Послание на Първото Президентство

Те проправят пътеката, която да следваме

От Президент Томас С. Монсън

Първи съветник в Първото Президентство

Изображение

Преди много години се възхищавах на обложката на едно от изданията на нашата Църква, която представляваше чудесна репродукция на картина от Карл Блох. Сцената, родена от ума на твореца и след това с майсторска ръка прехвърлена на платното, изобразяваше Елисавета, жената на Захария, която приветства Мария, майката на Исус. И двете трябвало да родят синове – чудодейни раждания.

Роденият от Елисавета син станал известен като Иоан Кръстител. Твърде малко е записано за детството както на Исус, сина на Мария, така и на Иоан. Едно единствено изречение ни казва всичко, което знаем за живота на Иоан от раждането му до всеизвестното му служение: „А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля”¹.

Посланието на Иоан било кратко. Той проповядвал вяра, покаяние, кръщение чрез пълно потапяне и получаване Дара на Светия Дух от власт, надвишаваща онази, която притежавал самият той. „Не съм аз Христос”, казвал той на верните си ученици, „но… съм пратен пред Него”². „Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене…: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън”³.

Последвало кръщението на Христос от Иоан Кръстител. По-късно Исус свидетелства, „Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя”⁴.

Всички ние се нуждаем от стандарти за сравнение – тъкмо от примери за подражание. Иоан Кръстител ни дава безупречен пример на искрено смирение, тъй като той винаги се позовавал на Онзи, Който щял да дойде – Спасителят на човечеството.

Примери на вяра

Изучаването на постъпките на онези, които вярвали в Бог и следвали Неговите напътствия, нашепва на душите ни, „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог”⁵. Когато те непоколебимо следвали Неговите заповеди и Му вярвали, бивали благославяни. Като следваме примера им, ние също ще бъдем благословени по подобен начин в нашето време. Всеки един ще стане пример за подражание.

Всички ние обичаме чудесния разказ от светата Библия за Авраам и Исаак. Колко ли непосилно трудно ще да е било за Авраам, в изпълнение на Божията заповед, да отведе своя обичан Исаак в местността Мория и да го принесе там във всеизгаряне. Можете ли да си представите мъката в сърцето му, докато събирал дърва за кладата и отивал към указаното място? Със сигурност, той е бил изпълнен с болка телом и духом, като „върза сина си Исаак … (и) тури го на жертвеника върху дървата.

И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си”. Колко славно било последвалото изказване и с какво изумление било приветствано то: „Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син”⁶.

Авраам е пример за безспорно послушание.

Ако някой от нас чувства, че неговите изпитания надхвърлят силите му, нека той или тя прочете за Иов. Правейки това, ще дойде чувството, „Щом Иов е могъл да изтърпи и устои, значи мога и аз”.

Иов бил „непорочен и правдив” човек, който „боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото”⁷. Благочестив в поведението си, преуспяващ в съдбата си, на него му предстояло изпитание, което би могло да пречупи всеки. Лишен от имотите си, изоставен от приятелите си, страдащ от болести и сломен от загубата на семейството си, той бил изкушен да похули Бог и да умре⁸. Той устоял на изкушението и от дъното на благородната си душа заявил, „свидетелят ми е на небесата, и свидетелството ми във височините”⁹. „Зная, че е жив Изкупителят ми”¹⁰.

Иов се превърнал в пример на безгранично търпение. И до днес ние казваме за онези, които са дълготърпеливи, че имат търпението на Иов. Той ни дава пример за подражание.

Да се подчиним и да живеем

„Човек праведен, непорочен между съвременниците си”, който „ходеше по Бога”¹¹ бил пророк Ной. Ръкоположен в свещеничеството от ранна възраст, той станал проповедник на праведността и огласил Евангелието на Исус Христос, … като проповядвал вяра, покаяние, кръщение и приемане на Светия Дух¹². Той предупреждавал, че отказът да чуят и да се подчинят на посланието му ще донесе потоп над онези, които чували гласа му и въпреки това не се вслушали в словата му.

Ной чул и се подчинил на заповедта на Бог да построи ковчег, за да могат той и семейството му да избегнат унищожението. Той последвал Божиите напътствия да събере в ковчега по две или повече от всички живи твари, та да могат и те да се спасят от водите на потопа.

Президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) учи по време на обща конференция преди повече от половин век, „Докато там нямало никакъв признак на дъжд и потоп, … предупрежденията (на Ной) изглеждали безумни … Колко е глупаво да строиш ковчег на сушата, докато слънцето пече и животът си тече както обикновено! Но времето изтекло… Дошъл потопът. Непокорните били издавени. Чудото с ковчега последвало вярата, демонстрирана при строежа му”¹³.

Ной имал непоклатимата вяра да следва заповедите на Бог. Нека и ние винаги правим като него. Нека помним, че Божията мъдрост често изглежда на хората като глупост, но най-големият урок, който можем да научим в земния си живот е, че когато Бог говори и ние се подчиняваме, винаги ще бъдем прави.

Рут е един идеален пример за зряла жена. Усещайки разбитото от скръб сърце на свекърва си Ноемин, която оплаквала смъртта на двамата си чудесни сина, вероятно чувствайки пристъпите на отчаяние и самота, които изгаряли самата душа на Ноемин, Рут изрича онова, което става класика на предаността: „Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог – мой Бог”¹⁴. Действията на Рут потвърдили искреността на думите й.

Благодарение на неизменната преданост на Рут към Ноемин тя се омъжила за Вооз, чрез което тя – чужденка и покръстена моавка – станала пра-пра-баба на Давид и по този начин прародителка на нашия Спасител Исус Христос.

Примери за подчинение

Сега се обръщам към един могъщ пророк от Книгата на Мормон – тъкмо Нефи, син на Лехий и Сария. Той бил изпълнен с вяра и послушен на Бог, смел и дързък. Когато получил трудната задача да вземе плочите от пиринч от Лаван, той не възроптал, а заявил, „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал”¹⁵. Вероятно този акт на смелост е вдъхновил автора да напише известния стих в химна „Железният прът”:

Нефи, гледач от древността
От Бог видение славно съзря
Дръж се здраво за пръта;
Ръка човек на него може да опре.
Божието слово е прътът железен;
Той във сигурност ще ни преведе16.

Нефи олицетворява неуморната решимост.

Описанието на примерите, на които да подражаваме, няма да бъде пълно, ако не включим Джозеф Смит, първият пророк на тази диспенсация. Едва на 14 години този смел млад мъж влязъл в горичката, обявена по-късно за свещена, и получил отговор на искрената си молитва.

Откакто разказал на околните за славното видение, което получил в онази горичка, Джозеф бил подложен на безмилостни гонения. И въпреки че бил осмиван и хулен, той устоял. Той разказва, „Аз видях видение; аз го знам, и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека, нито пък бих посмял да направя това”¹⁷.

Стъпка по стъпка, срещайки съпротива почти на всеки ъгъл, но въпреки това винаги насочван от ръката Господна, Джозеф организирал Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Той доказал смелостта си във всяко свое действие.

Към края на живота си, когато вече го отвеждали заедно с брат му Хайръм в затвора в Картидж, той смело посрещнал онова, което несъмнено знаел, че му предстои и запечатал своето свидетелство с кръвта си.

Когато се изправяме пред житейските изпитания, можем винаги да подражаваме на непоколебимата смелост, проявена от Пророка Джозеф Смит.

Пример за оптимизъм

Днес пред нас стои друг Божий пророк — тъкмо нашият обичан президент Гордън Б. Хинкли. Той ръководи най-разрастващата се – като брой членове и като географско разположение – Църква в нашата история. Той прекрачи граници, непрекосявани преди от президент на Църквата и посети правителствени лидери и членове по целия свят. Любовта му към хората минава отвъд езиковите и културните бариери.

С пророческа визия той основа Кредитният фонд за образование, който разкъса затворения кръг на бедност за нашите членове в много райони на света и дава умения и обучение, които квалифицират млади мъже и млади жени за добре платена работа. Този вдъхновен план запали пламъка на надеждата в очите на онези, които бяха осъдени на посредствено съществуване, а сега имат възможност за по-светло бъдеще.

Президент Хинкли е работил непрестанно, за да доведе свещените благословии до членовете на Църквата по целия свят чрез изграждане на храмове, които да са близо до всички. Той има способността да издигне на по-високо ниво хора от всички прослойки без оглед на вярата, която те изповядат. Той е пример за неизчерпаем оптимизъм и ние го почитаме като пророк, гледач и откровител.

Изключителните качества на тези мъже и жени, които споменах, могат да ни бъдат от неоценима помощ, когато се изправим пред проблемите и изпитанията, които ни очакват. Нека илюстрирам казаното с преживяното от семейство Полърд от Оуклънд, Калифорния.

Вярата на едно семейство

Преди няколко години, докато старейшина Таавили Джозеф Самуел Полард пътувал към офиса на мисията в последния ден на своята мисия в Зимбабве, служебната кола, която той карал, някак си загубила контрол и се ударила в дърво. Случаен минувач успял да спаси колегата на старейшина Полард, но старейшина Полард, изпаднал в безсъзнание, бил заклещен в колата, която избухнала в пламъци. Старейшина Полард загинал. Майка му била починала 8 години преди това; оттогава баща му гледал семейството сам. Негов брат служел в мисия Западни Индии на Карибите.

Когато новината за смъртта на старейшина Полард дошла до бащата, този смирен човек – който вече бил загубил жена си – позвънил на сина си, служещ в мисия Западни Индии, за да го уведоми за смъртта на брат му. В двата края на международната телефонна линия брат Полард и синът му, несъмнено раздирани от мъка и със сърца, пълни със скръб, изпели заедно „Чедо на Бога съм”¹⁸. Преди да приключи разговора, бащата отправил молитва до Небесния Отец, благодарейки Му за Неговите благословии и търсейки божествената Му утеха.

По-късно брат Полард казал, че знаел, че семейството му ще се справи, защото те имали силни свидетелства за Евангелието и за плана на спасение.

Братя и сестри мои, в тази чудесна диспенсация на пълнотата на времената, докато пътуваме през земния живот и се сблъскваме с изпитанията и предизвикателствата на бъдещето, нека си спомняме и подражаваме на тези примери. Нека имаме искреното смирение на Иоан Кръстител, безпрекословното послушание на Авраам, безкрайното търпение на Иов, непоклатимата вяра на Ной, неотклонната преданост на Рут, неуморната решимост на Нефи, непоколебимата смелост на Пророка Джозеф Смит и неугасващия оптимизъм на президент Хинкли. Те ще бъдат като здрава крепост за нас през целия ни живот.

Примерът

Нека винаги бъдем напътствани от върховния Пример, самият син на Мария, Спасителят Исус Христос – Чиито живот сам по себе си представлява за нас съвършеният пример за подражание.

Роден в кошара, положен в ясла, Той слезе от небето, за да живее на земята като обикновен смъртен и да установи Царството Божие. По време на земното Си служение Той научи хората на по-висшия закон. Славното Му Евангелие преобрази мисленето на света. Той благословил болните; Той накарал сакатите да ходят, слепите да виждат, глухите да чуват. Той дори вдигнал мъртвите в живот.

Каква била реакцията към Неговото послание на милост, на думите Му на мъдрост, на уроците Му за живота? Малцина били онези, които Го оценили. Те умили краката Му. Изучили Неговото слово. Те последвали примера Му.

После дошли онези, които Го отрекли. Когато били запитани от Пилат „Какво да правя с Исуса, наречен Христос?”¹⁹, те закрещели „Разпни го”²⁰. Те се подиграли с Него. Дали Му да пие оцет. Хулили Го. Били го с тръстикови пръчки. Плюли върху Му. Те Го разпнали.

През всичките тези поколения във времето посланието от Исус си остава същото. На Петър и Андрея край бреговете на красивото Галилейско езеро Той рече: „Дойдете след Мене”²¹. Към Филип от древността дошъл призивът „Дойди след Мене”²². Към левита, който седял в бирничеството, била отправена заповедта „Върви след Мене”²³. И към вас и към мен, ако ние просто слушаме, ще дойде същата покана „Следвай Ме”. Нека всички направим това, радвайки се на вечните награди, запазени за онези, които следват пътеката, маркирана от Неговия примерен живот.

Идеи за домашните учители

След като изучите с молитва това послание, споделете го, като използвате метод, който насърчава участието на тези, които учите. Следват някои примери:

Нека членовете на семейството се опитат на нарисуват нещо непознато (например карта на далечна страна или рядко цвете). После покажете снимка на обекта и ги поканете пак да го нарисуват. Как ни помагат примерите? Свържете това с думите на президент Монсън – как да гледаме на пророците като примери за нашия живот. Споделете лично изживяване, което показва как примерът на някой пророк ви е помогнал.
Попитайте, „Кого следват днес хората по света? Какви качества притежават тези мъже и жени?” Сравнете примерите, споменати в статията, с примерите от света. Отправете предизвикателство към семейството да избере и да подражава на духовно качество, показано от тези праведни мъже и жени.
Ако в семейството има малки деца, нека те да имитират действията ви. Плеснете с ръце, поклатете с глава и т.н. Обсъдете значението на това да се следва нечии пример. Помолете членове на семейството да помислят за праведни примери и използвайте тази статия, за да допълните отговорите им. Завършете със свидетелството на президент Монсън за Исус Христос, Който е най-великият пример за следване.