Да служим като Спасителя
От Джийн Б. Бингам
Обща президентка на Обществото за взаимопомощ
Нека изразяваме благодарността и любовта си към Бог, като служим с обич на нашите сестри и братя във вечността.
Каква прекрасна благословия е да живеем във време, в което продължаваме да получаваме откровение от Бог! Когато очакваме и приемаме възстановяването на всички неща1, което се случва и ще се случи по време на събитията, пророкувани за нашето време, ние се подготвяме за Второто пришествие на Спасителя2.
И какъв по-добър начин да се подготвяме да се срещнем с Него от това да се стремим да ставаме като Него, като си служим с обич едни на други! Както Исус Христос учи Своите последователи в началото на тази диспенсация: „Ако Ме обичате, вие ще Ми служите“3. Нашата служба към околните е доказателство за нашето ученичество и за благодарността и обичта ни към Бог и Неговия Син, Исус Христос.
Понякога си мислим, че за да може нещо да се счита за служба към ближните, то трябва да бъде нещо голямо и героично. Но малките жестове на служба може да имат дълбоко влияние както върху другите, така и върху нас самите. Какво правил Спасителят? Чрез Своите божествени дарове – Единението и Възкресението, които празнуваме тази красива утрин, на Великден, „никой друг не е оказвал толкова дълбоко влияние върху всички хора, които някога са живели, или които тепърва ще живеят на тази земя“4. Но Той също се усмихвал, разговарял, изслушвал, отделял време, насърчавал, учил, хранил и прощавал. Той служил на семейство и приятели, както на ближните, така и на непознатите, и канил хората, които познавал и обичал, да се наслаждават на изобилните благословии на Неговото Евангелие. Тези малки жестове на служба и обич ни илюстрират един модел, който да следваме в служението ни днес.
Когато имате привилегията да представлявате Спасителя в своите усилия да служите, си задавайте въпросите: „Как мога да споделям Светлината на Евангелието с този човек или това семейство? Какво Духът ме вдъхновява да направя?“
Служението може да се осъществява по много различни и характерни за отделния човек начини. Какви примери за служение можем да дадем?
Един пример за служение е, когато президентствата на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ се съветват заедно в молитва относно назначения. Вместо ръководителите просто да раздават листчета със задачи, служението опира до съветване относно отделните членове и семейства лично, докато задачите се разпределят между служещите братя и сестри. Примери за служение включват да се разхождаме, да се събираме за вечер за игри, както и да предлагаме служба или да я вършим заедно. Служението може да е лично посещение, разговор по телефона, изпращане на съобщения или онлайн разговор. Също така е да занесем картичка за рожден ден или да подкрепяме някого по време на футболен мач. А също и да споделим стих или цитат от реч на конференция, които може да имат специално значение за получателя. То е да обсъждаме въпрос от Евангелието или да споделим свидетелство, за да дадем яснота и мир. Служението може да се състои в това да станем част от нечий живот и да полагаме грижи. Може да приеме формата на интервю, на което да се обсъждат деликатно и по уместен начин нуждите и силните страни. Или да прилича на съвет на район, който се опитва да посрещне по-големи нужди.
Точно такъв вид служение укрепва една сестра, която се премества далеч от дома си, когато съпругът ѝ започва магистърската си степен. Без телефон и с малко бебе, за което да се грижи, тя се чувства неориентирана в новото място, напълно изгубена и самотна. Без предварително известие, една сестра от Обществото за взаимопомощ пристига с обувчици за бебето, взима ги с колата си и им помага да намерят хранителния магазин. Благодарната сестра отбелязва: „Тя беше моето спасение!“
Една възрастна сестра от Африка показва духа на истинското служение, когато ѝ е възложено да издири сестра, която от дълго време не е посещавала събранията в Църквата. Когато отива в дома й, тя разбира, че жената е била бита и ограбена, имала много малко храна и нямала дрехи, които да са подходящи за неделните събрания в Църквата. Назначената да служи сестра отишла готова да слуша, носела продукти от градината си, както и Писания за четене и предложила приятелството си. Неактивната сестра скоро се върнала в Църквата и сега има призование, защото знае, че е обичана и ценена.
Обединяването на подобни усилия на Обществото за взаимопомощ с промяната в структурата на кворума на старейшините ще допринесе за единство, водещо до учудващи резултати. Служението се превръща в едно съгласувано дело, чрез което да се изпълнява задължението на свещеничеството да „посещава домовете на всички членове“, „да бди винаги над църквата и да бъде с членовете, и да ги подсилва“5, както и да се осъществява целта на Обществото за взаимопомощ да си помагаме един на друг да се подготвяме за благословиите на вечния живот6. Служейки заедно под ръководството на епископа, президентствата на кворума на свещеничеството и Обществото за взаимопомощ могат да бъдат вдъхновявани, докато търсят най-добрите начини да бдят и да се грижат за всеки отделен член и семейство.
Нека ви дам един пример. Една майка получила диагноза „рак“. Скоро след това тя започнала лечение и веднага сестрите от Обществото за взаимопомощ се впуснали да планират как по най-добрия начин да приготвят ястия, да я водят за медицински прегледи и да я подкрепят и по други начини. Те я посещавали редовно, като ѝ правили приятна компания. В същото време, кворумът на свещеничеството на Мелхиседек бързо предприели действия. Те участвали в ремонта на спалнята и банята, за да ги пригодят към нуждите на болната сестра. И младите мъже се трудили в този съществен проект. Младите жени също участвали: с радост се уговаряли да разхождат кучето всеки ден. С течение на времето, районът продължили своята служба, като добавяли и адаптирали оказваната подкрепа според нуждите. Това било дело на обич, при което всеки член давал от себе си, а заедно показвали своята загриженост по специфични начини, които благославяли не само страдащата сестра, но и близките ѝ.
След смела борба, най-накрая сестрата починала от болестта и била погребана. Въздъхнали ли от облекчение хората в района и смятали ли, че работата е свършена? Не, младите жени продължили да разхождат кучето всеки ден, кворумите на свещеничеството не спрели да служат на бащата и семейството му и сестрите от Обществото за взаимопомощ непрестанно помагали, за да разпознават силните страни и нуждите. Братя и сестри, това е служение – това е да обичаме както обича Спасителят.
Още една благословия от тези вдъхновени съобщения е възможността младите жени на възраст между 14 и 18 години да участват в служението като колежки на сестрите от Обществото за взаимопомощ, точно както младите мъже на тяхната възраст служат като колеги в служението на братята от Свещеничеството на Мелхиседек. Младежите може да споделят своите уникални дарби и да израстват духовно, докато служат заедно с възрастните в делото по спасението. Включването на младежите в служението може също да увеличи обхвата на Обществото за взаимопомощ и полагането на грижи за другите от страна на кворумите на старейшините, като доведе до нарастване в броя на членовете, които участват.
Когато си мисля за прекрасните млади жени, които познавам, се вълнувам за онези сестри от Обществото за взаимопомощ, които ще имат привилегията да бъдат благословени от ентусиазма, талантите и духовната чувствителност на младите жени, докато служат рамо до рамо с тях или биват посещавани от тях. По същия начин се радвам за възможността младите жени да бъдат напътствани, учени и укрепвани от своите сестри в Обществото за взаимопомощ. Възможността да участват в изграждането на царството Божие ще бъде от огромна полза за младите жени, като им помага по-добре да се подготвят да бъдат както ръководители в Църквата и общността, така и допринасящи партньори в своите семейства. Както сподели сестра Бони Л. Оскарсън вчера, младите жени „искат да служат. Имат нужда да знаят, че са ценени и ценни в делото на спасението“7.
Всъщност, младите жени вече участват в служението към другите, без да получават назначение или почести за това. Познавам едно семейство, които се преместиха на ново място, където не познаваха никого. През първата седмица след преместването им едно 14-годишно момиче от новия им район се появило на вратата им с чиния бисквити, приветствайки ги с добре дошли в района. Нейната майка с усмивка седяла зад дъщеря си като доброволен шофьор, подкрепящ желанието на детето си да служи.
Един ден друга майка била обезпокоена, защото 16-годишната ѝ дъщеря не се прибрала в обичайния час. Когато момичето най-накрая си дошло, майка ѝ с леко раздразнение я разпитала къде е била. Момичето с притеснение отговорило, че занесло цвете на вдовица, живееща наблизо. Забелязала, че възрастната сестра изглеждала самотна и почувствала подтик да я посети. С пълното одобрение на своята майка, младата жена продължила да посещава възрастната жена. Те станали добри приятелки, чиито отношения продължили с години.
Всяка от тези млади жени, а и много други като тях, забелязват нуждите на хората и се опитват да ги посрещнат. Младите жени имат вродено желание да полагат грижи и да споделят, което би могло да бъде добре напътствано чрез служението в двойка с възрастна сестра.
Независимо от възрастта ни, когато обмисляме как да служим по-ефективно, се питаме: „От какво има нужда тя или той?“ Ако заедно с този въпрос, имаме искрено желание да служим, тогава ще бъдем водени от Духа да правим това, което ще повдига и укрепва дадения човек. Чувала съм безбройни истории за братя и сестри, които са били благославяни от малък жест за добре дошли в Църквата, имейл или съобщение, като израз на загриженост, личен контакт в труден момент, покана за участие в групова дейност или предложение за помощ в трудни обстоятелства. Самотни родители, новопокръстени, слабоактивни членове, овдовели братя и сестри или изпитващи трудности младежи може да се нуждаят от допълнително внимание и да бъдат приоритет при оказването на помощ от служещите братя и сестри. Съгласуването между президентствата на кворума на старейшините и Общество за взаимопомощ позволява да бъдат определени правилните задачи.
В крайна сметка, най-важното е истинското служение да се извършва според отделния човек, и да бъде задвижвано от обичта. Ценността, значението и чудният характер на искреното служение се състоят в истинската промяна в живота на хората! Когато сърцата ни са отворени и готови да обичат и да включват околните, да насърчават и утешават, въздействието на нашето служение ще бъде неустоимо. Когато любовта е задвижващата сила, чудеса ще се случват и ние ще откриваме начини, по които да приобщаваме нашите неактивни братя и сестри във всеобхватните обятия на Евангелието на Исус Христос.
Спасителят е нашият пример не само по отношение на това, което трябва да вършим, но и причините да го вършим8. „Неговият живот на земята е отправена покана към нас – да се целим малко по-нависоко, да забравяме нашите собствени проблеми и да помагаме на другите“9. Когато приемаме възможността да служим от цялото си сърце на сестрите и братята ни, ние сме благославяни да бъдем в по-голяма степен духовно пречиствани, в по-голяма хармония с Божията воля и с повече разбиране относно Неговия план да помага на всеки един да се завърне при Него. По-лесно ще разпознаваме Неговите благословии и с желание ще ги споделяме с другите. Сърцата ще пеят в едно с гласовете ни:
„Да обичам свойте братя
като Теб, ме учиш Ти.
Предан, тихо ще ти служа,
моя сила Ти бъди.
Ще обичам свойте братя!
Теб следвам, Господи!“10
Нека изразяваме благодарността и любовта си към Бог, като служим с обич на нашите сестри и братя във вечността11. Резултатът от това ще бъде едно единство в усещането, подобно на което са се радвали хората в древна Америка 100 години, след като Спасителят ги посещава в земите им.
„И стана така, че нямаше раздори… понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете.
… И нямаше зависти, нито спорове… и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия“12.
С радост споделям моето лично свидетелство, че тези получени чрез откровение промени са вдъхновени от Бог и че, ако ги приемем с готовност в сърцата си, ще се подготвим по-добре да се срещнем с Неговия Син, Исус Христос, при Неговото пришествие. Във все по-голяма степен ще ставаме народ на Сион и ще чувстваме изключителна радост с тези, на които сме помогнали по пътеката на ученичеството. Искрено и смирено се моля да правим това, в името на Исус Христос, амин.