In Memoriam: притурка към Лиахона
Президент Джеймз Е. Фауст
Възлюбеният пастир
31 ЮЛИ 1920 – 10 АВГУСТ 2007
Джеймз Е. Фауст винаги помни блеенето на своето уплашено агне. Като малко момче той забравя да прибере в обора своя домашен любимец една нощ, когато се разразява буря.
„Знаех, че трябва да помогна на моето животно, но исках да бъда на сигурно място, на топло и сухо в леглото си. Не станах, както трябваше да направя”, спомня си той по време на една сесия на свещеничеството на обща конференция. „На сутринта излязох и открих агнето си мъртво. Едно куче също беше чуло блеенето и го беше убило”.
„Сърцето ми бе разбито”, казва той. Той осъзнава, че не бил добър пастир. Укорът на баща му, пълен с обич, го наранява още повече: „Сине, нима не мога да ти се доверя да се грижиш поне за едно агне?”1
През онзи ден Джеймз решава, че ще положи най-добрите си усилия никога вече да не пренебрегва настойничеството си, ако отново има възможността да бъде пастир. Като пълновременен мисионер в Бразилия, отдаден съпруг и баща, успял адвокат, политически ръководител, член на Кворума на дванадесетте апостоли и втори съветник в Първото Президентство той помни това свое решение. До самия край на своето служение, което приключва на 10 август 2007 г., когато почива в резултат на напредналата си възраст, президент Фауст остава предан на Господното поръчение: „Паси агънцата Ми” (Иоана 21:15).
Семейство и вяра
Джеймз Ездрас Фауст е роден в Делта, Юта, на 31 юли 1920 г., бидейки един от петимата сина на Джордж А. и Ейми Финлинсън Фауст. По-късно семейството се премества в Солт Лейк Сити, където Джордж работи като адвокат и окръжен съдия. Вкъщи и във фермата на своите родители в централна Юта младият Джеймз се радва на обичта и подкрепата на едно семейство, съсредоточено върху Христовите ценности, и характерът му се изгражда от добродетели като честност, упорита работа и служба.
„Няма човек, който да е имал по-добър баща от моя”2, заявява той. За своята майка той си спомня, „Тя беше дълбоко одухотворена жена-светия, която даде ярък пример на един живот, подобен на Христовия”3.
Като възрастен президент Фауст се стреми да почита своите родители и да следва примера им, като винаги дава приоритет на семейството и Църквата. „Няма по-голяма отговорност от това да бъдеш съпруг и баща”4, учи той. За Църквата и нейната мисия той заявява, „Нищо на този свят не се равнява на това дело”5.
След дипломиране от гимназията, където се отличава в американски футбол и лека атлетика, той е призован да служи в мисия Бразилия от 1939 до 1942 г. По време на службата му там неговата обич към децата на Бог и тяхното благосъстояние процъфтява. „Роден съм със частичен далтонизъм”, казва той. „Научил съм се да обичам всички хора в страните, където съм бил – като мисионер, войник или висш ръководител, независимо от цвета на кожата им. Надявам се да бъда Христов ученик… особено за смирените, потиснатите, бедните, огорчените, нуждаещите се и бедните по дух. Сигурен съм, че ако пренебрегнем тези хора, по никакъв начин не можем да бъдем (Господни) ученици”6.
Шест седмици след като се връща от мисията си, президент Фауст се записва в Военновъздушните сили на САЩ. Докато е в отпуска през 1943 г., той сключва брак в храма Солт Лейк с Рут Райт, която познава от гимназията. Докато служи по време на Втората световна война, той й пише по едно писмо всеки ден7. Старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли коментира връзката между брат и сестра Фауст, „Това е абсолютен модел на красив брак”8.
Неговата дълбока отдаденост към Рут и техните 5 деца, 25 внука и 27 правнука, както и нейната неизменна подкрепа във всички негови дела, са явни за всички, които ги познават.
„С цялото си сърце искам моите деца да знаят, че не мога да имам успех в това призование освен ако нямам успех като техен баща и че те винаги ще бъдат на първо място в живота ми”9, казва той след като е призован като помощник в Кворума на дванадесетте апостоли през 1972 г. След като е подкрепен за член на Кворум на дванадесетте апостоли шест години по-късно, неговата първа мисъл е да намери Рут10, която, твърди той, „е точно толкова част от мен, колкото сърцето и душата ми”11.
Морален компас
Скоро след като кандидатства в школа за офицерски кандидати през 1942 г., президент Фауст е повикан да се яви пред приемна комисия. Почти всички въпроси, които комисията му задава, се съсредоточават върху неговите стандарти и вярвания. Пуши ли? Пие ли? Моли ли се? Въпреки че се бои да не обиди някого, президент Фауст отговаря на всеки въпрос без двусмислие. Тогава го питат дали моралните принципи следва да се разхлабват по време на война.
„Видях, че може и да има шанс да спечеля нечии симпатии и да изгледам с широки разбирания”, казва той. „Подозирах, че хората, които ми зададоха този въпрос, не живееха според стандартите, на които бях учен. През ума ми мина мисълта, че мога да кажа, че аз си имах собствени вярвания, и не желаех да ги налагам на другите. Но тогава сякаш можех да видя лицата на многото хора, на които бях преподал закона на целомъдрието като мисионер. Накрая просто казах, „Не вярвам че съществува двоен стандарт на моралност”12.
За негова изненада, той е одобрен от комисията и е избран да учи в школата за офицерски кандидати.
„Във всичките дълги години от живота си съм се опитвал да не крия това, което съм и това, в което вярвам”, казва той по време на последната обща конференция, в която участва. „Не мога да си спомня и един случай това да е навредило на кариерата ми или да съм изгубил ценни приятели от това, че смирено съм заявявал, че съм член на тази Църква”13.
Честността, която президент Фауст нарича „морален компас”, му служи добре по време на 24-годишата му кариера като адвокат. Неговата почтеност – заедно с репутацията му на справедлив, вземащ мъдри решения и изпитващ състрадание и загриженост към околните човек – го отличава от неговите колеги и му дава възможност за професионална, административна и обществена служба. Той служи в законодателните власт на Юта от 1949 до 1951 г., като председател на Асоциацията на адвокатите в Юта от 1962 до 1963 г., като член на Адвокатския комитет по граждански права и расови вълнения на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди и като член на Комисията по преработване на конституцията на Юта.
Уникалното съчетание на съпричастност и способности при президент Фауст също му помагат при ефективната му служба като епископ, висш съветник, президент на кол, областен представител, помощник на Дванадесетте, седемдесетник и апостол. „Във всяко едно от тези призования”, отбелязва старейшина Нийл А. Максуел (1926–2004) от Кворума на дванадесетте апостоли, „той демонстрира, че един добър ръководител винаги е добър слушател”14.
Изграждане на мостове
Въпреки, че е скромен и с охота приписва заслугите на другите, президент Фауст дава много на Църквата в продължение на десетилетия служба. Като член на Комитета за връзки с обществеността на Църквата, той използва опита и знанията си като юрист за участие в няколко политически въпроса с морални последствия, включително предложението за тото лотария в Юта. Той също така полага усилия да се промени логото на Църквата, така че да се наблегне върху Исус Христос. В допълнение на това той има положително влияние в решението на Църквата да запази услугите на една световна компания по връзки с обществеността, която й е помогнала да разпространи своето послание, да коригира някои заблуди и да подобри връзките с медиите.
Той полага и усилия да изгражда мостове с членове и ръководители на други вероизповедания. В тези свои усилия той не е обидчив и изобилно показва търпение, доброта и разбиране.
По време на обществено събитие, на което присъстват той и сестра Фауст, един ръководител от друга вяра критикува Църквата. Сестра Фауст си спомня, „Ядосвах се все повече и повече, докато той говореше, а Джим просто слушаше търпеливо. По-късно той отиде при този човек и каза, „Сега, преподобни, ако се чувствате така, трябва да има нещо, което не вършим както трябва. Бих искал да ви поканя на обяд, та да може да ми кажете какво ви тревожи”. Той прие и оттогава те двамата са добри приятели”15.
През 80-те години президент Фауст работи рамо до рамо с президент Хауърд У. Хънтър (1907–1995), тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, и старейшина Джефри Р. Холанд, тогава президент на Университет „Бригъм Йънг”, в усилията им да превърнат Центъра за близкоизточни изследвания на УБЙ в Йерусалим в реалност. Президент Фауст и президент Хънтър са изправени пред напрегнати преговори и продължителна съпротива при наемането на земя и ръководството на строежа на центъра.
Един от свидетелите на това казва, „Старейшина Фауст наистина бе миротворец, винаги търсейки начини да успокои често развълнуваните ни приятели евреи, които искаха да сложат край на присъствието ни в Ерусалим, или да даде покой на развълнуваните води сред светиите от последните дни в града, които понякога бяха обидени от опозицията”16.
Да протегнеш ръка
Независимо дали работи в Бразилия като областен супервайзър за Южна Америка от 1975 г. до 1977 г., председателства над Международната мисия през 1977 г. като член на Президентството на Първия кворум на Седемдесетте, служи на членовете на Църквата като апостол от 1978 г. или като втори съветник на президент Гордън Б. Хинкли от 1995 г., президент Фауст винаги се стреми да протегне ръка в дух на доброта и братство.
Неговите обръщение от конференциите често отразяват двете основни заповеди на Спасителя: да обичаме Бог и да Му служим, и да обичаме Неговите чеда и да им служим. С топлота, ум и разум президент Фауст внася на подиума една доброжелателна благодат, благославяйки живота на всички, които чуват свидетелството му и се вслушват в съвета му.
„Най-великото от всички дела в света (е) спасяването на всяко от децата на нашия Отец”,17 казва той. „Най-голямото задоволство в живота идва от служението на другите”18.
В своето послание на Първото Президентство от август 2007 г. президент Фауст казва, че се надява „да предоставя възможности за развитие и щастие за всички членове, независимо дали са семейни или не”. Припомняйки притчата за добрия пастир, той добавя, „Да търсим някой, който има нужда от нашата помощ включва да протегнем ръка по много начини”19.
В последното си обръщение на общата конференция той свидетелства за изцеляващата мощ на прошката. „За всички нас, които прощават на „онези, които прегрешават срещу нас”(Преводът на Джозеф Смит – Матея 6:13), дори онези, които са извършили сериозни грехове, Единението дава с мяра мир и утеха”, казва той. „Нека помним, че трябва да прощаваме, за да получим прошка… С цялото ми сърце и душа, аз вярвам в изцелителната сила, която може да получим, ако следваме съвета на Спасителя „да прощава(м)е на всички човеци” (У. и З. 64:10)”20.
Свидетелство
По време на своето служение президент Фауст често дава свидетелство за Книгата на Мормон, за възстановяването, за Пророка Джозеф Смит и ключовете и властта, държани от президентите на Църквата „Днес ние трябва да слушаме гласа на президент Хинкли, неговият съвет трябва да следваме”, заявява той, „така че с нас да се случват най-добрите неща”21.
Президент Фауст дава също жарко свидетелство за Спасителя, като пише думите на песента „Това е Христос” и свидетелства: „Онези от нас, които носим святото апостолство, винаги желаем да изпълняваме отговорността си, като свидетелстваме за божествеността на Спасителя. Чувствам се длъжен да го правя. Имал съм свидетелство цял живот. Наскоро обаче в душата ми дойде непреодолимо свидетелство за божествеността на това свято дело. Това сигурно свидетелство е по-несъмнено от всякога преди в живота ми”22.
Президент Фауст никога не забравя уплашеното агне от детството си. И никога не забравя решимостта си като настойник на стадото. Като се старае ревностно да подражава на добрия Пастир, за Когото има „непоклатимо”23 свидетелство, той живее живот, който се превръща в най-добрата му проповед – проповедта за обичния пастир.
ВАЖНИ СЪБИТИЯ В ЖИВОТА НА ПРЕЗИДЕНТ ДЖЕЙМЗ Е. ФАУСТ
31 юли 1920 г.
Роден в Делта, Юта, от Джордж А. и Ейми Финлинсън Фауст
1937–1939 г.
Посещава Университета на Юта в Солт Лейк Сити
1939–1942 г.
Отслужва мисия в Бразилия
21 апр. 1943 г.
Жени се за Мери Рут Райт в храма Солт Лейк
1942–1945 г.
По време на Втората световна война служи във ВВС на САЩ, почетно демобилизиран като старши лейтенант
1948 г.
Дипломира се в Университета на Юта с бакалавърска и докторска степени по право; започва да практикува право в Солт Лейк Сити
8 май 1949 г.
Подкрепен като епископ на район Биг Котънууд
1949–1951 г.
Служи в Камарата на представителите на щат Юта
18 март 1956 г.
Подкрепен като президент на кол Котънууд
31 май 1962 г.
Избран за председател на щатската Асоциация на адвокатите на Юта
1962 г.
Назначен от президента на САЩ Джон Ф. Кенеди в адвокатския Комитет по граждански права и расови вълнения
14 дек. 1968 г.
Призован като регионален представител
Ян. 1970 г.
Назначен в борда на директорите на Deseret News
6 окт. 1972 г.
Подкрепен като помощник в Кворума на дванадесетте апостоли
1 окт. 1976 г.
Подкрепен в Президентството на Първия кворум на Седемдесетте
Юни 1977 г.
Призован да председателства над Международната мисия
30 септ. 1978 г.
Подкрепен в Кворума на дванадесетте апостоли
12 март 1995 г.
Отделен като втори съветник в Първото Президентство
27 апр. 1998 г.
Получава почетно бразилско гражданство – отличие, давано само на малцина световни ръководители.
2000 г.
Освещава седем храма: Оаксака Мексико, Тукстла Гутиерез Мексико, Медфорд Орегон, Мемфис Тенеси, Нашвил Тенеси, Сан Хосе Коста Рика и Оклахома Сити Оклахома
10 авг. 2007 г.
Почива в Солт Лейк Сити на 87 г.
ОТДАДЕНА ПОЧИТ ОТ ПЪРВОТО ПРЕЗИДЕНТСТВО НА ПОГРЕБАЛНАТА СЛУЖБА
„Неговата мъдрост бе дълбока и силна. Тя идеше от продължителен опит в много области. Той носеше в себе си ума на юрист и състраданието на ръководител на Църквата… Вярата му в истинността на възстановеното Евангелие бе непоколебима. В ума му нямаше съмнение относно пророческото призование на Джозеф Смит. Той нямаше съмнения относно валидността на Книгата на Мормон…
Смъртта му бе мирна, изпълнена с любов и светлина. Мир на паметта му. Всички ние се обогатихме от общуването си с него”.
Президент Гордън Б. Хинкли
„Той бе човек с опит, човек с мъдрост, човек с обич. Той бе човек с вяра, човек на молитвата, но най-вече бе Божий човек. Нямаше пролука в неговата броня, нямаше лукавост в душата му, нямаше недостатък в характера му.
Президент Фауст обичаше Господ с цялото си сърце и душа и Му служеше с всички сили до самия край на земния си живот… Той бе проповедник на истината. След себе си той остави едно наследство на чест и любов. Бог да благослови паметта му”.
Президент Томас С. Монсън, първи съветник в Първото Президентство