Молитва с моя домашен учител
Срам ме е да го призная, но имаше време, когато мислех, че домашните учители са по-скоро неудобство, отколкото благословия. В такива моменти си намирах причини да отсъствам от техните посещения, така че да мога да си свърша работата.
Затова, когато Линкълн стана наш домашен учител, бях доста раздразнена. Той никога не пропускаше посещение. Винаги имаше подготвен урок, като с вярност изпълняваше своите задължения на домашен учител. Оценявах неговите усилия, но недостатъчно, за да предоставя пълното си внимание на него и колегата му, когато те идваха за своето месечно посещение. Линкълн бе винаги сърдечен; аз пък винаги малко груба.
Една година рано през пролетта работех навън в двора. Денят бе ясен и топъл. Обикновено градинарството ми действаше целебно, но през онзи ден бях смутена. Съпругът ми тъкмо беше претърпял сериозна операция на гърба и като семейство ни предстояха някои трудни решения.
Имайки нужда от отговори, коленичих в градината. Потекоха сълзи, докато горещо се молех на Господ за напътствие. Само ако можех да почувствам мир. Само ако можех да получа уверение, че бъдещето ни нямаше да бъде толкова мрачно, колкото изглеждаше тогава. Настойчиво се молех, като понякога говорех на глас, умолявайки Господ за помощ и най-вече за мир.
Бях изтощена, когато се върнах в къщата, след като бях умолявала Господ. Бях доволна, че у дома нямаше никого, за да мога да се съвзема. Но още не бях свалила работните си обувки, когато на вратата се позвъни. Линкълн беше последния човек, за когото можеше да помисля, но когато отворих вратата, той стоеше там заедно със съпругата си, без материали за урок.
За първи път наистина се зарадвах да го видя. Поканих ги да влязат. Поговорихме си и Линкълн ме попита за работата на съпруга ми, петте ни дъщери и други семейни въпроси. Те не стояха дълго, но когато ставаха да си тръгват, Линкълн попита дали може да даде благословия на дома ни. Бях благодарна, чудейки се откъде знаеше той, че молитвата бе толкова желана. Коленичихме и докато слушах неговите думи на утеха, той специално се помоли да бъдем благословени с мир в нашия дом.
В онзи момент почувствах една утешителна вълна да изпълва душата ми. Знаех, че Господ беше взел нещата в ръцете Си и че всичко щеше да се подреди.
На моите молитви беше отговорено с яснота и увереност чрез Линкълн, нашият верен домашен учител. Като почиташе своето настойничество и следваше подтиците на Светия Дух, той ме остави със свидетелство за неговото свято призование.