Липсата на Майкъл
„Който люби Бога, да люби и брата си” (1 Иоаново 4:21).
По истински случай
„Ето я кулата!”, извика Натали. Тя обичаше да ходи на църква. Неделя беше любимият й ден от седмицата, с изключение само на едно нещо – тя беше тъжна, че брат й, Майкъл, избра да не ходи на църква с останалата част от семейството.
Когато Натали седеше тихо по време на събранието за причастие, тя си мислеше за Майкъл. Когато той идваше на църква, на Натали й харесваше да седи до него, докато разглеждаше своите книжки с картинки за Исус. След събранието за причастие Майкъл я вземаше за ръка и я завеждаше в Неделното училище за деца. „Ще се видим по-късно, сестричке”, винаги казваше той. Но Майкъл не беше идвал на църква от дълго време.
На нея й се искаше да може да го завърже с със своето въже за скачане и да го докара на църква в малката си червена количка, но тя знаеше, че това нямаше да му хареса. Какво друго можеше да направи?
В Неделното училище за деца сестра Чанг с радост поздрави класа. „Толкова съм доволна, че всички сте тук днес”, каза тя. „Щастлива съм да видя вашите усмихнати лица. Но кой го няма?”
Натали погледна из стаята. Тя вдигна ръка. „Джед”, извика тя. „Джед го няма днес”.
„Права си”, каза сестра Чанг. „Джед и миналата седмица го нямаше”.
„Може да е болен”, предположи Лиза.
„Или може да пътува”, каза Бойд.
„Възможно е да не иска да дойде”, тихо каза Натали.
„Трябва да кажем, че го обичаме и че ни липсва, когато го няма”, каза сестра Чанг.
„Как можем да направим това?”, попита Натали.
„Ще му го кажем”, каза сестра Чанг. „Дребните неща често може да имат голямо значение. Направих картичка, на която всички може да напишете името си и всеки от вас може да нарисува по една специална картинка за Джед”.
Натали реши да нарисува картинка с планина и дървета, защото знаеше, че Джед обичаше природата. След това Натали попита учителката дали може да нарисува друга картинка, която да занесе вкъщи.
Когато Натали се прибра вкъщи от църква, тя откри Майкъл да слуша музика в стаята си. „Здрасти, сестричке”, поздрави я той. „Какво става?”
Натали му подаде сгънат лист хартия. „Направих картичка за теб”.
„За мен?”, усмихна се Майкъл. „Защо? Днес не ми е рожден ден, нито нищо”.
„Сестра Чанг ми помогна да надпиша вътрешната част. Там се казва, „Липсваш ми, когато не идваш на църква с нас. Обичам те”. И написах името си”.
„Благодаря”, каза Майкъл тихо. „Това е хубава картичка. Справила си се чудесно”.
„Моля”. Натали прегърна брат си и бързо излезе, за да помогне на мама да сготви вечерята. Почувства се щастлива. Тя толкова много обичаше брат си и сега и той го знаеше.
Следващата неделя Натали беше толкова развълнувана, когато Майкъл реши да отиде на църква. Тя го държеше за ръка, когато влязоха в сградата. Тихо седеше до него по време на службата. Натали видя и Джед да седи два реда по-назад и леко му махна.
Натали обичаше да ходи на църква, особено когато всички нейни приятели и роднини бяха там. Тя реши, че от онзи момент нататък, ако някой й липсваше, тя щеше да му го каже, защото понякога дребните неща може да имат голямо значение.
„Наша е отговорността… да се уверим, че всеки, който е кръстен, бива окуражаван и накаран да почувства чудесната топлина на това Евангелие на нашия Господ”.
Президент Гордън Б. Хинкли, „Find the Lambs, Feed the Sheep”, Лиахона, юли 1999 г., стр. 124.