В продължение на не много години
Ако не сме верни и послушни, можем да превърнем преуспяването, дадената ни от Бог благословия, в горделиво проклятие, което ни отклонява и разсейва.
Мои възлюбени братя и сестри, стоейки на подиума като днес, съм виждал този Център за конференции да се пълни изцяло три пъти, и сега за първи път след началото на пандемията от COVID. Вие сте отдадени ученици на Исус Христос, имащи силно желание да се учите. Поздравявам ви за вашата вярност. И ви обичам.
Езра Тафт Бенсън служи като президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни от ноември 1985 г. до май 1994 г. Бях на 33 години, когато президент Бенсън стана президентът на Църквата, и на 42 години, когато почина. И неговите учения и свидетелство оказаха дълбоко и силно влияние върху мен.
Един от отличителните белези на служението на президент Бенсън беше неговото акцентиране върху целта и важността на Книгата на Мормон. Той наблягаше многократно на това, че „Книгата на Мормон е ключовият камък на нашата религия – ключовият камък на нашето свидетелство, ключовият камък на нашето учение и ключовият камък на нашето свидетелство за нашия Господ и Спасител“. Той също често наблягаше на ученията и предупрежденията за греха на гордостта, описан в това свидетелство за Исус Христос, предназначено за последните дни.
Едно конкретно учение на президент Бенсън силно ми повлия и продължава да влияе на изучаването ми на Книгата на Мормон. Той каза:
„Книгата на Мормон (…) е написана за нас днес. Нито нефитите, нито ламанитите някога са разполагали с тази книга в древността. Тя е предназначена за нас. Мормон я написал в залеза на цивилизацията на нефитите. Според вдъхновението на Бог, Който вижда нещата от началото, (Мормон) съкратил летописи, водени векове наред, избирайки разказите, речите и събитията, които да ни бъдат от най-голяма полза.“
Президент Бенсън продължава: „Всеки от основните автори на Книгата на Мормон свидетелства, че я пише за бъдещите поколения. (…) Ако те са видели нашето време и са избрали тези неща, които са с най-голяма стойност за нас, не е ли това начинът ние да изучаваме Книгата на Мормон? Трябва постоянно да си задаваме въпроса: „Защо Господ е вдъхновил Мормон (…) да включи това в летописа си? Какъв урок мога да науча от това, за да ми помогне той да живея в този ден и епоха?“.
Казаното от президент Бенсън ни помага да разберем, че Книгата на Мормон по същество не е исторически документ, който се вглежда в миналото. Напротив, този том с Писания гледа към бъдещето и съдържа важни принципи, предупреждения и уроци, насочени към обстоятелствата и предизвикателствата на нашето съвремие. Ето защо Книгата на Мормон е книга за нашето бъдеще и времената, в които сега живеем и тепърва предстои да живеем.
Моля се за помощта на Светия Дух, докато сега разглеждаме уроци от книгата на Еламан в Книгата на Мормон, отнасящи се за нас днес.
Нефитите и ламанитите
Летописът на Еламан и неговите синове описва народ, който очаква раждането на Исус Христос. В този половин век, изложен в Писанията, се набляга на обръщането във вярата и праведността на ламанитите и нечестието, вероотстъпничеството и мерзостите на нефитите.
Поредицата от сравнения и противопоставяния между нефитите и ламанитите от този древен летопис е изключително поучителна за нас днес.
„Ламанитите в по-голямата си част се бяха превърнали в праведен народ, тъй че праведността им превъзхождаше тази на нефитите, поради тяхната непоколебимост и непоклатимост във вярата.
Защото ето, много от нефитите бяха станали жестоки, некаещи се и изключително нечестиви, дотолкова, че отхвърлиха словото Божие, както и всички учения и пророчества, които бяха дошли сред тях“.
„И тъй, ние виждаме, че нефитите започнаха да чезнат в неверие и да израстват в нечестие и мерзости, докато ламанитите започнаха да израстват извънредно в знанието за своя Бог; да, те започнаха да спазват повеленията и заповедите Му и да ходят пред Него в истина и правда.
И тъй, ние виждаме, че Духът Господен започна да се оттегля от нефитите поради нечестието и коравосърдечието им.
И тъй, ние виждаме, че Господ започна да излива Духа Си върху ламанитите, поради тяхната смиреност и готовност да повярват в словата Му“.
Вероятно най-изумителният и отрезвяващ аспект на това изпадане във вероотстъпничество на нефитите е фактът, че „всичките тези беззакония ги споходиха в продължение на не много години“.
Нефитите се отдръпват от Бог
Как може един някога праведен народ да стане коравосърдечен и нечестив за толкова кратко време? Как може хората толкова бързо да забравят Бога, Който ги е благославял толкова изобилно?
По въздействащ и проникновен начин отрицателният пример на нефитите е поучителен за нас днес.
„Гордостта (…) започна да навлиза (…) в сърцата на людете, които твърдяха, че принадлежат към църквата Божия (…) поради техните извънредно големи богатства и преуспяването им в страната“.
„(Те) насочих(а) сърцата си към богатството и празните неща на този свят“ „поради гордостта, която допуснах(а) да влезе в сърцата (им) и която (ги) издигна отвъд това, що е добро, поради извънредно големите (им) богатства!“.
Древни гласове от пръстта ни умоляват днес да научим този вечен урок: преуспяването, притежанията и леснината представляват мощна комбинация, която може да доведе до това дори праведните да пият от духовната отрова на гордостта.
Като позволяваме на гордостта да завладява сърцата ни, можем да бъдем подтиквани да се подиграваме с това, което е свято, да не вярваме в духа на пророчеството и в духа на откровението, да тъпчем под нозете си заповедите Божии, да отричаме словата Божии, да прогонваме, да се подиграваме и да хулим пророците, да забравяме Господа, своя Бог и да „не жела(ем) Господ, (нашият) Бог, Който (ни) сътвори, да (ни) управлява и да царува над (нас)“.
Ето защо, ако не сме верни и послушни, можем да превърнем преуспяването, дадената ни от Бог благословия, в горделиво проклятие, което ни отклонява и разсейва от вечните истини и жизненоважните духовни приоритети. Винаги трябва да бъдем нащрек за предизвикано от гордост и преувеличено самомнение, погрешна оценка на собствената ни самодостатъчност и за проявата на егоизъм вместо служба на другите.
Когато горделиво се фокусираме върху себе си, ние страдаме и от духовна слепота и пропускаме много, най-вече или може би всичко, което се случва вътре в нас и около нас. Не можем да гледаме към Исус Христос и да се фокусираме върху Него като „знака“, ако виждаме само себе си.
Подобна духовна слепота може също така да доведе до това да се отвърнем от пътя на праведността, да отпаднем в забранени пътеки и да се загубим. Когато сляпо „зави(ваме) по своите си пътища“ и следваме разрушителни отклонения, ние сме склонни да се облягаме на своя разум, да се хвалим със собствената си сила и да се осланяме на собствената си мъдрост.
Самуил Ламанита сбито обобщава отвръщането от Бог от страна на нефитите: „През всичките дни на живота си вие търсихте онова, което не можете да получите; и вие търсехте щастие във вършенето на беззаконие, което е противно на естеството на тази праведност, която е в нашия велик и Вечен Глава“.
Пророкът Мормон отбелязва: „По-голямата част от людете останаха в своята гордост и нечестие, а по-малката част ходеше по-благоразумно пред Бога“.
Ламанитите се обръщат към Бог
В книгата на Еламан нарастващата праведност на ламанитите ярко контрастира на бързото духовно падение на нефитите.
Ламанитите се обръщат към Бог и са доведени до знанието за истината, като вярват на ученията в Светите писания и на пророците, упражнявайки вяра в Господ Исус Христос, покайвайки се за греховете си и преживявайки голяма промяна в сърцата си.
„Ето защо, всички онези, които са дошли до това, вие го знаете от вас самите, са непоколебими и постоянни във вярата и в това, с което бяха сторени свободни“.
„(Вижте), че по-голямата част от (ламанитите) са в пътя на дълга си, ходят благоразумно пред Бога и съблюдават да спазват заповедите Му и повеленията Му, и разпоредбите Му. (…)
И се стремят с неуморно усърдие да доведат останалата част от своите братя до знанието за истината“.
В резултат на това „праведността (на ламанитите) превъзхождаше тази на нефитите, поради тяхната непоколебимост и непоклатимост във вярата“.
Предупреждение и обещание
Мороний заявява: „Ето, Господ ми показа велики и чудни неща относно онова, което трябва скоро да стане в него ден, когато тези неща ще се появят между вас.
Ето, аз ви говоря като че ли сте тук, обаче вие не сте. Но ето, Исус Христос ви показа на мен и аз познавам делото ви“.
Моля, помнете, че Книгата на Мормон гледа в бъдещето и съдържа важни принципи, предупреждения и уроци, насочени към мен и вас в обстоятелствата и трудностите на нашето съвремие.
Вероотстъпничеството може да се случва на две основни нива – на организационно и на индивидуално. На организационно ниво, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни няма да бъде изгубена чрез вероотстъпничество или оттеглена от земята.
Пророкът Джозеф Смит провъзгласява: „Знамето на истината е издигнато; ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото; (…) истината за Бог ще върви напред смело, величаво и независимо, докато проникне на всеки континент, посети всяка област, премине през всяка страна и прозвучи във всяко ухо, докато целите на Бог бъдат постигнати и великият Йехова каже, че делото е свършено“.
На индивидуално ниво всеки от нас трябва да се „паз(и) от гордост, да не би да стан(е) като нефитите от древността“.
Позволете ми да кажа, че ако вие или аз вярваме, че сме достатъчно силни и непоколебими да избягваме арогантността на гордостта, то вероятно ние вече страдаме от тази пагубна духовна болест. С прости думи казано, ако вие или аз не вярваме, че можем да бъдем засегнати от гордост, то тогава сме уязвими и се намираме в духовна опасност. В продължение на не много дни, седмици, месеци или години, ние може да се откажем от духовното си първородство срещу много по-малко от паница вариво.
Обаче, ако вие или аз осъзнаваме, че бихме могли да бъдем засегнати от гордост, то тогава ние постоянно правим малките и прости неща, които ще ни предпазват и ще ни помагат да станем „като де(ца), покор(ни), крот(ки), смирен(и), търпелив(и), изпълнен(и) с любов, готов(и) да се покори(м) на всички неща, които Господ сметне за нужно да (ни) причини“. „Благословени са, които се смиряват, без да бъдат заставяни да бъдат смирени“.
Като следваме напътствието на президент Бенсън и си задаваме въпроса защо Господ е вдъхновил Мормон да включи в своето съкращение на книгата на Еламан разказите, увещанията и предупрежденията, които е включил, обещавам, че ще забелязваме приложимостта на тези учения в конкретните условия на нашия личен живот и в нашите семейства днес. Като изучаваме и размишляваме върху този вдъхновен летопис, ние ще бъдем благославяни с очи да виждаме, уши да чуваме и умове да разбираме уроците, които трябва да научим, за да се „пази(м) от гордост, да не би да влезе(м) в изкушение“.
С радост свидетелствам, че Бог, Вечният Отец, е наш Отец. Исус Христос е Неговият Единороден и Възлюбен Син. Той е нашият Спасител. И свидетелствам, че когато вървим в кротостта на Господния Дух, ние ще избягваме и преодоляваме гордостта и ще имаме мир в Него. За това свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.