2006
„Аз повече не ще помня греховете ти’
Май 2006


„Аз повече не ще помня греховете ти”

Чрез изкупващия план на Отца, онези, които се спънат и паднат, „не са отхвърлени навеки”.

Моето послание е за един баща и неговия син. Алма, бащата, бил пророк; синът му, Кориантон, мисионер.

Двама от синовете на Алма – Сивелон и Кориантон, най-младият – отишли на мисия при зорамитите. Алма бил силно разочарован от неуспеха на сина му Кориантон да живее според мисионерските стандарти. Кориантон изоставил служението и отишъл в земята Сирон, следвайки блудницата Изабела (вж. Алма 39:3).

„Това не беше извинение за тебе, сине мой. Ти трябваше да мислиш за служението, което ти беше поверено” (Алма 39:4).

Алма казва на сина си, че дяволът го подвел (Алма 39:11). Липсата на целомъдрие е „най-гнусният грях след проливането на невинна кръв или отричането на Светия Дух” (Алма 39:5).

„Да беше дал Бог ти да не си виновен за толкова голямо престъпление.” После казва, „Нямаше да припомням твоите престъпления и нямаше да терзая душата ти, ако не беше за твое добро.

Но ето, ти не можеш да скриеш престъпленията си от Бога” (Алма 39:7–8).

Той неумолимо заповядва на сина си да приеме съвета на по-възрастните си братя (вж. Алма 39:10).

Алма му казва, че неговото беззаконие било голямо, защото отблъснало проучватели: „Като видяха поведението ти, те не пожелаха да повярват на словата ми.

И сега, Духът Господен ми казва: Заповядай на чедата си да вършат добро, за да не би да отведат сърцата на много люде към унищожение; ето защо, аз ти заповядвам, сине мой, със страх от Бога, да се въздържаш от беззаконията си” (Алма 39:11–12).

След това строго порицание Алма любящият баща става Алма учителят. Той знае, че „проповядването на словото имаше голяма склонност да води людете да правят това, което е право, да, то е имало по-силно въздействие върху съзнанието на людете от меча или нещо друго” (Алма 31:5). Така че Алма учи Кориантон.

Първо говори за Христос: „И сега, сине мой, аз бих ти казал нещо относно пришествието на Христа. Аз ти казвам, че Този е, Който със сигурност ще дойде да отнесе греховете от света; да, Той идва да извести благовестието за спасението на Своя народ” (Алма 39:15).

Кориантон попитал защо те трябвало да знаят за идването на Христос тъй отрано.

Алма отговаря, „Една душа сега не е ли също толкова скъпоценна за Бога, колкото ще бъде една душа по времето на Неговото пришествие?” (Алма 39:17).

Умът на Коринатон бил „обезпокоен относно възкресението на мъртвите” (Алма 40:1).

Алма бил попитал Бог относно възкресението и казва на Кориантон за първото възкресение и следващите възкресения. „Ето, има определено време, когато всички ще излязат от мъртвите” (Алма 40:4).

Той пита „какво става с душите на човеците от това време на смъртта до времето, определено за възкресението” (Алма 40:7).

Тогава казва на Коринатон, „Всички човеци, били те добри или зли, се връщат при Този Бог, който им даде живот” (Алма 40:11). Праведните „ще бъдат приети в състояние на щастие” (Алма 40:12) а злите са „увлечени в плен по волята на дявола” (Алма 40:13). Праведните остават „в рая до времето на тяхното възкресение” (Алма 40:14).

„И когато бъдете доведени до тази страшна беда, вие няма да можете да кажете: Аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят” (Алма 34:34).

Алма казал на сина си, „че има известен промеждутък между смъртта и възкресението на тялото, и състояние на щастие или окаяност за душата до определеното от Бога време, когато мъртвите ще излязат и ще бъдат обединени отново, душата и тялото, и ще бъдат заведени да застанат пред Бога и съдени според делата им” (Алма 40:21).

„Душата” – тоест духът – „ще бъде възстановена на тялото и тялото на душата” (Алма 40:23). „Това”, казва той, „е възстановяването, за което е говорено чрез устата на пророците” (Алма 40:24). Алма казва, че „някои са изопачили светите писания и поради това са се отклонили много” (Алма 41:1).

После Алма казва, „И сега, сине мой, аз усещам, че има още нещо, което безпокои мисълта ти и което не можеш да разбереш – това е относно правосъдието Божие при наказването на грешника; защото ти се опитваш да предположиш, че е несправедливо, че грешникът ще бъде предаден на състояние на окаяност.

Сега ето, сине мой, аз ще ти обясня това” (Алма 42:1–2).

Той казва на Кориантон за Едемската градина и падението на Адам и Ева: „И сега, ти виждаш от това, че нашите първи родители бяха отхвърлени и телесно и духовно от присъствието Господне; и тъй, ние виждаме, че те станаха поданици на това да следват собствената си воля” (Алма 42:7).

„Определено беше човекът да умре” (Алма 42:6).

После той обяснява защо смъртта е абсолютно необходима: „Ако не беше заради плана на изкуплението (слагайки го настрана), веднага след смъртта им техните души биха били окаяни, бидейки отхвърлени от присъствието Господне” (Алма 42:11).

Алма учи Кориантон за правосъдието и милостта: „Според правосъдието, планът на изкуплението би могъл да се осъществи единствено при условия на покаяние на човеците” (Алма 42:13).

Той обяснява, че „планът на милостта не може да бъде осъществен, освен ако не бъде извършено единението; затова самият Бог извършва единение за греховете на света, за да осъществи плана на милостта, за да задоволи изискванията на правосъдието, за да може Бог да бъде съвършен, справедлив Бог, а също и милостив Бог” (Алма 42:15).

Той учи Кориантон за неотменимият критерии на вечния закон (вж. Алма 42:17–25).

По много прям начин той обяснява защо е нужно наказанието: „Сега, покаянието не можеше да споходи човеците, освен ако нямаше наказание, което също да е вечно, какъвто трябваше да бъде и животът на душата; наказание, намиращо се в противоположност на плана на щастието, което също е толкова вечно, колкото животът на душата” (Алма 42:16).

Алма от личен опит знаел болката на наказанието и радостта на покаянието. Самият той веднъж горчиво разочаровал своя баща, дядото на Кориантон. Той се разбунтувал и обикалял „търсе(йки) да унищож(и) църквата” (Алма 36:6). Той бил поразен от ангел, не защото го заслужавал, а поради молитвите на неговия баща и други (вж. Мосия 27:14).

Алма изпитал мъката и вината и казва: „Докато бях тъй раздиран от мъчения и бях изтерзан от спомена за многобройните си грехове, ето, аз си спомних, че бях чул баща ми да пророкува на людете относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света.

Сега, веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене, който съм в жлъчната горчивина, обкръжен от вечните вериги на смъртта.

И сега, ето, щом помислих за това, не можах да си спомня повече болките си; да, не бях терзан повече от спомена за греховете си.

И о, каква радост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми!

Да, казвам ти, сине мой, че няма нищо по-изключително и горчиво от болките ми. Да, аз ти казвам още, сине мой, че от друга страна, няма нищо по-изключително и по-сладко от моята радост…

Да, и оттогава чак до ден днешен аз съм се трудил неспирно, та да мога да доведа души до покаяние; за да ги доведа да вкусят от извънредната радост, от която аз вкусих; за да могат и те да се родят от Бога, и да бъдат изпълнени със Светия Дух” (Алма 36:17–21, 24).

Алма пита Кориантон, „Да не би да смяташ, че милостта може да ограби правосъдието?” (Aлмa 42:25). Той обяснява, че поради Единението на Исус Христос и двете могат да бъдат удовлетворени от вечен закон.

„Подтикнат от Светия Дух” (У. и З. 121:43; вж. също Алма 39:12), той укорил Кориантон с острота. После, след като подробно, търпеливо и ясно учи на тези основни принципи на Евангелието, идва и изобилието от любов.

Пророкът Джозеф Смит бил учен чрез откровение, че „никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството, а само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна,

чрез доброта и чисто познание, което ще уголеми душата, без лицемерие и без хитрост,

укорявайки понякога с острота, когато сте подтикнати от Светия Дух, като след това се покаже повече любов към този, който сте укорили, да не би той да ви сметне за свой враг,

за да може той да узнае, че вашата вярност е по-силна от връзките на смъртта” (У. и З. 121:41–44).

Алма казва: „О, сине мой, не искам повече да отричаш Божието правосъдие. И не се опитвай и в най-малка степен да се извиняваш за греховете си, отричайки Божието правосъдие; но остави Божието правосъдие и милостта Му, и дълготърпението Му да имат пълна власт над сърцето ти; и нека това те сниши до земята в смирение” (Алма 42:30).

Дядото на Кориантон, също наречен Алма, бил един от свещениците, които служили на порочния цар Ной. Той чул пророка Авинадий да свидетелства за Христос и бил обърнат. Осъден на смърт, той избягал от злия царски двор, за да учи за Христос. (Вж. Мосия 17:1–4).

Сега Алма бил бащата, който умолявал сина си Кориантон да се покае.

След като остро укорил своя син и търпеливо го учил на ученията на Евангелието, Алма, обичащия баща казва, „И сега, сине мой, аз не искам да се оставиш да бъдеш смущаван от тези неща повече, а нека само греховете ти те смущават, което смущение ще те доведе до покаяние” (Алма 42:29).

В страдание и срам Кориантон бил снишен „до земята в смирение” (Алма 42:30).

Алма, eдновременно баща и свещенически ръководител на Кориантон, сега бил доволен от неговото покаяние. Той вдигнал ужасното бреме на вината, което неговият син носил, и го изпратил обратно на мисионерското поле: „И сега, о, сине мой, ти си призован от Бога да проповядваш словото сред този народ… тръгни по пътя си, провъзгласявай словото с истина и разум… И дано Бог ти даде всичко тъкмо според словата ми” (Алма 42:31).

Кориантон се присъединил към своите братя, Еламан и Сивелон, които били свещенически ръководители. Двадесет години по-късно, в земята на север, той все още вярно се трудил в Евангелието. (Вж. Алма 49:30; 63:10.)

Живеем в порочен, наистина порочен свят, и в него нашите деца трябва да се справят с живота. Предизвикателствата на порнографията, обърканата полова принадлежност, неморалността, насилието над деца, пристрастяването към наркотици и всичките останали подобни са навсякъде. Няма начин да се спасим от тяхното влияние.

Някои са подведени в изкушения от любопитство, после започват да опитват и някои падат в капана на пристрастяването. Те губят надежда. Противникът прибира своята реколта и ги обвързва.

Сатана е измамника, унищожителя, но неговата победа е временна.

Ангелите на дявола убеждават някои, че са родени в живот, от който не могат да избягат и са принудени да живеят в грях. Най-злата от всички лъжи е тази, че те не могат да се променят или покаят и че няма да бъдат опростени. Това не може да бъде вярно. Те са забравили Единението на Исус Христос.

„Защото ето, Господ, вашият Изкупител, изстрада смърт в плътта; ето защо Той изстрада болката на всички човеци, та всички човеци да могат да се покаят и да дойдат при Него” (У. и З. 18:11).

Христос е Създателя, Лечителя. Което Той изработи, Той може да поправи. Евангелието на Исус Христос е Евангелие на покаяние и опрощение. (Вж. 2 Нефи 1:13; 2 Нефи 9:45; Яков 3:11; Алма 26:13–14; Мороний 7:17–19).

„Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи” (У. и З. 18:10).

Разказът за този обичащ баща и отклонил се син, изваден от Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос, представлява един модел, пример.

Всеки от нас има любящ Отец в Небесата. Чрез изкупващия план на Отца, онези, които се спънат и паднат, „не са отхвърлени навеки” (Книга на Мормон, заглавна страница).

„И колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва!” (У. и З. 18:13).

„Аз, Господ, не мога да гледам на греха и с най-малка степен на позволение. При все това”, (У. и З. 1:31–32) Господ също казва, „Този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен, и Аз, Господ, повече не ги помня” (У. и З. 58:42).

Може ли да съществуват по- сладки и по-утешаващи думи от тези от Писанията, изпълнени с толкова надежда? „Аз, Господ, повече не… помня (греховете им)” (У. и З. 58:42). Това е свидетелството на Книгата на Мормон и моето свидетелство към вас, в името на Исус Христос, амин.

Отпечатай