„Това е Моето Евангелие“ – „това е Моята църква“
Това е Евангелието на Спасителя и това е Неговата църква (вж. 3 Нефи 27:21; Мосия 26:22, 27:13). Комбинацията от двете е въздействаща и променяща живота.
В продължение на векове, барутът е най-силният наличен експлозив. Той може да изстрелва гюлета, но не е ефективен в минното дело и строежа на пътища. Просто е прекалено слаб, за да разруши скала.
През 1846 г. италианският химик Асканио Собреро синтезира нов експлозив – нитроглицерина. Тази мазна течност е поне хиляда пъти по-силна от барута. Тя лесно може да руши скала. За съжаление, нитроглицеринът е нестабилен. Ако се изпусне от съвсем ниско, експлодира. Ако се нагорещи, експлодира. Ако се изстуди, експлодира. Дори ако се постави в хладна и тъмна стая и се остави така, след време експлодира. Повечето държави забраняват транспортирането му, а много забраняват и производството му.
През 1860 г. шведският учен Алфред Нобел започва усилията си да стабилизира нитроглицерина. След седем години опити той постига целта си, като абсорбира глицерина в почти безполезната субстанция, наречена диатомитна пръст или кизелгур. Кизелгурът е пореста скала, която може да се стрие на фин прах. Когато се смеси с нитроглицерина, кизелгурът го абсорбира и получилата се паста може да бъде оформена на „пръчки“. В тази форма нитроглицеринът става много по-стабилен. Може безопасно да се съхранява, транспортира и използва с пълната си експлозивна сила. Нобел нарича комбинацията от нитроглицерин и кизелгур динамит.
Динамитът променя света. Също така прави Нобел богат. Асканио Собреро открива, че без стабилизатор нитроглицеринът е просто твърде опасен, за да бъде търгуван. Както споменах, самостоятелно кизелгурът е с много ниска стойност. Но комбинацията от двете съставки водят до трансформиращите и ценни ползи на динамита.
По подобен начин, комбинацията от Евангелието на Исус Христос и Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ни осигурява въздействащи и трансформиращи ползи. Евангелието е съвършено, но е необходима божествено постановена църква, която да го проповядва, да поддържа чистотата му и да отслужва неговите свещени обреди със силата и властта на Спасителя.
Помислете за комбинацията от Евангелието на Спасителя и Неговата Църква, според описанието на пророка от Книгата на Мормон, Алма. Църквата била отговорна да не се проповядва „нищо, освен покаяние и вяра в Господа, Който (ще изкупи) народа Си“. Упражнявайки Божията власт, Църквата била отговорна за отслужването на обреда кръщение „в името Господне като свидетели пред Него, че сте встъпили в завет с Него (да) Му служите и (да) спазвате Неговите заповеди“. Кръстилите се вземали върху си името на Исус Христос, присъединявали се към Неговата Църква и им била обещавана голяма сила чрез изливане на Духа.
Хората се отправили към водите на Мормон, за да чуят Алма да проповядва Евангелието. Въпреки че те почитали тези води и заобикалящите ги гори, Господната църква не била място или сграда, както не е и днес. Църквата просто представлява обикновени хора, ученици на Исус Христос, събрани и организирани в божествено постановена структура, която помага на Господ да осъществява Своите цели. Църквата е инструментът, чрез който научаваме централната роля на Исус Христос в плана на Небесния Отец. Църквата предлага овластения начин хората да участват в обреди и да сключват трайни завети с Бог. Спазването на тези завети ни доближава до Бог, дава ни достъп до Неговата сила и ни трансформира в такива, каквито Той желае да станем.
Точно както динамитът без нитроглицерин не е нищо специално, Църквата на Спасителя е нещо специално единствено ако е изградена на Неговото Евангелие. Без Евангелието на Спасителя и властта да се отслужват свързаните с него обреди, Църквата не е уникална.
Без стабилизиращия ефект на кизелгура, нитроглицеринът има ограничена стойност като експлозив. Както показва историята, без Господната Църква, разбирането на хората относно Неговото Евангелие е също толкова нестабилно – поддава се на доктринални отклонения и е подложено на влияние от различни религии, култури и философии. Смесването на тези влияния се е проявявало във всяка диспенсация, предхождаща тази последна диспенсация. Въпреки че Евангелието първоначално е било разкривано в своята чистота, тълкуването и приложението на това Евангелие постепенно възприемат вид на божественост, на която ѝ липсва сила, защото божествено овластената рамка от правила е липсвала.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни дава достъп до Божията сила, защото е овластена от Него както да преподава учението на Христос, така и да предлага спасяващите и възвисяващите обреди на Евангелието. Спасителят копнее да опрощава нашите грехове, да ни дава достъп до Своята сила и да ни променя. Той е страдал за нашите грехове и силно желае да ни помилва и спаси от наказанието, което иначе ще заслужим. Той желае да бъдем святи и да станем съвършени в Него.
Исус Христос има силата да направи това. Той не само съчувства на нашите несъвършенства и жалее за вечното ни осъждане в резултат на греха. Не, Той отива отвъд това, безпределно отвъд това, и възстановява Своята Църква, за да може да предостави достъп до Своята сила.
Същината на Евангелието, на която учи Църквата, е че Исус Христос „понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари“. Бог „възложи на Него беззаконието на всички ни“. Той „издържа кръст“, „скъс(а) връзките на смъртта“, „възнесе (се) на небето и седна от дясната страна на Бога, за да изиска от Отца правата Си за милост“. Спасителят е направил всичко това, защото обича Своя Отец и обича нас. Той вече е платил безпределната цена, за да „има право над всички онези, които имат вяра в Него (и) се застъпва“ за тях – за нас. Няма нещо, което Исус Христос да желае повече от това да се покайваме и да идваме при Него, за да може да ни оправдава и освещава. И в това желание е непреклонен и непоколебим.
Божията църква осигурява достъп до Неговата заветна сила и до Неговата обич. Комбинацията от Евангелието на Спасителя и Неговата Църква трансформира живота ни. Точно както трансформира живота на баба ми и дядо ми по майчина линия. Моят дядо, Оскар Андерсън, работел в една корабостроителница на Хогмарсо, остров във Стокхолмския архипелаг. Съпругата му, Албертина, и децата им живели в континентална Швеция. Веднъж на две седмици, в събота, Оскар гребял с лодката си до дома, след което се връщал в Хогмарсо в неделя вечер. Един ден, докато е на Хогмарсо, той чул как двама американски мисионери проповядват възстановеното Евангелие на Исус Христос. Оскар почувствал, че чува чиста истина и бил изпълнен с неописуема радост.
Когато се завърнал у дома следващия път, Оскар развълнувано разказал на Албертина за мисионерите. Обяснил, че вярва на това, което учели. Поканил я да прочете брошурите, дадени му от тях, и ѝ казал, че според него никое от бъдещите им деца не трябва да бъде кръщавано като бебе. Албертина се ядосала и хвърлила брошурите на боклука. Не си казали много повече, преди Оскар да се върне на работа неделя вечерта.
Но когато си тръгнал, Албертина прибрала тези брошури. Тя внимателно сравнила учението в тях с ученията в захабената ѝ от употреба Библия. С удивление почувствала, че прочетеното от нея е истина. Когато Оскар се върнал у дома следващия път, той бил приет радушно, заедно с екземпляр на Книгата на Мормон, който носил със себе си. Албертина я прочела с голямо желание, отново сравнявайки ученията ѝ с тези в Библията. Подобно на Оскар, тя разпознала истината и била изпълнена с неописуема радост.
Оскар, Албертина и децата им се преместили на Хогмарсо, за да бъдат близо до малкото членове на Църквата там. Седмица след като Оскар и Албертина били кръстени през 1916 г., Оскар бил призован като ръководител на група в Хогмарсо. Като много членове, Оскар и Албертина били критикувани, заради новата си вяра. Местните фермери отказвали да им продават мляко, затова Оскар всеки ден гребял до другата страна на фиорда, за да си купи от по-толерантен фермер.
И въпреки това през последвалите години броят на членовете на Църквата на Хогмарсо се увеличил, отчасти поради силното свидетелство на Албертина и мисионерския ѝ ентусиазъм. Когато групата станала клон, Оскар бил призован като президент на клон.
Членовете на клон Хогмарсо почитали този остров. За тях това били водите на Мормон. Там те опознали своя Изкупител.
През годините, като спазвали сключения кръщелен завет, Оскар и Албертина били променяни чрез силата на Исус Христос. Те копнеели да сключат допълнителни завети и да получат своите храмови благословии. За да направят това, през 1949 г. те емигрирали от дома си в Швеция в Солт Лейк Сити. Оскар служил като ръководител на членовете в Хогмарсо в продължение на 33 години.
Комбинацията от нитроглицерин и кизелгур прави динамита ценен, а комбинацията от Евангелието на Исус Христос и Неговата Църква е безценна. Оскар и Албертина научили за възстановеното Евангелие, защото Божий пророк призовал, назначил и изпратил мисионери в Швеция. Чрез божествено пълномощие, мисионерите преподали Христовото учение на Оскар и Албертина и ги кръстили чрез властта на свещеничеството. Като членове, Оскар и Албертина продължили да се учат, развиват и да служат на другите. Те станали светии от последните дни, защото спазвали заветите, които са сключили.
Спасителят нарича Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни „Моята Църква“, защото Той я е овластил да постига Неговите цели – да учи на Неговото Евангелие, да предлага Неговите обреди и завети и да прави възможно Неговата сила да ни оправдава и освещава. Без Неговата Църква, няма власт, няма проповядване на открити истини в Негово име, нито обреди, завети и изяваване на силата на божествеността; няма и възможност да се превръщаме в хората, които Бог иска да станем, а Божият план губи своя смисъл. Църквата в тази диспенсация е неотменна част от Неговия план.
Каня ви да се отдавате по-силно на Спасителя, на Неговото Евангелие и на Неговата Църква. Когато правите това, ще откривате, че комбинацията от Евангелието на Спасителя и Неговата Църква носи сила в живота ви. Тази сила е много по-голяма от силата на динамита. Тя ще руши скалите по пътя ви и ще ви променя в наследници на Божието царство. И ще бъдете „изпълнени с онази радост, която е неизразима и пълна със слава“. В името на Исус Христос, амин.