Кой завъртя главата ми?
По време на събрание на причастието през 1972 г. в Пиура, Перу, един говорител, който обсъждаше важността на работата по семейна история, ме гледаше неспирно. В края на своята реч той ме изненада, когато обяви пред всички, „Знам, че брат Росило ще извърши тази работа.
Бях член на Църквата по-малко от година, но си поставих за цел да започна своята семейна история – не заради онова, което каза той, а защото чувствах желание да го направя. Набавих си семеен картон с четири поколения и започнах да интервюирам своите родители и роднини, за да открия нещата, които знаеха. Всеки път, когато работех по семейната си история, се молех на Господ за помощ.
За да открия датите на смърт на своите баба и дядо по майчина линия, заминах за град Зоритос в Северно Перу, където бяха погребани те. Гробището бе в покрайнините на града и прахът на повечето починали беше положен в урни.
Влязох в гробището и започнах да търся, но не можех да открия нищо. Тогава реших да отида в града и да попитам една братовчедка дали беше сигурна, че прародителите ни бяха погребани там. Когато тя каза „да”, аз й отвърнах, „Тогава няма да си тръгна, докато не открия тези дати”.
Върнах се на гробището и започнах методично да търся, като обхождах всяка редица урни, четейки всеки надпис. Все още не можех да открия техните урни, затова коленичих и помолих Господ да ми помогне. След това търсих пак, отново без резултат. Бях изморен, вече ставаше късно и трябваше да си тръгна, за да свърша и останалите проучвания, които бях планирал.
„Добре, свърших своята част”, помислих си. Трябваше да си тръгна, без да съм постигнал целта си.
Готов да си тръгна, аз тръгнах към портала. Но точно когато правех първата си крачка, почувствах как две ръце хващат главата ми и я обръщат към едно определено място. Очите ми се спряха на прашна малка покривна плоча, която беше на нивото на земята. Погледнах зад себе си, за да видя кой беше хванал главата ми, но там нямаше никой.
Отидох до плочата, легнах на земята и почистих надписа. С голяма благодарност прочетох информацията, която търсех: Исидро Гарсия Росило, починал на 1 август 1934 г., Франциска Еспиноза Беру, починала на 31 януари 1954 г.
Продължителното чакане на моите предци да получат своите спасителни обреди приключи през 1980 г. Тогава моята съпруга и аз отидохме в храма Сао Пауло Бразилия, за да получим своето надаряване. В храма бях запечатан за жена си и кръстен за своите починали обични хора.
Когато влизах в кръщелния басейн, си спомних малката плоча в гробището. Влязох в спокойните води, знаейки, че Господ е направлявал стъпките ми, докато издирвах своите предци.