Нежни сърца и подкрепящи ръце
Към всички вас, чиито нежни сърца и подкрепящи ръце са облекчили тегобите на толкова много хора, моля приемете моята сърдечна благодарност.
Снощи сестра Бъртън и аз се наслаждавахме на малко китайска храна. В моята бисквита с късметче беше поставено посланието, „Стресът, който изживявате скоро ще отмине”. Действителен случай.
Eдин ден група мъже говорели с Пророка Джозеф Смит, когато дошла новината, че къщата на един беден брат, който живеел на известно разстояние от града, била опожарена. Всички изразили съжаление за случилото се. Пророкът слушал известно време, след това „бръкна в джоба си, извади пет долара и каза, „Изпитвам съжаление към този брат за сумата от пет долара. Ти с каква сума… ще изразиш своето съжаление?”1. Незабавният отговор на Пророка е важен. Миналата година милиони от вас откликнаха на скръбта на другите чрез вашите средства, нежни сърца и подкрепящи ръце. Благодаря ви за вашата чудесна проява на щедрост.
Състраданието към другите винаги е било основна характеристика на членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Пророк Алма казва:
„Като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки; да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение”2.
Спасителят ни моли, „подкрепяй слабите, издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене”3.
Лично видях отдадеността на светиите от последните дни и на други, не от нашата вяра, които имат нежни сърца и подкрепящи ръце, които „един другиму тегобите си нос(ят)”4. Бях дълбоко натъжен, когато видях внушителното опустошение и посетих потърпевшите, които са без надежда..
През последните години майката-природа прояви своето отмъщение и надмощие по необичайни и силни начини. В края на декември 2004 г. ужасно земетресение далеч от бреговете на Индонезия породи смъртоносна вълна цунами, която уби хиляди и съсипа живота на мнозина, които оцеляха. Под ръководството на местните свещенически ръководители и на възрастните мисионерски двойки веднага се оказа помощ, като бе предоставена неотложна подкрепа на болници, гражданска защита и общности в Индонезия, Шри Ланка, Индия и Тайланд.
За кратко време няколко члена на Църквата отпътуваха до една от най-сериозно пострадалите области – Ачех, провинция в Северна Суматра. Сестра Берта Суранто, окръжна президентка на Младите жени от Джакарта, Индонезия, и нейните помощници откараха камиони, натоварени с нужните материали, които да спасят живота и да дарят облекчение на онези, които бяха загубили толкова много.
„Всеки път, когато отивахме в някое село”, казва Берта, „хората ни наобикаляха и даряваха храна, която да раздадем, дори и когато имаха само малко ориз и не много риба, уловена в океана. От джамиите ръководителите на общностите обявяваха, че е пристигнало ново дарение от Исусовата Църква.”
След като неотложните нужди били посрещнати, се заели с дългосрочните проекти. Изготвят се планове да се помогне в изграждането на повече от хиляда постоянни къщи и да се възстановят болници и училища. Местните хора бяха подкрепени с набавянето на рибарски лодки и мрежи. Бяха дарени станове и шевни машини, за да се помогне на семействата да разчитат на себе си.
Северен Пакистан и Индия претърпяха най-силното земетресение за последните 100 години, като животът на хиляди бе отнет и мнозина остнаха без домове. Поради изключително студените зими в региона имаше притеснение не само за пострадалите при труса, но и за онези, които бяха останали без подслон.
Четири дни след земетресението Ислямската агенция за взаимопомощ предостави товарен самолет „Боинг” 747, който бе бързо натоварен докрай с одеала, палатки, комплекти с тоалетни принадлежности, медицински материали, спални чували, палта и покривна хартия от хранилището на епископа. Големи контейнери с още запаси и зимни палатки за над 75 000 души бяха изпратени по въздух, земя и море.
Когато наводнения заляха Централна Америка, сградите за събрания бяха отворени, за да се даде временен подслон на евакуираните хора. В непроходимите за превозни средства райони членовете на Църквата вземаха помощите на гръб и прекосяваха бурни реки и опасни терени, за да донесат облекчение на хората в беда.
След един период на граждански вълнения в Судан над един милион души напуснаха домовете и селата си, търсейки сигурност. Много бежанци извървяха стотици мили през враждебна земя, за да пристигнат в бежански лагери, опитвайки се да се свържат отново със семействата си и да възстановят здравето си.
Беше предоставен Atmit, овесена каша, обогатена с витамини, която се оказа ефективна в спасяването на живота на гладуващите деца и възрастни. Бяха доставени също медицински материали и хиляди хигиенни и бебешки комплекти.
Църквата се присъедини към други известни благотворителни организации, за да помогне да се ваксинират милиони африкански деца в кампания по премахване на дребната шарка. Две хиляди верни африкански членове на Църквата доброволно работеха много часове за популяризирането, събирането на децата и оказването на помощ при поставянето на инжекциите.
През 2005 г. в южните Съединени щати и западните Карибските острови бе регистриран най-скъпо струващия и най-опустошителен сезон на ураганите. Буря след буря връхлитаха домове и търговски обекти от Хондурас до Флорида. Хиляди доброволци, ръководени от свещенически ръководители, бяха там всеки път, когато бушуваше ураган, предоставяйки неща от първа необходимост. Комплекти с тоалетни и почистващи принадлежности, храна, вода, кухненски пособия, спално бельо и други предмети помогнаха да се почистят домовете и да се изградят временни подслони.
Брат Майкъл Кегъл изпрати конвой камиони, натоварени с техника от собствената му компания до Мисисипи. Много служители, които не са от нашата вяра, доброволно го придружаваха всяка събота и неделя, за да помогнат на пострадалите от бурята райони. Използваха портативни радиостанции, за да общуват по пътя. Ръководителят на групата на висшите свещеници на Майк, докато шофирал с тях в своя камион, казал, че кокалчетата на ръцете му побелели от толкова бързото каране. Като се опитал да намали скоростта на конвоя, той казал по радиото, „Господа, осъзнавате ли, че се движим с 130 км в час?” Един от шофьорите на камиони се включил и казал, „Трябва да разбереш, че толкова можеш да очакваш от тези големи камиони. Не можем да караме по-бързо.”
Получиха се стотици благодарствени писма. Една жена, медицинска сестра от Мисисипи, пише: „Аз нямах думи. Бог толкова бързо ли отговори на молитвите ми? Сълзи рукнаха по бузите ми веднага щом сред развалините се появиха мъже с каски, ботуши и с резачки от всякакъв вид и размер. Това безусловно и недвусмислено беше една от най- великите жертви, които някога лично ми се бяха случвали.”
Може ли да изразя благодарност за пъргавите ръце, които изработиха хиляди красиви одеала и специални благодарности на не толкова чевръстите ръце на нашите по- възрастни сестри, които също изработиха толкова необходимите юргани. Една 92-годишна прабаба направи стотици одеала. В нейния случай и творецът, и приемателят бяха благословени. Когато синът й се възхищавал на направеното, тя попитала, „Смяташ ли, че някой някога ще използва някое от одеалата ми?” Писмо от млада майка в Луизиана отговаря на този въпрос:
„Живея в Луизиана и посещавам местния здравен център заради децата ми. Докато бях там, ми подариха ми няколко костюмчета, памперси, мокри кърпички и две красиви бебешки одеала. Едното одеало имаше жълт фон с отпечатъци на стъпала, а на преден план отпечатъци на длани, а другото одеало е жълтокафяво на зебри. Те са прекрасни. Моето 4-годишно дете обича одеалото със зебрите, разбира се, 7-месечното не може да говори много. Просто исках да изкажа благодарност на вас и на членовете на Църквата за вашата щедрост. Бог да благослови вас и вашето семейство.”
В отговор на последните кални свлачища във Филипините светиите в областта събраха комплекти с тоалетни принадлежности и кутии с храна и ги разпределиха с одеала за хората в нужда.
Принципите на благосъстоянието за работа и независимост биват поддържани и проповядвани, когато се оказва помощ по света. През 2005 г. много села получиха питейна вода чрез нови кладенци. Местните хора бяха научени как да изкопават кладенци, да инсталират помпи и извършват ремонт, когато се наложи.
Обучение и техника, предоставени от местни доброволци и от толкова преданите мисионерски двойки, позволи на семействата да обогатят своя начин на хранене с домашно произведени и питателни храни.
Бяха доставени много инвалидни колички, които позволяват на инвалидите да станат независими. Хиляди медицински специалисти бяха обучени да спасяват живота на новородени. Медицински специалисти извършваха операция на катарактата, като възстановиха зрението на мнозина. По целия свят от Семейните служби на светиите от последните дни се проведе внимателно събеседване.
Като си сътрудничихме с други солидни и ползващи се с доверие агенции, сред много народи се изградиха мостове на разбирателство и уважение.
Д-р Симби Мубако бивш африкански посланик в Съединените Щати, каза, „Делото на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е още по-впечатляващо, защото не се ограничава само до членовете на Църквата, а се разпростира до всички хора от различни култури и различни религии, защото (те) виждат във всеки човек лика на Исус Христос.”
Нашият обичан президент Гордън Б. Хинкли способства за развитието на това велико хуманитарно дело. „Трябва да протегнем ръка на цялото човечество”, казва той. „Всички те са синове и дъщери на Бог, нашият Вечен Отец, и Той ще ни държи отговорни за това, което правим спрямо тях… Нека благословим човечеството, като протегнем ръка на всеки, като повдигнем тези, които са преследвани и подтискани, като нахраним и облечем гладните и нуждаещите се, като бъдем любезни и добросъседски настроени към тези, които може и да не са част от тази Църква”5.
Това съвременно хуманитарно усилие е чудесен израз на милосърдието, което гори в сърцата и душите на онези, чиито сърца са нежни и чиито ръца наистина са готови да помагат. Тази безкористна служба наистина изразява чистата любов Христова.
Спасителят обещава големи благословиии на онези, които дават от себе си: „Давайте и ще ви се дава… защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва”6.
Нещата, за които говорих днес, не са дори една стотна част от това, което се случва в селищата и сред народите навсякъде по света. Където и да отида, получавам изрази на дълбока благодарност. Нека да изразя на всички вас най-искрени и топли благодарности от името на Първото Президентство, Кворума на Дванадесетте и Изпълнителния комитет по благосъстоянието на Църквата, чиято задача е да водят това дело.
Не мога да намеря думи, с които най-точно да изразя свещените чувства, които горят вътре в душата ми. Най-обикновената дума благодаря изглежда почти банална. Към всички вас, чиито нежни сърца и подкрепящи ръце са облекчили тегобите на толкова много хора, моля приемете моята сърдечна благодарност. Моля се най-отбраните Господни благословии да бъдат с вас и вашите семейства, като продължавате да си спомняте онези с натъжени сърца и отпуснати ръце, в името на Исус Христос, амин.