Изобилният живот
Изобилният живот е в нашите възможности само ако изобилно пием от водата на живота, изпълним сърцата си с любов и създадем от живота си един шедьовър.
Хари де Лайе закъснял за търга в един снежен ден през 1956 г. и всички добри коне вече били продадени. Малкото останали били стари и изтощени и били вече закупени за клане от една компания.
Хари, учителят по езда в едно девическо училище в Ню Йорк, тъкмо щял да си тръгне, когато един от тези коне – занемарен сив жребец с грозни рани на краката – привлякъл вниманието му. По животното все още личали белезите, оставени от тежка впрегатна сбруя, доказателство за трудния му живот. Но нещо в него привлякло вниманието на Хари и той предложил 80 долара за него.
Валяло сняг, когато децата на Хари видели коня за първи път, заради снега по гърба му го нарекли „Сноумен”.
Хари се погрижил за коня, който се превърнал в мил и надежден приятел – кон, който момичетата им харесвало да яздят, защото бил стабилен и не се стряскал като някои от останалите. Сноумен се възстановил толкова бързо, че един съсед го купил на двойна цена на тази, която Хари платил.
Но Сноумен бягал от пасището на съседа – за да бъде намерен в някоя картофена нива или обратно при Хари. Изглежда конят прескачал оградите между имотите, но това изглеждало невъзможно – Хари никога не бил виждал Сноумен да прескача нещо по-голямо от паднал дънер.
Накрая търпението на съседа свършило и той настоял Хари да си вземе коня обратно.
Дълги години голямата мечта на Хари била да дресира кон за прескачане на препятствия, който да стане шампион. Имал известен успех в миналото, но за да се състезава на престижните дербита, той знаел, че ще трябва да закупи расов кон, отгледан специално за скокове. И този произход струвал много повече, отколкото можел да си позволи.
Сноумен вече остарявал – бил на 8, когато Хари го купил – а и не се грижели добре за него. Но явно било, че Сноумен искал да скача и затова Хари решил да провери неговите способности.
Това, което видял, го накарало да мисли, че конят би могъл да се състезава.
През 1958 г. Хари записал Сноумен в първото му състезание. Сноумен стоял сред красивите расови коне-шампиони, като изглеждал съвсем не на място. Останалите коневъди нарекли Сноумен „изяден от бълхи сивчо”.
Но в онзи ден станало нещо прекрасно и невероятно.
Сноумен спечелил!
Хари продължавал да записва Сноумен в други състезания и той продължил да печели.
Публиката ликувала всеки път, когато Сноумен печелел състезание. Той станал символ на това колко необикновен може да бъде един обикновен кон. Той се появил по телевизията. За него написали разкази и книги.
След като Сноумен продължавал да печели, един купувач предложил 100 000 долара за стария работен кон, но Хари не искал да продава. За годините 1958 и 1959 Сноумен бил „кон на годината”. Накрая сивият жребец – който преди се продавал на най-ниска цена – бил включен списъка на най-добрите коне за скокове1.
За много хора Сноумен бил повече от кон. Той станал пример за скритата и неразвита заложба, която е във всеки един от нас.
Имал съм възможността да се запозная с множество прекрасни хора с различно положение в обществото. Познавал съм бедни и богати, известни и скромни, умни и не чак толкова умни.
Някои бяха обременени с тежка тъга, други излъчваха уверен вътрешен мир. Някои тлееха с неутолима горчивина, други грееха с неустоима радост. Някои изглеждаха победени, докато други – въпреки трудностите – преодоляваха обезсърчение и отчаяние.
Чувал съм някои да твърдят, може би само като шега, че единствените щастливи хора са онези, които просто не са наясно с това, което се случва около тях.
Но моите вярвания са други.
Познавам мнозина, които живеят с радост и излъчват щастие.
Познавам мнозина, които живеят изобилен живот.
И вярвам, че знам защо.
Днес искам да изброя някои от характерните черти, които са присъщи за най-щастливите хора, които познавам. Това са качества, които променят обикновеното съществуване в живот на оживление и изобилие.
Първо, те пият изобилно от водата на живота.
Спасителят казва, че „който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века… (защото) ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот”2.
Напълно разбрано и възприето, Евангелието на Исус Христос лекува разбитите сърца, дава смисъл на живота, свързва заедно онези, които се обичат, отвъд земния живот и донася възвишена радост в живота.
Президент Лоренцо Сноу веднъж казва, „Господ не ни е дал Евангелието, за да обикаляме, оплаквайки всичките дни на живота си”3.
Евангелието на Исус Христос не е религия на мрак и скърби. Вярата на бащите ни е вяра на надежда и радост. Тя не е евангелие на веригите, но евангелие на крилата.
Да го възприемеш напълно означава да си жизнерадостен и да крачиш с огън отвътре. Нашият Спасите обявява, „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно”4.
Търсите ли мир на ума?
Пийте изобилно от водата на живота.
Търсите ли опрощение? Мир? Разбиране? Радост?
Пийте изобилно от водата на живота.
Изобилният живот е духовния живот. Твърде много хора седят на отрупаната маса на Евангелието на Исус Христос и само пощипват трохи от угощението, което е пред тях. Те вършат нещата – посещават събранията, преглеждат Писанията, повтарят едни и същи молитви – но сърцата им са далеч. Ако са честни, те ще признаят, че са по-заинтересовани от последната клюка из квартала, развитието на стоковия пазар и любимата им теле-новела, отколкото от възвишените чудеса и сладки усещания на Светия Дух.
Искате ли да пиете от тази вода на живота и да изживеете този извор, който извира във вас за вечен живот?
Тогава не се страхувайте. Вярвайте с цялото си сърце. Развийте непоклатима вяра в Сина Божий. Оставете сърцата си да се отворят в искрена молитва. Изпълнете съзнанието си със знание за Него. Изоставете слабостите си. Живейте в святост и в хармония със заповедите.
Пийте изобилно от водата на живота на Евангелието на Исус Христос.
Второто качество на онези, които водят изобилен живот, е че те изпълват сърцата си с любов.
Любовта е същността на Евангелието и най-голямата от всички заповеди. Спасителят учи, че всяка друга заповед и пророческо учение се основава на него5. Апостол Павел пише, че „целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая „Да обичаш ближния си както себе си”6.
Често не съзнаваме потенциала на едно просто деяние на доброта. Пророкът Джозеф Смит бил пример за съчувствие и любов. Един ден в дома на Пророка в Наву пристигнала група от осем афро-американци. Те идвали от дома си в Бъфало, Ню Йорк, на разстояние от около 1300 километра, за да могат да бъдат с пророка на Бог и със светиите. Въпреки че били свободни, те били принудени да се крият от онези, които биха могли да ги сметнат за избягали роби. Те преминали през студ и трудности, износвайки първо обувки, след това чорапи, докато накрая вървели пеша боси до града на Джозеф. Когато пристигнали в Наву, Пророкът ги приветствал в дома си и помогнал на всеки от тях да намери място, където да отседне.
Но имало едно момиче на име Джейн, което нямало къде да отиде и се разплакало, не знаейки какво да прави.
„Няма място за сълзи тук”, й казал Джозеф. Той се обърнал към Ема и казал, „Ето едно момиче, което казва, че (няма) дом. Не мислиш ли, че тя има дом тук?”
Ема се съгласила. От онзи ден нататък Джейн живяла като член от тяхното семейство.
Години след мъченичеството на Пророка и след като се присъединила към пионерите и изминала дългото разстояние до Юта, Джейн казала, „понякога все още се събуждам посред нощ и просто си мисля за брат Джозеф и сестра Ема и колко добри (бяха) те с мен. Джозеф Смит”, казва Джейн, „бе най-добрият човек, който съм срещала на земята”7.
Президент Гордън Б. Хинкли казва, че онези, които протегнат ръце да помогнат и служат на други, „ще опознаят щастие… непознато преди това… Небесата знаят, че има толкова, толкова, толкова много хора, които се нуждаят от помощ. О, толкова… много. Нека премахнем унищожителното и егоистично отношение от живота си, братя и сестри, и да направим повече в службата си към околните”8.
Всички ние сме заети. Лесно е да намерим извинения да не протегнем ръка към околните, но мисля, че те ще звучат също толкова празни на нашия Небесен Отец, колкото думите на ученик от началното училище, който дал на учителя си бележка, в която моли да бъде извинен от училище от 30 до 34 март.
Онези, които посвещават живота си на гонитба на своите собствени егоистични желания, като изключват околните, накрая ще открият, че тяхната радост е плитка и животът им има малко значение.
На надгробен камък на такъв един човек била издълбана следната епитафия:
Тук лежи скъперник, който за себе си живееше,
Цял живот само за парите си милееше,
Сега той къде е и как се скита,
Никой не знае, нито пък пита9.
Най-щастливи сме, когато животът ни е свързан с този на околните чрез неегоистична любов и служба. Президент Дж. Рубен Кларк учи, че „няма по-голяма благословия, по-голяма радост и щастие от тази, която идва от облекчаването на страданията на околните”10.
Третото качество на онези, които водят изобилен живот, е че с помощта на Небесния Отец те създават шедьовър от живота си.
Независимо от възрастта ни, нашите обстоятелства или възможности всеки един от нас може да създаде нещо забележително от живота си.
Давид виждал себе си като пастир, но Господ видял в него цар на Израил. Иосиф от Египет служил като роб, но Господ го виждал като гледач. Мормон носел бронята на войник, но Господ го виждал като пророк.
Ние сме синове и дъщери на безсмъртен, обичащ и всемогъщ Отец в Небесата. Ние сме създадени точно толкова от праха на вечността, колкото и от праха на земята. Всеки от нас има потенциал, който трудно може да си представи.
Апостол Павел пише, „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е доходило, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”11.
Как тогава е възможно толкова много хора да виждат себе си само като един стар сив кон, който не става почти за нищо? Съществува искра на величие във всеки един от нас – дар от нашия любящ и вечен Небесен Отец. Какво ще правим с този дар зависи от нас.
Обичайте Господ с цялото си сърце, мощ, ум и сила. Включете се във велики и благородни начинания. От домовете си създадете светилища на светостта и силата. Увеличавайте призованията си в Църквата. Изпълнете ума си със знание. Усилете свидетелствата си. Протегнете ръце към околните.
Създайте от живота си шедьовър.
Братя и сестри, изобилният живот не идва при нас готов и пакетиран. Това не е нещо, което можем да поръчаме и да очакваме то да бъде доставено със следобедната поща. Той не идва без трудности или тъга.
Той идва чрез вяра, надежда и любов. Идва при онези, които въпреки трудностите и скръбта разбират думите на един писател, който казва, „В разгара на зимата най- накрая разбрах, че вътре в мен цари непобедимо лято”12.
Изобилният живот не е нещо, при което пристигаме. По-скоро това е едно величествено пътуване, което е започнало преди много, много векове, и няма никога, никога да свърши.
Една от големите утехи на Евангелието на Исус Христос е нашето знание, че това земно съществуване е само миг от гледна точка на вечността. Дали сме в началото на нашето смъртно пътуване или в края, този живот е само една стъпка – една малка стъпка.
Нашето търсене на изобилния живот не е ограничено от земния живот; неговият истински край може да бъде видян само от гледна точка на вечността, която се простира пред нас до безкрай.
Братя и сестри, в самото търсене на изобилния живот ние намираме нашата съдба.
Както в разказа за онзи стар, отхвърлен кон, който носел в себе си душата на шампион, във всеки от нас съществува искра на величие. Кой знае на какво сме способни, ако само опитаме? Изобилният живот е в нашите възможности само ако изобилно пием от водата на живота, изпълним сърцата си с любов и създадем от живота си един шедьовър.
Да може да направим това е смирената ми молитва, в името на Исус Христос, амин.