Паметта на чичо Хилберто
Когато започнах да уча за работата за мъртвите, бях вдъхновена от голямата любов, която моят съпруг показа към своята баба, като се погрижи храмовите й обреди да бъдат извършени. Това ме мотивира да науча повече за своите собствени предци. През последвалите години много братя и сестри, включително и онези в центъра за семейна история близо до дома ми в Гуадалахара, Мексико, са ми помагали да се науча как да извършам работата за своите предци.
През 1991 г. получих своята патриархална благословия, в която ми бяха дадени указания да се грижа за своите починали роднини и да се посветя на тях. Поставих си за цел да направя това, което доведе до множество обсъждания с моите родители, които не бяха членове на Църквата. Често задавах въпроси за своето семейство, но моята майка можеше да ми каже само за моите дядо и баба.
Един ден моята майка ми каза за чичо Хилберто, брат на баща ми, който бе получил сърдечен удар. „Знам, че той много би искал да говори с теб”, каза моята майка. „Той има страхотна памет и ще ти даде много информация за семейството.
Когато му се обадих в дома за възрастни, където се грижеха за него, вдигна съпругата му и ми каза, че чичо ми се чувства зле и че не може да говори. Предадох му най-добри пожелания и й казах, че ще се моля за тях и за семейството им.
На следващия ден пак се обадих в дома. За моя изненада, телефона вдигна чичо ми.
„Чичо Хилберто!”, казах. „Обадих се да ти кажа, че горещо се молих да се оправиш и че те обичам”.
„Благодаря ти много, Биби”, отговори той. „Тази сутрин се събудих, чувствайки се много по-добре. Кажи какво става с теб”.
Казах му за силното си желание да знам имената на членовете на семейството, които са от Арабия и Ливан. Майка ми беше права за паметта на моя чичо. Той знаеше имена, дати и местата на четири поколения на семейството по линията на баща ми.
Когато затворих телефона, почувствах, че този ще бъде последения разговор, който провеждаме в този живот. Бях права. Но Господ ни благослови и двамата, така че можах да получа нужната информация, за да обединя нашето семейство – както сега, така и във вечността.