Оръдия на Господния мир
Дали ние, които сме взели върху си името на Христос, неволно сме възприели поведение на клевета, злословене и безмилостно категоризиране?
Имам позната, която е член на политическа дискусионна група, която всяка седмица бива показвана по национална телевизия. Обяснявайки ролята си, тя казва: „Подтиквани сме да говорим преди да се замислим какво да кажем!” Изглежда живеем в епоха, в която много хора говорят преди да мислят, като предизвикват по-скоро емоционални реакции, отколкото обмислен отклик. Било то на националната или международна сцена, в личните взаимоотношения или в политиката, у дома или в обществена дискусия, гласовете стават все по-пронизващи и размяната на обиди изглежда става по-скоро умишлено, отколкото непреднамерено.
Господ е предупредил, че още от началото и през цялата история Сатана ще подтиква хорските сърца към гняв1. В Книгата на Мормон Ламан има навика да роптае толкова много, че да подтиква към гняв, да подклажда ярост и да подстрекава към убийство2. Отново и отново в Книгата на Мормон откриваме заблудени и порочни хора, които подбуждат към ярост и предизвикват конфликти. По времето на капитан Мороний вероотстъпникът Амаликия подстрекавал „сърцата на ламанитите против народа на Нефи”3. Амулон и нечестивите свещеници на Ной, Нехор, Корихор и Зорам вероотстъпника (ролята на безчестието е явна из цялата Книга на Мормон), били всички подстрекатели, които подбуждали недоверие, подклаждали противоречия и задълбочавали омразата.
Когато говори с Енох, Господ отбелязва, че както времето на Неговото раждане, така и времето, предшестващо второто Му пришествие, щели да бъдат „дни на нечестие и мъст”4. И Господ казва, че в последните дни ярост ще бъде излята без смесване върху света5. Яростта се определя и като праведното Божие възмущение, и като чисто човешките случаи на неудържима ревност и силен или буен гняв. Първата произлиза от загрижеността на любящ Отец, чиито деца често са „без обич и мразят собствената си кръв,”6 а вторият тип ярост обозначава хора „без ред и без милост… силни в тяхната извратеност”7. Страхувам се, че земята е подложена и на двата типа ярост, и подозирам, че божествената ярост до голяма степен е предизвикана от онези, които подстрекават сърцата на човеците към нечестие, клевета и изпълнен с насилие гняв.
Първите жертви на човешката ярост са истината и разбирателството. Яков ни съветва да бъдем „бърз(и) да слуша(ме), бав(ни) да говори(м) и бав(ни) да се гневи(м); защото човешкият гняв не върши Божията правда”8. Както отбелязва Енох, Неговият трон е мир, справедливост и истина9. Били те лъжливи приятели или неправедни учители, артисти или комици, коментатори или писатели към местни вестници, търсачи на власт или богатство, пазете се от онези, които ни подтикват към такъв гняв, който да потисне спокойния разсъдък и добрите чувства.
При водите на Мормон Алма поканил онези, които щели да встъпят в заветни взаимоотношения с Бог, да бъдат свидетели Божии и да носят един другиму тегобите си10. Като хора, които наистина са встъпили в свещен завет, ние трябва да останем верни на пътя, истината и живота, който е Исус Христос.
Дали ние, които сме взели върху си името на Христос, неволно сме възприели поведение на клевета, злословене и безмилостно категоризиране? Дали личните, политическите, бизнес или религиозните различия са били превърнати в един вид демонизиране на онези с различни възгледи? Дали отделяме време да разберем привидно различните мнения на околните и да търсим, когато е възможно, общи неща?
Помня как като абсолвент написах критика на изтъкнат политически философ. Ясно беше, че не бях съгласен с него. Професорът ми каза, че работата ми е добра, но не достатъчно добра. „Преди да излееш своята критика”, каза тя, „трябва първо да представиш най-силни доводи за становището, на което се противопоставяш, доводи, които самият философ би приел.” Пренаписах работата. Все още отстоявах важни различия с философа, но го разбирах по-добре, виждах също силните и добрите страни, а не само ограниченията на неговите вярвания. Научих урок, който съм прилагал през целия си живот.
Генерал Андрю Джаксън, докато крачел покрай бойната позиция по време на битката при Ню Орлийнз, казал на хората си: „Господа, повдигайте пушките си малко по-ниско!” Мисля, че много от нас трябва да повдигнат „пушките” си по-ниско. От друга страна, трябва да подобрим нивото на личния и обществен диалог. Следва да избягваме осмиване на становищата на околните, умишлено изкривявайки ги и незаслужено критикувайки техните мотиви или характер. Ние следва, както Господ ни съветва, да поддържаме честните, мъдрите и добрите мъже и жени, където и да се намират те, и да признаем, че сред „всички секти, общества и деноминации” има хора, които са „възпирани да стигнат до (евангелската) истина само защото не знаят къде да я намерят”11. Ще скриваме ли тази светлина, защото сме навлезли в култура на клевета, категоризиране, отправяне и получаване на обиди?
Понякога е твърде лесно да възприемем дух на присмех и неверие в добродетелите, когато общуваме с хора с противоположни възгледи. Покваряваме или унижаваме така, че да навлечем на околните или техните идеи презрение. Това е основното средство в ръцете на онези, които обитават величественото и обширно здание, което татко Лехий видял във видение12. Юда, братът на Яков, предупреждава, че „в последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти. Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа”13.
Тясно свързан с присмехулството е духът на неверие в добродетелите. Тези хора са склонни да намират недостатъци и да корят околните. Явно или скрито те демонстрират презрително неверие в искреността и нравствеността. Исаия говори за онези, които „дебнеха случай да вършат беззаконие” и „изкарват човека виновен в съдебното дело, и поставят примка за онзи, който изобличава в портата, и с лъжа изкарват крив праведния”14. В това отношение в последните дни Господ ни съветва: „престанете да си намирате грешки един на друг” и „най-вече, облечете се с обвързването на милосърдието като с една мантия, което е обвързването на съвършенството и мира”15.
Президент Джордж Албърт Смит отбелязва, „На света няма нищо по-разрушително и вредно за човешкото семейство от омразата, предразсъдъците, съмненията и грубото отношение, което някои хора имат към околните”16. По отношение на политиката той предупреждава, „Когато вашите политически убеждения ви предизвикват да нагрубявате своите ближни, знайте, че сте в опасно положение”17. Говорейки за великата мисия на царството от последните дни, той съветва, „Не принадлежим към една войнстваща църква. Това е църква, която предлага на света мир. Не е наше задължение да ходим по света и да корим околните, нито да критикуваме хората, защото те не разбират. Но наша привилегия е с доброта и обич да отидем сред тях и да споделим истината, която Господ е открил в тези последни дни”18.
Господ ни е установил като група хора за една специална мисия. Както казал Той на Енох в древността, дните в които живеем, ще бъдат дни на тъмнина, но също така и време, когато праведността ще се спусне от небесата, и истината ще бъде изпратена от земята, за да даде още веднъж свидетелство за Исус Христос и Неговата единителна мисия. Както потопът, това послание ще помете света и Господните избрани ще бъдат събрани от четирите краища на земята19. Където и по света да живеем, ние сме били оформени като хора, които да са оръдия на Господния мир. По думите на Петър, ние сме били призовани от Бог да бъдем Негови, да възвестим превъзходствата на Този, „Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ”20. Не можем да си позволим да бъдем завлечени в светската склонност да отправяме и получаваме обиди. По-скоро, както Господ открил и на Павел, и на Мороний, не трябва да завиждаме нито да се възгордяваме. Да не се дразним лесно, нито да безобразничим. Да не се радваме на беззаконието, а на истината. Наистина, ние представляваме чистата любов Христова21.
В един свят, претрупан с ярост, пророкът на днешното време, президент Гордън Б. Хинкли, съветва, „Сега има много, което можем и трябва да направим в тези опасни времена. Можем да даваме мнението си за различните гледни точки на въпроса по начина, по който ги виждаме, но нека никога да не участваме в думите или делата на злото спрямо нашите братя и сестри от различни нации, били те от едната или другата страна. Политическите различия никога не оправдават омразата или лошата воля. Надявам се, че Господните хора могат да бъдат в мир един с друг през размирните времена, независимо каква преданост имат към различни правителства или страни”22.
Като истински свидетели на Исус Христос в последните дни, нека не попадаме в тъмнина, така че, по думите на Петър да бъдем „късогледи”, но нека да изобилстваме в свидетелството си за Христа и Неговото възстановено Евангелие – чрез мислите си, чрез думите си и чрез делата си23. Бог е жив. Исус Христос е пътя, истината и живота. Джозеф Смит, великият Пророк на възстановяването, бил оръдието, чрез което ние сме били установени като народ, водени днес от пророк Божий, тъкмо президент Гордън Б. Хинкли. Нека всекидневно подновяваме в сърцата си чистата любов Христова и заедно с нашия Учител преодолеем тъмнината на света.
В името на Исус Христос, амин.