Твоята мисия ще промени всичко
Ела и бъди част от най-великото поколение мисионери, което светът някога е виждал.
Преди една година бях подкрепен в Обща конференция. Благодарен съм за тази година и за всичко, което преживях. Обичам Господ и съм изключително благодарен за Неговата жертва и Неговото Евангелие. Обичам президент Хинкли и го подкрепям като Господния пророк на земята. Заедно с верните светии навсякъде свидетелствам за пророците и апостолите от нашето време и вричам живота си на Неговото дело.
Преди няколко години интервюирах мисионери. През целия ден, през който мисионерите идваха и си отиваха, се вихреше зимна буря. Тя често се променяше в леденостуден дъжд и после пак в сняг. Някои мисионери пристигаха с влак от близките градове и вървяха пеша в бурята до дома за събрания. Други пък караха своите велосипеди. Почти без изключения те бяха весели и щастливи. Те бяха мисионерите на Господ. Те имаха Неговия Дух и изпитваха радост да Му служат независимо от обстоятелствата.
След като всяка двойка мисионери приключваше с интервютата си, никога няма да забравя как те се завръщаха в лошото време, за да провъзгласяват Евангелието и да вършат онова, което Господ ги е призовал да вършат. Можех да видя тяхната отдаденост и самоотверженост. Можех да почувствам обичта, която те изпитваха към хората и Господ. Като ги гледах как си тръгват, почувствах силна обич към тях и това, което те вършеха.
По-късно същата вечер присъствах на събрание на свещеничеството в същия град. Бурята продължаваше, сега предимно от сняг. По време на откриващата песен в залата влезе президентът на най-малкия и отдалечен клон, заедно със своите двама светници-мисионери, старейшините Уорнър и Карповиц. Докато се подготвяха да заемат местата си, тези двама прекрасни мисионери свалиха своите зимни шапки и ръкавици. Съблякоха и тежките си палта. После съблякоха и по още едно по-леко палто и седнаха. Като мисионерите по-рано през деня, независимо от времето, тези мисионери бяха щастливи. Те чувстваха Духа на Господ в живота си. Чрез служба в Господното дело те чувстваха една сигурна обич, топлина и радост, които са трудни за описание.
Докато наблюдавах тези млади мисионери през онази вечер, имах забележително преживяване. В съзнанието си видях мисионерите от цялата мисия да излизат в тази зимна нощ. Някои ходеха от врата на врата и срещаха отхвърляне, докато търсеха възможности да проповядват Евангелието на Исус Христос. Някои бяха в домове или апартаменти, като преподаваха на отделни хора и семейства. Въпреки условията, пред които бяха изправени, те правеха всичко възможно, за да проповядват Евангелието на Исус Христос на онези, които искаха да чуят, и бяха щастливи. Сърцето ми бе обзето от чувство, което не мога да обясня напълно.
Чрез един прекрасен дар на Духа почувствах Неговата обич, чистата любов Христова, която Той изпитва към верните Си мисионери навсякъде, и това завинаги ме промени. Осъзнах колко скъп Му е всеки мисионер. За миг зърнах това, което пророците описват като „най-великото поколение мисионери”, което светът някога е виждал (вж. М. Ръсел Балард, „Най-великото поколение мисионери”, Лиахона, ноем. 2002 г., стр. 46). Започнах да разбирам защо бе необходимо да се повдигне летвата за достойнство, така че мисионерите навсякъде по света да имат право на закрилата, напътствието и щастието, които придружават Духа Господен. Също така започнах да разбирам защо, в ролята си на родители, епископи, колови президенти и други ръководители, ние трябва да направим всичко, на което сме способни, да помогнем на младите хора на Църквата да бъдат достойни за благословиите на мисионерската служба.
Президент Хинкли описва какво се случва в сърцето на всеки мисионер, който отдаде своя живот и усилия на Господ, когато говори за своите собствени изживявания като мисионер. Това ставало в началото на неговата мисия и той бил обезкуражен. Работата била трудна и хората не били отзивчиви. Обаче дошъл момент, в който обезсърчението се превърнало в отдаденост. В неговия случай началото било едно писмо от баща му, в което той прочел: „Скъпи Гордън, получих писмото ти… Имам само едно предложение: Забрави за себе си и се върни да работиш.” Описвайки какво се случило по-нататък, той казва: „Застанах на колене в онази малка стая… и дадох обещание, че ще се опитам да дам всичко от себе си на Господ.
Целият свят се промени. Мъглата се вдигна. Слънцето започна да огрява живота ми. Появи се подновена заинтересованост. Видях красотата на тази земя. Видях величието на хората… Мога да проследя всичко добро, което ми се е случило оттогава, обратно до решението, което взех в онази малка къща” (в Mike Cannon, „Missionary Theme was Pervasive During Visit of President Hinckley”, Church News, септ. 1995 г., стр. 4).
Президент Хинкли продължава, като казва, „Искате ли да бъдете щастливи? Забравете за себе си и се ангажирайте в това велико дело и влагайте усилията си да помагате на хората…” (Church News, септ. 1995 г., стр. 4).
На всеки млад мъж бих казал, „Искаш ли да бъдеш щастлив?” Ако да, ела и се присъедини към нас, растящите по брой 52 000, и служи на ближния си като мисионер на Господ. Поеми ангажимента да дадеш две години от живота си на Господ. Това ще промени всичко. Ще бъдеш щастлив. Мъглата ще се вдигне. Ще заобичаш културата и хората, на които си призован да служиш. Работата ще бъде трудна, но ще има и огромно удовлетворение и радост по време на служението. Ако си верен по време на мисията си и след това, ще поглеждаш към изминалия живот и ще казваш заедно с президент Хинкли, „Мога да проследя всичко добро, което ми се е случило оттогава, обратно до решението да служа на мисия и да отдам живота си на Господ. „
Президент Хинкли ни напомня, че тези благословии се полагат не само на младите старейшини. Семейните двойки служат по прекрасен начин и от тях има толкова много нужда. Въпреки че младите сестри не са задължени да служат, президент Хинкли казва: „Имаме нужда от известен брой млади жени. Те вършат забележителна работа…” („Към епископите на Църквата”, Събрание за обучение на ръководители по света, 19 юни 2004 г., стр. 30). Ние също знаем, че има някои, които поради здравословни или други причини, са почетно извинени от служба. Обичаме ги и знаем, че Небесният Отец ще им даде компенсиращи благословии в живота им, когато те служат по друг начин и живеят вярно.
Преди една година старейшина Балард покани родители, епископи и президенти на клон да работят заедно и да помогнат от всеки район или клон на Църквата поне още един млад мъж да стане достоен и бъде призован, в добавка към онези, които биха били готови да служат (вж. „Един повече”, Лиахона, май 2005 г., стр. 69). Мнозина откликнаха. Като ръководители всички ние следва наново да решим да действаме според това вдъхновено искане.
Братя и сестри, мнозина добри епископи от дълго време вършат това, за което старейшина Балард помоли. Преди тридесет и шест години епископ Матсън се обади вкъщи и ме покани в офиса си. Поради обстоятелствата по света броят мисионери, които всеки район можеше да изпрати, бе ограничен, но се бе открило едно допълнително място, и той имаше отговорността да препоръча още един мисионер. Каза ми, че той и неговите съветници се бяха молили. Каза ми, че получил внушение, че тогава бил моментът, в който Господ искал да отслужа своята мисия. Бях удивен. Никога преди това не ми беше казвано, че Господ има нещо, което иска аз да направя. Почувствах Духа Господен да ми свидетелства, че трябва да отида, и че трябваше да замина тогава. Казах на епископа, „Ако Господ иска от мен да служа, тогава ще отида.”
За мен всичко се промени. Мъглата наистина се вдигна и щастието и радостта станаха част от живота ми. По един или по друг начин всичко добро, което се случи от този ден нататък, стана заради направеното обещание да служа на Господ и Неговите деца и да дам две години от живота си в Негова служба.
Отново казвам: Ела и се присъедини към нас. Ела и бъди чист. Ела и бъди щастлив. Ела и изживей точно нещото, за което Господ е казал, че е с „най-голяма ценност” (У. и З. 15:6) за теб в този момент от живота ти. Ела и бъди част от най-великото поколение мисионери, което светът някога е виждал.
Това е делото на Господ. Нашият Отец в Небесата е жив и Неговият Син Исус Христос води и упътва това дело днес. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.