Счупени неща за поправяне
Когато казва на нищите духом, „Дойдете при Мене”, Той има пред вид, че знае изхода и пътя нагоре.
Първите думи на Исус, изречени в Неговата величествена проповед на хълма е до угнетените, обезкуражените и отчаяните. „Блажени нищите по дух”, казва Той, „защото тяхно е небесното царство”1. Независимо дали сте член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или сте сред десетките хиляди слушатели тази сутрин, които не са от нашата вяра, аз се обръщам към онези, които се сблъскват с лични изпитания и семейни борби, тези, които понасят битките, водени в самотния окоп на сърцето, онези, които се опитват да спрат дълбоките води на отчаянието, които понякога заливат душата ни като вълна цунами. Искам да се обърна специално към вас, които чувствате, че вашия живот е съсипан на пръв поглед непоправимо.
На всички тези предлагам най-сигурното и най-сладкото лекарство, което познавам. Намира се в ясния призив, който самият Спасител на света даде. Той го казва в началото на Своето служение и го казва в края. Казва го на вярващите и го казва на онези, които не били толкова сигурни. Казва го на всички, каквито и лични проблеми да имат:
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си”2.
В това обещание този встъпителен израз, „дойдете при Мене”, е съществен. Това е ключът на мира и покоя, който търсим. Действително, когато възкръсналият Спасител изнася Своята проповед в храма пред нефитите в Новия свят, Той започва, „благословени са нищите по дух, които идват при Мене, защото тяхно е царството небесно”3.
Когато Андрей и Иоан за първи път чуват Христос да говори, те толкова се развълнували, че Го последвали, докато се отдалечавал от тълпата. Усещайки, че го следват, Исус се обръща и пита двамата мъже, „Що търсите?” Те отвръщат, „Где живееш?” А Христос казва, „Дойдете и ще видите”. На следващия ден Той намира друг ученик, Филип и му казва, „Дойди след Мене”4. Не след дълго Той официално призовава Петър и другите нови апостоли със същия дух на покана. Дойдете „след Мене”5, казва Той.
Изглежда ясно, че същината на нашето задължение и основно изискване на нашия земен живот е уловена в тези кратки изрази от коя да е случка от земното служение на Спасителя. Той ни казва, „Доверете ми се, научете се от Мен, правете това, което Аз правя. Тогава, когато вървите, където Аз вървя”, казва Той, „можем да поговорим къде отивате вие и за проблемите, с които се сблъсквате, и трудностите, които имате. Ако Ме последвате, ще ви изведа от мрака”, обещава Той. „Ще дам отговори на молитвите ви. Ще дам мир на душите ви.”
Мои обични приятели, не знам никакъв друг начин, по който да успеем или да бъдем в безопасност сред многото житейски клопки и проблеми. Не зная друг начин за нас да носим тегобите си или да намерим това, което Яков в Книгата на Мормон нарича „това щастие, което е приготвено за светиите”6.
Как човек да „дойде в Христа” в отговор на тази постоянна покана? Писанията дават множество примери и начини. Вие сте добре запознати с най-основните. Най-лесното и най-първото идва просто с желанието на сърцето ни, най-основната форма на вяра, която познаваме. „Ако нямате нищо повече от желание да повярвате”, казва Алма, упражнявайки само „частица вяра”, давайки дори малко място за обещанията Божии да намерят място във вас – това е достатъчно, за да се започне7. Само вярване, имайки само „молекула” вяра – просто надежда за нещата, които все още не се виждат в живота ни, но които въпреки това наистина са на разположение, за да ни бъдат дадени8 – тази проста стъпка, когато е съсредоточена върху Господ Исус Христос, винаги е била и ще бъде първия принцип на Неговото вечно Евангелие, първата стъпка извън отчаянието.
Второ, трябва да променим всичко, което можем, което може да бъде част от проблема. Накратко, трябва да се покаем, може би най-изпълнената с надежда и насърчителна дума в християнския речник. Ние благодарим на нашия Отец в Небесата, че ни позволява да се променим, благодарим на Исус, че можем да се променим и накрая да правим това единствено с Тяхната божествена помощ. Разбира се, не всичко, с което се борим, е в резултат на нашите дейтвия. Често е в резултат на действията на другите или просто на земните житейски събития. Но всичко, което ние можем да променим, трябва да променим и трябва да простим останалото. По този начин достъпът ни до Единението на Спасителя става толкова безпрепятствен, колкото можем да го направим ние с нашите несъвършенства. Той ще го поеме оттам.
Трето, по всички възможни начини да се опитаме да вземем върху си Неговата идентичност и да започнем, като вземем върху си Неговото име. Това име официално ни се дава чрез завет в спасителните обреди на Евангелието. Те започват с кръщение и завършват със заветите в храма, с много други, като вземането на причастието, което продължава през целия живот като допълнителна благословия и напомняне. Проповядвайки на хората на своето време посланието, което даваме тази сутрин, Нефи казва, „Следва(й)те Сина с цялостно намерение в сърцето,… с искрена цел,… вземете върху си името на Христа… вършете нещата, за които съм ви казал, че съм виждал, че Вашият Господ и Изкупител (ще) върши”9.
Като следваме тези най-основни учения, пред нас се отваря едно великолепие от връзки към Христос по многобройни начини: молитва, пост и съзерцание над Неговите цели, като се наслаждаваме на Писанията, като служим на другите, „подкрепя(йки) слабите, издиг(айки) ръцете, които са отпуснати,… усил(вайки) немощните колене”10. Най-вече, като обичаме с „чистата любов Христова”, този дар, който „никога не свършва”, която „понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко и устоява на всичко”11. Скоро с тази любов осъзнаваме, че в живота ни има много бродове, които водят към Учителя и че всеки път, когато протегнем ръка, колкото и да е слаба, към Него, откриваме, че Той с нетърпение се е опитвал да достигне до нас. Така че ние крачим, стремим се, търсим и никога не отстъпваме12.
Желанието ми днес е всички ние – не само онези, които са „нищи по дух”, но всички ние – да имаме по-открито лично изживяване с примера на Спасителя. Понякога търсим небесата по твърде заобиколен начин, като се съсредоточаваме върху програмите, историята или опита на другите. Те са важни, но не толкова, колкото личния опит, истинското ученичество и силата, които идват от непосредственото изживяване на величието от досега с Него.
Борите ли се с демона на пристрастяването – тютюн, наркотици, хазарт, или пагубната чума на съвремието – порнографията? Бракът ви в затруднение ли е или детето ви в опасност ли е? Объркани ли сте за половата си идентичност или търсите самоуважение? Вие или някой, който обичате, изправени ли сте пред болест, депресия или смърт? Каквито и други стъпки да се наложи да предприемете, за да разрешите тези проблеми, елате първо при Евангелието на Исус Христос. Доверете се на небесните обещания. В този смисъл свидетелството на Алма е и мое свидетелство: „Знам”, казва той, „че всеки, който се уповава на Бога, ще бъде подкрепен в изпитанията си, и в грижите си и в страданията си”13.
Това упование на милостивата Божия природа е в самия център на Евангелието, на което учи Христос. Свидетелствам, че Единението на Спасителя снема от нас не само тегобите на нашите грехове, но и на нашите разочарования и печали, на нашите сърдечни болки и отчаяния14. От началото доверието за такава помощ трябва да ни дава както повод, така и начин да се усъвършенстваме, едно поощрение да изоставим своето бреме и да вземем своето спасение. В живота може да има и ще има много трудности. Въпреки това душата, която идва при Христос, която познава Неговия глас и се стреми да върши това, което Той е вършел, намира сила, както се казва в химна, „отвъд (нашата) собствена”15. Спасителят ни напомня, че Той „на Своите длани (ни е) врязал”16. Размишлявайки над непонятната цена на Разпятието и Единението, ви обещавам, че Той няма да ни обърне гръб сега. Когато казва на нищите духом, „Дойдете при Мене”, Той има пред вид, че знае изхода и пътя нагоре. Знае го, защото е минал по него. Знае го, защото Той е пътят.
Братя и сестри, каквото и страдание да имате, моля не се предавайте и моля не се поддавайте на страха. Винаги съм се вълнувал, че когато синът му тръгвал на мисията си в Англия, брат Брайнт С. Хинкли прегърнал за довиждане младия Гордън и след това му подал написана на ръка бележка с пет думи, взети от петата глава на Марка: „Не бой се, само вярвай”17. Мисля за онази нощ, когато Христос се втурнал на помощ на Своите уплашени ученици, като вървял по водата, казвайки, докато се приближавал, „Аз съм; не бойте се.” Петър възкликнал, „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата”. Отговорът на Христос към него бил какъвто е винаги, всеки път: „Дойди”, рекъл Той. Незабавно, каквато била натурата му, Петър прескочил борда на ладията и стъпил на развълнуваните води. Докато очите му били съсредоточени върху Господ, вятър развявал косите му и пръски мокрели робата му, но всичко било добре – той идвал при Христос. Единствено когато вярата му се поколебала и страхът взел надмощие, само когато отместил поглед от Учителя, за да погледне бушуващите вълни и страховитата черна бездна отдолу, само тогава той започнал да потъва в морето. В пристъп на ужас извикал, „Господи, избави ме!”.
Несъмнено с малко тъга, Учителят, Който стои над всеки проблем и страх, Той, Който е решението на всяко отчаяние и разочарование, протегнал ръката Си и хванал потъващия ученик с нежно порицание, „Маловерецо, защо се усъмни?”18.
Ако сте самотни, моля знайте, че можете да намерите утеха. Ако сте обезсърчени, моля знайте, че можете да намерите надежда. Ако сте нищи по дух, моля знайте, че можете да бъдете укрепени. Ако смятате, че сте съкрушени, моля знайте, че можете да бъдете възстановени.
В Назарет тесния път,
Който изморява краката и изтощава дъхът,
Минава през място, на което веднъж живял
Дърводелецът от Назарет.
И нагоре, и надолу по прашния път
По който често местните хора вървят;
На пейка до Него поставят те
Счупените си неща, Той да поправи.
Момичето със счупената кукла,
Жената със строшения стол,
Мъжът с повредения плуг или ярем,
Казват, „Дърводелецо, може ли да го поправиш?”
И всеки получавал това, което търсел,
Дали ярем, плуг, стол или пък кукла;
Счупеното нещо, което всеки бил оставил
Отново съвършено цяло си го взел.
Така по склона все нагоре през годините,
Със стъпка тежка и с зареян поглед,
Душата натъжена по този път подема,
Като всеки с жален плач изрича:
„О, Дърводелецо от Назарет,
Това сърце съкрушено е непоправимо,
Този живот съсипан е почти до смърт,
О, Дърводелецо, ще можеш ли да ги поправиш?”
И с добра и отзивчива ръка
Той вплете своя благ живот с нас
Превръщайки разбития живот
В ново Творение – напълно обновено.
„И (същността) разбитата на сърцето,
Желание, копнеж, надежда, или вяра,
Съвършени Ти ги направи,
„О, Дърводелецо от Назарет!”19
Нека всички ние, особено нищите по дух, да дойдем при Него и да бъдем изцелени, се моля в името на Исус Христос от Назарет, амин.