„Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете”
По същия начин, всяко от нашите малки (Христови) дела може да излъчва само точица светлина, но събрани заедно, те започват да имат голямо значение.
Помня една малка бродерия, която изработих като малко момиче от Неделното училище за деца. Тя гласеше, „Ще доведа светлината на Евангелието в дома си.” Зачудих се, „Каква е тази светлина?” Исус Христос обяснил това най-добре, когато учил нефитите. Той казва, „Прочее, вдигнете светлината си, за да свети на света.” После обяснява, „Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете – това, което ме видяхте да правя” (3 Нефи 18:24, курсив добавен).
Кои са нещата, които нефитите Го видели да прави, и бих ли могла аз да ги върша в своя дом? Когато хората поискали Той да остане с тях за по-дълго, Той имал състрадание към тях и останал с тях за още малко. Тогава Той ги изцелил, молил се с тях, учил ги, плакал с тях, благословил малките им деца едно по едно, нахранил ги, отслужил и споделил с тях причастието, за да могат те да сключат завет винаги да си спомнят за Него. Неговото служение сред тях било съсредоточено върху учене и грижа за всеки, както и върху изпълнението на делото, което Неговият Небесен Отец Му заповядал да извърши. В това нямало мисъл за Самия Него. Когато научих това, за мен започна продължаващото цял живот усилие да донеса Неговата светлина в дома си чрез безкористни постъпки, подобни на Христовите.
Това не е лесна задача. Добрият семеен живот често остава непризнат. Може би е по-лесно да „станете и заблест(и)те, тъй че светлината ви да може да бъде знаме за народите” (У. и З. 115:5, курсив добавен), отколкото светлината ви да бъде знаме за вашите семейства. Понякога околните не ни виждат да вършим добро и да споделяме своята светлина в домовете си. В човешката природа е да се търси похвала и внимание. Еламан учи синовете си Нефи и Лехий да вършат добрите дела на своите отци, чийто имена носели, „да не вършите тези дела, за да се хвалите с тях, но да вършите тези дела, за да си трупате съкровище на небето” (Еламан 5:8). Добрите дела не трябва да се правят с цел да се получи признание.
Чарлз Дикенз има една героиня в книгата си Bleak House, госпожа Джелибай, чиито недостатък той нарича „телескопична филантропия”. Тя е толкова обсебена да помага на страдащо племе в далечна земя, че отпраща своето насинено и мръсно дете, което идва при нея за да получи утеха. Госпожа Джелибай иска да бъде сигурна, че нейните добри дела са величествени и забелязани от всички. (Вж. Charles Dickens, Bleak House, 1985 г., стр. 82–87). Може би някои от нас биха предпочели да помогнат при ураган, отколкото в семейството си. И двете са важни, но помощта в семейството е наша основна и вечна цел. „Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди” (“Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49).
Наум ми идва друг литературен герой, който е доста различен от този на Дикенс. Доротея е героиня в един от моите любими романи – Middlemarch. Тя е спомената в края на книгата заради нейните тихи и безкористни дела за близки и приятели. Там пише, „Цялата й природа… се проявяваше по начини, които не предизвикваха много шум по света. Но влиянието на нейното същество върху хората около нея бе неимоверно широко: защото растящото добро по света се дължи отчасти на незабелязани дела; и фактът, че нещата около вас и мен не са толкова зле, колкото би могло да бъдат, отчасти се дължи на онези, които вярно са водили скрит живот и почиват в забравени гробове” (George Eliot, Middlemarch, 1986 г., стр. 682).
В тези подготвителни години, вие, млади жени, прекарвате голяма част от времето си в училища или на работа, където получавате похвали, почести, награди, почетни ленти, купи. Когато преминете от този етап в майчинството, ще преживеете рязък спад на външните похвали. Въпреки това в никое друго занимание няма повече възможности за безкористна служба, подобна на Христовата, като всекидневно се грижите за стотици физически, емоционални и духовни нужди. Ще донесете светлината на Евангелието във вашите домове, не за да бъде видяна от околните, но за да ги усили – мъже и жени на сила и светлина.
Домовете също са изолирани места, така че често не полагаме най-добри усилия. В нашите домове и семейства се държим най-зле с хората, които имат най-голямо значение в живота ни. Ясно си спомням една сутрин, когато бях на 14 години. Преди да тръгна за училище, бях заядлива и груба с родителите и братята си. След като напуснах къщата, бях учтива с шофьора на автобуса и приятелски настроена към връстниците си. Почувствах несъответствието на своите действия и ме обзе чувство на разкаяние. Помолих учителя да ме освободи за няколко минути, за да се обадя в къщи. Извиних се на майка си за своето държание и й казах колко я обичах и ценях, и й обещах да полагам по-добри усилия да показвам това.
За повечето от нас е трудно да изживеем дори един ден в домовете си без никакъв спор. Народът на нефитите живял в съвършено общество за 200 години, без „раздори в земята… И нямаше зависти, нито спорове, нито метежи, нито блудства, нито лъжи, нито убийства, нито какъвто и да е вид похотливост; и наистина, не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия” (4 Нефи 1:15-16).
Някои от нас са родени в семейства с много големи проблеми. И дори добрите семейства имат множество предизвикателства. В домовете си трябва да се опитаме да извършим това, което Христос направил сред нефитите. Както учи Прокламацията за семейството, „Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос.” (Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49). Ние трябва да бъдем светлината, която ще помогне на семействата ни да преодолеят греха, гнева, завистта и спора. Можем да се молим заедно, да плачем един за друг, да си лекуваме взаимно раните и безкористно да се обичаме и служим един на друг.
Вие, млади жени, в момента се подготвяте да усилите своите бъдещи домове и семейства, като донасяте светлината на Евангелието във вашите настоящи домове и семейства. Малките, на пръв поглед маловажни неща, които вие правите, може да имат голямо значение. Четох за малките светулки, които могат да се открият в пещери в Нова Зеландия. Всяка една самостоятелно генерира само незначителна точица светлина. Но когато милиони от тях заедно осветят една пещера, те генерират достатъчно светлина, че да може на нея човек да чете. По същия начин, всяко от нашите малки дела може да излъчва само точица светлина, но събрани заедно, те започват да имат голямо значение. Тази вечер хорът ще ни напомни за важността на това да споделяме нашите малки светлинки, докато те изпълняват „Продължавайте да светите”:
Моята светлина е малка,
светлина на вяра и молитва;
Но ето, като слънце грее тя,
от Бог запалена.
Не мога малката си светлина да крия;
Господ така ми казва.
Дадена ми е тя,
за да може от всички бъде видяна.
Свети, свети, свети – ярко и силно;
Ден е вече – свети, свети изобилно.
(Children’s Songbook, химн № 144)
Можем да светим, като се грижим за малкото си братче, като обядваме заедно със сестра в училищния стол, като вършим задачи у дома, като устояваме на подтика за спор, като се радваме за успехите на околните, като споделим някое лакомство, като се погрижим за болен човек, като поставим бележка с написано „благодаря” на възглавницата на родител, като простим обида, като дадем свидетелство.
В Румъния се срещнах с Ралука, 17-годишна млада жена, която неотдавна се присъединила към Църквата. Нейното кръщение било щастливо събитие, защото освен останалите прекрасни неща присъствало цялото нейно семейство. Нейните майка и сестра почувствали Духа и поискали и те да чуят мисионерските беседи. Това обезпокоило бащата – той почувствал, че жертва цялото си семейство на тази непозната църква. Така че той се възпротивил и за известно време в семейството съществувало чувство на разединение. Обаче Ралука помнела, че била встъпила в кръщелен завет да вземе върху си името на Исус Христос. Тя се опитала да издигне Неговата светлина, като вършела в дома си нещата, които Той би направил. Тя била миротворка. Била пример. Била учител. Била целител.
Впоследствие сърцето на нейния баща се смекчило и той позволил на останалите да научат повече за Църквата. Те също били кръстени. И най-накрая, за радост на всички, бащата на семейството също се присъединил към Църквата. На неговото кръщение той разказал, че за известно време тяхното семейство било като две сърца, които туптели с различен ритъм в един дом. Но сега те били с една вяра и едно кръщение, със сърца преплетени заедно в единство и обич. Благодарил на мисионерите и членовете, които им помогнали. После отдал специално уважение на дъщеря си Ралука, заради Христовия пример, който тя била в дома им по време на този труден период, за това, че била миротворката, целителя, учителя, примера, и светлината, които накрая довели цялото семейство в Църквата на Исус Христос.
Всяка от вас има светлина. Когато погледна лицата ви тук тази вечер и като си спомня вашите лица, които съм видяла по време на пътуванията си по света, виждам светлина, която свети в тях, „тъкмо като лицата на ангели” (Еламан 5:36). Подобно синовете на Еламан, в един свят, засенчен от тъмнината на греха, лицата на Нефи и Лехий „сияеха извънредно” (Еламан 5:36). Онези, които били около тях, поискали същата светлина и попитали, „Какво трябва да направим, та да се махне този облак от мрак, който ни засенчва?” (Еламан 5:40). Те били учени да се покаят и да имат вяра в Исус Христос. Когато направили това, облакът от мрак се разпръснал и те били заобиколени от светлина, огнен стълб, и били изпълнени с неизразимата радост от Светия Дух. (вж. Еламан 5:43-45).
Когато споделяте светлината си, околните също ще намират светлина. Има ли някой, който се нуждае толкова от вашата светлина, колкото семействата ви? Виждам вас, забележителни млади жени, с вашите сияещи лица, като силата на настоящето и надеждата за бъдещето във вашите домове и в Църквата.
Исус Христос е светлината, която трябва да издигнем. „Той е светлината, живота и надеждата на света. Неговият път е пътеката, която води към щастие в този живот, и към вечен живот в идния свят” (Живият Христос: Свидетелството на Апостолите”, Лиахона, апр. 2000 г., стр. 2–3). Нека всяка от нас да може да свети с Неговата светлина, в името на Исус Христос, амин.