Търсете Го с цялото си сърце
Ако Исус Христос се е нуждаел от тихо време, за да общува с Бог и да бъде укрепван от Него, би било мъдро и ние да правим същото.
Преди няколко години със съпругата ми служихме като ръководители на мисия в Токио, Япония. По време на посещение в нашата мисия от тогавашния старейшина Ръсел М. Нелсън, един от мисионерите го попита как е най-добре да се отговори, когато някой каже, че е твърде зает, за да ги изслуша. Без да се колебае, старейшина Нелсън каза: „Ще попитам този човек дали е бил твърде зает, за да обядва в този ден, а след това ще му обясня, че има тяло и дух и както тялото му ще умре, ако не бъде хранено, така и духът му ще умре, ако не бъде подхранван с доброто слово Божие“.
Интересно е да се отбележи, че японската дума за „зает“ исогаший е съставена от йероглиф с два символа (忙). Този отляво означава „сърце“ или „дух“, а този отдясно – „смърт“ – внушавайки навярно, както президент Нелсън учи, че прекалено голямата заетост, пречеща ни да подхранваме нашите духове, може да доведе до духовна смърт.
Господ знае – в този забързан свят, пълен с разсейващи фактори и размирици – че отделянето на качествено време за Него ще бъде една от основните трудности на нашето време. Говорейки ни чрез пророка Исайя, Той предоставя като напътствие и предупреждение следните слова, които могат да намерят паралел в смутните времена, в които живеем:
„Чрез завръщане и почивка ще се избавите, в безмълвие и увереност ще бъде силата ви; но вие не искахте това;
а казахте: Не, а ще побегнем с коне; затова ще бягате; и: Ще яздим на бързи животни; затова и онези, които ви гонят, ще бъдат бързи“.
С други думи, въпреки че спасението ни зависи от това да се обръщаме често към Бог и да си почиваме от светските грижи, ние не го правим. И въпреки че нашата увереност ще дойде от сила, която развиваме в тихи моменти, когато общуваме с Господ чрез медитация и размисъл, ние не го правим. Защо? Защото казваме: „Ние сме заети с други неща“ – бягайки с нашите коне, така да се каже. Следователно ще се отдалечаваме все повече и повече от Бог, ще настояваме да бягаме все по-бързо и по-бързо, а колкото по-бързо бягаме, толкова по-бързо Сатана ще ни преследва.
Вероятно затова президент Нелсън многократно ни умолява да отделяме време от живота си за Господ – „всеки ден“. Той ни напомня, че „тихото време е свято време – време, което улеснява личното откровение и ни дава мир“. Но за да чувате тихия глас на Господ, съветва президент Нелсън, „вие също трябва да бъдете спокойни“.
Обаче, за да бъдем спокойни, се изисква повече от това просто да отделяме време за Господ – изисква се да се освобождаваме от съмненията и страховете си и да съсредоточаваме сърцата и умовете си върху Него. Старейшина Дейвид А. Беднар учи: „Призивът на Господ „млъкнете“ включва много повече от това просто да не говорим или да не се движим. (…) „Млъкнете“ – казва той – може би е начинът да ни бъде припомнено да се съсредоточаваме непрестанно върху Спасителя“.
Да „млъкнем“ е акт на вяра и изисква усилия. В Lectures on Faith се заявява: „Когато човек работи с вяра, той работи чрез умствени усилия“. Президент Нелсън казва: „Нашият фокус трябва да бъде съсредоточен върху Спасителя и Неговото Евангелие. Нужни са умствени усилия да се стремим да гледаме към Него във всяка своя мисъл. А когато правим това, нашите съмнения и страхове ни напускат“. По повод на нуждата да се концентрираме в мислите си, президент Дейвид О. Маккей казва: „Мисля, че обръщаме твърде малко внимание на ценността на медитацията, един принцип на отдадеността. (…) Медитацията е една от (…) най-свети(те) врати, през които можем да преминем към присъствието на Господ“.
Има една дума на японски, муи, която според мен улавя значението на това изпълнено с повече вяра и съзерцание усещане за спокойствие. Състои се от два йероглифа (無為). Единият отляво означава „нищо“ или „празнота“, а другият отдясно – „правене“. Заедно те означават „неправене“. Приета буквално, думата може да се изтълкува погрешно като „да не правя нищо“, също както „да бъда спокоен“ може да се изтълкува погрешно като „да не говоря или да не се движа“. Въпреки това, подобно на израза „да бъда спокоен“, тя има по-висше значение, което за мен е напомняне да забавя темпото и да наблягам повече на духовните неща.
Докато служех в президентството на област Азия Север със старейшина Такаши Уада, научих, че съпругата му, сестра Наоми Уада, е изкусен японски калиграф. Попитах сестра Уада дали би ми нарисувала японските йероглифи за думата муи. Исках да закача калиграфията на стената си, за да ми напомня да бъда спокоен и да се съсредоточавам върху Спасителя. Изненадах се, когато тя не прие с охота тази привидно проста молба.
На следващия ден, знаейки, че вероятно съм разбрал погрешно нейното колебание, старейшина Уада обясни, че писането на тези йероглифи ще изисква значителни усилия. Тя трябвало да размишлява и да медитира върху концепцията и йероглифите, докато не разбере значението дълбоко в душата си, за да може да даде израз на тези сърдечни впечатления с всяко докосване на четката си. Стана ми неудобно, че така небрежно я бях помолил да направи нещо толкова трудно. Помолих го да ѝ предаде моите извинения за невежеството ми и да я уведоми, че оттеглям молбата си.
Представете си моята изненада и благодарност, когато при заминаването ми от Япония сестра Уада, без да съм я молил повторно, ми подари това красиво произведение на калиграфията, включващо японските йероглифи за думата муи! Сега то е окачено на видно място в моя кабинет, напомняйки ми да бъда спокоен и да търся Господ всеки ден с цялото си сърце, мощ, разум и сила. В своята безкористна работа, тя бе предала значението на муи, или на спокойствието, по-добре от каквито и да било думи. Вместо да нарисува йероглифите безпристрастно и без да влага мисъл, тя бе подходила към своята калиграфия с истинско и цялостно намерение в сърцето.
По подобен начин, Бог желае да подхождаме към времето си с Него със същия вид искрена отдаденост. Когато правим това, нашето поклонение става израз на любовта ни към Него.
Той копнее ние да общуваме с Него. Веднъж, след като казах откриващата молитва на събрание с Първото президентство, президент Нелсън се обърна към мен и каза: „Докато ти се молеше, аз си помислих колко ли много се радва Бог, когато отделяме време от натоварените си графици, за да Го почитаме“. Това беше просто, но въздействащо напомняне колко много означава за Небесния Отец, когато спираме за момент, за да общуваме с Него.
Колкото и да желае вниманието ни, Той няма да ни принуди да дойдем при Него. Възкръсналият Господ казва на нефитите: „Колко пъти щях да съм ви събрал както кокошка събира пилците си, но вие не поискахте“. След това отправя обнадеждаващата покана, която се отнася и за нас днес: „Колко пъти ще те събирам, както кокошка събира пилците под крилата си, ако се покаеш и се върнеш при Мене с пълно намерение в сърцето“.
Евангелието на Исус Христос ни дава възможности често да се връщаме при Него. Тези възможности включват ежедневни молитви, изучаване на Писанията, обреда на причастието, Господния ден и поклонението в храма. Какво ще стане, ако извадим тези свещени възможности от списъците си „за правене“ и ги сложим в списъците си „за неправене“ – което означава да подхождаме към тях със същата осъзнатост и съсредоточаване, с които сестра Уада подхожда към своята калиграфия?
Може би си мислите: „Нямам време за това“. Често съм се чувствал по същия начин. Но позволете ми да предположа, че онова, от което може би се нуждаем, не е непременно повече време, а повече осъзнатост и съсредоточаване върху Бог през времето, което така или иначе отделяме за Него.
Например какво ще стане, ако при молитва се съсредоточаваме по-малко върху думите, а повече върху усещането, че сме в Божието присъствие, а когато говорим, да изразяваме по-искрено и по-конкретно благодарността и любовта си?
Президент Нелсън ни съветва не само да четем Писанията, но и да им се наслаждаваме. Колко по-различно би било, ако се фокусираме по-малко върху четенето и повече върху насладата от него?
А какво би било, ако правим повече с цел да подготвяме умовете си, за да вземаме от причастието и с радост размишляваме върху благословиите на Единението на Исус Христос по време на този свещен обред?
Какво би било, ако в Господния ден, който на иврит означава „почивка“, си почиваме от другите грижи и отделяме време да седим тихо с Господа и да Му се покланяме?
А какво би било, ако по време на поклонението ни в храма полагаме по-дисциплинирани усилия да внимаваме или да стоим малко по-дълго в селестиалната стая в тих размисъл?
Когато се съсредоточаваме по-малко върху правенето, а повече върху укрепването на заветната ни връзка с Небесния Отец и Исус Христос, аз ви свидетелствам, че всеки от тези свещени моменти ще бъде обогатяван и ние ще получаваме напътствията, необходими в личния ни живот. Подобно на Марта от разказа в Лука, ние често се „грижи(м) и безпокои(м) за много неща“. Въпреки това, когато общуваме с Господ всеки ден, Той ще ни помага да научаваме това, което е най-потребно.
Дори Спасителят отделя време от служението Си, за да бъде на спокойствие. Писанията са пълни с примери, в които Господ се оттегля на уединено място – планина, пустош, пустиня или „се отдалеч(ава) малко“ – за да се моли на Отца. Ако Исус Христос се е нуждаел от тихо време, за да общува с Бог и да бъде укрепван от Него, би било мъдро и ние да правим същото.
Когато съсредоточаваме сърцата и умовете си върху Небесния Отец и Исус Христос и слушаме тихия, мек глас на Светия Дух, ще имаме по-голяма яснота относно това, което е най-потребно, ще развиваме по-дълбоко състрадание и ще намираме покой и сила в Бог. Парадоксалното е, че за да помагаме на Бог да ускорява Своето дело на спасение и възвисяване, може да се наложи ние да забавим темпото си. Това да сме винаги „в движение“ може да увеличава „размириците“ в живота ни и да ни лишава от мира, към който се стремим.
Свидетелствам, че ако често и с цялостно намерение в сърцето се връщаме при Господ, „в безмълвие и увереност“ ще Го опознаваме и ще чувстваме безпределната Му любов към нас.
Господ обещава:
„Приближавайте се до Мен и Аз ще се приближавам до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намирате“.
„И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце“.
Свидетелствам, че това обещание е истинно. В името на Исус Христос, амин.