За укрепването на всички: Разговор с Общото президентство на Младите жени

Общото президентство на Младите жени – Сюзън У. Танър, президент (в центъра); Джули Б. Бек, първа съветничка (ляво); и Илейн Ш. Долтън, втора съветничка (дясно) – говорят за начините, по които родителите и ръководителите могат да помогнат на младежите да засилят желанието си и непоколебимо да живеят според евангелските стандарти. След провеждането на разговора сестра Бек беше призована за Общ президент на Обществото за взаимопомощ, а Мери Н. Кук в Общото президентство на Младите жени.

Върху какво могат да се съсредоточат родители и ръководители, когато говорят с младежите за стандарти?

Сестра Сюзън У. Танър: Като президентство имаме девиз: „Мога да върша трудни неща”. Нашият свещенически съветник, старейшина Джон Б. Диксън, предложи да го променим на „Когато знам кой (коя) съм аз, мога да направя всяко нещо, което Той поиска от мен”. Чувстваме по много силен начин, че ако младежите разбират кои са те като деца на Бог, ще спазват стандартите. Чувството за тяхната самоличност им дава самоувереност.

Сестра Илейн Ш. Долтън: Да говориш за стандарти не е същото като да говориш за правила; стандартите се отнасят към достойнството за спътничеството на Светия Дух. Стандартите се отнасят към стоенето на свети места, така че да бъдете достойни да се радвате на спътничеството на третия член на Божеството. Той ще бъде вашия водач по пътеката, по която сте поели с вашето кръщение и потвърждаване – пътеката, която води към храма.

Сестра Джули Б. Бек: Помня една репортерка, която атакува нашите стандарти като ограничаващи. Тя бе прочела книжката За укрепването на младежите и почувствала, че е пълна с правила. Затова говорих с нея за безопасност и избори, като използвах думите освобождавам и предпазвам. Казах например, че ако една млада жена следва нашият стандарт да не пие алкохол и да не взима наркотици, тя никога няма да бъде роб на тези навици. Ще бъде свободна и нейната способност да избира ще се умножава, защото няма да има проблем с пристрастяването. Репортерката започна да кима, когато разбра, че стандартите не са ограда, която да ни спира. Стандартите са това, което ни помага да се освободим и да действаме в един свят, изпълнен с избори. Можем да допринасяме за този свят и да имаме щастлив и продуктивен живот, защото сме защитени.

Как родителите и ръководителите „написват” стандартите в сърцата на младежите?

Сестра Танър: Понякога поглеждаме трудностите пред младежите и гледаме на тях в краткосрочен вместо в дългосрочен план. Интересно е да прочетем За укрепването на младежите, търсейки обещания; интересно е да четем Писанията, търсейки обещания. Винаги когато сме увещавани да направим каквото и да било, по принцип към него следва обещание. Родителите и ръководителите, които живеят по тези стандарти, са голям пример. Младежите могат да видят, че в живота ни са се случили добри неща, че сме били способни да създадем вечни семейства. Тези обещания се сбъдват в живота ни.

Сестра Долтън: Никога не съм срещала човек, който да не иска обещанията в За укрепването на младежите. „Ще можете да вършите житейската си работа с по-голяма мъдрост и умение и да понасяте изпитанията с повече смелост”, „ще имате помощта на Светия Дух”, „ще изпитвате добро чувства към себе си”, „ще указвате положително влияние в живота на другите” и „ще бъдете достойни да отидете в храма” (стр. 2–3).

Сестра Бек: Ако не изпитвате притеснения за благословиите, то не може да изпитвате притеснения за начините, по които получавате тези благословии.

Сестра Долтън: Понякога родителите си мислят, че стандартите са дреболия. Те си казват, „Няма да си губя нервите да се боря за това”. Но не става дума за нерви; става дума за святост. Стандартът се отнася до разбирането кои сте вие като син или дъщеря на Бог.

Как могат родителите и ръководителите да преодолеят страха да не обидят или предизвикат отчуждение у младежите?

Сестра Бек: Сещам се за някои стихове: „Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе” (Еремия 1:8) и „Отвори устата си и тя ще бъде изпълнена” (Моисей 6:32). Господ очаква от Своите ръководители – а всеки родител е ръководител – да говорят истината.

Сестра Танър: В Учение и Завети, раздел 121 се казва, че когато укорявате „понякога с острота”, вие показвате „повече любов” (ст. 43). Ако младежите първо знаят, че го обичате, те ще имат повече желание да слушат. И ако продължите със своята любов, ще можете да кажете и трудните неща.

Сестра Бек: Мисля че подценяваме младежите. Те са във възрастта на търсенето – възрастта на въпроса „защо”. Ето една причина за това: Господ иска те да придобият свои собствени свидетелства. Задачата на ръководителите и родителите е да им дадат отговори на въпроса „защо”, основани на учението, и да подсилят стандартите, като учат за причините, които ги правят необходими. Помня някои разговори, които проведох с една от дъщерите си за неделното облекло. Обясних как чувствах, че трябваше да се облича тя, когато посещава събранието за причастие. Също така я учех за причастието и давах свидетелство защо ходим на църква. Това беше направено с любов. Тя не промени начина, по който се обличаше онази неделя, нито пък следващата. Но много скоро след това прие по-официален стандарт на обличане за събранието за причастие. Имах търпение, докато тя получи свое собствено потвърждение. И никога не се върна към начина, по който се обличаше по-рано. Тя беше учена на учението и на нейния въпрос „защо” беше отговорено.

Как За укрепването на младежите може да помогне на родители и ръководители да отговорят на въпросите „защо”?

Сестра Танър: Обичам За укрепването на младежите, защото тя се основава на учението. Учението е вечна истина, която е в сила отпреди създаването на света. И стандартите се основават върху учението, така че те също няма да се променят. Те не са нещо несвързано с реалността, което възрастните измислили просто за да направят живота по-труден. За укрепването на младежите излага учение и стандарти, които вероятно са по-чисти от който и да било друг източник. Там се говори и за последиците. Така че можете да видите каква е вечната истина, кои са нещата, които следва или не следва да правим, и защо да ги вършим или не. Тази книжка може да бъде в огромна помощ на родителите. Понякога, когато си мисля, „искам да обясня това по правилен начин, така че да ме разберат”, аз се обръщам към нея и идеята, от която имам нужда, се съдържа в едно изречение.

Кои са другите начини, по които родители и ръководители могат да използват За укрепването на младежите?

Сестра Бек: Можете да обсъждате по един стандарт по време на семейна домашна вечер, като във всеки раздел отбелязвате учението, стандартите и последиците. Като учител в Църквата можете да я използвате във всеки урок. Тя ми е помогнала на науча наизуст някои ключови изрази, на които наистина искам да наблегна, и откривам, че когато говоря на младежи, тези изречения просто излизат от устата ми.

Сестра Долтън: Например един ключов израз е „Сатана иска да си помислите, че не можете да се покаете, но…”

Сестра Долтън и сестра Бек, заедно: „… това е напълно невярно” (стр. 30)!

Сестра Танър: Често точно младежите се учат един друг най-добре. Едно от нещата, които обичаме да правим когато говорим на младежи, е да дадем книжката За укрепването на младежите на група млади хора и да кажем, „Бихме искали да изберете който и да било от тези стандарти и да кажете кратка реч по него”. Толкова много такива спонтанни речи са изпълвали помещението с Духа. Когато младежите споделят своите преживявания и дават своите свидетелства, те чувстват Духа и започват да научават за силата на книгата.

Сестра Бек: Да провеждаме среща на стандартите веднъж годишно не е достатъчно. Можем да използваме За укрепването на младежите на някой лагер; можем да я използваме на младежка конференция и при официални и неофициални ситуации. Това е един източник, който винаги трябва да бъде пред нашите младежи. И родителите, и ръководителите трябва да живеят според него. Не може да бъдете ръководител, който казва на младежите кои филми да избягват и после да гледате такива филми. Не може да бъдете майката, която казва, „Не носи тази нескромна рокля” и после да носите подобна. Не можете да бъдете бащата, който казва, „Плащай си десятъка”, но вие не го правите.

Тогава каква роля има За укрепването на младежите за хората, които не са младежи?

Сестра Долтън: Аз я наричам За „вашето” укрепване. Тя се отнася за всички нас.

Сестра Бек: На моя екземпляр е написано името ми и е отбелязан за мен. Стандартите не се ограничават до пол или възраст; те са за децата на Бог.

Какви са незабавните благословии, които получаваме, когато живеем според стандартите на Господ, така както са изложени в За укрепването на младежите?

Сестра Долтън: Душевен мир.

Сестра Бек: Спътничеството на Светия Дух.

Сестра Долтън: И самоувереност. Това е свързано с темата на Обществото за взаимно усъвършенстване за 2007 г.: „Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие” (У. и З. 121:45). Тези незабавни благословии са важни, защото понякога младежите си мислят, „ако избера това, няма да имам никакви приятели”. За жалост това може да се окаже вярно.

Сестра Танър: Беше така за мен в седми клас. Бях честна, действайки противно на онова, което популярна група момичета искаше да сторя аз. Заради това нямах приятелки и бях тъжна, но бях уверена и убедена, че бях постъпила правилно. И съм сигурна, че това ми даваше сила за известно време. Знаех, че можех да разчитам на онези, от които наистина се нуждаех – моят Небесен Отец и моето семейство. Но дори и това знание не означава, че е безболезнено.

Сестра Долтън: В За укрепването на младежите не се обещава живот без проблеми, ако живеете според стандартите, но се казва, че „ще понасяте изпитанията с повече смелост” (стр. 2). Въпреки че не осъзнавах това през нощта, когато си тръгнах от един купон и тръшнах врата на социалния си живот – популярните деца ме отбягваха от онзи момент нататък – знам, че животът според стандартите ви дава способности да бъдете ръководител. Една млада жена или един млад мъж със смелостта да живее според тези стандарти и да се отдалечи от неподходяща ситуация дават на околните смелостта да ги последват.

Какви са дългосрочните благословии от живота според стандартите в За укрепването на младежите?

Сестра Бек: Миналата седмица бях на пазар с моите внучки. Забелязах продавачката да ни гледа как се забавляваме. После й дадох рекламна картичка. Тя ми каза, „Точно сега в живота си се опитвам да поема юздите, а не знам как”. Тъй че си поговорихме. Заключителният ми коментар към нея беше, „Ако искаш това, когато си на моята възраст” – и посочих към моите малки внучки – „трябва да бъдеш много внимателна какво избираш сега. Изборите, които направих на твоята възраст определиха това, което съм сега”.

Сестра Долтън: Дългосрочните благословии се простират през поколенията, малкото нещо, което правите в момента, може да окаже голямо влияние на това в какво положение ще се окажете и в какви обстоятелства ще се намират поколенията, които ви следват. И не може да забравим, че поколенията преди нас са правили жертви, за да можем ние да имаме Евангелието и да знаем за тези стандарти.

Как младежите могат да се справят с изкушенията и да получат тези незабавни и дългосрочни благословии?

Сестра Долтън: Когато питам младежи, „Кое е най-трудното нещо, пред което се изправяте?”, много от тях казват, „Да ходя на купони и да ми предлагат питие и аз да го отказвам”. Тогава ги питам, „И защо си бил на купон?” А те отговарят, „Отивам, за да бъда добър пример за околните”. Тогава винаги отговарям, „Завеждай приятелите си на места, където могат да почувстват Духа. Никога не отивай на места, където Духът няма да отиде. Избягвай ги!”

Сестра Бек: Старейшина Лин Г. Робинз от Седемдесетте прави една аналогия. Той казва, че ако сте на диета, на която не ядете шоколадови бисквити, и въпреки това отидете в кухнята точно след като те са били изпечени – където мирише така вкусно и можете да си представите как отхапвате от бисквитата и шоколадовите парченца в нея се топят – колко време мислите, че ще мине преди да си вземете една? Колко силни сте всъщност? Това е съпротива – или опит за съпротива. Но ако сте на диета, на която не ядете шоколадови бисквити, и не отидете в кухнята, където те са опечени и не ги печете, тогава избягвате изкушението. То е по-лесно!

Какво могат да постигнат младежите, които живеят според тези праведни принципи?

Сестра Бек: Сатана атакува младежите от всички страни. Но ние имаме защита, затова не трябва да се страхуваме. Можем да имаме доверие в обещанията на Господ. Той казва, че младите мъже и жени ще сънуват сънища и ще имат видения, че Той ще излее Своя Дух над тях в последните дни и че ще залее земята с праведност и истина (вж. Иоил 2:28–32; Моисей 7:62). Няма нищо праведно, което да не можете да свършите!

Сестра Долтън: Нашите младежи са главни участници в заключителните събития на земята. Четем за бедствията и нещата, които ще се случат, но животът според стандартите в За укрепването на младежите ще предпазят и защитят и укрепят нашите младежи по такъв начин, че да бъдат способни да направят онова, което никой друг няма да бъде способен да направи.

Сестра Танър: Днешните младежи са като армията на Еламан! Тези младежи били отгледани да спасят тогавашното поколение нефити, а нашите младежи са отгледани да спасят това поколение.

Помагане на младежите да намерят сила

Един от начините да започнем да прилагаме в живота си ученията в За укрепването на младежите (36550) – и да ги „напишем” в сърцата на младежите – е да идентифицираме ученията, стандартите и последиците във всеки раздел на книжката. Например, прегледайте раздела „Сексуална чистота”.

Учението отговаря на въпроса „Защо живеем според този стандарт?”: „Физическата интимност между съпруга и съпругата е нещо красиво и свещено. Тя е постановена от Бог за създаването на деца и за изразяването на любов между съпруга и съпругата. Бог е заповядал сексуалната интимност да бъде запазена само за брака” (стр. 26).

Стандартите ни учат какво трябва и какво не трябва да правим: „Недейте да имате сексуални връзки преди брака и бъдете напълно верни на своя съпруг или съпруга след брака” (стр. 26).

последиците са положителните и отрицателните резултати от живота според стандартите: „Когато спазвате заповедта на Бог да бъдем сексуално чисти, вие се подготвяте да сключите и да спазвате свещени завети в храма. Подготвяте се да изградите здрав брак и да доведете на света деца като част от едно любящо семейство. Предпазвате се от емоционалната травма, която винаги идва вследствие на споделянето на физическа интимност с човек, с когото нямате сключен брак” (стр. 26).

Споделяне на стандартите

Млада жена, която познавам, била леко обезсърчена от приятели, поставящи под въпрос нейните стандарти: „Защо не можеш да излизаш на срещи преди да навършиш 16 г.?” „Защо не пиеш?” Когато се молила как да се справи с тази ситуация, наум й дошла следната идея: „Ще нося За укрепването на младежите в джоба на дънките си. Когато хората ме питат за нещо, например за излизането на срещи, ще им давам книжката и ще им казвам да прочетат раздела за излизането на срещи”.

Това се оказала страхотна идея! За три месеца тя раздала 52 екземпляра на За укрепването на младежите. И трима нейни нови приятели започнали да посещават Църквата с нея.

Тази млада жена била смела по един приятелски начин и не се извинявала за своите стандарти. Когато младежите живеят според стандартите явно и без да се извиняват, околните ще ги уважават и ще бъдат окуражени от примера им.

Мери Н. Кук, втора съветничка в Общото президентство на Младите жени.