Неговата ръка е готова да ни помага
Когато се обръщаме към Исус Христос с вяра, Той винаги ще ни помага.
Когато бях дете, със семейството ми отидохме на почивка на плаж по крайбрежието на родната ми страна Чили. Бях развълнуван, че ще прекарам няколко дни, наслаждавайки се на лятото със семейството си. Вълнувах се и защото си мислех, че най-накрая ще мога да се присъединя към двамата ми по-големи братя и да правя това, което те обикновено правеха за забавление във водата.
Един ден братята ми отидоха да играят там, където се разбиваха вълните, и аз се почувствах достатъчно голям и зрял, за да ги последвам. Докато се придвижвах към онова място, осъзнах, че вълните са по-големи, отколкото изглеждаха от брега. Изведнъж една вълна бързо се приближи към мен и ме изненада. Почувствах се така, сякаш силата на природата ме връхлетя и ме завлече в морските дълбини. Не можех да видя или да усетя никаква отправна точка, докато бях подхвърлян насам-натам. Точно когато си мислех, че земният ми път е към своя край, усетих как една ръка ме издърпва към повърхността. Най-накрая можах да видя слънцето и да си поема дъх.
Брат ми Клаудио беше видял опитите ми да се държа като пораснал и дойде да ме спаси. Не бях далече от брега. Въпреки че водата беше плитка, бях дезориентиран и не осъзнавах, че мога да си помогна сам. Клаудио ми каза, че трябва да бъда внимателен и че ако искам, може да ме научи. Въпреки литрите вода, които бях погълнал, гордостта и желанието ми да бъда голямо момче бяха по-силни и аз отговорих: „Разбира се“.
Клаудио ми каза, че трябва да атакувам вълните. А аз си казах, че със сигурност ще загубя битката с това, което изглеждаше като огромна водна стена.
С приближаването на нова голяма вълна Клаудио бързо каза: „Погледни към мен, ето как се прави“. Клаудио се затича към приближаващата вълна и се гмурна в нея, преди тя да се разбие. Бях толкова впечатлен от гмуркането му, че не забелязах следващата приближаваща вълна. И така, отново бях изпратен в морските дълбини и подхвърлян от природните стихии. Няколко секунди по-късно, една ръка сграбчи моята и отново бях издърпан към повърхността и въздуха. Пламъкът на гордостта ми угасваше.
Този път брат ми предложи да се гмурна с него. Следвайки поканата му, го последвах и се гмурнахме заедно. Чувствах се така, сякаш преодолявам най-голямата трудност. Разбира се, не беше много лесно, но се справих благодарение на помощта и примера на брат ми. Неговата ръка ме спаси два пъти, а примерът му ми показа как да се справя с трудността и да бъда победител в онзи ден.
Президент Ръсел М. Нелсън ни кани да мислим селестиално и аз искам да последвам съвета му и да го приложа към моята лятна история.
Силата на Спасителя над противника
Ако мислим селестиално, ще разбираме, че в живота ще изпитваме трудности, които изглеждат по-големи от възможностите ни да ги преодоляваме. В земния живот сме подложени на атаките на противника. Както с вълните, които имаха надмощие над мен в онзи летен ден, може да се чувстваме безсилни и да искаме да се предадем на по-силната от нас участ. Тези „злонамерени вълни“ биха могли да ни тласкат от една страна на друга. Но да не забравяме Кой има власт над вълните, а всъщност и над всички неща. Това е нашият Спасител, Исус Христос. Той има силата да ни помага да излизаме от всяко окаяно състояние или неблагоприятна ситуация. Независимо дали се чувстваме близо до Него, Той може да ни достига там, където сме, такива, каквито сме.
Когато се обръщаме към Него с вяра, Той винаги ще ни помага и в определеното от Него време ще бъде готов и ще желае да улови ръцете ни и да ни издърпа на безопасно място.
Спасителят и Неговият пример за служение
Ако мислим селестиално, ще разпознаваме Исус Христос като безупречен пример за служение. В Писанията ни е даден образец как Той или Неговите ученици протягат ръка към хора, които се нуждаят от помощ, спасение или благословия. Както в моята история, аз знаех, че брат ми е наблизо, но това, че беше до мен, не беше достатъчно. Клаудио знаеше, че съм в беда, притече се на помощ и ме измъкна от водата.
Понякога си мислим, че трябва само да бъдем до някого в нужда, но в много случаи можем да направим повече. Да имаме вечна перспектива може да ни помага да получаваме откровение, за да предлагаме навременна помощ на нуждаещите се. Можем да разчитаме на напътствията и вдъхновението на Светия Дух, за да разпознаваме какъв вид помощ е необходима, независимо дали става дума за временна подкрепа като емоционална утеха, храна, помощ с ежедневните задачи, или за духовно напътствие, което да е от помощ за другите в техния път на подготовка, сключване и почитане на свещени завети.
Спасителят е готов да ни спасява
Когато Петър, старшият апостол „вървеше по водата, за да иде при Исус (…) уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!“. Исус знае каква вяра е упражнил Петър, за да дойде при Него по водата. Той е наясно и със страха на Петър. Според разказа Исус „веднага протегна ръка, хвана го“, изричайки следните думи: „Маловерецо, защо се усъмни?“. Думите Му не са изречени с цел да порицаят Петър, а да му напомнят, че Той, Месията, е с него и с учениците Си.
Ако мислим селестиално, ще получаваме потвърждение в сърцата си, че Исус Христос наистина е нашият Спасител, нашият Застъпник пред Отца и нашият Изкупител. Когато упражняваме вяра в Него, Той ще ни спасява от нашето паднало състояние, ще преодолява трудностите, немощите и нуждите на този временен живот и ще ни дари с най-великия от всички дарове – вечен живот.
Спасителят не се отказва от нас
Брат ми не се отказа от мен в онзи ден, а продължи да постоянства, за да мога да се науча да се справям сам. Той продължи да постоянства, макар да се наложи да ме спасява два пъти. Той продължи да постоянства, макар в началото да не можех да разбера как да се гмуркам. Той продължи да постоянства, за да мога да преодолея тази трудност и да успея. Ако мислим селестиално, ще осъзнаем, че нашият Спасител ще бъде до нас толкова пъти, колкото е необходимо, за да ни помага, ако искаме да се учим, да се променяме, да преодоляваме, да се справяме или да успяваме във всичко, което ще донесе истинско и вечно щастие в живота ни.
Ръцете на Спасителя
Писанията увековечават символиката и значимостта на ръцете на Спасителя. При Неговата единителна жертва ръцете Му са прободени с гвоздеи, за да Го приковат на кръста. След Възкресението Си, Той се явява на Своите ученици в съвършено тяло, но белезите по ръцете Му остават като напомняне за Неговата безпределна жертва. Неговата ръка винаги ще бъде протегната към нас, дори и да не можем да я видим или почувстваме в началото, защото Той е избран от Небесния Отец да бъде наш Спасител, Изкупителят на цялото човечество.
Within Our Grasp (Близо до нас), от Джей Брайънт Уорд
The Hand of God (Божията ръка), от Йонгсунг Ким
Когато мисля селестиално, аз знам, че не сме оставени сами в този живот. Въпреки че трябва да преминаваме през трудности и изпитания, нашият Небесен Отец познава възможностите ни и знае, че можем да понесем или да преодолеем трудностите. Трябва да вършим своята част и да се обръщаме към Него с вяра. Неговият възлюбен Син, Исус Христос, е нашият Спасител и винаги ще ни помага. В Неговото име, святото име на Исус Христос, амин.