Учението на Исус Христос е просто
Свидетелствам за святото дело да учим чедата на Небесния Отец на простото учение на Исус Христос.
Всички имаме обични близки, които са изкушавани и изпитвани от сякаш постоянните сили на Сатана, унищожителя, който желае да носи окаяност на всички Божии чеда. Много от нас са имали безсънни нощи. Опитвали сме се да обграждаме хората в опасност с всички сили на доброто. Молили сме се за тях. Обичали сме ги. Давали сме им най-добрия възможен пример.
Алма, мъдър древен пророк, преминава през подобни трудности. Хората, които ръководи и обича, често са атакувани от свирепи врагове, при все това те се опитват да отглеждат праведни деца в един нечестив свят. Алма осъзнава, че единствената му надежда за победа е сила, която понякога подценяваме и често използваме твърде малко. Той се моли за Божията помощ.
Алма знае, че за да дойде помощ от Бог, трябва да се покаят както тези, които той ръководи, така и противниците им. Така той избира подход, различен от битките.
В Книгата на Мормон той е описан по следния начин: „И сега, тъй като проповядването на словото имаше голяма склонност да води людете да правят това, което е право, да, то е имало по-силно въздействие върху съзнанието на людете от меча или нещо друго, което им се беше случвало, ето защо, Алма си помисли, че е нужно те да опитат добродетелта на словото Божие“.
Словото Божие е учението, преподавано от Исус Христос и Неговите пророци. Алма знаел, че словата на учението имат голяма сила.
В 18-и раздел на Учение и завети Господ разкрива основата на Своето учение:
„Защото ето, аз заповядвам навсякъде всички човеци да се покаят. (…)
Защото ето, Господ, вашият Изкупител, изстрада смърт в плътта; ето защо Той изстрада болката на всички човеци, та всички човеци да могат да се покаят и да дойдат при Него.
И Той е възкръснал от мъртвите, та да може да доведе всички човеци при себе Си, при условие, че се покаят“.
„И ще паднете, и ще се поклоните на Отца в Мое име. (…)
Вие трябва да се покаете и да бъдете кръстени в името на Исус Христос“.
„Поискайте от Отца в Мое име с вяра, вярвайки, че ще получите, и вие ще имате Светия Дух“.
„И сега, след като сте получили това, трябва да спазвате Моите заповеди във всичко“.
„Вземете върху си името Христово и говорете трезво истината.
И всички, които се покаят и бъдат кръстени в Моето име, което е Исус Христос, и устоят до края, същите ще бъдат спасени“.
В тези няколко откъса Спасителят ни дава съвършен пример как трябва да преподаваме Неговото учение. Според това учение вярата в Господ Исус Христос, покаянието, кръщението, получаването на дара на Светия Дух и устояването до края благославят всички Божии чеда.
Когато преподаваме тези принципи на хората, които обичаме, Светият Дух ще ни помага да знаем истината. Тъй като се нуждаем от подтиците на Светия Дух, трябва да избягваме спекулации или лични интерпретации отвъд границите на преподаването на истинното учение.
Това може да се окаже трудно, когато обичаме човека, на когото се опитваме да повлияем. Той може да е пренебрегнал преподаденото му учение. Изкушаващо е да опитаме нещо ново или сензационно. Но Светият Дух ще разкрие духа на истината, само ако сме предпазливи и внимаваме да не правим повече от това да преподаваме истинното учение. Един от най-сигурните начини да избегнем дори минимално доближаване до лъжливи учения е да изберем да опростим преподаването си. Чрез тази простота се печели сигурност и едва ли се губи нещо.
Преподаването с простота ни позволява да споделяме спасителното учение отрано, докато децата все още са недокоснати от изкушенията на мамещия, с които по-късно ще се сблъскат, много преди истините, които имат нужда да научат, да бъдат заглушени от шума на социалните медии, връстниците и личните им трудности. Трябва да използваме всяка възможност да споделяме ученията на Исус Христос с децата. Тези моменти на преподаване са скъпоценни и доста по-редки от безмилостните усилия на противниковите сили. За всеки час, прекаран в посаждане на учението в живота на дете, има безброй часове противопоставяне, изпълнени с послания и изображения, поставящи под въпрос или игнориращи тези спасителни истини.
Някои от вас може да се чудят дали няма да е по-добре да се сближавате с децата си чрез забавления или може да се питате дали децата може да започнат да се чувстват натоварени от вашето поучаване. Вместо това трябва да се замисляме: „С толкова малко време и възможности, кои слова на учението можем да споделяме, за да ги укрепват срещу неизбежните изпитания на вярата им?“. Словата, които споделяте днес, може да бъдат тези, които ще запомнят, а днешният ден скоро ще отмине.
Винаги съм се възхищавал на отдадеността на моята прабаба Мари Бомели да споделя учението на Исус Христос. Мисионери преподавали на семейството ѝ в Швейцария, когато тя била на 24.
След като била кръстена, Мари пожелала да се присъедини към светиите в Америка, така че отишла от Швейцария в Берлин и си намерила работа при жена, която я наела да тъче платно за облеклото на семейството ѝ. Мари живеела в стаята на слугите и монтирала стана си във всекидневната.
По това време преподаването на учението на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни било незаконно в Берлин. Но Мари открила, че не може да не споделя нещата, които била научила. Стопанката на дома и приятелките ѝ се събирали около стана, за да слушат как Мари преподава. Тя говорела за появата на Небесния Отец и Исус Христос пред Джозеф Смит, за посещението на ангели и за Книгата на Мормон. Спомняйки си разказите на Алма, тя преподавала учението за възкресението. Тя свидетелствала, че семействата могат да бъдат отново заедно в селестиалното царство.
Ентусиазмът на Мари да споделя учението на възстановеното Евангелие скоро довел до проблеми. Не след дълго полицията отвела Мари в ареста. По пътя тя попитала полицая за името на съдията, пред когото трябвало да се яви на другата сутрин. Тя също така попитала за семейството му и дали е добър баща и съпруг. Полицаят описал съдията като светски човек.
В ареста Мари поискала молив и хартия. Прекарала нощта в писане на писмо до съдията, в което свидетелствала за Възкресението на Исус Христос, както е описано в Книгата на Мормон, разказала за света на духовете и обяснила покаянието. Предположила, че на съдията ще му трябва време да преосмисли живота си, преди да се изправи пред Последния съд. Написала, че знае, че той има много неща, за които да се покайва и че много от тях щели дълбоко да огорчат семейството му и да му донесат голяма печал. На сутринта, когато завършила писмото, тя го дала на полицая, помолила го да го отнесе на съдията и той се съгласил.
По-късно полицаят бил извикан от съдията в офиса му. Писмото, написано от Мари, било безспорно доказателство, че тя преподава учението на възстановеното Евангелие и така нарушава закона. Въпреки това не след дълго полицаят се върнал обратно в килията на Мари. Казал ѝ, че всички обвинения са снети и тя е свободна да си върви. Това, че преподавала учението за възстановеното Евангелие на Исус Христос, довело до арестуването ѝ. А това, че провъзгласила учението за покаянието на съдията, довело до освобождаването ѝ.
Преподаването на Мари Бомели не приключило, след като била освободена. Записаните ѝ думи предавали истинното учение на още неродените поколения. Вярата ѝ, че дори един новообърнат във вярата може да преподава учението на Исус Христос, спомогнала потомците ѝ да бъдат укрепвани в личните си битки.
Когато правим най-доброто, на което сме способни, за да учим хората, които обичаме, на учението на Исус Христос, някои все още може да не приемат. Съмнения може да се прокрадват в умовете ви. Може да се питате дали познавате учението на Спасителя достатъчно добре, за да го преподавате. А ако вече сте се опитвали да го преподавате, може да се чудите защо положителните резултати не са по-видими. Не се поддавайте на тези съмнения. Обръщайте се към Бог за помощ.
„Да, и призовавай Бога за всичко, от което имаш нужда (…) нека любовта на сърцето ти бъде в Господа навеки“.
„И сега, бих желал да бъдете смирени и покорни, и благи, лесни за умоляване; изпълнени с търпение и дълготърпение, бидейки умерени във всяко нещо, бидейки усърдни по всяко време в спазването на заповедите Божии, молещи се за всяко едно нещо, от което се нуждаете, както духовно, така и материално; винаги въздаващи благодарности на Бога, за всичко, което получавате“.
Ако се молите, ако говорите на Бог, ако Го умолявате за помощ за вашите обични хора и ако Му благодарите не само за помощта, но и за търпението и кротостта, които идват, когато не получавате всичко желано веднага или може би никога, аз ви обещавам, че ще се доближавате до Него. Ще ставате усърдни и дълготърпеливи. И тогава ще можете да знаете, че сте направили всичко възможно, за да помогнете на тези, които обичате и за които се молите, да преодоляват опитите на Сатана да ги отклонява от пътя.
„А онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“.
Можем да намираме надежда в написаното в Писанията за семействата. Четем за онези, които се отвръщат от това, на което са били учени, или онези, които се борят с Бог за прошка, като например Алма младши, синовете на Мосия и Енос. В моментите на криза те си спомнят словата на родителите си, словата на учението на Исус Христос. Това, че си спомнят, ги спасява. Преподаваното от вас свещено учение ще бъде запомнено.
Свидетелствам за святото дело да учим чедата на Небесния Отец на простото учение на Исус Христос, което ни позволява да бъдем пречиствани духовно и в крайна сметка да бъдем приети в присъствието на Бог, за да живеем в семейства с Него и Неговия син в слава завинаги. В името на Исус Христос, амин.