заплаках и ми стана зле. Отчаяна, постъпих така, както всеки би направил в подобна ситуация – обадих се на майка ми. Тя мъдро и спокойно каза: „Няма да си върнеш изгубеното, но се постарай с това, което ти е останало“.

Завършена картина на Спасителя.

And I Partook (И аз взех), от Кристин М. Ий

Аз се молих и умолявах за помощ, и цяла нощ рисувах, за да поправя нещата. Спомням си как се загледах в картината на сутринта – беше станала по-хубава и от преди. Как беше възможно това? Грешката, която смятах за непоправима, беше възможност Неговата милостива ръка да се прояви. Той не беше свършил нито с картината, нито пък с мен. Радост и облекчение изпълниха сърцето ми! Възхвалявах Господ за Неговата милост, за чудото, което не само спаси картината ми, но и от което научих повече за Неговата любов и сила да спасява всеки един от нас от нашите грешки, слабости и грехове и да ни помага да се превръщаме в нещо повече.

Както нарасна моята благодарност към Спасителя за това, че милостиво ми помогна да поправя „непоправимото“, така се увеличиха и личната ми любов и благодарност към моя Спасител, докато се опитвах да работя заедно с Него върху слабостите си и върху това да ми бъдат опростени грешките. Завинаги ще бъда благодарна на моя Спасител, че мога да се променям и да бъда очиствана. Сърцето ми Му принадлежи и се надявам да направя всичко, което Той иска да направя и да се превърна в човека, който Той очаква да бъда.

Покаянието ни позволява да чувстваме любовта на Бог и да Го познаваме и обичаме по начини, които иначе не биха ни били понятни. За жената, която помазва нозете на Спасителя, Той казва: „Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича“. Тя обичала много Исус, защото Той ѝ бил простил много.

Има такова облекчение и надежда в знанието, че можем да се опитваме отново – че, както учи старейшина Дейвид А. Беднар, можем да получаваме постоянно опрощение на греховете си чрез освещаващата сила на Светия Дух, когато истински и искрено се покайваме.

Изкупващата сила на Исус Христос е една от най-големите благословии, обещани за заветите, които сме сключили. Замислете се за това, докато участвате в свещените обреди. Без нея, ние не можем да се завърнем у дома в присъствието на нашия Отец в небесата и на хората, които обичаме.

Знам, че нашият Господ и Спасител Исус Христос е могъщ да спасява. Като Синът на Бог, Който извърши Единение за греховете на света и даде собствения Си живот, за да го вземе отново, Той притежава силата на изкуплението и възкресението. Той направи безсмъртието възможно за всички, а вечният живот за онези, които Го изберат. Знам, че чрез Неговата единителна жертва можем да се покайваме и наистина да бъдем очиствани и изкупени. Чудо е, че обича вас и мен по този начин.

Той казва: „Не искате ли сега да се върнете към Мене и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?“. Той може да изцели „запустели(те) места“ на вашата душа – местата, които са пресъхнали, закоравели и опустели от грях и скръб – и да „направи пустотата (ви) като Едем“.

Така както не можем да разберем агонията и степента на страдание на Христос в Гетсиманската градина и на кръста, така „не можем да измерим (и) границите, нито обсега на (Неговата) божествена прошка“, милост и любов.

Може понякога да чувствате, че е невъзможно да бъдете изкупени, че навярно сте изключение от Божията любов и единителната сила на Спасителя поради това, с което се борите или което сте направили. Но аз свидетелствам, че вие не сте извън обсега на Учителя. Спасителят „слезе по-долу от всичко“ и се намира в божествената позиция да ни изважда и спасява от най-мрачната бездна и да ни води към „Своята чудесна светлина“. Чрез Своето страдание, Той е проправил път за всеки един от нас да преодолява личните си слабости и грехове. „Той има цялата сила да спаси всеки човек, който вярва в Неговото име и принася плод, съответстващ на покаянието“.

Така както се изискваха работа и молитви за небесна помощ, за да бъде поправена картината, по същия начин се изисква работа, искрено сърце и смирение, за да бъде принесен „плод, съответстващ на покаянието“. Тези плодове включват упражняване на нашата вяра и упование в Исус Христос и Неговата единителна жертва, принасяне на Бог на съкрушено сърце и разкаян дух, изповядване и изоставяне на греха, възстановяване на причинените от нас щети според възможностите ни и стремеж да живеем праведно.

За да можем истински да се покайваме и променяме, трябва най-напред да бъдем „убедени относно греховете ни“. Човек не вижда нуждата да пие лекарства, освен ако не разбира, че е болен. Може да има моменти, когато не желаем да си направим равносметка и да видим какво наистина трябва да бъде изцелено и поправено.

В написаното то К. С. Луис, Аслан отправя следните думи към човек, който се е оплел в собствените си планове и действия: „О, (човешки роде), колко умело се защитаваш от всичко, което може да е за твое добро“.

В какъв смисъл вие и аз може би се защитаваме от онези неща, които биха могли да са за наше добро?

Нека не се защитаваме от доброто, с което Бог желае да ни благославя. От любовта и милостта, които Той желае ние да чувстваме. От светлината и знанието, които Той желае да ни дава. От изцелението, от което Той знае, че така много се нуждаем. От по-задълбочената заветна връзка, която Той е предвидил за всички Свои синове и дъщери.

Моля се да можем да заровим всякакви „оръжия за война“, които съзнателно или дори несъзнателно вдигаме, за да се защитаваме от благословиите на Божията любов. Оръжия на гордост, егоизъм, страх, омраза, обида, самодоволство, липсата на праведна преценка, завист – всичко, което ни пречи да обичаме Бог с цялото си сърце и да спазваме всички завети, които сме сключили с Него.

Като живеем според своите завети с Него, Господ може да ни помага и да ни дава силата, от която се нуждаем да разпознаваме и преодоляваме своите слабости, включително и разяждащия духовността паразит на гордостта. Нашият пророк казва:

„Покаяние(то) е пътеката към святост, а светостта ни носи сила“.

„И само колко ще се нуждаем от Неговата сила в предстоящите дни!“.

Подобно на моята картина, Господ не приключва с нас, когато допуснем грешка, нито пък ни изоставя, когато залитнем. Нуждата ни от изцеление и помощ не е товар за Него, а самата причина за Неговото идване. Сам Спасителят казва:

„Ето, Аз съм дошъл в света, за да донеса изкупление на света, за да спася света от греха“.

„Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема; и благословени са онези, които идват при Мене“.

Затова елате – елате всички, които сте обременени, изтощени и тъжни. Елате, оставете трудовете си и намерете покой в Него, Който ви обича най-много. Вземете върху си Неговото иго, защото Той е кротък и смирен по сърце.

Нашият Небесен Отец и Спасителят ви виждат. Те познават сърцето ви. Грижа Ги е за нещата, за които вас ви е грижа, включително и за хората, които обичате.

Спасителят може да изкупи онова, което е изгубено, в това число развалени и прекъснати взаимоотношения. Той е проправил път за всичко паднало да бъде изкупено – да вдъхне живот в безжизненото и безнадеждното.

Ако се затруднявате с дадена ситуация, за която смятате, че вече е трябвало да преодолеете, не се отказвайте. Бъдете търпеливи със себе си, спазвайте заветите си, покайвайте се често, търсете помощ от вашите ръководители, ако е необходимо, и посещавайте дома Господен толкова често, колкото ви е възможно. Вслушвайте се и следвайте подтиците, които Той ви изпраща. Той няма да изостави Своята заветна връзка с вас.

Имало е трудни и сложни взаимоотношения в живота ми, с които съм се борила и искрено съм искала да подобря. Понякога си мислех, че предимно се провалям. Питах се: „Не оправих ли нещата последния път? Наистина ли не преодолях слабостта си?“. С времето научих, че не съм „дефектна“, а по-скоро, че има много неща, върху които да работя, и още изцеление, от което се нуждая.

Старейшина Д. Тод Кристоферсън учи: „Сигурно е, че Господ се усмихва на този, който желае да бъде съден в достойнство, който решително работи ден след ден да замени слабостта със сила. За истинското покаяние, за истинската промяна може да са нужни многократни опити, но има нещо пречистващо и свято в този стремеж. Божието опрощение и изцеление идват съвсем естествено при такава душа“.

Всеки ден е един нов ден, изпълнен с надежда и възможности, благодарение на Исус Христос. Всеки ден вие и аз можем да познаваме, както заявява Майка Ева, „радостта от изкуплението ни“ – радостта да бъдем изцелени, радостта да чувстваме Божията неизменна любов към нас.

Знам, че нашият Отец в небесата и Спасителят ви обичат. Исус Христос е Спасителят и Изкупителят на цялото човечество. Той е жив. Чрез Неговата единителна жертва, връзките на греха и смъртта са завинаги скъсани, за да може да бъдем свободни да избираме изцеление, изкупление и вечен живот с хората, които обичаме. Свидетелствам за тези неща в Неговото име, Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. Матей 19:26.

  2. „Щом сключим завет с Бог, завинаги преставаме да бъдем неутрални. Бог няма да се откаже от личната връзка с хората, които са изградили такава връзка с Него. Всъщност, всички хора, които са сключили завет с Бог, имат достъп до специален вид любов и милост. На еврейски тази заветна любов се нарича „хесед (חֶסֶד)“ (Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, Лиахона, окт. 2022 г., с. 5).

  3. „Когато вие и аз също поемем този път, започваме нов начин на живот. По този начин създаваме лични взаимоотношения с Бог, което Му позволява да ни благославя и променя. Заветната пътека ни води обратно при Него. Ако позволяваме на Бог да надделява в живота ни, този завет ще ни приближава все повече и повече до Него. Всички завети са предвидени да са обвързващи. Те създават взаимоотношения от вечно естество“ (Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, с. 5).

  4. Вж. Алма 26:35–36.

  5. Вж. Алмa 22:18: „Аз ще Ти изкажа всичките си грехове (за да Те позная)“.

  6. Лука 7:47, вж. също стихове 37–50.

  7. Говорейки за причастието, старейшина Дейвид А. Беднар казва:

    „Когато се подготвяме съзнателно и участваме в този свят обред със съкрушено сърце и разкаял се дух, тогава ни се обещава да можем винаги да имаме Господния Дух да бъде с нас. А чрез освещаващата сила на Светия Дух като наш постоянен спътник, ние можем винаги да получаваме опрощение на греховете си“ („Получавайте винаги опрощение за греховете си“, Лиахона, май 2016 г., с. 61–62).

    „В процеса на идване при Спасителя и духовно прераждане, получаването на освещаващата сила на Светия Дух в живота ни създава възможността за едно продължаващо пречистване на душата ни от греха. Тази радостна благословия е важна, защото „нищо нечисто не може да живее с Бога“ (1 Нефи 10:21)“ („Получавайте винаги опрощение за греховете си“, с. 61).

    Старейшина Беднар, на семинар за нови ръководители на мисия през юни 2023 г., учи: „А чрез освещаващата сила на Светия Дух като наш постоянен спътник, ние можем винаги да получаваме опрощение на греховете си. Така, Евангелието на Исус Христос дава втора, трета, четвърта възможност и още безкрай други такива, да получим опрощение на греховете си“ (в Рейчъл Стетсър Гибсън, „Teach to Build Faith in Jesus Christ, Elder Bednar Instructs“, Church News, 23 юни, 2023 г., thechurchnews.com).

  8. „Пророкът Джозеф Смит лаконично обобщава важната роля на свещеническите обреди в Евангелието на Исус Христос: „Да бъдеш роден отново идва от Духа Божий чрез обреди“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 103). Това така ясно твърдение подчертава ролите и на Светия Дух и на свещените обреди в процеса на духовно прераждане. (…)

    Свещените обреди имат основна роля в Евангелието на Спасителя и в процеса на идване при Него и търсенето на духовно прераждане. (…)

    Обредите на спасение и възвисяване, отслужвани в Господната възстановена Църква, са много повече от ритуали или символични изпълнения. Те по-скоро представляват упълномощени канали, чрез които благословиите и силите от небесата могат да се влеят в личния ни живот. (…)

    Обредите, получени и почитани с почтеност, са важни за получаването на силата на божествеността и всички благословии, които се осигуряват чрез Единението на Спасителя“ (Дейвид A. Беднар, „Получавайте винаги опрощение за греховете си“, Лиахона, с 59–60).

  9. Вж. Йоан 10:17–18, 3 Нефи 9:22.

  10. Вж. Преводът на Джозеф Смит, Йоан 1:16; Яков 6:9; Моисей 1:39.

  11. Вж. Алма 12:33–34.

  12. Вж. Йоан 3:16.

  13. 3 Нефи 9:13.

  14. „Умолявам ви да идвате при Него, за да може да ви изцелява (…) от греха, ако се покайвате. Той ще ви изцелява от тъгата и страха. Той ще ви изцелява от раните на този свят“ (Ръсел М. Нелсън, „Отговорът винаги е Исус Христос“, Лиахона, май 2023 г., с. 127).

  15. Исайя 51:3, вж. също Исайя 58:10–12, Йезекиил 36:33–36.

  16. Джеймс Е. Талмидж, Jesus the Christ, 1916 г., с. 265.

  17. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, с. 5–7; вж. също бележки 2 и 3 в края на това послание.

  18. Учение и завети 88:6, вж. също Учение и завети 122:7–9.

  19. 1 Нефи 2:9, вж. също Алма 26:16–17.

  20. Алма 12:15, курсив добавен.

  21. Вж. Алма 34:17.

  22. Вж. 2 Коринтяните 7:10, 3 Нефи 9:15–22.

  23. Вж. Учение и завети 58:43, 64:7.

  24. Вж. Moсия 27:32–37, Aлма 26:30).

  25. Вж. Учение и завети 1:32.

  26. Вж. Алма 24:8–10.

  27. Вж. Робърт Л. Милет, Becoming New: A Doctrinal Commentary on the Writings of Paul, 2022 г., с. 26.

  28. К. С. Луис, The Magician’s Nephew, 1955 г., с. 185.

  29. Вж. Мосия 4:6–9.

  30. Вж. Алма 12:9–10, 26:22; вж. също 3 Нефи 26:9.

  31. „Заветната пътека е от основно значение за взаимоотношенията ни с Бог“, (Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, с. 11; вж. също бележки 2 и 3 в края на това послание).

  32. Вж. Алма 24:17–19.

  33. Вж. Учение и завети 67:10.

  34. Вж. Яков 4:13. „Който не вижда слабостите си, не напредва. Осъзнаването на слабостите ви е благословия, тъй като ви помага да останете смирени и ви насочва към Спасителя. Духът не само ви утешава, но е също действащата сила, чрез която Единението извършва промяна в същността ви. Тогава слабите страни стават силни“ (Хенри Б. Айринг, „Моя мир ви оставям“, Лиахона, май 2017 г., с. 16).

  35. Ръсел М. Нелсън, „Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, Лиахона, май 2019 г., с. 68.

  36. „Всичко преподавано в него, чрез наставление и чрез Духа, увеличава разбирането ни за Исус Христос. Важните храмови обреди ни свързват с Него чрез свещените завети на свещеничеството. След което, като спазваме сключените завети, Той ни предоставя Своята изцелителна, укрепваща сила. И само колко ще се нуждаем от Неговата сила в предстоящите дни!“ (Ръсел М. Нелсън, „Храмът и вашите духовни основи“, Лиахона, ноем. 2021 г., с. 93–94).

  37. 3 Нефи 9:21.

  38. 3 Нефи 9:14.

  39. Вж. Ерик Деуар, „Come Find His Rest“ (песен, 2024 г.); вж. също Матей 11:28–30.

  40. Вж. Второзаконие 30:20; Йоан 11:25; Етер 3:14; Учение и завети 88:6, 13.

  41. „Скъпи мои братя и сестри, ето и моето обещание! Нищо друго няма да ви помага повече да се държите здраво за пръта от желязо от това да се покланяте в храма толкова често, колкото обстоятелствата позволяват. Нищо друго няма да ви защитава повече, докато се изправяте пред мъглите от мрак в света. Нищо друго няма да укрепва свидетелството ви за Господ Исус Христос и Неговото Единение или да ви помага да разбирате Божия великолепен план повече, отколкото поклонението в храма. Нищо друго няма да успокоява в по-голяма степен духа ви в моменти на страдание. Нищо друго няма да отваря небесата в по-голяма степен. Нищо!“ (Ръсел М. Нелсън „Ключовете на свещеничеството – да се радваме на този дар“, Лиахона, май 2024 г., с. 122).

  42. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, с. 5.

  43. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Отговорът винаги е Исус Христос“, с. 127; вж. също бележка 14 в края на това послание.

  44. Д. Тод Кристоферсън, „Божественият дар на покаянието“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 39.

  45. Moисей 5:11.

  46. Вж. 2 Нефи 2:26–28.