Вятърът въобще не спря да духа
Ние можем да помагаме на другите да напредват в своето пътуване към това да получават Божиите благословии.
През 2015 г. в щата Пернамбуко, Бразилия, 62 членове на юридическото общество Дж. Рубен Кларк си сътрудничиха с офиса на щатския прокурор при проучване на юридическите трудности на хора, живеещи в четири различни старчески домове. В продължение на пет часа една събота тези юристи разговаряха поотделно с над 200 души, всеки един от които на практика беше забравен от обществото.
При тези разговори станаха ясни няколко престъпления, които са били извършени срещу възрастните хора, като изоставяне, лошо отношение и неупълномощено използване на средства. Основен стълб в това юридическо общество е грижата за бедните и нуждаещите се. Само два месеца по-късно прокурорът успешно започна производство срещу съответните нарушители.
Помощта на юристите е съвършен пример за учението на цар Вениамин: „Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“.
Един човек, с когото разговарях лично по време на този про боно проект, беше една мила 93-годишна жена на име Лусия. Благодарна за нашата служба, тя възкликна на шега: „Ожени се за мен!“.
Отговорих с изненада: „Погледнете онази красива млада жена ето там! Тя е моята съпруга и щатския прокурор“.
Жената бързо отвърна: „Какво от това? Тя е млада, красива и лесно може да се омъжи отново. Аз имам само вас!“.
През онзи ден не бяха разрешени всички проблеми на прекрасните възрастни хора. Те несъмнено са продължили да изпитват трудности от време на време, подобно на яредитите в техните кораби при тежкото пътуване към обетованата земя, „потапяни в дълбините на морето поради вълните като планини, които се разбива(т) отгоре им“.
Но през онази събота хората от старческите домове знаеха, че въпреки че светът не знае за тях, един любящ Небесен Отец ги познава лично и отговаря дори и на най-простичките молитви.
Господ на господарите кара „силен вятър“ да тласка яредитите към обещаните благословии. По подобен начин ние можем да решаваме да служим като смирен порив на вятър в ръцете на Господ. Точно както „вятърът въобще не сп(ира) да духа“ яредитите към обетованата земя, ние можем да помагаме на другите да напредват в своето пътуване към това да получават Божиите благословии.
Преди няколко години, когато скъпата ми съпруга Крис и аз бяхме на интервю за моето призование като епископ, нашият президент на кол ме помоли с молитва да обмисля кои хора да препоръчам за съветници. След като чу препоръчаните от мен имена, той каза, че трябва да знам някои неща за един от братята.
Първо, този брат не можеше да чете. Второ, той нямаше автомобил, който да използва, за да посещава членовете. Трето, той винаги, винаги, носеше тъмни очила на църква. Въпреки искрените притеснения на президента, аз бях твърдо уверен, че все пак трябва да го препоръчам за свой съветник, а президентът на кол ме подкрепи.
В неделята, когато моите съветници и аз бяхме подкрепени по време на събранието за причастие, изненадата беше видна по лицата на членовете. Този скъп брат бавно дойде до подиума, където осветлението над главите ни ярко се отразяваше в тъмните му очила.
Когато той седна до мен, го попитах: „Имаш ли проблеми със зрението?“.
„Не“ – каза той.
„Тогава защо носиш тъмни очила на църква? – попитах аз. – Приятелю, членовете имат нужда да виждат очите ти, а ти също трябва да можеш да ги виждаш по-добре“.
В този момент той си свали тъмните очила и никога повече не ги сложи на църква.
Този скъп брат служи редом с мен, докато не бях освободен от призованието като епископ. Днес той продължава да служи вярно в Църквата и е пример за отдаденост и посвещаване на Господ Исус Христос. Но при все това, преди години той беше един непознат човек с тъмни очила, който седеше на практика забравен на пейките в залата за събрания. Често се чудя колко ли верни братя и сестри седят забравени сред нас днес.
Без значение дали ни познават добре или сме забравени, трудностите са неизбежни за всички нас. Когато се обръщаме към Спасителя, Той може да посвещава страданията ни за наша полза и да ни помага да реагираме на тях по начин, който да подпомага духовния ни напредък. Дали за хора в старчески дом, за погрешно разбран член на Църквата или друг човек, ние можем да бъдем „вятърът, (който) въобще не сп(ира) да духа“, носейки надежда и водейки другите към заветната пътека.
Нашият обичан пророк Ръсел М. Нелсън отправи вълнуваща и вдъхновяваща покана към младежите: „Потвърждавам отново, че Господ кани всеки достоен и способен млад мъж да се подготви и да отслужи мисия. За младите мъже светии от последните дни мисионерската служба е свещеническа отговорност. (…) За младите и способни сестри една мисия също е въздействаща, но е въпрос на личен избор, тя е възможност“.
Всеки ден хиляди млади мъже и жени откликват на призива на Господния пророк, служейки като мисионери. Вие сте прекрасни и, както казва президент Нелсън, можете „да повлияете на света повече, отколкото което и да било друго поколение!“ Разбира се, това не означава, че ще станете най-добрата своя версия в момента, в който стъпите в центъра за обучение на мисионери.
Вместо това може да се чувствате като Нефи – „воден(и) от Духа, без да зна(ете) предварително нещата, които трябв(а) да извърш(ите). При все това (вие) продълж(авате)“.
Може би сте несигурни, подобно на Йеремия, и искате да кажете: „Аз не зная да говоря, защото съм дете“.
Може дори да виждате личните си недостатъци и да искате да извикате като Моисей: „Господи, аз не съм бил красноречив (…) а съм бавен в своя език и реч“.
Ако някой от вас, възлюбени и силни млади мъже и жени, има подобни мисли в момента, спомнете си какво отговаря Спасителят: „Не казвай: Дете съм; защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш“. Той обещава: „И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш“.
Превръщането ви от естествен в духовен човек ще става „ред по ред, правило след правило“, докато ревностно се стремите да служите на Исус Христос на мисионерското поле чрез ежедневно покаяние, вяра, подчинение с точност и усърдна работа, за да може „постоянно да намирате, учите на покаяние и кръщавате обърнати във вярата“.
Въпреки че носите табелки с имената си, понякога може да се чувствате неразпознати или забравени. Обаче трябва да знаете, че имате съвършен Небесен Отец, Който ви познава лично, а също и Спасител, Който ви обича. Ще имате ръководители на мисия, които, въпреки несъвършенствата си, ще ви служат като вятър, който въобще не спира да духа, водейки ви по пътя към личното ви обръщане във вярата.
В „земя, в която текат мляко и мед“, ще отслужите своята мисия, ще бъдете родени духовно отново и, доближавайки се до Исус Христос, ще се превръщате в Негови ученици за цял живот. Можете да узнаете, че никога не сте забравени.
Въпреки че някои може да чакат облекчение „дълго време“, тъй като „ням(а) човек“, който може да им помогне, Господ Исус Христос ни учи, че никой никога не е забравен от Него. Точно обратното, Той е съвършен пример в това, че търси отделния човек във всеки момент от земното Си служение.
Всеки от нас и хората около нас преминаваме през своите лични бури на противопоставяне и вълни на изпитания, които ежедневно ни карат да потъваме. Но „вятърът въобще (няма да) спре да духа към обетованата земя (…) и тъй (ние ще сме) тласкани от вятъра“.
Всеки от нас може да бъде част от този вятър – същият вятър, който благославя яредитите в пътуването им, и същият, който с нашата помощ ще благославя неразпознаваемите и забравените, за да достигнат своята обетована земя.
Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Застъпник пред Отца. Той е жив Бог и действа като силен вятър, който винаги ще ни води по заветната пътека. В името на Исус Христос, амин.