Има причина за всичко в земния живот!
Въпреки трудностите, които всички имаме, нашият любящ Небесен Отец е създал плана на щастие така, че да не се провалим.
В продължение на няколко години ми бе възложено да бъда домашен учител на една по-възрастна сестра в района ми. Животът ѝ не бе лесен. Имаше разни здравословни проблеми и бе изпитвала болка през целия си живот, заради злополука на детска площадка като дете. Разведена на 32 г., с четири малки деца, които да отгледа и осигурява, и повторно омъжена на 50 г. Вторият ѝ съпруг почина, когато тя беше на 66 г., а тази сестра живя още 26 години като вдовица.
Въпреки трудностите през целия си живот, тя остана вярна до края на сключените от нея завети. Тази сестра бе запалена по генеалогията, служеше в храма и събираше и пишеше семейни истории. Въпреки че имаше много трудни изпитания и без съмнение понякога изпитваше тъга и самота, тя бе с ведър, мил и приятен характер.
Девет месеца след смъртта ѝ един от синовете ѝ преживява нещо забележително в храма. Той научава чрез силата на Светия Дух, че майка му има послание за него. Тя общува с него, но не чрез видение или думи, които може да се чуят. Следното ясно послание от майката идва в ума на сина: „Искам да знаеш, че има причина за всичко в земния живот и да знаеш, че сега разбирам защо нещата (в моя живот) са се случили точно по този начин – и всичко е наред“.
Това послание е още по-забележително, когато вземем предвид нейната ситуация и трудностите, които тази сестра изтърпява и преодолява.
Братя и сестри, има причина за всичко в земния живот! Предвидено е да има причина! Въпреки трудностите, разочарованията и проблемите, които всички имаме, нашият любящ, мъдър и съвършен Небесен Отец е създал плана на щастие така, че да не се провалим. Неговият план ни осигурява начин да се издигаме над нашите земни провали. Господ казва: „Това е делото Ми и славата Ми – да се осъществяват безсмъртието и вечния живота на човека“.
Въпреки това, ако желаем да се възползваме от Господното „дело и слава“, дори „безсмъртие и вечен живот“, трябва да очакваме да бъдем учени, както и да преминем през огъня на пречиствача – понякога до самия предел на това, което можем да понесем. Избягването на всички проблеми и трудности в този свят означава прескачане на процеса, който в действителност е нужен за осъществяване на целите на земния живот.
И така, не би трябвало да се учудваме, когато ни сполетяват трудни времена. Ще се сблъскваме със ситуации, които ни изпитват, както и с хора, които ни дават възможност да упражняваме истинско милосърдие и търпение. Но е нужно да устояваме на трудностите си и да си спомняме какво казва Господ:
„И всеки, който отдаде живота си за Моето дело и заради името Ми, ще го намери отново, тъкмо живот вечен.
Затова не се страхувайте от враговете си (или вашите проблеми, трудности или изпитанията в този живот), защото Аз повелих (…) казва Господ, че ще ви проверя във всичко (…) дали ще пребъдвате в завета Ми, та да може да бъдете намерени за достойни“.
Когато се чувстваме объркани или се тревожим за проблемите си, или си мислим, че получаваме твърде много житейски трудности, можем да си припомняме казаното от Господ на чедата Израилеви:
„И да помниш целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не“.
Както Лехий учи своя син Яков:
„Ти изстрада огорчения и много скръб. (…) При все това (…) (Бог) ще посвети страданията ти за твоя полза. (…) Затова аз знам, че ти си изкупен поради праведността на Изкупителя ти“.
Тъй като този живот е изпитателно поле и „облаци черни надвис(ват) и заплашват (…) нашия мир“, полезно е да помним следния съвет и обещание в Мосия 23 относно трудностите в живота: „При все това всеки, който се уповава на (Господ), същият ще бъде вдигнат в последния ден“.
Като бях младеж, лично изпитах огромна емоционална болка и срам поради неправедните действия на друг човек, като това с години засягаше моето чувство за самоуважение и достойнство пред Господ. Въпреки това аз свидетелствам, че Господ може да ни укрепва при всички трудности, които сме призовани да изпитаме при пътуването си из тази долина на сълзи.
Запознати сме с преживяването на Павел:
„А за да се не превъзнасям поради твърде многото откровения (които съм получил), даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да се не превъзнасям.
Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен;
и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила“.
Не знаем какъв е бил този „трън в плътта“ на Павел. Той избира да не опише дали е физическа болежка, психическа или емоционална немощ или изкушение. Но не е нужно да знаем тази подробност, за да знаем, че той изпитва трудности и умолява Господ за помощ, както и че накрая Господната сила и мощ са това, което му помага да се справи с него.
Подобно на Павел, и аз в крайна сметка бях укрепен емоционално и духовно чрез Господната помощ и накрая, след много години, осъзнах, че винаги съм бил стойностен човек, достоен за благословиите на Евангелието. Спасителят ми помогна да превъзмогна чувството си за липса на достойнство и искрено да простя на този, който се бе провинил спрямо мен. Най-после разбрах, че Единението на Спасителя е личен дар за мен и че моят Небесен Отец и Неговият Син ме обичат съвършено. Благодарение на Спасителя има причина за всичко в земния живот.
Въпреки че в крайна сметка бях благословен да осъзная как Спасителят ме избави и бе до мен през тези преживявания, ясно разбирам, че злощастната ситуация на тийнейджърските ми години бе моето лично пътуване и преживяване, решението и окончателния изход от което не могат да бъдат проектирани върху онези, които са страдали и продължават да страдат от неправедното поведение на други.
Осъзнавам, че преживяванията в живота – добри и лоши – могат да ни учат на важни уроци. Сега знам и свидетелствам, че има причина за всичко в земния живот! Надявам се, че в резултат на всичките ми преживявания – добри и лоши – изпитвам състрадание за невинните жертви на нечии действия, както и разбирам угнетените.
Искрено се надявам, че в резултат на моите преживявания – добри и лоши – съм по-мил към другите, отнасям се към тях, както Спасителят би го правил, подхождам с по-голямо разбиране към грешника и съм напълно почтен. Като се уповаваме на благодатта на Спасителя и спазваме сключените от нас завети, можем да служим като пример за всеобхватните последици от Единението на Спасителя.
Споделям един последен пример, че има причина за всичко в земния живот.
Лелята на старейшина Хейлз, Лоис ВанденБош, и неговата майка, Клеа ВанденБош.
Майка ми нямаше лесен житейски път. Не получи никакви отличия или светски почести, нито имаше възможности за образование след гимназията. Разболя се от полиомиелит като дете, което доведе до доживотна болка и дискомфорт в левия ѝ крак. Като възрастна преживя много трудни и тежки физически и финансови обстоятелства, но спазваше сключените от нея завети и обичаше Господ.
Когато майка ми беше на 55 г., една от сестрите ми почина, оставяйки без майка осеммесечна дъщеричка, племенницата ми. Поради много причини, основно мама се грижеше за племенницата ми през следващите 17 години, често при много трудни обстоятелства. Но въпреки тези преживявания, тя с радост и готовност служеше на близките, съседите и членовете в района си, служеше и много години като обреден работник в храма. През последните години от живота си мама имаше форма на деменция, беше често объркана и бе настанена в болнично заведение. За съжаление, тя бе сама, когато неочаквано почина.
Няколко месеца след смъртта ѝ имах сън, който никога не забравих. В съня си бях седнал в офиса ми в административната сграда на Църквата. Мама влезе в офиса. Знаех, че е дошла от света на духовете. Никога няма да забравя чувствата си. Тя не каза нищо, но излъчваше духовна красота, каквато никога преди не бях виждал и която ми е трудно да опиша.
Лицето и цялата ѝ същност бяха наистина зашеметяващи! Помня, че ѝ казах: „Мамо, толкова си красива!“, имайки предвид духовната ѝ сила и красота. Тя потвърди, но пак без да говори. Почувствах обичта ѝ към мен и тогава разбрах, че тя е щастлива и изцелена от светските си грижи и трудности и с нетърпение очаква „славно възкресение“. Знам, че за мама имаше причина за всичко в земния ѝ живот и това е така и за нас.
Божието дело и слава са да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека. Преживяванията в земния живот са част от пътуването, което ни позволява да израстваме и напредваме към това безсмъртие и вечен живот. Не сме изпратени тук, за да се провалим, а за да успеем в Божия план за нас.
Както учи цар Вениамин: „И нещо повече, аз бих пожелал да помислите за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. Защото ето, те са благословени във всички неща, и тленни, и духовни; и ако останат верни до края, те са приети в небесата, за да могат да живеят там с Бога в състояние на нескончаемо щастие“. С други думи, има причина за всичко в земния живот!
Свидетелствам, че като получим обредите на Евангелието, встъпим в завети с Бог и после спазваме тези завети, покайваме се, служим на другите и устояваме до края, ние също можем да имаме уверението и пълното доверие в Господ, че има причина за всичко в земния живот! Свидетелствам за Исус Христос и че славното ни бъдеще с нашия Небесен Отец е възможно благодарение на благодатта и Единението на Спасителя. В името на Исус Христос, амин.