Грамотността подобрява живота

Двама светии от последните дни споделят как знанието да четеш и пишеш променя живота.

По целия свят хора подобряват живота си и живота на околните, като се учат да четат и пишат.

Обич към знанието

Шърли Флорънс Сайнц, която е родена в Мексико, разказва как усилията на нейната майка да стане грамотна се превърнали в благословия за околните й:

„Когато моята майка, Анита Валенсуела Мендоса, била на 2 години, дядо ми починал при злополука в мина, оставяйки моята баба с осемте им деца и малко средства да преживяват. Баба ми не можела да чете, пише и да разбира числата.

Когато майка ми била на шест години, тя имала привилегията да посещава училище, но нямала моливи, хартия или книги. Въпреки това обичала да учи, така че бродирала кърпички, метяла класната стая и носела дърва, за да се снабдява с хартия. Вкъщи баба ми подшивала безценните листове от вестникарска хартия в тетрадка за моята майка.

Учителите оценявали желанието на майка ми. Като не обръщали внимание на износените дрехи и чорлавата коса, те засищали нейния глад за знания. В края на началното й обучение семейството на един от нейните учители предоставили на майка ми възможност да продължи обучението си. Тя обаче не могла да отиде и официалното й образование приключило.

Години по-късно, когато майка ми била на 27 години, образованието й разцъфтяло, когато тя срещнала баща ми и той й представил Евангелието. Тя обичала да учи чрез четене на Писанията. Обществото за взаимопомощ също й дало много възможности да увеличи знанието си.

Моята майка ми внуши обич към обучението и аз завърших колеж и сега съм учителка в основното училище. За две поколения нашето семейство беше много благословено, защото като малко момиче майка ми се научила да чете и пише. Нейната грамотност й дала възможност да разбере и приеме Евангелието на Исус Христос. В резултат на това цялото потомство на майка ми е било благословено”.

Клас за евангелска грамотност

Разказът на сестра Сайнц е подобен на други. Когато хората се научават да четат и пишат, те могат да израстват в разбирането си на Евангелието и да благославят живота на околните. Придобиването на основна грамотност помогнало на Пол Имиетехе от Нигерия, обърнат във вярата, да може да разбира и споделя Евангелието. Той си спомня:

„Присъединих се към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в Уари, Нигерия. Членството ми в Църквата ме накара да осъзная нуждата да се науча да чета и пиша. Когато моите свещенически ръководители ми даваха задачата да изнасям речи или да казвам молитви, странях от Църквата. Това наистина ме караше да се срамувам.

Когато се преместих в Абуджа, видях книги и списания на Църквата и почувствах наложителната нужда да знам как да чета и пиша. Желаех да чета тези публикации, които останалите членове четяха и бяха щастливи от това. Повечето от членовете на Църквата там говореха с удоволствие, споделяйки свидетелствата си за Евангелието, и аз исках да мога да изразявам силните чувства за истинността на Евангелието, които имах. Тогава знаех, че трябва да се науча да чета и пиша.

Една неделя реших да посетя класа за евангелска грамотност към Неделното училище. На първия ми урок видях, че останалите ученици бяха главно сестри и млади момчета. Бях единственият възрастен мъж в класа. Почувствах изкушението да си тръгна, но силното ми желание да уча ме накара да остана. Нашият учител насърчаваше всеки от нас да участва в четене от наръчника за евангелска грамотност и от Писанията.

Вложих много усилия да се науча да чета. Четях Писанията и списанията на Църквата. Знанието ми се увеличи, когато бях призован като втори съветник в президентството на Неделното училище на клон Иду. В началото се съмнявах в своите способности. Но когато бях отделен, президентът на клон ме благослови да мога да имам способността да увеличавам призованието. По време на отделянето бях изпълнен с чувство на увереност.

Две седмици по-късно ми беше дадена задачата да преподавам в Неделното училище за възрастни. Въпреки че се притеснявах за своите способности, в продължение на една седмица се подготвях вечер след работа и дори по време на обедната си почивка. Когато дойде неделята и настъпи моментът да преподавам, казах една къса молитва в сърцето и помолих Небесният Отец да ме води. Когато отворих уста да говоря, бях изненадан, че думите просто се лееха. Мислех, че ще да се запъвам, но не беше така.

Повечето членове на класа са по-образовани от мен, но техните отговори и израженията на лицата им ме насърчаваха. Чувствах мир по време на целия учебен час.

Класът по евангелска грамотност изгради в мен силно желание да продължа официалното си образование. Той също така ми помогна да разбера Евангелието по-добре и ме направи по-способен да служа на околните.

По професия съм скулптор и работя за строителна компания, където обработвам дърво. В Нигерия имаме поговорка, която гласи, „Брадвата, която ползваме да сечем дърво, е толкова важна, че я държим с две ръце и я носим на рамото си”. Брадвата е твърде важна да бъде оставена на земята. Точно това изпитвам относно Евангелието и евангелската грамотност. Нося ги с две ръце на рамото си и не мога да ги оставя.

Благодарен съм за ръководителите в моя клон, които ме насърчаваха да уча, особено брат Лорънс Мониеи, моят учител по евангелска грамотност”.

Брат Имиетехе се научил да чете и пише в класа по евангелска грамотност, като в резултат на това неговата увереност нараснала и свидетелството му за Евангелието се усилило. Оттогава той е благословил живота на много членове на Църквата.

Можете ли да помогнете?

Наръчникът по евангелска грамотност, Ye Shall Have My Words (34476), е на разположение само на английски, френски, португалски и испански. Онези, които в най-голяма степен могат да се възползват от този наръчник, не могат да четат тези слова. Можете ли да им помогнете?

Можем да помогнем

„Прочетох малко за грамотността по света. Един милиард от (шестте) милиарда хора по земята не могат да четат и пишат… Каква трагедия – каква пълна, злочеста и мрачна трагедия. Да не можеш да можеш да четеш, да разбираш, да пишеш – каква трагедия. Ние можем да помогнем това проклятие да бъде вдигнато. Има неща, които можем да направим, за да променим тези неприемливи обстоятелства”.

Гордън Б. Хинкли, Teachings of Gordon B. Hinckley, 1997 г., стр. 314.