Молитва, вяра и семейство: Стъпките към вечно щастие
Небесеният Отец ще чуе нашите смирени молитви и ще ни даде утехата и напътствието, които търсим.
Беше денят след Коледа на 1946 г. в Санта Клара, Юта. Като малко 9-годишно момче попитах майка си дали мога да взема коледния си подарък, комплект нов лък и стрели и да отида на хълма зад дома ни, за да ловувам зайци. Беше късен следобед и майка не беше склонна, но я придумах и тя се съгласи да ме пусне, но само ако се върнех вкъщи преди да се стъмни.
Като стигнах върха на хълма, поставих стрелата в лъка и започнах тихо да вървя през шубраците и гъсталаците, като се надявах да видя хрупащ заек в основата на храстите, където нежната трева беше все още зелена.
Бях стреснат от един голям заек, който изскочи от шубрака точно пред мен. Опънах лъка, като бързо се прицелих и пуснах стрелата към втурналия се да бяга заек. Стрелата не уцели и заекът изчезна в гъсталака отпред.
Отидох там, където мислех, че стрелата беше паднала на земята, за да я взема. С лъка имаше само пет стрели и не исках да изгубя тази. Погледнах там, където предполагах да бъде стрелата, но тя не беше там. Претърсих целия район, където бях сигурен, че се е паднала, но не можех да я открия.
Слънцето залязваше на запад; знаех, че ще бъде тъмно след около 30 минути и не исках да закъснея да се прибира вкъщи. Отново претърсих района, където трябваше да бъде стрелата; гледах внимателно под всеки храст, но я нямаше никаква.
Времето изтичаше и трябваше да тръгвам към къщи, за да стигна преди да се мръкне. Реших да кажа молитва и да помоля Небесния Отец да ми помогне да открия стрелата. Коленичих, затворих си очите и се помолих на моя Отец в Небесата. Казах Му, че не исках да изгубя новата си стрела и Го помолих да ми покаже къде да я намеря.
Докато все още бях на колене, си отворих очите и там в шубрака точно пред мен, на нивото на очите ми, видях цветните пера на стрела, отчасти скрита от клоните. Грабнах стрелата и хукнах към къщи, като пристигнах там точно преди са се стъмни.
Никога няма да забравя това специално преживяване. Нашият Небесен Отец беше отговорил на молитвата ми. Това беше първият ми път, когато Му се помолих, за да ми помогне и Той ми помогна! Онази вечер се научих да имам вяра и доверие в моя Небесен Отец.
Когато се нуждаем от помощ, дори и като наивно малко момче с важен проблем, нашият Небесен Отец чува нашите молитви и с любов ни дава напътствието, което търсим.
Исус Христос, нашият Спасител, ни казва, „Бъди смирен и Господ, твоят Бог, ще те води за ръка, и ще даде отговор на молитвите ти”1.
От Писанията Яков ни учи:
„Ако някому от вас му не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко”2.
Президент Джеймз Е. Фауст ни учи, „Горещата, искрена молитва е двустранна комуникация, която много ще допринесе, за да доведе Неговия Дух да се лее като изцеляваща вода, да ни помага с изпитанията, трудностите, болките и страданията, с които се сблъскваме”3.
Молитвата е една стъпка по пътеката, която ни води към вечен живот с нашия Отец в Небесата.
Вярата е друга стъпка, която е важна за нашето вечно спасение.
Спасителят също казва: „И каквото и да поискате от Отца в Моето име, което е право, като вярвате, че ще получите, ето, то ще ви бъде дадено”4.
Преди 30 години в най-отдалечената част на Нова Зеландия се случи една истинска история. Откритите острови Чатъм са разположени в южната част на Тихия океан на около 500 мили източно от Крайстчърч. Там живели изолирано и самотно в суровата обстановка на онези дни силни и находчиви 650 души; и един млад неопитен наскоро завършил доктор бил отговорен за тяхното здраве.
Едно 8-годишно момче, Шейн, получило сериозно нараняване на главата на 40 мили (65 км) в отдалечената част на острова. То било откарано през блата покрай плажовете на задната седалка на стара, ръждясала кола до селската болница с четири легла. Било без съзнание.
Младият доктор бил неподготвен да се справи с такъв случай, с малък опит и имал само най-основните инструменти за операция. Шейн бил в критично състояние. Нямало видимо вътрешно кървене от фрактурата на черепа – и един съсирек можел фатално да увреди мозъка му. Докторът никога не бил виждал мозъчна операция, но знаел, че трябвало незабавно да извърши деликатната операция – или да гледа как малкото момче умира.
Трябвало да извикат кръводарители, кръвта да бъде изследвана и да се подготви упойката. Старият рентгенов апарат бил счупен, така че не можело да се направят никакви рентгенови снимки, които да помогнат.
Провели първия от многобройните телефонни обаждания до Уелингтън, където един неврохирург се опитвал да си предствали гледката и да напътства притеснения млад доктор в хода на много деликатната операция.
Майката на Шейн се молела. Докторът се молел; медицинските сестри се молели; съпругата на доктора се молела.
Отговорностите в този зает момент трябвало да се разпределят. Полицаят поставил упойката, сестрата станала помощник-хирург и когато станало тъмно, работата започнала под светлината на подвижна лампа.
Първият хирургичен разрез, извършен неспокойно, не показал никакво кървене, така че в малкия череп на Шейн трябвало да се направи друг разрез, за да се открие източника на кървенето. Направени били още обаждания за напътствие и успокоение до неврохирурга и съветите му били следвани в най-дребни детайли. Операцията завършила след шест часа на притеснения и напрежение, кървенето в мозъчната кухина спряло и се стигнало до успешен изход. Спокойствие заменило хаоса. Било около полунощ.
Лекарят бил млад баща. Мислел за семейтвото си и за благословиите, на които се радвали. Бил благодарен на многото нежни милости Господни в своя живот и особено за присъствието на Утешителя през последните 12 часа. Бил благодарен за присъствието на невидимия експерт, който доброволно предал Своето необятно знание в необходим за него момент.
В критичния момент на безнадеждната ситуация Господ предоставил напътствието и способността на младия неопитен лекар да извърши чудо и да запази живота на малкото момче, което било скъпоценно пред Господа.
Младият доктор, който се молил за помощ и имал вярата да уповава на Господ и на неврохирурга, което му позволило да извърши чудо при най-трудни условия, бил Нийл Хътчисън. Сега той служи като епископ в район Ийст Коуст Бейз в Оуклънд, Нова Зеландия.
Епископ Хътчинсън ме осведоми, „Имах привилегията да се срещна с Шейн и с неговия баща преди две години в Крайстчърч за първи път след онзи ден през 1976 г. Той е електротехник със собствен бизнес и няма дефекти от продължителната му операция. Той е толкова приятен младеж и не мога да спра да мисля колко тънка е завесата между този живот и следващия.”
„Христос е казал: Ако вие имате вяра в Мене, ще имате сила да вършите всичко, което Ми е необходимо”5.
Старейшина Ричард Г. Скот учи: „Вие ще събирате плодовете на вярата, когато следвате принципите, които Бог е установил за нейното използване”. Един от тези принципи е „уповавайте се на Бог и в Неговата готовност да осигури помощ, когато има нужда, независимо колко предизвикателни са обстоятелствата”6.
Старейшина Робърт Д. Хейлз свидетелства, че Джозеф Смит, „като 14-годишно момче… проявил непоколебима вяра и последвал напътствието на пророк Яков да „иска от Бога”. Заради пророческото призование на Джозеф Бог Отец и Неговият Син Исус Христос му се явили и му дали напътствия”7.
Президент Томас С. Монсън ни насърчава: „Когато казваме на Господ нашите семейни и лични молитви, нека правим това с вяра и доверие в Него… Ако някой от нас е бил бавен в чуването на съвета да се моли винаги, няма по-добър час да започне от сега”8.
Няма значение дали е малко момче с проста молба или доктор по медицина с критично животозастрашаващо предизвикателство пред него: Небесеният Отец ще чуе нашите смирени молитви и ще ни даде утехата и напътствието, които търсим.
Третата стъпка и съществена част от пътя, който ни води сигурно до дома на нашия Отец в Небесата, е семейтвото.
Президент Гордън Б. Хинкли ни учи: „Семейството е божествено. Установено е от нашия Небесен Отец. То обхваща най-свещената от всички връзки. Единствено чрез неговата организация могат да се осъществят целите на Господ”9.
Президент Хинкли продължава: „Вярвам в семейството, в което има съпруг, който счита своята спътница за най-ценния си актив и се отнася към нея, както подобава; в което има съпруга, която гледа на съпруга си като на нейна опора и сила, като на нейна утеха и сигурност; в което има деца, които гледат на майка си и баща си с уважение и благодарност; в което има родители, които гледат на тези деца като на благословия и откриват велико, сериозно и чудесно предизвикателство в тяхното отглеждане и възпитание”10.
Искрено вярвам, че в светостта на семейството нашата любов, лоялност, уважение и подкрепа един към друг може да станат свещения щит, който ще ни предпазва от огнените стрели на дявола. В семейния кръг, изпълнен с любовта на Христос, ние ще можем да намерим мир, щастие и закрила от нечестието на света, което ни заобикаля.
Свидетелствам, че семейството е единицата и средството, чрез което можем да бъдем запечатани заедно и да се върнем като семейство в присъствието на нашите Небесни родители, там, където ще изпитаме вечна радост и щастие.
Искрено се моля, че ще използваме стъпките на молитвата, вярата и нашето семейство, за да ни подготвят и помогнат да се завърнем при нашия Отец в Небесата и да получим вечен живот, та основната цел да сме на земята да бъде успешно завършена, в името на Исус Христос, амин.