Обръщане на сърца в земя на храмове
Когато членове и мисионери говорели с Чиун-цан Ли за своите кръщения по времето, когато той се подготвял за своето собствено кръщение през 1971 г., те описали едно силно и укрепващо изживяване. Затова непреодолимата слабост, която брат Ли почувствал след излизане от водите на кръщението била неочаквана и със сигурност представлявала нещо необикновено.
Кръстен и потвърден в Тайпе, Тайван, на 17-годишна възраст, брат Ли приел християнството няколко години по-рано, но не открил мир, докато сърцето му не било докоснато от Книгата на Мормон.
„Почувствах Духа много силно”, казва той. „Светият Дух ми каза, че това е истинската църква”.
Затова не могъл да разбере защо се чувствал толкова слаб, когато вече бил член и се помолил да разбере защо така изведнъж не му достигала сила. Неочакваният отговор определил посоката на живота му.
„Предстоеше ми да придобия сили, докато търсех своите предци, за да извърша за тях обредите в храма”, спомня си той да му шепне Духът.
През последните над 35 години брат Ли, член на район Ху Уей, кол Чунг Синг Тайван, се е отдал на семейна история и работа в храма. Той и неговата съпруга, Ли-хюе, са проследили своето родословно дърво почти 5 000 години назад до Жълтия Император, за когото се вярва, че е прародител на повечето китайци. Те са предали повече от 100 000 имена на храма.
„Работата по семейна история може понякога да изглежда непосилна”, казва брат Ли. „Но желанието да благословиш предците си се възнаграждава богато”.
Изживяванията на светиите от последните дни в Тайван дават свидетелство за благословиите от реализирането на тясно свързаните отговорности на семейната история и храмовата работа.
Земя на храмове
Тайван е земя на множество различни храмове, земя, в която почитането на предците е част от дълга и богата история. Много семейства пазят архиви, които проследяват родословното им дърво много поколения назад. Безброй традиционни храмове и светилища осигуряват места, където, според вярванията на хората, те могат да се свържат със своите предци. Тези грижливо строени, понякога вековни сгради, се срещат на всеки ъгъл на кипящия от живот Тайпе и сякаш изникват сред буйната растителност, покрила спокойната околност.
„Традиционните вярвания на нашия народ придават голяма важност на предците”, казва брат Ли. „Да обърнем сърцата си към своите бащи е част от нашата култура”.
Докато повечето хора използват тези традиционни храмове, за да искат благословии от своите предци, в Тайван има различен храм, в който хората дават благословии на своите предци чрез обредите на възстановеното Евангелие.
Откакто беше осветен през 1984 г., храмът Тайпе Тайван предоставя на членовете на Църквата възможността да получат те самите благословии, а като им се дава възможността да благословят и своите починали близки, това също придава вечна важност на техните архиви по семейна история.
Една специална връзка
Както семейство Ли, семейство Ву също проследило семейното си дърво до императора. Като направили това, те открили, че децата Ву са част от 150-тото поколение след него. Тази история привлякла вниманието на медиите и през 2005 г. Уилфърд Ву, тогава на 19 г., бил избран да представлява младите хора на Тайван по време на годишната церемония на традиционната гробница на Жълтия Император.
За семейство Ву, членове на район Чин Син, кол Тайпе Тайван Запад, семейната история е била семейно усилие. Брат Чи-ли Ву и неговата съпруга, Шърли, извършили голяма част от проучванията, като Уилфърд и неговата по-голяма сестра Камила помогнали то да бъде организирано и участвали в храмовите обреди за над 3 000 от своите предци.
Задружната работа помогнала на членовете на семейство Ву да се сближат. Те казват, че тя им помогнала също да почувстват специална връзка със своите предци.
„Извършването на обредите за моите родители ни донесе небесно щастие, което никога преди това не бях чувствала”, казва сестра Ву. „Изпитвам огромно желание да бъда свързана във вечността със своите предци. Моля се те да бъдат подготвени”.
Много помощ
Свързването на 150 поколения не било лесно. Като мнозина други, които са се заели да издирват своите предци, семейство Ву признават, че им е било помагано.
След като стигнали 26 поколения назад, те се оказали в задънена улица.
„Всичко, с което разполагахме, бе един прякор”, казва сестра Ву.
На последния ден от китайската Нова година сестра Ву планирала да посети празнично честване, след служба в храма. Но когато една нейна приятелка споменала, че щяла да се отбие до центъра по семейна история, който се намира в близост до храма, сестра Ву почувствала подтик да иде с нея.
Тя попаднала на книга с информация за хора с прякора на предшественика, когото семейството не могло да открие. Като отворила книгата, тя попаднала на страница, която давала информация точно за този предшественик. С тази информация те могли да достигнат други родствени линии, които отивали много поколения назад.
„Това беше едно наистина много специално изживяване за мен”, казва сестра Ву. „Чувствам как нашите предци нямат търпение да получат своите обреди”.
Една благословия за потомството
Желанието да се участва в благословиите на храма е накарало Юнг-фенг Чанг и неговата съпруга Чун-мей, от клон Чи Ан, окръг Хуа Лиен Тайван, да изживеят един друг аспект на обещанието на Малахия (вж. Малахия 4:6). Освен че техните сърца били обърнати към бащите им, като родители сърцата им се обърнали към техните деца.
Брат и сестра Чанг принадлежат към растящ брой членове в Тайван, които са начело на семейства от три поколения, всички запечатани заедно в храма.
„Удоволствие е за нас да гледаме внуците си да идват на църква”, казва брат Чанг, който неотдавна бе освободен като първи съветник в президентството на храма Тайпе Тайван. „Наше е огромното задължение да им помогнем да дойдат в Христа чрез обредите на Евангелието. Не можем да прекъсваме веригата.”
Семейство Ли вярва, че последиците на храмовите обреди започват със семейната двойка.
„Нашият брак се подобри, след като бяхме запечатани в храма, макар че и преди живеехме в хармония с църковните стандарти”, казва брат Ли. „Запечатването променя нашите взаимоотношения. Когато животът приключи, губиш всичко, за което си полагал усилия – колата, работата, къщата, парите. Но не трябва да губиш семейството си”.
„То ни помага да разберем кои са вечните неща и кои не”, казва сестра Ли. „Така че полагаме усилия и се съсредоточаваме върху семейството”.
От това се разпростират последици.
„Когато знаем, че сме част от едно вечно семейство, обичаме съпругата си и децата си повече”, казва брат Ли. „В резултат домът ни е пълен с по-топли чувства. Там е по-уютно. Духът обитава там”.
Върховната благословия
Тези тайвански семейства казват, че семейната история и храмовата работа са благословили техните семейства в този живот и че намират утеха в обещаните благословии на вечността.
„Докато работехме в храма, ние претърпяхме една плавна промяна в живота си”, казва брат Чанг, който заедно с съпругата си е извършил обредите за 16 поколения от своето семейство. Преживяхме едно обновление в Евангелието”.
Брат Чанг вярва също, че влиянието на Сатана намалява в живота на хората, които участват в храмова работа. „Посещението на храма влива благоговение в нашите сърца”, казва брат Чанг. „Забравяме за светските неща”.
Брат Ву е съгласен с това: „Ако можем да се научим да пренасяме обратно вкъщи духовността и щастието, които откриваме там, това ще помогне на семействата ни да преодолеят притеглянето към светските неща и да бъдат по-близо до Бог”.
Тези семейства вярват, че получаването на храмовите обреди и предоставянето им на онези, които не са ги получили в този живот, са жизнено важни за постигането на техните вечни цели.
Президент Гордън Б. Хинкли учи, „Храмовите обреди стават върховните благословии, които Църквата има да предложи”1.
„Крайната цел на нашето членство е да се върнем при нашия Небесен Отец като вечни семейства”, казва брат Чанг. „За тази цел трябва да получим всички най-важни обреди, които се извършват в храма”.
Проява на обич
На своята мисия Камила Ву научила колко важна за Господ е всяка душа. Камила почувствала голям изблик на обичта на Спасителя към всеки от многото хора, на които тя имала възможността да преподава.
„Когато се върнах вкъщи и се включих в усилията по семейна история”, казва тя, „осъзнах, че можех да имам може би също толкова голямо влияние за спасението на човешки души, чрез семейна история и храмова работа”.
Семейство Ву чувстват, че храмът е една от най-големите прояви на обичта на Небесния Отец към Неговите деца заради всичко, което той предлага.
„Смисълът, който откривам в храма”, казва братът на Камила, Уилфърд, „е обичта, която Бог изпитва към Своите деца”.