Семейната история и храмовата работа – запечатване и изцеление

От старейшина Дейл Г. Ренлънд

От Кворума на дванадесетте апостоли

Когато събираме своята семейна история и посещаваме храма за нашите предци, Бог излива обещани благословии едновременно от двете страни на завесата.

Семейните взаимоотношения могат да бъдат сред най-удовлетворяващите, но и най-трудните ни преживявания. Много от нас са имали различни разногласия в семействата си. Подобни разногласия имало и между двама от героите на Възстановяването на Църквата на Исус Христос в тези последни дни. Парли и Орсън Прат били братя, сред първите обърнати във вярата и ръкоположени за апостоли. Всеки преминал през изпитание на вярата, но го преодолял с непоклатимо свидетелство. И двамата пожертвали и допринесли много за делото на истината.

Докато светиите били в Наву, взаимоотношенията им се обтегнали и през 1846 г. се стигнало до разгорещен публичен спор. Между тях сякаш зейнала пропаст. Парли първоначално писал на Орсън, за да изгладят различията, но Орсън не отговорил. Парли се отказал, считайки, че това е краят на кореспонденцията, освен ако Орсън не прояви инициатива¹.

Няколко години по-късно, през март 1853 г., Орсън научил за проект да се публикува книга за потомците на Уилям Прат, първият емигрирал в Америка прародител на братята. Орсън започнал да плаче „като малко дете“, докато разглеждал скъпоценната събрана семейна история. Сърцето му се смекчило и той бил решен да възстанови взаимоотношенията с брат си.

Той писал на Парли: „Сега, мой скъпи братко, от всички потомци на нашия дядо, лейтенант Уилям Прат, ние сме най-заинтересовани от намирането на неговите потомци“. Орсън бил един от първите, които разбрали, че светиите от последните дни имат задължението да търсят и събират информация за семейството си, за да извършват обреди като заместници на своите предци. Писмото му продължило: „Знаем, че Богът на нашите бащи има пръст във всичко това. … Моля те за прошка, че бях толкова инатлив и не ти писах. … Надявам се, че ще ми простиш“². Въпреки непоклатимите им свидетелства, тяхната любов към предците им била това, което подбудило възстановяването на връзката, преодоляването на болката и искането и даването на прошка³.

Когато Бог ни насочва да правим нещо, Той обикновено има много цели предвид. Работата по семейната история и в храма не е само за мъртвите, но също така благославя живите. Тя обърнала сърцата на Орсън и Парли едно към друго. Работата по семейната история и в храма осигурила силата за изцеляването на това, което имало нужда от изцеление.

Като членове на Църквата имаме божествено постановена отговорност да търсим своите предци и да събираме семейна история. Това е повече от хоби, което сме насърчавани да имаме, тъй като спасителните обреди са необходими за всички Божии чеда⁴. Ние трябва да откриваме своите предци, които са починали, без да са получили спасителните обреди. Можем да извършваме обреди като техни заместници в храма, а предците ни могат да изберат дали да приемат обредите⁵. Също така сме насърчавани да помагаме на членовете на своите райони и колове с имената от техните семейства. Наистина е удивително, че чрез семейна история и храмова работа можем да помагаме за изкуплението на мъртвите.

Но като работим по семейна история и вършим храмова работа днес, ние също ставаме достойни за благословиите на „изцелението“, обещани от пророци и апостоли⁶. Тези благословии са също толкова удивителни поради своя обхват, особености и последствия в земния живот. Този дълъг списък включва следните благословии:

По-голямо разбиране за Спасителя и Неговата Единителна жертва,
По-силно влияние на Светия Дух⁷, за да получаваме сила и насока в собствения ни живот,
Нарастване на вярата, така че обръщането към Спасителя да става дълбоко и трайно,
По-голяма способност и мотивация да се учим и покайваме⁸, поради разбиране за това кои сме ние и откъде сме дошли и по-ясна визия за това накъде отиваме,
Повече пречистващи, освещаващи и смекчаващи влияния в сърцата ни,
По-голяма радост поради увеличената способност да чувстваме любовта на Господ,
Повече семейни благословии, независимо от миналото, настоящото или бъдещото положение на семействата ни или колко несъвършени са хората в тях,
Повече любов и благодарност за предците и живите ни близки, така че да не се чувстваме повече сами,
Повече сила да разпознаваме това, което се нуждае от изцеление, и така с Господната помощ да служим на другите,
По-голяма защита от изкушенията и усилващото се влияние на противника,
Получаване на повече помощ за успокояване на тревожни, разбити или угрижени сърца и изцеляване на наранените⁹.

Ако сте се молили за някоя от тези благословии, участвайте в работата по семейна история и в храмовата работа. Като правите това, ще получавате отговори на своите молитви. Когато се извършват обреди за починалите, Божиите чеда на земята биват изцелявани. Не е чудно, че президент Ръсел М. Нелсън заяви в своето първо послание като президент на Църквата: „Вашето поклонение в храма и службата ви към вашите предци ще ви благославят с все повече лични откровения и мир, и ще подсилват решителността ви да останете на заветната пътека“¹⁰.

Един от предишните пророци също имал видение за благословиите както за живите, така и за мъртвите¹¹. Небесен пратеник показал на Йезекиил във видение храм и вода, която извира от него. На Йезекиил било казано:

„Тази вода изтича, … слиза към полето и се влива в (мъртвото) море… (и) водата му ще се изцери.

И (ще стане така, че) всяко живо същество… ще живее на всички места, където би отишла тази пълна река; … (защото те) са се изцерили, понеже където отиде реката, всичко ще живее“¹².

Две характерни особености на водата заслужават внимание. Първо, въпреки че малкият поток няма никакви притоци, той се превръща в пълна река, ставаща по-широка и по-дълбока надолу по течението. Нещо подобно се случва и с благословиите, изливащи се от храма, когато отделни хора биват запечатвани като семейства. Настъпва значителен напредък в бъдещите и миналите поколения, когато запечатващите обреди свързват семействата заедно.

Второ, реката обновява всичко, до което се докосва. По подобен начин благословиите на храма имат удивителната способност да изцеляват. Храмовите благословии могат да изцеляват сърцата и живота на семействата.

Нека обясня нагледно. През 1999 г. един млад мъж на име Тод припаднал поради спукана аневризма в мозъка. Въпреки че Тод и семейството му били членове на Църквата, те посещавали събрания от време на време и никой не се радвал на благословиите на храма. През последната нощ от живота на Тод майка му Бети седнала до леглото му, погалила го по ръката и казала: „Тод, ако наистина трябва да си отидеш, обещавам да се погрижа храмовата работа за теб да бъде направена“. На следващата сутрин лекарите обявили, че Тод е в мозъчна смърт. Хирурзи трансплантирали сърцето на Тод на мой пациент, удивителен човек на име Род.

Няколко месеца след трансплантацията Род научил кое е семейството на донора на сърцето и започнал да общува с тях. Около две години по-късно майката на Тод, Бети, поканила Род да присъства по време на първото ѝ посещение в храма. Род и Бети се срещнали за пръв път в селестиалната стая на храма Сейнт Джордж Юта.

Известно време след това бащата на Тод, съпругът на Бети, починал. Няколко години по-късно Бети поканила Род да представлява нейния починал син при получаването на храмовите обреди. Род с радост го направил и работата му като заместник завършила в стаята за запечатване на храма Сейнт Джордж Юта. Бети била запечатана за своя починал съпруг, коленичила до олтара срещу своя внук, който го представлявал. Тогава, със сълзи, стичащи се по бузите ѝ, тя поканила Род да се присъедини към тях до олтара. Род коленичил до тях, представлявайки нейния син Тод, чието сърце все още биело в гърдите на Род. Така Тод, донорът на сърцето на Род, бил запечатан за своите родители за вечността. Майката на Тод спазила обещанието, което дала на своя умиращ син преди години.

Но историята не свършва дотук. Петнадесет години след сърдечната трансплантация Род се сгоди и ме помоли да извърша запечатването в храма Прово Юта. В деня на сватбата посрещнах Род и неговата чудесна съпруга Ким в залата до стаята за запечатване, където чакаха техните семейства и близки приятели. След като поговорих набързо с Род и Ким, попитах дали имат някакви въпроси.

Род каза: „Да. Семейството на моя донор е тук и те биха искали да се срещнат с вас“.

Бях хванат неподготвен и попитах: „Искаш да кажеш, че те са тук? Сега?“

Род отговори: „Да“.

Излязох и повиках семейството от селестиалната стая. Бети, дъщеря ѝ и зет ѝ се присъединиха към нас. Род посрещна Бети с прегръдка, благодари ѝ, че е дошла, и след това ме представи. Той каза: „Бети, това е старейшина Ренлънд. Той бе лекарят, който се грижеше за сърцето на сина ти в продължение на толкова много години“. Тя прекоси стаята и ме прегърна. И през следващите няколко минути всички се прегръщаха и плачеха от радост.

След като се успокоихме, отидохме в стаята за запечатване, където Род и Ким бяха запечатани за времето и за цялата вечност. Род, Ким, Бети и аз можем да свидетелстваме, че това бе небесно и силно духовно преживяване и че през този ден заедно с нас бяха и хора, вече преминали през завесата на смъртността.

Бог има безпределна способност да запечатва и изцелява отделните хора и семействата, въпреки техните трагедии, загуби и трудности. Понякога казваме, че чувствата, които изпитваме в храма, са подобни на това да зърнем частица от небесата¹³. През този ден в храма Прово Юта следните думи на К. С. Луис имаха специално значение за мен: „(Смъртните) казват за някои земни страдания: „Никое бъдещо блаженство не може да компенсира това“, без да знаят, че след като веднъж се докоснем до небесата, те също ни докосват и превръщат дори агонията в слава. … Блажените ще кажат: „Никога не сме живели някъде другаде, освен в небесата“¹⁴.

Бог ще ни укрепва, ще ни помага, ще ни подкрепя¹⁵ и ще ни освещава в най-тежките ни изпитания¹⁶. Когато събираме своята семейна история и посещаваме храма за нашите предци, Бог излива много от тези благословии едновременно от двете страни на завесата. По подобен начин сме благославяни, когато помагаме на другите от районите и коловете ни да правят същото. Членовете, които не живеят близо до храм, също получават тези благословии, като участват в работата по семейна история и събират имена на свои предци, за да бъдат извършвани храмови обреди.

Обаче президент Ръсел М. Нелсън предупреждава: „Можем да бъдем вдъхновявани през целия ден от преживявания на други хора в храма и (във връзка със) семейната история. Но трябва да направим нещо, за да можем ние самите да изпитаме тази радост“. Той продължава: „Каня ви с молитва да обмисляте какви жертви, за предпочитане свързани с време, можете да правите през тази година, за да извършвате повече храмова работа и (работа по) семейна история“¹⁷. Като приемате поканата на президент Нелсън, ще откривате, събирате и свързвате семейството си. Освен това, благословии ще се изливат върху вас и семейството ви, подобни на реката, за която говори Йезекиил. Ще откривате изцеление за това, което се нуждае от изцеление.

Орсън и Парли Прат усетили изцеляващите и запечатващите последици от работата по семейната история и в храма по-рано в тази диспенсация. Бети, нейното семейство и Род я усетиха. Вие също можете. Чрез Своята Единителна жертва Исус Христос предлага тези благословии на всички, както на живите, така и на починалите. Поради тези благословии ще открием, че метафорично „никога не сме живели някъде другаде, освен… в небесата“¹⁸. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.