За да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас
Трябва да положим и усилия, за да различим кога „се отдръпва(ме) от Духа Господен”… (и) да слушаме и да се учим от изборите и влиянията, които ни отделят от Светия Дух.
Днес аз говоря, като напомням и увещавам онези от нас, които са членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Моля се и приканвам Светия Дух сега да помага на мен и на вас, като се учим заедно.
Кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете е „встъпителния обряд на Евангелието” на Исус Христос и трябва да бъде предшестван от вяра в Спасителя и от искрено и пълно покаяние. „Кръщението… във вода… за да бъде пълен обрядът, трябва да бъде последван от получаване на дара на Светия Дух” (вж. Ръководство към Писанията, „Кръщение”, стр. 101). Както Спасителят учи Никодим, „ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (вж. П.Дж.С., Иоана 3:5). Посланието ми този следобед се съсредоточава върху кръщението с Духа и благословиите, които идат от спътничеството на Светия Дух.
Обреди и завети, свързани с кръщението
Когато се кръщаваме, всички ние встъпваме в тържествен завет с нашия Небесен Отец. Заветът е споразумение между Бог и Неговите деца на земята и е важно да се разбере, че Бог определя условията на всички евангелски завети. Вие и аз не решаваме естеството или условията на заветите. По-скоро упражняваме своя морален свободен избор да приемаме условията и изискванията на завета, както ги е установил нашият Вечен Отец (вж. Ръководство към Писанията, „Завети”, стр. 66).
Спасителните обреди на кръщението трябва да се извършат от някой, който има съответната власт от Бог. Основните условия на завета, с които влизаме във водите на кръщението, са следните: свидетелстваме, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос, винаги ще си спомняме за Него и ще спазваме Неговите заповеди. Обещаната благословия при почитане на този завет е, за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас (вж. У. и З. 20:77). С други думи кръщението с вода води до упълномощената възможност за постоянното спътничество на третия член на Божеството.
Потвръждение и кръщение с Духа
След кръщението ни върху главата на всеки един от нас са били положени ръце от носители на свещеническа власт и сме потвърдени за членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и ни е бил даден Светия Дух (вж. У. и З. 49:14). Изявлението „приеми Светия Дух” при нашето потвърждаване е напътствие да се стремим към кръщението с Духа.
Пророкът Джозеф Смит учи: „Може също да кръстите и чувал с пясък, както човек, ако не се извърши с оглед на опрощението на греховете и получаването на Светия Дух. Кръщението с вода е само половин кръщение и не струва нищо без другата половина – която е кръщението със Светия Дух” (History of the Church, 5:499). Кръстени сме с пълно потапяне за опрощение на греховете. Ние също трябва да бъдем кръстени и потопени в Духа Господен, „и тогава идва опрощението на греховете ви чрез огън и чрез Светия Дух” (2 Нефи 31:17).
Като придобиваме опит със Светия Дух, научаваме, че силата, с която чувстваме влиянието на Духа, не винаги е същата. Силни, драматични духовни впечатления не идват често при нас. Дори като се стремим да бъдем верни и покорни, просто има моменти, когато напътствието, увереността и мирът на Духа не са лесно различими в живота ни. Всъщност Книгата на Мормон описва верните ламанити, които „бяха кръстени с огън и Светия Дух, но не го знаеха” (3 Нефи 9:20).
Влиянието на Светия Дух се описва в Писанията като „тих и тънък глас” (3 Царете 19:12; вж. и 3 Нефи 11:3) и „тих глас на съвършена мекота” (Еламан 5:30). Така Духът Господен обикновено общува с нас по начини, които са тихи, нежни и едва доловими.
Да се оттеглим от Духа на Господа
При нашето индивидуално изучаване и обучение в класната стая ние непрекъснато наблягаме на важността от разпознаването на вдъхновенията и подтиците, които получаваме от Духа Господен. И подобен подход е правилен и полезен. Трябва усърдно да се стремим да разпознаваме и отговаряме на подтиците, които идват при нас. Обаче един важен аспект от кръщението с Духа може често да бъде пропуснат в нашето духовно развитие.
Трябва и да положим усилия, за да различим кога „се отдръпва(ме) от Духа Господен, тъй че Той да не може да има място във (нас), за да (ни) направлява в пътеките на мъдростта, за да може да бъде(м) благословени, преуспели и запазени” (Мосия 2:36). Именно защото обещаната благословия е за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас, ние трябва да слушаме и да се учим от изборите и влиянията, които ни отделят от Светия Дух.
Стандартът е ясен. Ако нещо, което мислим, виждаме, чуваме или вършим, ни отдалечава от Светия Дух, тогава трябва да спрем да мислим, виждаме, чуваме или правим това нещо. Ако това, което има за цел да ни забавлява например, ни отчуждава от Светия Дух, тогава несъмнено този вид развлечение не е за нас. Понеже Духът не може да пребивава в това, което е вулгарно, грубо или нескромно, тогава е ясно, че подобни неща не са за нас. Понеже се отчуждаваме от Духа Господен, когато участваме в дейности, които знаем, че трябва избягваме, тогава тези неща определено не са за нас.
Аз признавам, че сме паднали мъже и жени, които живеят в смъртен свят и че ние може да нямаме присъствието на Светия Дух в нас всяка секунда от всяка минута от всеки час от всеки ден. Обаче Светият Дух може да остане с нас дълго, ако не и през повечето време – и определено Духът може да бъде по-дълго с нас, отколкото да не е с нас. Като се потапяме все повече в Духа Господен, трябва да се стремим да разпознаваме впечатленията, когато идват, и влиянията или събитията, които ни карат да се отдръпваме от Светия Дух.
Да вземем „Светия Дух за (наш) водач” (У. и З. 45:57) е възможно и е съществено за нашето духовно развитие и оцеляване в този все по-нечестив свят. Понякога като светии от последните дни говорим и действаме, като че ли разпознаването на влиянието на Светия Дух в живота ни е рядко и необикновено събитие. Трябва да помним обаче, че обещанието на завета е за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас. Тази небесна благословия се отнася за всеки отделен член на Църквата, който е бил кръстен, потвърден и получил указания да „прием(е) Светия Дух”.
Лиахоната като символ и сянка за днешния ден
В наши дни Книгата на Мормон е основния източник, към който трябва да се обръщаме за помощ, за да се научим как да поканим постоянното спътничество на Светия Дух. Описанието в Книгата на Мормон на Лиахоната, пътеводителя или компаса, използван от Лехий и неговото семейство по време на пътуването им през пустошта, е включено специално в летописа като символ и сянка за нашите дни и е един важен урок за това какво трябва правим, за да се наслаждаваме на благословиите на Светия Дух.
Като се стремим да подредим мислите и действията си спрямо праведността, тогава Светия Дух днес се превръща за нас в това, което Лиахоната е била за Лехий и семейството му по тяхно време. Същите причини, които карали Лиахоната да работи за Лехий, по същия начин ще поканят Светия Дух в живота ни. И същите причини, които карали Лиахоната да не работи в древността, по подобен начин ще са причина да се оттеглим от Светия Дух днес.
Лиахоната: цели и принципи
Като изучаваме и размишляваме над целите на Лиахоната и принципите, чрез които действа, аз свидетелствам, че ще получим вдъхновение, съответстващо на нашите лични и семейни обстоятелства и нужди. Можем и ще бъдем благословени с непрекъсващо напътствие от Светия Дух.
Лиахоната е подготвена от Господ и е дадена на Лехий и неговото семейство, след като напуснали Ерусалим и пътували през пустошта (вж. Алма37:38; У. и З. 17:1). Този компас или пътеводител посочвал пътя, по който Лехий и неговия керван трябвало да вървят (вж. 1 Нефи 16:10), тъкмо „прав път към обетованата земя” (Алма 37:44). Вретената в Лиахоната работели „според вярата и усърдието, и вниманието” (1 Нефи 16:28) на пътуващите и не работели, когато членовете на семейството били свадливи, груби, лениви или небрежни (вж. 1 Нефи 18:12, 21; Aлма 37:41, 43).
Компасът също предоставял начини, чрез които Лехий и неговото семейство можели да получат „ясно разбиране за Господните пътища” (1 Нефи 16:29). По този начин основните цели на Лиахоната са да предоставят и насока, и указание по време на дългото и изтощително пътуване. Пътеводителят бил материален уред, който служел като външен показател на тяхното духовно положение пред Бог. Действал според принципите на вяра и усърдие.
Тъкмо както Лехий бил благословен в древните времена, на всички нас днес е бил даден духовен компас, който може да ни води и учи по време на земното ни пътуване. Светият Дух е даден на вас и мен, когато сме дошли от света в Църквата на Спасителя чрез кръщение и потвърждаване. С властта на святото свещеничество сме били потвърдени като членове на Църквата и посъветвани да търсим постоянното спътничество на „духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда, нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде” (Иоана 14:17).
Когато всички ние бързаме напред по пътя на живота, получаваме напътствие от Светия Дух точно както Лехий бил напътстван от Лиахоната. „Защото ето, аз ви казвам отново, че ако желаете да влезете в пътя и приемете Светия Дух, Той ще ви покаже всичко, което трябва да правите” (2 Нефи 32:5).
Светият Дух действа в нашия живот точно както Лиахоната работела за Лехий и неговото семейство, според нашата вяра, усърдие и внимание.
„Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие…
Светият Дух ще стане ваш постоянен сподвижник и ваш скиптър – неизменен скиптър на праведност и истина” (У. и З. 121:45–46).
И днес Светият Дух ни предоставя начини, чрез които можем да получим увеличено разбиране за Господните пътища „чрез малки и прости средства” (Алма 37:6). „А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Иоана 14:26).
Духът Господен може да бъде наш водач и ще ни благослови с напътствие, наставления и духовна защита по време на нашия земен път. Ние каним Светия Дух в живота си чрез значима лична или семейна молитва, угощаване със словата на Христос, усърдно и внимателно подчинение, вярност и почитане на заветите и чрез добродетел, смирение и служба. И ние непоколебимо трябва да избягваме неща, които са нескромни, неприлични, груби, греховни или зли, които ни карат да се отдръпнем от Светия Дух.
Ние също каним постоянното спътничество на Светия Дух, като взимаме достойно от причастието всеки Господен ден: „И за да може по-пълно да се запазиш неопетнен от света, иди в молитвения дом и принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден” (У. и З. 59:9).
Чрез обряда на причастието ние подновяваме своя кръщелен завет и можем да получим и запазим опрощението на греховете си (вж. Мосия 4:12, 26). В допълнение ни се напомня всяка седмица обещанието за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас. След това като се стремим да се запазим чисти и неопетнени от света, ние ставаме достойни съдове, в които Духът Господен може винаги да обитава.
През февруари 1847 г. Пророкът Джозеф Смит се явил на Бригъм Йънг в сън или видение. Президент Йънг попитал Пророка дали има послание за братята. Порокът Джозеф отвърнал: „Кажи на хората да бъдат смирени и верни и да пазят Духа Господен и това ще ги води правилно. Бъдете внимателни и не угасявайте тихия тънък глас; той ще ви научи какво да правите и къде да идете. Той ще произведе плодовете на царството” (вж. Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young 1997 г., стр.41; курсив добавен). От всичките истини, които Пророкът Джозеф може да е научил Бригъм Йънг по време на този свещен момент, той наблегнал на важността от получаването и задържането на Духа Господен.
Мои обични братя и сестри, свидетелствам за живата действителност на Бог, Вечния Отец и на Неговия Син, Исус Христос, и на Светия Дух. Нека всички ние да живеем така, за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас и по този начин да сме достойни за благословиите на напътствието, наставлението и защитата, които са важни в тези последни дни. В святото име на Исус Христос, амин.