Възстановяване на всички неща
Вярваме, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е едно възстановяване на първоначалната Църква, установена от Исус Христос.
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ние сме загрижени за всички Божии деца, които живеят сега или някога са обитавали земята. „Нашето послание”, както се казва от Първото Президентство през 1978 г., „е послание на специална обич и загриженост за вечното благоденствие на всеки мъж и всяка жена, независимо от религиозната вяра, расата или националността, като знаем, че ние сме наистина братя и сестри, тъй като сме синове и дъщери на същия Небесен Отец”1. Както старейшина Далин Х. Оукс казва преди няколко години:
„Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има множество общи вярвания с останалите християнски църкви. Но има и множество различия, и тези различия обясняват защо изпращаме мисионери до други християни, защо строим храмове, когато има църкви, и защо нашите вярвания ни носят такава радост и сила да се борим с предизвикателствата на живота и смъртта”2.
Искам днес да свидетелствам за пълнотата на възстановеното Евангелие на Исус Христос, което представлява допълнение към религиозните вярвания на останалите религии, както християнски, така и нехристиянски. Тази пълнота е била първоначално установена от Спасителя по време на Неговото земно служение. Но после имало вероотстъпничество.
Някои от първите апостоли знаели, че преди Второто пришествие на Господ Исус Христос ще настъпи вероотстъпничество. Павел писал на солунците за това събитие, „Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението”3.
С това отстъпление били изгубени ключове на свещеничеството и някои скъпоценни учения на Църквата, организирана от Спасителя, били променени. Сред тях били: кръщение чрез пълно потапяне4; получаване на дара на Светия Дух чрез полагане на ръце5; естеството на Божеството – това, че Те са три отделни Личности6; учението, че цялото човечество ще бъде възкресено чрез Единението на Исус Христос, „праведни и неправедни”7; продължаващото откровение – че Небесата не са затворени8; и храмовата работа за живите и мъртвите9.
Периодът, който последвал, е известен като ранно Средновековие. Това отстъпление било видяно от апостол Петър, който заявява, че „(небесата) трябва да приемат (Исус Христос) до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци”10. Възстановяването би било необходимо само ако тези скъпоценни неща са били загубени.
През вековете, които последвали, религиозни водачи видели, че се е случило постепенно отстъпление от църквата, организирана от Исус Христос. Някои от тях страдали много поради вярванията си по време на това, което по-късно било наречено Реформацията, едно движение от 16 век, което се стремило да обнови западното християнство. То довело до отделянето на протестантските църкви от основната християнска църква.
Сред тези реформатори бил и преподобния Джон Латроп, викарий на Егертонската църква в Кент, Англия. Между другото, Пророкът Джозеф Смит е потомък на Джон Латроп. През 1623 г. преподобният Латроп напуснал службата си, защото поставял под въпрос властта на англиканската църква да действа в името на Бог. Като чел Библията, той видял, че ключовете на апостолите не били на земята. През 1632 г. той станал пастор на нелегална независима църква и бил затворен. Съпругата му починала, докато той бил в затвора, и неговите осиротели деца помолили епископа за неговото освобождаване. Епископът се съгласил да освободи Латроп при условие, че той напусне страната. Той това и направил и с 32-ма члена на своето паство отплувал за Америка11.
Роджър Уйлямз, пастор от 17-ти век, който основал щата Роуд Айлънд, отказал да продължи дейността си като свещенослужител в Провидънс с довода, че „на земята не съществува правилно установена църква, нито човек, който да е овластен да обслужи какъвто и да е бил църковен обряд; нито пък ще има, докато нови апостоли не бъдат изпратени от Великия Глава на Църквата, чиито идване той очаквал”12.
Това са само двама от религиозните учени, които видели отстъплението от църквата, която Исус Христос организирал, и необходимостта за възстановяването на свещеническите ключове, които били изгубени. Апостол Иоан видял във видение времето, когато „друг ангел (ще лети) посред небето, който (има) вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всички народи и племе, език и люде”13. Това пророчество е изпълнено. Понеже вярваме, че пълнотата на Евангелието на Исус Христос е била възстановена в наше време чрез Пророка Джозеф Смит, ние желаем да дадем на всички възможността да разберат и приемат това послание.
Сега във възстановената Църква имаме апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители, както казва Павел на ефесяните14. Тези свещенически служители били определени от Спасителя, когато Той организирал Своята Църква в средата на времето. Ние разпознаваме двата реда на свещеничеството и сановете, които се съдържат в тях: по-малкото свещеничество е Аароновото свещеничество, наречено на Аарон; по-висшето свещеничество е Мелхиседековото свещеничество, наречено на Мелхиседек, на когото Авраам платил десятък. Аароновото свещеничество било възстановено на 15 май 1829 г. под ръцете на Иоан Кръстител, а Мелхиседековото свещеничество в рамките на един месец след това под ръцете на древните апостоли Петър, Яков и Иоан върху главите на Джозеф Смит и Оливър Кауъри. По този начин онези, които са носители на свещеничеството днес, изявяват правото да имат власт да действат в името на Бог чрез свещеничеството, „която власт налага уважение както на земята, така и в небесата”15.
В храма в Къртлънд на 3 април 1836 г. Моисей се явил и дал на Пророка Джозеф и на Оливър Каудъри ключовете за събирането на Израил. След това се явил Илияс и предал евангелието на Авраам, така че „чрез нас и чрез потомството ни всички поколения след нас ще бъдат благословени”16. След това се явил пророк Илия и им предал ключовете на тази диспенсация, включително и запечатващата власт, да се запечата в небесата това, което се запечатва на земята в храмовете17. По този начин пророците от предишни евангелски епохи предоставили своите ключове на Пророка Джозеф Смит в тази последна диспенсация, в която „да се изпълнят времената”, за която Павел говори на ефесяните18.
Благодарен съм, че Господ е сметнал за редно отново да установи закона за десятъка и даренията за нас. Когато се подчиняваме на закона за десятъка, небесните отвори са отворени за нас. Големи са благословиите, които се изливат върху онези, които имат вярата да спазват закона за десятъка.
По време на продължителната земна история храмовото поклонение е било важна част от поклонението на светиите, с което те показват желанието си да бъдат по-близко до техния Създател. Храмът бил място за обучение за Спасителя, когато Той бил на земята; до голяма степен той бил част от живота Му. Благословиите на храма са достъпни и в наши дни. Уникална черта на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е нейното учение за храмовете и вечното значение на това, което се случва в тях. Нашите величествени и красиви храмове сега са разпръснати по голяма част от земята. В тях се извършва изключително свято дело. Президент Гордън Б. Хинкли казва за тези храмове, „Има само няколко места на земята, където житейските въпроси на човека получават вечни отговори”19. Важните тайнства на това откъде сме дошли, защо сме тук и къде отиваме са разяснени по-пълно в храмовете. Дошли сме от Божието присъствие и сме тук на земята да се подготвим да се завърнем в Неговото присъствие.
От изключителна важност е това, че между свещените стени на храма съпрузи и съпруги сключват вечни завети. Тези завети са запечатани чрез свещеническа власт. Децата от този съюз, при положение, че са достойни, могат да се радват на вечни взаимоотношения като част от семейство и като деца Божии. Както казва апостол Иоан, „Тия, облечени в бели дрехи, кои са?… Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм”20.
Господ казва, че Неговото дело е „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”21. Оттук следва, че цялото човечество, и живи и умрели, следва да има възможността да чуе Евангелието или в този живот, или в света на духовете. Както Павел казва на коринтяните, „иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?”22. Това е причината, поради която извършваме обредна дейност в храмовете за нашите починали предци. Ничия свобода на избор не се отнема. Онези, за които се извършва тази работа, могат да я приемат или отхвърлят, както решат.
Апостол Иоан видял във видение времето, когато един ангел ще слезе на земята, за да участва във възстановяването на Евангелието. Този ангел бил Мороний, който се явил на Пророка Джозеф Смит. Той упътил Джозеф до мястото, където били скрити златни плочи, които съдържали древни писания. После Джозеф Смит превел тези плочи чрез дара и силата Божии и Книгата на Мормон била публикувана. Това е летопис за две групи хора, които живели преди векове на американския континент. Малко се е знаело за тях преди появата на Книгата на Мормон. Но по-важно, Книгата на Мормон е още едно свидетелство за Христос. Тя възстановила безценни истини за падението, Единението, възкресението и живота след смъртта.
Преди възстановяването небесата били затворени в продължение на векове. Но с пророци и апостоли отново на земята, небесата пак били отворени, заедно с видения и откровения. Много от откровенията, които били открити на Пророка Джозеф Смит, били записани в книга, която станала позната като Учение и Завети. Тя съдържа допълнителни прозрения за принципите и обредите и е ценен източник за изграждане на свещеничеството. В допълнение имаме още едно прието Писание, наречено Скъпоценен Бисер. То съдържа Книгата на Моисей, която Пророкът Джозеф Смит получил като откровение, и Книгата на Авраам, която той превел от закупен египетски папирус. От тях научаваме много не само за Моисей, Авраам, Енох и други пророци, но също и много повече подробности за сътворението. Научаваме, че Евангелието на Исус Христос било проповядвано на всички пророци от началото – още от времето на Адам23.
Вярваме, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е едно възстановяване на първоначалната църква, установена от Исус Христос, която била построена „върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Исус Христос”24. Това не е издънка на някоя друга църква.
Вярваме, че пълнотата на Евангелието на Христос е билa възстановенa, но това не е причина някой да чувства, че превъзхожда по какъвто и да е начин останалите деца Божии. По-скоро това изисква по-голямо задължение да приложим същността на Евангелието на Христос в своя живот – да обичаме, да служим и да благославяме околните. Наистина, както Първото Президентство обявява през 1978 г., ние вярваме, че „великите религиозни водачи на света като Мохамед, Конфуций и реформаторите, както и философите като Сократ, Платон и други получили част от Божията светлина. Морални истини са им били дадени от Бог, за да осветят цели народи и да доведат до по-високо ниво на разбиране на отделните хора”25. По такъв начин ние храним уважение към искрените религиозни вярвания на околните и ценим, когато другите хранят същото уважение и респект към убежденията, които са ни скъпи.
Имам лично свидетелство за истинността на заветите, ученията и властта, възстановени чрез Пророка Джозеф Смит. Тази убеденост е била с мен през целия ми живот. Благодарен съм, че възстановяването на пълнотата на Евангелието се е случило в наше време. То съдържа пътеката към вечен живот. Нека силата, мирът и загрижеността на Бог Отец и постоянната обич и благодат на Господ Исус Христос да бъдат с всички ни, се моля в името на Исус Христос, амин.