Елате в храма
В началото на ХХ век двама мисионери служели в планинския район в южните щати на САЩ. Един ден, докато вървели по билото на един хълм, те видели група хора да се събират на поляна близо до една хижа на известно разстояние от склона.
Те разбрали, че ще има погребение. Едно малко момче се било удавило. Неговите родители повикали един пастор да „изнесе слово” на погребението на момченцето. Старейшините останали на известно разстояние, за да наблюдават случващото се. Момченцето щяло да бъде погребано във вече изкопан гроб близо до хижата. Пасторът застанал пред тъгуващите баща, майка и останалите събрали се и започнал своята погребална проповед. Ако родителите хранели очаквания да получат утеха от този свещенослужител, те щели да бъдат разочаровани.
Той жестоко им се накарал за това, че не били кръстили малкото момче. Били го отлагали поради едно или друго нещо и вече било твърде късно. Съвсем недвусмислено им заявил, че малкото им момче било отишло в ада. Казал им, че това станало по тяхна вина, че те носели отговорност – причинили на сина си едно безкрайно мъчение.
След като проповедта свършила и гробът бил заровен, приятелите, съседите и роднините си тръгнали. Старейшините отишли при тъгуващите родители. „Ние сме служители на Господ”, казали те на ридаещата майка, „и сме дошли да споделим едно послание с вас”.
Докато обзетите от мъка родители слушали, двамата млади старейшини им открили частична визия за вечността. Те чели от откровенията и дали свидетелство на онези скромни и обзети от мъка родители за възстановяването на ключовете за изкуплението както на живите, така и на мъртвите.
Няма да гълча странстващия проповедник. Всъщност, изпитвам известна симпатия към него, защото той правел възможно най-доброто, което можел със светлината и познанието, което бил получил. Но съществува повече от онова, което той можел да даде. Съществува пълнотата на Евангелието.
Пътеката, която мисионерите показали на онези скромни хора минава не само през обръщането във вярата, покаянието и кръщението; защото онези, които я следват, след известно време ще се озоват в свещените помещения на светия храм. Там членовете на Църквата, които са достойни, могат да участват в най-възвисените и свещени изкупителни обреди, открити на човечеството. Там можем да бъдем умити и помазани, обучени, надарени и запечатани. И след като сме получили тези благословии за нас самите, можем да извършим същите обреди за онези, които са починали без да имат тази възможност.
Надявам се да мога да разширя вашето разбиране на това защо строим храмове и защо там биват извършвани обреди и церемонии.
Привилегията да се посети храма
Привилегия е да се влезе в светия храм. Ако отговаряте на стандартите, които са били установени, несъмнено трябва да отидете да получите собствените си благословии, като след това трябва да се завръщате отново, отново и отново, за да предоставите същите тези благословии на хората, които са починали без възможността да ги получат в земния си живот.
Не трябва да отивате в храма докато не сте достоен, докато не отговаряте на изискванията, които Господ е постановил. Но трябва да отидете, ако не сега, то веднага след като станете достойни.
Учението, което лежи в основата на работата в светия храм, повече от което и да било друго нещо отделя Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни над която и да била друга религиозна организация по лицето на тази земя. Ние имаме нещо, което не притежава никоя друга религиозна група. Ние можем да дадем нещо, което те не могат да предложат.
Болката в сърцата на онези тъгуващи родители може да бъде потушена само в ученията на тази Църква. Тези учения са съсредоточени върху обредите на светия храм.
Ред във всички неща
За да мога да обясня нещо за важността на обредите, започвам с трета точка от Символа на вярата: „Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието”.
Думата обряд означава „религиозен или церемониален ритуал”, „установена церемония”1. Ами обредите на Евангелието? Колко важни са те за нас като членове на Църквата? Можете ли да бъдете щастливи, изкупени или възвисени без тях? Отговор: Те са повече от целесъобразни или желани, или дори от необходими. Те са съществени или жизненоважни, те са съдбоносни за всеки от нас.
Всеки светия от последните дни трябва да си зададе следните въпроси: Животът ми в ред ли е? Получил ли съм всичките евангелски обреди, които следва да съм получил на този етап на своя живот? Те валидни ли са?
Ако можете да отговорите на тези въпроси утвърдително и ако обредите са извършени чрез запечатващата сила и власт, те ще са в пълна сила през вечността. В такъв случай животът ви, на този етап, е в ред. След това би било добре да помислите за своето семейство, живи и мъртви, размишлявайки върху същите тези въпроси.
Храмовите обреди
Обредите, които извършваме в храмовете, включват умивания, помазвания, надаряването и запечатването – запечатването на деца към родители и запечатването на семейни двойки, известно по-общо като брак в храма.
Следва кратко резюме на информацията, отнасяща се към храмовите обреди, която е на разположение.
В храма обредите на умиването и помазването често се определят като начални обреди. За целите ни е достатъчно да кажем само следното: Умиването и помазването са свързани с надаряването – най-вече символични по същност, но обещават точно определени благословии, както незабавни, така и бъдещи. Относно тези обреди Господ казва, „Истина ви казвам, как могат вашите умивания да бъдат приемливи за Мен, освен ако не ги извършвате в дом, построен за Моето име?” (У. и З. 124:37).
Във връзка с тези обреди в храма вие ще бъдете официално облечени в одежди и ще ви бъдат обещани чудни благословии, свързани с тях. Важно е да слушате внимателно при отслужването на тези обреди и да се опитвате да запомните благословиите, които ви се обещават, както и условията, при които ще бъдат изпълнени.
Да надариш означава да обогатиш, да дадеш на друг нещо дълготрайно и с голяма стойност. В обреда на храмовото надаряване „получаващите са надарени със сила свише” и „получават напътствие, отнасящо се към целите и плановете на Господ”2.
Президент Бригъм Йънг (1801–1877) казва за надаряването: „Нека ви дам кратко определение. Вашето надаряване означава да получите всички тези обреди в дома на Господ, които ще са ви необходими, след като напуснете този живот, за да можете да се върнете в присъствието на Отца, за да можете да преминете през ангелите, които стоят като стражи и да им дадете ключовите думи, символите и знаците, принадлежащи на святото свещеничество, и да приемете своето вечно възвисяване, въпреки земята и ада”3.
Благословията на надаряването е необходима за постигане на пълно възвисяване. Всеки светия от последните дни трябва да се стреми да е достоен за тази благословия и да я получи.
Обрядът на запечатване е този обряд, който свързва семействата за вечността. Храмовият брак е обряд на запечатване. Деца, родени от запечатани в храма двойки, са родени в завета. Когато дадена двойка са сключили граждански брак и после са били запечатани в храма след повече от една година, децата, които не са били родени в завета, се запечатват към двойката с един кратък и свещен обряд.
Винаги ми е правило впечатление колко благоговейно и внимателно се отслужват храмовите обреди. Те не са сложни или ексцентрични, а отговарят на простотата на евангелските принципи.
В Църквата притежаваме достатъчно власт да извършваме всички обреди, необходими за изкуплението и възвисяването на цялото човешко семейство. И защото притежаваме ключовете на запечатващата сила, това, което вържем по определения начин тук, ще бъде вързано на небесата. Тези ключове – ключовете да се запечатва и връзва на земята, които действия да важат и на небесата – са най-големия дар от нашия Бог. С тази власт можем да кръщаваме и благославяме, можем да надаряваме и запечатваме, и Господ ще уважи нашите действия.
Обредите трябва да бъдат предложени на мъртвите
Странстващият проповедник, за когото говорихме по-рано, нямал отговор на въпроса какво ще стане с онези, които умрат без кръщение. Какво ще стане с тях? Ако не съществува друго име под небесата, чрез което човек може да бъде спасен (и това е истина), и те са живели и умрели без дори да чуят това име, и ако кръщението е напълно необходимо (което е така), и те умрели без дори да бъдат поканени да го приемат, тогава къде са те сега?
Този въпрос е труден за разбиране, но той описва мнозинството от човешкото семейство. С други думи, запитайте се каква власт би установила един Господ и едно кръщение и после би позволила мнозинството от човешкото семейство никога да не дойде под влиянието на нейните учения? Без отговор на този въпрос трябва да се допусне, че мнозинството на човешкото семейство ще бъде погубено, включително момченцето, което се удавило – като това допускане противоречи на законите и на правосъдието, и на милостта.
Ако дадена църква няма отговор на тази дилема, как тогава може да твърди, че е Църквата на Господ? Със сигурност Той не желае да отпише мнозинството на човешкото семейство, защото те никога не били кръстени на земята.
Съгласно здравия разум онези, които озадачени и безсилни признават, че нямат отговор на този въпрос, не могат да предявяват властта да отслужват делата на Господ на земята или да направляват делото, чрез което цялото човечество трябва да бъде спасено.
Една от отличителните черти, които ни отделят от останалия свят и ни определят като Господната Църква е това, че предоставяме кръщение и други обреди на нашите починали предци.
Винаги, когато засегна въпроса за онези, които са умрели без кръщение, го правя с най-голямо уважение, защото това се отнася до едно свято дело. Малко известно на света, това дело дава чудесни перспективи, превъзхождащи всички човешки мечти, възвишени, вдъхновени и истинни. Това е отговорът.
Със съответната власт един смъртен човек може да бъде кръстен за и на мястото на някой, който е нямал тази възможност преди да почине. Тогава в света на духовете този човек ще приеме или отхвърли кръщението, според собственото си желание.
Това дело дошло като потвърждение на нещо много основно – че съществува живот след смъртта. Смъртта в този свят е точно толкова край, колкото раждането било началото. Великото дело на изкуплението продължава отвъд завесата, също както и в земния живот.
На нас ни е дадена властта да извършваме кръщения и други храмови обреди за вече починали хора, така че когато те чуят да им се проповядва Евангелието и желаят да го приемат, тези най-важни обреди ще бъдат извършени.
Елате в храма
Всеки светия от последните дни е отговорен за това дело. Може би няма друго учение, което да отделя тази Църква от останалите религии, както го прави това. Ние имаме откровенията. Имаме тези свещени обреди.
На всички вас казвам, „Елате в храма”. Може би очаквате уникалната привилегия да отидете там, за да получите своето собствено надаряване, да получите собствените си благословии и лично да сключите завети с Господ. Може би вече сте били там един или два пъти. Може би ходите там често. Може да сте и храмов работник. Каквито и да са вашите обстоятелства, елате в храма.
Ако е необходимо, поставете в ред живота си; молете се усилено. Започнете сега това много трудно и понякога обезкуражаващо пътуване на покаянието. Без колебание решете да направите всичко по силите си да подпомогнете храмовата работа и работата по семейна история, която я подкрепя, и да помогнете на всяка жива душа и на всяка душа отвъд завесата по всеки възможен ви начин и с всяка дадена ви възможност.
Елате в храма!
Адаптирано от Светият Храм (1980 г.).