2006
Едно изливане на благословии
Май 2006


Едно изливане на благословии

Всички верни членове са поравно благословени от изливането на благословии, които те получават чрез свещеническите обреди.

В Къртланд, където били възстановени всички оставащи ключове на свещеничеството, Господ казва, „Това е началото на благословията, която ще се излее върху главите на людете Ми”1. Аз съм благодарна за изливането на благословии, идещи до всеки от нас чрез свещеничеството на Бог. Този свят и всичко в него, включително всеки от нас, е бил създаден чрез силата на свещеничеството. Свещеничеството е тясно вплетено в онова, кои сме и какво сме били някога2. Като синове и дъщери на Бог всеки от нас има единствени по рода си отговорности и роли и чрез благословиите на свещеничеството всички ние сме получили равностойно партньорство, дарове и благословии.

Миналата есен за член на Църквата бе кръстена и потвърдена най-голямата ни внучка. След като тя получи Светия Дух, нейната най-малка сестричка бе благословена и получи име. Следващият месец друга нова внучка получи име и бе благословена. Оттогава често размишлявам над привилегиите, на които се радват тези малки момиченца благодарение на това, че Божието свещеничество е възстановено.

Надявам се нашите внучки и внуци да растат, знаейки, че никога не са били трети страничен наблюдател на свещеничеството. Благословиите на свещеничеството, които са „достъпни на всички мъже и жени поравно”3, са вплетени във, през и около живота им. Всеки от тях е благословен от свещени обреди и всеки може да се радва на благословиите от духовни дарове благодарение на добродетелта на свещеничеството.

Всички верни членове на Господната Църква са поравно благословени от свещеническите обреди. Първият обряд4 в живота на едно дете обикновено се провежда, когато то е бебе и получава име и благословия. Когато децата достигнат възрастта на отговорността, те биват кръстени. Няма отделно кръщаване за момчета и момичета. Един и същ кръщелен обряд се практикува за малко момиче и малко момче, които биват кръщавани в един и същ басейн. Щом тези деца бъдат потвърдени и получат Светия Дух, на всяко бива дадена същата сила. Те отговарят на условията за помощта на тази свещена сила чрез своята вярност и по никой друг начин.

Като членове на Църквата ние сме равни пред Господ, когато вземаме причастието. Чрез вярата ни в Исус Христос и силата на Неговото Единение, станало възможно благодарение на този обряд, всички ние можем да се покаем и да станем по-добри.

Всеки от нас има равно право на свещеническа благословия, когато сме болни или се нуждаем от допълнителна подкрепа от Господ в живота ни. Една млада жена, която желае патриархална благословия, има същото право да знае своето потекло и потенциал, както и един млад мъж на същата възраст като нея. Благословиите, идещи до всеки от тях чрез Авраам, са силни и важни.

Учим всички млади мъже и млади жени да се готвят да идат в храма, за да могат да „получат благословиите на бащите, на които (те) може да имат право благодарение на висшите благословии на свещеничеството”5. Когато една от племенничките ми преди няколко месеца получи храмовото си надаряване, тя възкликна от радост: „Направих го! Цял живот бях учена да се готвя за храма, и накрая го направих!”

Всеки мъж и жена, които желаят да служат на Господ и отговарят на условията за храмова препоръка, сключват завети за послушание и жертва. Всеки е надарен „със сила свише”6.

Всеки старейшина и сестра, които получават мисионерско призование, са отделени да вършат Господното дело и всеки получава власт да проповядва Евангелието на Христа.

Мъж и жена, които влизат в пълното партньорство на храмов брак в завета, споделят поравно благословиите на този завет, ако са верни7. Господ казва, че техният завет ще бъде в сила след този живот и на тях заедно са им обещани сила и възвисяване8.

Президент Езра Тафт Бенсън казва, „Когато децата ни се подчиняват на Господ и отидат в храма да получат своите благословии и да встъпят в брачен завет, те влизат в същия ред на свещеничеството, който Бог е въвел в самото начало с Адам”9.

Видях силата на свещеническите благослови, когато посетих едно семейство, в което младият баща бе на смъртно легло. Около него бяха жена му и красивите дъщери. На всяка стена в онази стая имаше поне по една снимка на семейството или на храма. Майката даде свидетелство за техните благословии, когато каза: „Нашите завети ни дават възможности и защита. Семейството ни ще устои завинаги. Господ бди над нас и ние не сме сами”. Всички верни членове са поравно благословени от изливането на благословии, които те получават чрез свещеническите обреди.

Тъй като свещеничеството било възстановено, ние споделяме поравно и благословиите на духовните дарове. Господ ни дава тези духовни дарове за наша полза10 и за да си помагаме един на друг11.

Мороний казва, че „има различни начини, по които тези дарби се дават; но това е тъкмо същият Бог, Който действа всеобхватно; и те са дадени на човеците чрез проявите на Духа Божий, за да са им от полза.

Защото ето, на едни е дадено чрез Духа Божий да може да поучава за словото на мъдростта;

и на друг – чрез същия Дух, да може да поучава за словото на знанието;

и на друг – извънредно голяма вяра; а на друг – дарбите за изцеление чрез същия Дух”12.

Докато се опитвах да уча испански и да си спомня португалския (който знаех като дете), се молех и почувствах помощта на Господ, като общувах на тези езици. Чувала съм други ръководители на Църквата и мисионери да дават силни свидетелства на езици, които тъкмо са почнали да учат. Познавам хора, на които е даден духовния дар на духа на вярата. Когато чуват Евангелието, то звучи искрено в сърцата им. Познавам други, на които е даден дарът на мъдрост или способността да използват знанието по праведни начини. Някои имат способността да вършат чудеса, други са надарени лечители, а някои имат изключителна проницателност13.

Когато бях малко момиче, често сериозно боледувах. Баща ми винаги бе готов и достоен да използва силата на свещеничеството, което носеше, за да ме благослови. Но чувствах, че и специалните дарове на майка ми съдействаха за моето оздравяване. Тя бе наистина надарена в способността си да служи на моите нужди и да ми помага да се оправя. Голямата й вяра, че Господ ще я води към отговорите относно медицинското лечение бе утеха за мен. Колко благословена бях да имам двама родители, които с любов използваха своите духовни дарби.

Президент Уилфърд Уудръф казва, че „за всеки мъж и жена в това царство е привилегия да се радва на духа на пророчество, който е Духът Божий; и на верните той разкрива неща, необходими за тяхна утеха и утешение, и ще ги води във всекидневните им задължения”14.

Благословиите на свещеничеството правят възможно всеки човек, отделен да служи в който и е сан в Господната Църква, да получи „властта, отговорността и благословиите, свързани с тази служба”15.

Духовните дарове са многобройни и разнообразни и идат при нас, когато ги търсим и използваме по подходящ начин. Ние им се радваме благодарение на силата на Светия Дух, Който е във, около и вплетен в нашия живот16.

Чрез благословиите на свещеничеството Господ ни разкрива, че Той „не показв(а) предпочитание към никого”17. В моите пътувания обикновено имам възможността да посещавам членове в домовете им. Някои от тях са доста простички жилища. Отначало си казвах: „Защо съм благословена с къща, която има електричество и водопровод, докато това семейство няма дори вода в близост до дома си? Нима Господ ги обича по-малко, отколкото обича мен?”

После един ден седях в храма редом с една сестра, живееща в непретенциозен дом. Прекарах два часа до нея. Често поглеждах в красивите й очи и видях любовта към Господ в тях. Когато свършихме своята храмова работа, получих силно разбиране. Във всички вечни благословии, във всичките ни най-важни привилегии и възможности ние сме равни. Аз съм била „кръстен(а) в знак на покаяние”18, кaкто и тя. Аз имах духовни дарове, тя също. Аз имах възможността да се покая, тя също. Аз бях получила Светия Дух, тя също. Аз бях получила храмовите обреди, тя също. Ако ние двете бяхме напуснали заедно този свят в онзи момент, щяхме да пристигнем равни пред Господа в нашите благословии и възможности.

Свещеническите благословии са велик изравнител. Те са едни и същи за мъже и жени, за момчета и момичета; същите са за семейни и несемейни, за бедни и богати, за интелектуалци и неграмотни, за прочути и неизвестни.

Благодарна съм, че чрез безкрайната справедливост и любов на Бог на всички мъже и жени чрез свещеническите обреди и духовни дарове е дадено равностойно партньорство, дарби, благословии и възможност. Благодарение на свещеничеството, което е вплетено във, около и през нашия живот, над главите ни се изливат всяка сила, всеки завет, от които се нуждаем, за да вършим делото на живота ни и да се завърнем обратно в небесния ни дом. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. У. и З. 110:10.

  2. Вж. У. и З. 88:36-45; Авраам 3.

  3. Далин Х. Oукс, „Свещеническата власт в семейството и Църквата”, Лиахона, ноем. 2005 г., стр. 26.

  4. Вж. Семейно ръководство, 2001 г., стр. 18.

  5. Езра Тафт Бенсън, „What I Hope You Will Teach Your Children about the Temple”, Tambuli, апр.–май 1986 г., стр. 6.

  6. Вж. У. и З. 95:8.

  7. Вж. У. и З. 131:1-2.

  8. Вж. У. и З. 132:19-20.

  9. Tambuli, апр.–май 1986 г., стр. 6.

  10. Вж. У. и З. 46:26.

  11. Вж. У. и З. 46:12.

  12. Мороний 10:8-11.

  13. Вж. У. и З. 46:10-26.

  14. Deseret News, 30 юли 1862 г., стр. 33.

  15. Бойд K. Пакър, „What Every Elder Should Know—and Every Sister as Well: A Primer on Principles of Priesthood Government”, Tambuli, ноем. 1994 г., стр. 21.

  16. Вж. Мороний 10:7-17.

  17. У. и З. 38:16.

  18. Алма 9:27.