Покаянието, една благословия за членовете
Покаянието… не е суров принцип… Добър и милостив е.
Мои скъпи братя, аз съм смирен и за мен е чест да заемам тази позиция. По очевидни за вас причини никога не ми хрумвало, че подобно призование ще ме споходи. Преди една година, когато бях подкрепен, президент Хинкли ясно заяви пред цялата Църква, че не е поставил началото на процеса, който доведе до призоваването ми. По-късно му казах, че вероятно съм единствения Висш ръководител в историята на Цървата, който е подкрепен от членовете въпреки отказа на пророка!
Въпреки това съм благодарен за вашия вот на подкрепа и залагам цялото си сърце за тази велика кауза. Няма думи, с които да изразя благодарността си за моето семейство, съпругата ми, децата и за добрите ми родители. Майка ми почина преди две години, точно два дни след априлската конференция. Тя беше дребна на ръст и все пак, образно казано, всеки ден стъпвах на рамената й. Влиянието й винаги ще бъде с мен. Не мога да я почета както трябва с това, което ще кажа, а само с начина, по който живея.
Не зная какво да кажа за баща си, което да не го смути, освен че го обичам и че го подкрепям. С риск да стане много лично, ще кажа, че като го гледам да остарява, мислено се връщам в дните, когато бяхме малки деца, когато лягаше на пода и се бореше и играеше с нас и ни вдигаше в обятията си и ни прегръщаше и ни гъделичкаше, или ни гушкаше в леглото с майка и него, когато бяхме болни или уплашени през нощта. Спомените ми за него винаги ще бъдат изпълнени със смях и любов; със сигурност, със свидетелството, с неуморен упорит труд, вяра и вярност. Той е добър и мъдър и аз съм благословен безмерно, че не само го подкрепям за мой пророк по време на земния живот, но и заявявам, че той е мой баща сега и през цялата вечност.
Преди няколко седмици съзнанието ми беше пробудено, когато старейшина Дъглас Калистър от Седемдесетте беше помолен да изнесе кратка история за своя дядо ЛеГранд Ричардз в събранието на кворума. Сред другите интересни неща, които той съобщи, беше следното: Когато старейшина Ричардз бил млад епископ, той посетил онези, които били по-слабо активни. Той дръзко ги поканил да говорят на събранието за причастие на тема „Какво означава за мен членството ми в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. Удивително било, че няколко от тях отвърнали позитивно и това преживяване ги върнало отново на пътя към пълна активност в Църквата.
Бих искал да поговоря по тази тема тази вечер. Приканвам всеки от вас, млади или възрастни, да определите малък бележник за същата тази тема. Напишете отгоре на първата страница думите, „Какво означава за мен членството ми в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. След това кратко избройте онези неща, които ви идват на ум. След време ще се появят допълнителни мисли, които ще можете да добавите към списъка. Скоро ще имате нарастваща книжка, която ще ви изпълва с благодарност и признателност за членството ви в Господната Църква. Може също да стане източник за речи, които може да сте помолени да изнесете в бъдеще.
Моят списък вече е дълъг, но съм подбрал само едно нещо от него, което да обсъдим тази вечер. Трябва да запазя другите теми за друго място и време.
Ще говоря накратко за принципа на покаяние. Колко съм благодарен за разбирането, което имаме за този велик принцип. Не е суров принцип, както си мислех, когато бях момче. Добър и милостив е. Еврейският корен на думата просто означава „да се обърна” 1 или да се върна отново към Бог. Иехова молил израилевите деца: „Върни се… Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми; Защото съм милостив… и не ще пазя гняв завинаги. Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа своя Бог” 2.
Когато признаваме греховете ни, изповядаме ги и ги изоставим и се обърнем към Бог, Той ще ни прости.
Докато служих като президент на мисия неотдавна, двама от нашите старейшини попитаха дали бих се срещнал с проучвателка, която беше планирана за кръщение на следващия ден. Тя имала някои въпроси, на които те не могли да отговорят. Отидохме с колата до дома й, където срещнах млада вдовица, наближаваща 30-те години, с едно дете. Съпругът й бил убит при трагична злополука няколко години по-рано. Въпросите й бяха дълбокомислени и тя беше предразположена. След като ги разрешихме, я попитах дали има някакви други притеснения. Тя посочи, че има и че желае да разговаря насаме с мен. Помолих старейшините да излязат отвън и да стоят на моравата, откъдето да могат да ни виждат ясно през големия прозорец. Веднага след като вратата се затвори след тях, тя започна да ридае. Разказа за години, изпълнени с болка и самота, в които е била сама. През тези години тя допуснала някои сериозни грешки. Знаела, че постъпва неправилно, каза тя, но й липсвало смелост да избере правилния път, докато не срещнала нашите мисионери. По време на седмиците, през които я учили, се молела на Господ да й прости. Търсеше уверение от мен, че чрез покаянието й и чрез обредите на кръщение и получаването на Светия Дух може да бъде пречистена и да стане достойна за членство в Църквата. Учих я от Писанията и й дадох свидетелството си за принципа на покаяние и за Единението.
На следващия ден съпругата ми и аз присъствахме на кръщението й и на това да малкото й момиченце. Стаята беше изпълнена с приятели от района й, готови и нетърпеливи да застанат до нея като нов член на Църквата. Като си тръгвахме от службата, ме връхлетя усещане на благодарност за чудесния принцип на покаянието и за Единението, което го прави възможно, за чудото на обръщането във вярата и за тази велика Църква и нейните членове и за нашите мисионери.
Какво означава за мен членството ми в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни? Означава всичко. То повлиява, оживотворява, прониква и дава цел и смисъл на всичко в живота, което е важно за мен: връзката ми с Бог, моя Небесен Отец и с Неговия Син, Господ Исус Христос. Учи ме, че чрез подчинение на принципите и обредите на Евангелито ще намеря мир и щастие в този живот и ще бъда поканен да живея в Божието присъствие със семейството ми в живота, който със сигурност ще последва след земния живот, където Неговата милост ще удовлетвори изискванията на правосъдието и ще обгърне мен и вас в ръцете на безопасността3. За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.