Предани на вярата
Нека тук и сега твърдо да решим да следваме тази права пътека, която ще ни заведе вкъщи при Небесния Отец на всички ни.
Преди много години, по време на назначение на красивите острови Тонга, имах привилегията да посетя училището на Църквата, гимназията „Лиахона”, където младежите ни бяха обучавани от учители със същата вяра, като им предоставяха обучение за ума и подготовка за живота. При един случай, като влязох в една от стаите, забелязах колко задълбочено учениците следяха местния си учител. Учебниците както на учителя, така и на учениците, лежаха затворени по чиновете. В ръка той държеше една странно изглеждаща риболовна примамка, изработена от объл камък и големи миди. Научих, че това бе мака-феке, капан за октоподи. В Тонга месото от октопод е деликатес.
Учителят обясни, че рибарите от Тонга плават над рифа, като с една ръка управляват своето кану-катамаран, а с другата провесват това мака-феке отстрани на лодката. Някой октопод се втурва от скалното си убежище и хваща примамката, като я взима за така желаната храна. Толкова здрава е хватката на октопода и толкова силен инстинктът да не бъде освободена ценната награда, че рибарят може да го издърпа направо в кануто.
Беше лесно за учителя да промени темата и да изтъкне пред впечатлителните и ококорени младежи, че Злият, тъкмо Сатана, е изработил неща, подобни на мака-феке, с които да хване в капан неподозиращите хора и така да завладее техните съдби.
Днес сме заобиколени от мака-феке, които Злият провисва пред нас и с които се опитва да ни примами и да ни хване в капан. Веднъж хванати, много е трудно – дори понякога почти невъзможно – тези мака-феке да бъдат изоставени. За да бъдем в безопасност, ние трябва да ги разпознаваме като такива, каквито са и после да бъдем непоклатими в решителността си да ги избягваме.
Постоянно пред нас стои мака-фекето на неморалността. Почти навсякъде, накъдето се обърнем, има хора, които искат да повярваме, че онова, което някога се е считало за неморално, сега е приемливо. Сещам се за стиха, „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които вземат мрака за светлина и светлината за мрак”1. Такова е мака-фекето на неморалността. В Книгата на Мормон ни се напомня, че целомъдрието и непорочността са по-ценни от всички неща.
Когато дойде изкушението, помнете мъдрия съвет на апостол Павел, който заявява, „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието, ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите”2.
После Злият също така провесва пред нас и мака-фекето на порнографията. Той иска да повярваме, че гледането на порнография не вреди на никого. Класическото произведение на Алекзандър Поуп, Essay on Man, отразява това много добре:
Порокът е чудовище с такъв ужасен изглед,
Че за да бъде намразен, трябва да бъде видян;
Но ако го виждаме твърде често и лицето му ни е вече познато,
Най-напред търпим, след това съжаляваме, а накрая го прегръщаме3.
Някои издателства и печатници мърсят пресите си, като печатат милиони екземпляри порнография всеки ден. Не се щадят пари, за да се произведе продукт, който със сигурност ще се гледа отново и отново. Един от най-достъпните източници на порнография днес е интернет, където човек може да включи компютъра и незабавно и лесно да открие безброй сайтове с порнография. Президент Гордън Б. Хинкли казва: „Опасявам се, че това може да се случва и в домовете на някои от вас. Това е порочно. То е похотливо и мръсно. То е примамливо и пристрастяващо. То ще повлече (теб) надолу към погибел също толкова сигурно, колкото всяко друго нещо от този свят. Това е противна мръсотия, която прави продуцентите й богати, а жертвите бедни”4.
Покварени са също и кино-продуцентът, режисьорът на програмата и водещият, които пласират порнография. Ограниченията от миналото отдавна са история. Така нареченият реализъм е целта, като в резултат на това сме заобиколени с тази мръсотия.
Избягвайте какъвто и да е вид порнография. Тя ще притъпи духовните усещания и ще разяде съвестта. В Учение и Завети ни се казва, „И това, което не назидава, не е от Бога и е мрак”5. Такава е порнографията.
Сега ще спомена мака-фекето на наркотиците, включително алкохола. Веднъж сграбчено, изключително трудно е това мака-феке да бъде изоставено. Наркотиците и алкохолът замъгляват мисълта, отстраняват задръжките, разделят семействата, разбиват мечтите и скъсяват живота. Те са навсякъде и нарочно са поставени на пътя на уязвимите младежи.
Всеки от нас има тяло, което ни е било поверено от любящ Небесен Отец. Заповядано ни е да се грижим за него. Можем ли преднамерено да злоупотребим с тялото си или да го нараним, без да бъдем отговорни за това? Не можем! Апостол Павел заявява, „Или не знаете, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?…
Божият храм е свят, който храм сте вие”6. Нека поддържаме своите тела – своите храмове – в добра форма, чисти от вредни вещества, които унищожават нашето физическо, умствено и духовно благополучие.
Последното мака-феке, което искам да спомена днес, е нещо, което може да смаже самоуважението ни, да унищожи взаимоотношенията ни с околните и да ни постави в безнадеждни обстоятелства. Това е мака-фекето на прекаления дълг. Човешка склонност е да искаме нещата, които ще ни позволят да изпъкнем и ни дават престиж. Живеем във време, когато да вземаш заем е лесно. Можем да купим почти всичко, което бихме могли да поискаме, само като използваме кредитната си карта или изтеглим заем. Много популярни стават кредитите върху чиста стойност, при които човек може да заеме суми, равни на стойността на вече изплатената част от дома му. Това, което може би не осъзнаваме е, че този кредит върху чиста стойност е една втора ипотека. Ако дълго време сме харчили повече, отколкото печелим, ще дойде ден на разплащане.
Мои братя и сестри, избягвайте философията, че вчерашният лукс се е превърнал в днешна необходимост. Той не става необходимост освен ако не му позволим. Много хора се обвързват с дългосрочен дълг само за да открият, че могат да настъпят промени: хора се разболяват или имат злополуки, компании банкрутират или се съкращават, има уволнения и природни бедствия. По много причини вноските за погасяване на голям дълг вече не могат бъдат изплатени. Нашият дълг се превръща в дамоклев меч, който виси над главите ни и заплашва да ни унищожи.
Увещавам ви да живеете според вашите доходи. Човек не може да харчи повече, отколкото печели, и да остане платежоспособен. Обещавам ви, че ще бъдете по-щастливи, отколкото бихте били, ако непрестанно се тревожите как да изплатите поредната вноска на някой ненужен заем. В Учение и Завети четем, „Изплати дълга, който си договорил… Освободи се от робство”7.
Разбира се, съществуват безброй други мака-фекета, които Злият провесва пред нас, за да ни отклони от пътеката на праведността. Обаче нашият Небесен Отец ни е дал живот заедно със способността да мислим, разсъждаваме и обичаме. Притежаваме силата да устоим на което и да е изкушение и способността да определим пътеката, по която да поемем, посоката в която ще пътуваме. Местоназначението ни е селестиалното царство на Бог. Целта ни е да поддържаме постоянен курс в тази посока.
Към всички, които крачат по пътя на живота, нашият Небесен Отец отправя предупреждение: Пазете се от обиколните пътища, ямите и капаните. Тези умело изработени мака-фекета са лукаво разположени, като ни примамват да ги сграбчим и да изгубим онова, което желаем най-много. Не се подлъгвайте. Спрете и се помолете. Вслушайте се в онзи тих тънък глас, който изрича в дълбините на душите ни благата покана на Учителя: „Дойди и Ме следвай”8. Когато правим това, ние се отвръщаме от унищожението, от смъртта и намираме щастие и живот вечен.
И все пак има и хора, които не чуват, които не се подчиняват, които се вслушват в съблазните на Злия, които сграбчват тези мака-фекета, докато не могат да ги пуснат, докато всичко бъде загубено. Спомням си за един властник, кардинал от духовенството, тъкмо кардинал Уолсли. Богатото перо на Уилям Шекспир описва величествените висини, апогеят на власт, до който кардинал Уолсли се издига. Същото перо описва как принципите са разядени от суетна амбиция, лични изгода и повик за първенство и престиж. После идва трагичното падение, болезненият вопъл на човек, който е придобил всичко, след което го е загубил.
На Кромуел, своя верен слуга, кардинал Уолсли казва:
О, Кромуел, о, Кромуел!
Ако бях служил на моя Бог с половината усърдие,
с което служих на моя крал, Той в моята старост
нямаше уязвим да ме остави на враговете ми9.
Тази вдъхновена заповед, която би дала сигурност на кардинал Уолсли, била покварена от стремежа за власт и първенство, търсенето на богатства и привилегии. Подобно на други преди него и още повече след него, кардинал Уолсли паднал.
В по-ранни времена и чрез нечестив цар, един Божий служител бил изпитван. Подпомогнат от вдъхновение от небесата, Даниил, изтълкувал написаното на стената на цар Валтасар. Относно обещаните награди – багреница и златна огърлица – Даниил казва: „Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си”10.
Дарий, следващия цар, също почел Даниил, като го издигнал до най-висока и изявена длъжност. Последвали завистта на тълпата, ревността на принцовете и заговорите на амбициозни хора.
Чрез измама и ласкателство цар Дарий подписал указ, постановяващ, че всеки който отправял молба към някой друг освен него, ще бъде хвърлян в рова на лъвовете. Молитвата била забранена. В тези неща Даниил се подчинявал не на земен цар, а на Царя на небето и земята, своя Бог. Арестуван по време на всекидневната си молива, Даниил бил доведен пред царя. Макар и с нежелание, присъдата била произнесена. Даниил трябвало да бъде хвърлен в рова на лъвовете.
Харесва ми библейския разказ, който следва:
„И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.
И когато се приближи при рова, извика с плачевен глас… Данииле… твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?
Тогава Даниил рече на царя…
Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха…
Тогава царят се зарадва много… когато Даниил бе изведен из рова, никаква повреда не се намери у него, защото бе уповал на своя Бог”11.
В момент на голяма нужда решителността на Даниил да остане верен и лоялен му осигурила Божествена подкрепа и сигурно убежище.
Летописът на историята, като пясък в пясъчен часовник, отбелязва изминалото време. Сцената на живота е изпълнена с нови актьори. Проблемите на съвремието са се издигнали застрашително пред нас. Заобиколени от предизвикателствата на съвременния живот, поглеждаме към небесата за неизменно чувство на насока, за да можем да начертаем и извървим мъдър и разумен земен път. Нашият Небесен Отец няма да отхвърли молбата ни.
Когато си мисля за праведни хора, бързо ми идват наум имената на Густав и Маргарет Уакър. Нека ви ги опиша. Срещнах се за първи път със семейство Уакър, когато бях призован да председателствам над Канадската мисия през 1959 г. Те бяха имигрирали в Кингстън, Онтарио, Канада от родната си Германия.
Брат Уакър изкарваше хляба си като бръснар. Доходите му бяха ограничени, но той и сестра Уакър винаги плащаха повече от една десета като десятък. Като президент на клон брат Уакър сформира мисионерски фонд, като за множество месеци той бе единствения дарител в него. Когато в града имаше мисионери, семейство Уакър ги хранеше и се грижеше за тях, като мисионерите никога не напускаха дома им без някое значително дарение за тяхното дело и благосъстояние.
Домът на Густав и Маргарет Уакър беше рай. Те не бяха благословени с деца, но бяха като баща и майка на множеството посетители на Църквата. Образовани и изтънчени мъже и жени търсеха тези скромни, необучени Божии служители и се смятаха за щастливци, ако можеха да прекарат един час в тяхно присъствие. Външността на семейство Уакър беше непретенциозна, говореха английски несигурно и беше малко трудно да бъдат разбрани, домът им съвсем обикновен. Те не притежаваха кола и телевизор, нито пък вършеха което и да било от нещата, на които светът обикновено обръща внимание. И въпреки това, верните бяха направили пътека до дома им, за да могат да почувстват от духа, който цареше там.
През месец март 1982 г. брат и сестра Уакър бяха призовани като пълновременни храмови служители в храма Вашингтон, окръг Колумбия. На 29 юни 1983 г., докато все още брат и сестра Уакър служеха в това храмово призование, брат Уакър кротко премина от смъртността във вечната си награда, докато жена му седеше до него. Наистина подходящи са думите: „Тези, които славят Бог, Бог ги прославя”12.
Мои братя и сестри, нека тук и сега твърдо да решим да следваме тази права пътека, която ще ни заведе вкъщи при Небесния Отец на всички ни, така че дарът на вечния живот – животът в присъствието на нашия Небесен Отец – да бъде наш. Ако има неща, които трябва да бъдат променени или поправени, за да може това да стане, насърчавам ви да се погрижите за тях сега.
Според думите на познатия ни химн, нека винаги да бъдем
Предани ще сме на вярата свята ний,
Верни на правдата на нашите праотци,
Пеем хвала с чисти сърца,
Отче, ний верни сме Твои чеда13.
Всеки от нас да може да направи това е смирената ми молитва, в името на Исус Христос, амин.