Старейшина Хейфън говори на конгрес за семейството
Старейшина Брус С. Хейфън от Кворума на Седемдесетте се обърна към делегати от целия свят относно важността на възстановяване значението на традиционния брак. Неговите думи бяха отправени на ІV световен конгрес за семейството, проведен във Варшава, Полша, от 11 до 13 май 2007 г.
В историята на света е имало една „универсална любовна история”, в която момче и момиче се срещат, влюбват се, след което сключват брак, каза старейшина Хейфън. Брачният съюз не засяга единствено двойката, а и обществото като цяло има голям интерес тази връзка да успее.
„Точно затова гости и приятели винаги са празнували сватбите като събития на общността”, каза старейшина Хейфън. „Бракът винаги е бил критичния възел в тъканта на обществото, който я държи в едно. Всеки брак засяга хората, застанали в концентричните кръгове на влияние, които се разгръщат навън, започвайки от една двойка, продължавайки през техните деца и обществото като цяло…
Обществото посещава сватби не само от любопитство за личните взаимоотношения на хората, но и заради огромния залог, залегнал в последиците и поколението на всеки брак. Сключването на брак е публично обвързване, при което човек поема лична отговорност за своите деца и за тяхното влияние на типа общество, което създаваме с течение на времето”, обясни той.
Тези обществени и лични очаквания превръщат брака в основен механизъм за предаване на ценности от едно поколение на друго, казва той. И все пак този решаващ източник за дългосрочна стабилност на обществото запада.
Повече от 80 процента от европейците и 46 процента от американците смятат за приемливо една двойка да живее заедно, без намерение да сключва брак, каза старейшина Хейфън. В скандинавските страни около 82 процента от първородните деца се раждат извънбрачно – въпреки многото проучвания, показващи психологическите и други рискове, пред които са изправени децата на двойки, живеещи на семейни начала. Тези тенденции предизвикват сериозни последици в обществото.
Като допълнение, от 1960 година насам броя на разводите в САЩ – сега страната с най-много разводи – се е увеличил повече от два пъти, което значи, че повече от половината сегашни бракове ще свършат с развод. Това число щеше да е дори по-голямо, ако включваше раздели между двойки, живеещи на семейни начала, чиито брой в САЩ се е увеличил със 760 процента от 1960 г. насам.
„Можем да видим силата на антибрачната революция в тези статистически данни, който показват стремглаво увеличаващ се брой извънбрачни деца, живот на семейни начала и разводи”, каза старейшина Хейфън. „В последните 40 години много хора… вече не вярват, че бракът е обществена и дългосрочна социална институция… Съвременното общество е „объркало сюжета” на универсалната любовна история”.
Упадъкът на традиционния брак започнал по време на движението за граждански права през 60-те години. Трябвало да бъдат направени промени в расовата и половата дискриминация в Америка, каза старейшина Хейфън. Обаче някои екстремисти отишли много по-далеч и се противопоставили на законите и обичаите, които подкрепят семейните взаимоотношения. Когато инерцията на движението за „освобождение” се увеличила, съдии позволили на претенции за свобода на възрастните да погазят интересите на децата.
„Веднъж видях едно малко момче, което стоеше само, като изглеждаше изгубено и изпълнено със страх”, каза старейшина Хейфън. „То носеше голяма тениска с надпис „Оставете ме на мира”. Това дете… илюстрира иронията на това да се позволи на безотговорни възрастни хора да изоставят децата си на „правото им да бъдат оставени на мира” в името на освобождението на робите на обществото (както казват те), подтиснати от семейните взаимоотношения”.
Проучванията също така показват, че липсата на сключили брак родители е общ знак за младежите с проблеми, и сравнени с женените двойки, пред двойките, живеещи на семейни начала, стои по-голямата вероятност за депресии, проблеми с алкохол и наркотици, невярност, ниски доходи и нещастие, както и 2-3 пъти повече физическо насилие, обясни старейшина Хейфън.
Старейшина Хейфън също обсъди сериозния проблем на браковете между хора от един и същи пол. Преди петнадесет години никоя държава по света не вземала еднополовите бракове толкова насериозно, колкото в момента. Съдебни мнения подкрепят еднополовите бракове въз основа на идеи за лична свобода и интимност, а не основани върху обществената стойност на брака, каза той.
„Дебатът за гей-браковете ни поставя следния очебиен въпрос: дали бракът просто потвърждава личния избор на един възрастен или той е институция с обществената цел да се затвърдят интересите на децата и обществото, както и на двойките?”, каза старейшина Хейфън.
Той завърши, като обобщи четири основни обществени ползи, предоставени от традиционния брак: първо, нуждите и правата на децата се посрещат по-успешно; второ, гражданските добродетели се преподават и предават на следващото поколение; трето, родителите решават кои ценности да учат децата; и четвърто, така са възможни най-стабилните очаквания във личните взаимоотношения.
„Моето желание да сключа брак, както и желанието ми да имам дете, показва на моето семейство и общество, че аз инвестирам в тези взаимоотношения в дългосрочен план”, казва старейшина Хейфън. „След което съпругата ми и децата ми също могат да инвестират в това, без да се чудят дали тяхната жертва си заслужава усилията”.