Да видиш връзката
Янг Су-ян Чен е сляпа от 1981 г., в резултат на усложнения след операция на катаракт. Но загубата на нейното зрение й помогнало да открие Евангелието и впоследствие да разбере важността на храмовата работа и работата по семейна история.
Бидейки сляпа отскоро, сестра Чен не осъзнала, че двете млади жени на врата й, които искали чаша вода, били мисионерки. Това, че ги поканила да влязат, било нещото, което изцяло променило живота й.
„Повечето хора ме смятаха за безполезна, защото бях сляпа”, казва сестра Чен. „Но не това искаше да ми каже Бог. Той ми изпрати мисионерките след като загубих зрението си, за да ме научи, че всички сме Негови деца и Той ни е откупил на огромна цена. Научих собствената си стойност поради откупа, който Исус платил. Аз съм безценна”.
Оттогава сестра Чен е служила в множество призования в Първи район Чун Лин, кол Тао Ян Тайван, включително и служба в храма от 1992 г. насам
Но загубата на зрението не било единственото изпитание, пред което сестра Чен трябвало да се изправи. През 1987 г. тя за малко не умряла от голяма киста, която наложила махане на едно ребро. Тя оцеляла, но болничните сметки ликвидирали спестяванията й. Зачудила се защо Бог не я е прибрал.
Казва, че Неговият отговор бил, „Има още много неща, които да свършиш”.
Скоро след това тя почувствала призива на семейната история.
„Позачудих се – как ще се занимавам с генеалогия, ако не мога да виждам?”, казва тя. „Но чувството не отмина”.
С помощта на скъпа приятелка тя открила 22 поколения от основната си семейна линия и сама извършила всички обреди за жените. Сега работи по родствени разклонения. С времето тя оценила неразделността между храмовата работа и семейната история.
„Има много обреди, които получаваме в храма, и те всички са важни”, казва сестра Чен. „Но трябва да работим върху семейната си история. Не можем да дадем тези обреди на нашите предци, ако не работим по генеалогията си”.
„Семейната история и храмовата работа са едно и също дело”, казва старейшина Денис Б. Нюншуондър от Седемдесетте. „Изследването на семейната история трябва да бъде първостепенен източник на имена за храмовите обреди, а храмовите обреди са най-важната причина за извършването на семейните проучвания”1.
В момента сестра Чен се бори с ново заболяване и с последствията на малък сърдечен удар. Двадесет години след като попитала защо Бог я оставил да живее, тя отново задала същия въпрос – и получила същия отговор. „Не ти ли казах вече?”, почувствала Го да казва тя. „Все още имам храмова работа за теб”.
И така сестра Чен продължава да прекарва една седмица месечно в храма.
„Това са неща, които трябва да свършим за нашите предци, неща, които те не могат да свършат сами за себе си”, казва тя. „В моето положение нямам отнемащите време задължения, с които другите са обременени професионално или по друг начин. Трябва да работя усилено, докато все още мога”.