Да създадем дом, в който се споделя Евангелието
Създаването на дом, в който се споделя Евангелието, е най-лесния и ефективен начин, чрез който можем да споделяме Евангелието.
Мои братя и сестри, преди няколко седмици и двете ми колена бяха сменени по оперативен път. Така че когато казвам, че съм благодарен да съм в състояние да се изправя пред вас днес, това не е празно твърдение. По време на възстановителния период ми беше напомнено колко сме благословени да знаем за Единението на Господ Исус Христос. Изумен съм, когато мисля за болката и страданието, през които е преминал Той за нас в Гетсиманската градина и на кръста. Не мога да проумея как ги е понесъл. Но аз Му благодаря и Го обичам по-дълбоко, отколкото думите могат да изразят.
Също благодаря на президент Хинкли за привилегията да бъда с него в родното място на Пророка Джозеф. Благодарение на Джозеф Смит ни е било дадено много. Ако нямаше възстановяването, не бихме познавали истинската природа на Бог, нашия Небесен Отец или на нашата божествена природа като Негови деца. Не бихме разбрали вечната природа на нашето съществуване или не бихме знаели, че семейството може да бъде заедно завинаги.
Нямаше да знаем, че Бог продължава да говори на Своите пророци в наши дни, като започнем с чудното Първо видение, в което Отецът и Синът се явили на Пророка Джозеф. Не бихме имали утешаващото уверение, че днес сме водени от пророк, президент Гордън Б. Хинкли.
Без възстановяването може би щяхме да вярваме, че цялото Божие слово се намира в Библията. Колкото и скъпоценна и чудесна да е тази книга-Свято писание, ние не бихме знаели за Книгата на Мормон и другите Писания от последните дни, учещи за вечните истини, които ни помагат да се доближим повече до нашия Небесен Отец и Спасител.
Без възстановяването ние нямаше да имаме благословиите на свещеническите обреди, които са в сила за време и вечността. Не бихме знаели условията за покаяние, нито бихме разбрали реалността на възкресението. Не бихме имали постоянното спътничество на Светия Дух.
Когато наистина разберем каква велика благословия е Евангелието на Исус Христос в нашия живот, когато приемем и възприемем тези вечни истини и им позволим да проникнат дълбоко в нашите сърца и души, тогава ще изживеем „голяма промяна” (вж. Алма 5:14) в сърцата си. Ще се изпълним с любов и благодарност. Както пише пророк Алма, на нас ще ни се „пе(е) песента на изкупващата любов” (Алма 5:26) за всички, които ще я чуят.
„О, да бях ангел”, казва Алма „и да можех да задоволя желанието на сърцето си, щото да мога да изляза и да заговоря с тръбата Божия с глас, който да разтресе земята и да възвести покаяние на всички народи!
Да, бих провъзгласил на всяка душа… плана на изкуплението, та да се покаят и дойдат при нашия Бог, за да няма повече скръб по цялото лице на земята” (Алма 29:1–2).
Така трябва да бъде и с нас, мои братя и сестри. Нашата любов към Господа и признателност за възстановяването на Евангелието е цялата мотивация, която ни трябва, за да споделяме това, което ни дава толкова много радост и щастие. То е най-естественото нещо в света, което да направим и все пак твърде много от нас се колебаят да споделят свидетелствата ни с другите.
По целия свят мисионерите откликват на тази радост, породена от свидетелството от споделянето на Евангелието. Много от тях влизат в ЦПМ със своя подчертан и добре изучен екземпляр на мисионерското ръководство Проповядвайте Моето Евангелие. Приятно ми е да съобщя, че с използването на Проповядвайте Моето Евангелие те увеличават способностите си да проповядват със свои собствени думи чрез силата на Духа и могат по-добре да приспособят своите уроци според нуждите на онези, които учат. В резултат имат по-значимо влияние върху живота на мнозина.
Но, честно казано, това, от което се нуждаят се, е повече хора, които да учат. Опитът показва, че най-добрите моменти за учене се развиват, когато нашите членове участват в процеса на намирането и проповядването. Това не е нищо ново – чували сте го и преди. Някои от вас дори може да се чувстват виновни, че не помагате много на мисионерите.
Днес ви приканвам да се успокоите и да забравите грижите си и вместо това да се съсредоточите върху любовта на Господ, вашето свидетелство за Неговата вечна реалност и вашата благодарност за всичко, което Той е направил за вас. Ако наистина сте мотивирани от любов, свидетелство и благодарност, вие съвсем естествено ще направите всичко, което можете, за да помогнете на Господ в „(осъществяването) на безсмъртнието и вечният живот” (Моисей 1:39) на децата на нашия Небесен Отец. Всъщност би било невъзможно да ви спрем да го правите.
Самият Спасител ни показва пътя, когато кани Своите ученици „Дойдете и ще видите… где живее… и (те) останаха при Него тоя ден” (Иоана 1:39). Защо мислите, че Той направил това? Библейският разказ не обяснява Неговите причини, но аз съм убеден, че не са свързани с удобство и уют. Както винаги, Той е проповядвал. И какъв по-добър начин има да поучава Своите ученици от това да ги покани на посещения с Него, така че да могат да видят и лично да изпитат Неговото удивително послание.
По същия начин нашите домове могат да бъдат домове, в които се споделя Евангелието, когато хората, които познаваме и обичаме, идват в домовете ни и изживяват лично Евангелието и чрез слово, и чрез действие. Можем да споделяме Евангелието, без да провеждаме официална беседа. Нашите семейства могат да бъдат нашия урок, а духът, който се излъчва от домовете ни, може да бъде нашето послание.
Да имаме дом, в който се споделя Евангелието, не само ще бъде благословия за онези, които водим вкъщи, но и за онези, които живеят там. Като живеем в дом, в който се споделя Евангелието, нашите свидетелства стават по-силни и нашето разбиране на Евангелието се усъвършенства. Учение и Завети ни учи, че греховете ни могат да ни бъдат опростени, когато помагаме на някой друг да се покае (вж. У. и З. 62:3). Намираме радост, когато помагаме на другите да дойдат при Христос и да почувстват изкупващата сила на Неговата любов (вж. У. и З. 18: 14–16). Нашите семейства биват благославяни, когато се увеличават свидетелствата и вярата както на родителите, така и на децата.
В домовете, в които се споделя Евангелието, се молим за напътствие за нас самите, молим се за физическото и духовното благосъстояние на другите. Молим се за хората, които мисионерите поучават, за нашите познати и за онези, които не са от нашата вяра. По времето на Алма в домовете, в които се споделяло Евангелието, хората се „събират заедно често и да се обединяват в пост и усърдна молитва за благосъстоянието на душите на онези, които не познаваха Бога” (Алма 6:6).
Създаването на дом, в който се споделя Евангелието, е най-лесния и ефективен начин, чрез който можем да споделяме Евангелието с другите. И ние не говорим само за обичайните домове със семейства, състоящи се от двама родители, които живеят с децата си. Студентите в колежите могат да създадат дом, в който да се споделя Евангелието, когато украсяват на стените на апартаментите си с картини, които отразяват духовните им стремежи, вместо нещата от света. По-възрастните двойки и несемейни членове служат като пример, когато приветстват нови съседи и ги канят да посетят Църквата и ги посещават в домовете им.
Дом, в който се споделя Евангелието, е такъв, в който децата от квартала обичат да играят, което по естествен път ще ви накара да поканите тях и техните семейства да дойдат на Църквата, на домашна семейна вечер или на някое друго мероприятие. Юношите, които посещават дом, в който Евангелието се споделя, се чувстват удобно да задават въпроси или да участват в молитвата със семейството.
Домовете, в които се споделя Евангелието, са много обикновени. Те може не винаги да са идеално чисти, нито децата да се държат безупречно. Но са място, в което членовете на семейството явно се обичат един друг и Духът на Господ се чувства, от онези, които го посещават.
Като говорим за това какъв е домът, в който се споделя Евангелието, може би ще бъде от полза също да се определят някои неща, които не са дом, в който се споделя Евангелието.
Домът, в който се споделя Евангелието, не е програма. Той е начин на живот. Създаването на дом, в който се споделя Евангелието, означава да каним нашите приятели и съседи на увеличения поток от мероприятия на семейството и Църквата. Като каним приятелите си да се присъединят към нас за тези дейности, те също ще чувстват Духа.
Създаването на дом, в който се споделя Евангелието, не означава, че ще трябва да посветим много време в срещи и изграждане на приятелства, на които да споделяме Евангелието. Тези приятели ще се появят в живота ни естествено; и ако от самото начало сме открити за членството ни в Църквата, лесно ще можем да вмъкнем евангелски беседи в отношенията си, с много малък риск да бъдем погрешно разбрани. Приятелите и познатите ще го приемат като част от това, което сте и ще се чувстват свободни да ви задават въпроси.
Домът, в който се споделя Евангелието, не се определя от това дали хората се присъединяват към Църквата или не в резултат от отношенията ни с тях. Възможността и отговорността ни е да се грижим, да споделяме, да свидетелстваме, да каним и след това да позволим на хората да решат за себе си. Биваме благославяни, когато ги каним да обмислят възстановянето, независимо от резултата. Най-накрая, ние можем да имаме възнаграждаваща връзка с някой от друга вяра и можем да продължим да се радваме на приятелството му.
В дома, в който се споделя Евангелието, ние не само се молим за здраве, благополучие и успех на нашите мисионери по целия свят. Молим се също за нашите собствени мисионерски преживявания и възможности и да бъдем подготвени да действаме според тези впечатления, когато се появят на пътя ни. Обещавам ви, че те ще дойдат.
Преди повече от 20 години предложих, че ключът за успешната работа на членове и мисионери е в упражняването на вяра. Един начин да се покаже вярата ни в Господ и Неговите обещания е с молитва да определим дата, на която да има човек, подготвен да се срещне с мисионерите. Получих стотици писма от членове, които са упражнили своята вяра по този прост начин. Въпреки че семействата нямали никой пред вид, с когото да споделят Евангелието, те определили дата, молили се и след това говорели с много, много хора. Господ е Добрият Пастир и Той познава Своите овце, които са подготвени да чуят Неговия глас. Той ще ни води, докато търсим Неговата божествена помощ в споделянето на Неговото Евангелие.
Една сестра във Франция била попитана за тайната на успеха й. Тя казва, „Просто споделям радостта си. Отнасям се с всички, сякаш вече са членове на Църквата. Ако стоя до някой на опашка, подхващам разговор, споделям с тях колко много се наслаждавам на моите неделни църковни събрания. Когато колегите питат, „Какво прави миналата събота и неделя?”, аз не пропускам периода от събота вечер до понеделник сутрин. Споделям с тях, че съм отишла на Църква, какво са казали и за преживяванията ми със светиите. Говоря как живея, какво мисля и как се чувствам.”
В дома, в който се споделя Евангелието, нашето лично мисионерско усилие е тема на семейните съвети и беседите. Едно вярно семейство се съветвало помежду си за необходимостта всеки член на семейството да бъде пример. По-късно училищният треньор на сина, който не бил член, изпратил дарение на Църквата. Защо? Защото този млад мъж го впечатлил със смелостта си да говори открито и да каже на своите съотборници да подбират езика си. Има хиляди изживявания за споделяне, в които хора са се присъединили към Църквата поради духа и отношението, които наблюдавали в живота на онези, които произлизали от домове, в които се споделя Евангелието.
Църковната литература или DVD-та могат да доведат нови приятели на Църквата. Също онези, които не са членове, ценят поканите, отправени да чуят член на семейството, който ще говори в събранието за причастие или да посетят служба за кръщение на член от семейството, или да разгледат сградата за събрание. От всеки показател, който имаме, няма нищо по-ефективно от това, което някой от нас може да направи, като покани приятелите си с „елате и ще видите” да се присъединят към нас в събранието за причастие. Твърде много хора не знаят, че те са добре дошли на богослужение с нас.
Разбира се, всички ние подкрепяме ръководителите на райони и помагаме в изготвянето на ефективен мисионерски план на района. Каквито и църковни призования да имаме, ние помагаме на ръководителите на свещеничеството и на помощните организации да подпомагат мисионерите, да приветстват и приобщават гостите, и да се сприятеляваме с новите членове. Можете да помолите мисионерите да ви покажат техните дневни планове, така че да видите как най-добре ще можете да им помогнете, за да постигнат целите си. Като работим заедно, духът на нашите домове, в които се споделя Евангелието, ще присъства в сградите ни за събрания, в нашите класни стаи и зали за културни мероприятия.
Свидетелствам, че ако ние просто вършим тези лесни неща, Господ ще ни води да открием хиляди деца на Небесния Отец, които са готови да им се проповядва Евангелието. Любовта ни към Господ, признателността ни към Неговата Единителна жертва и Неговата мисия, поради които всички отиваме при Него, трябва да напълно да ни даде мотивацията, от която се нуждаем, за да може успешно да споделяме Евангелието.
Нека Господ ви благослови, мои братя и сестри с повече вяра и доверие в Него, като се опитвате сега да представите възстановеното Евангелие на Исус Христос на хората по света, смирено се моля в името на Исус Христос, амин.