Заети с делото млади жени
От Бони Л. Оскарсън
Наскоро освободена като обща президентка на Младите жени
Всяка млада жена в Църквата трябва да се чувства ценена, да има възможности да служи и да знае, че има ценен принос за това дело.
Преди година по време на конференцията, на общата сесия на свещеничеството, епископ Жералд Косе се обърна към мъжете в Църквата, като описа как носителите на свещеничеството на Аарон и Мелхиседек са неразделни партньори в делото по спасението1. Това послание е истинска благословия, тъй като помага на младите носители на свещеничеството на Аарон да осъзнаят ролята си в изграждането на Божието царство тук, на земята. Тяхната съвместна служба усилва Църквата и води до по-пълно обръщане във вярата и сърдечна отдаденост сред нашите млади мъже, като осъзнават колко ценен е техният принос и колко велико е това дело.
Днес бих искала думите ми да допълнят това послание, като говоря как младите жени в Църквата са еднакво нужни и съществено важни за осъществяването на Господното дело в своите семейства и в Неговата Църква.
Подобно на епископ Косе, в по-голяма част от тинейджърските си години аз също бях част от малък клон на Църквата; често бях молена да заемам позиции и приемам призования, обикновено изпълнявани от възрастни. Например в програмата за младежи често вземахме нещата в свои ръце при планирането и провеждането на дейности и специални събития. Пишехме постановки, организирахме развлекателна вокална група за дейностите в клона и бяхме активни участници във всяко събрание. Бях призована като музикален ръководител на клона и дирижирах всяка седмица в събранието за причастие. Беше едно невероятно преживяване като 16-годишно момиче да стоя пред всички всяка неделя и да ги водя в изпълнението на химните. Чувствах се нужна и знаех, че има с какво да допринасям. Хората там разчитаха на мен, а аз обичах да се чувствам полезна. Това преживяване ми помогна да изградя свидетелството си за Исус Христос и подобно на епископ Косе, да укрепя живота си в устоите на евангелското служение.
Всеки член трябва да знае колко нужен е той или тя. Всеки човек има важен принос, както и уникални таланти и способности, които помагат това важно дело да върви напред. Както е описано в Учение и завети, младите ни мъже имат задължения в свещеничеството на Аарон, които са доста очевидни. За младите жени в Църквата, техните родители и ръководители може да не е така ясно, че от момента, в който се кръстят, те поемат отговорността „да скърб(ят) с онези, които скърбят; да, и да утешава(т) онези, които се нуждаят от утешение, и да бъда(т) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намира(т), даже и до смърт“2. Младите жени получават възможност да изпълняват тези отговорности в своите райони и клонове и когато служат в президентствата на класовете си, в съвета за младежи и в други призования. Всяка млада жена в Църквата трябва да се чувства ценена, да има възможности да служи и да знае, че има ценен принос за това дело.
В Ръководство 2, научаваме, че делото по спасението в рамките на нашите райони включва: „мисионерска работа от членовете, задържане на обърнатите във вярата, връщането към активност на неактивните членове, храмова работа и работа по семейна история и преподаване на Евангелието“3. Това дело се ръководи от нашите изпълнени с вяра епископи, които държат ключовете на свещеничеството за своя район. Вече в продължение на години нашето президентство се пита следното: „В кои от гореспоменатите области младите ни жени не трябва да участват?“ Отговорът е, че те имат с какво да допринасят във всички области от това дело.
Например наскоро се запознах с няколко млади жени от Лас Вегас, които са призовани да служат като консултанти на района по семейна история и храмова работа. Те сияеха от ентусиазъм, че ще могат да учат и помагат на членовете на своя район да намират предците си. Те разполагат с ценни умения да боравят с компютър, бяха се научили как да използват FamilySearch и бяха развълнувани да споделят знанието си с другите. Беше ясно, че имат свидетелство и осъзнаваха колко е важно да се издирват имената на нашите починали предци, така че важните спасителни обреди да могат да бъдат извършени за тях в храма.
Преди няколко месеца имах възможността да изпробвам една идея с две 14-годишни млади жени. Сдобих се с копие на два реални протокола от съвета на района и дадох по едно и на Ема, и на Маги. Помолих ги да прегледат задачите и да преценят дали има дейности от съвета на района, за които тяхната служба би била от полза. Ема забеляза, че едно ново семейство щеше да се установи в района и каза, че би могла да им помогне с преместването и с разопаковането. Хрумна ѝ, че може да се сприятели с техните деца и да ги разведе из новото им училище. Тя забеляза, че наближаваше обща вечеря за района и чувстваше, че може да бъде полезна по различни начини.
Маги забеляза, че в района имаше няколко възрастни човека, които се нуждаеха от посещения и приобщаване. Тя заяви, че с удоволствие би ги посетила и помогнала. Също смяташе, че може да научи някои от членовете на района как да създават акаунт в социалните мрежи и как да го използват. Наистина нямаше и едно нещо от тези протоколи, с което тези две млади жени да не могат да помогнат!
Присъстващите по време на съветите на района или изпълняващите каквото и да е призование хора гледат ли на младите жени като на ценни източници, които да запълват множеството нужди на района? Често списъкът със ситуации, в които е нужна нечия помощ, е дълъг, а ние се сещаме единствено за възрастни, които да откликват на тези нужди. Точно както носителите на свещеничеството на Аарон са канени да работят съвместно с бащите си и други мъже от свещеничеството на Мелхиседек, така и нашите млади жени може да бъдат призовавани да служат и облекчават нуждите на членовете в района, като правят това заедно с майките си или с други сестри, които са добър пример. Те са способни, ентусиазирани и изпълнени с желание да правят много повече, отколкото просто да ходят на църква в неделя!
Докато обмисляме ролите, които младите ни жени ще изпълняват в близкото бъдеще, можем да се питаме какъв вид опит можем да им помагаме да придобиват сега, който ще им помага да се подготвят да служат на мисия, да преподават Евангелието, да ръководят в помощните организации на Църквата, да служат в храма, да бъдат съпруги, майки, наставнички, примери и приятелки. Всъщност, те могат да започнат още сега да изпълняват повечето от тези роли. Често младежите биват молени да помагат с изнасянето на уроци в неделните им часове. Вече съществуват възможности за нашите млади жени да извършват служба в храма, запазена в миналото за храмови работници или доброволци, като посещават храма с младежките си групи, за да извършват кръщения за мъртвите. Нашите момичета от Неделното училище за деца вече са канени да присъстват на събранията Подготовка за храма и за свещеничеството, които ще им помагат да осъзнаят, че те са ключови участници в ръководеното от свещеничеството дело. Те получават познанието, че всички – мъже, жени, младежи и деца, са участници в благословиите на свещеничеството и всички те могат да играят ключова роля в придвижването напред на Господното дело.
Епископи, знаем, че сте страшно ангажирани. Но точно както един от най-важните ви приоритети е да председателствате над кворумите на свещеничеството на Аарон, в Ръководство 2 се обяснява също: „Епископът и неговите съветници ръководят организацията на Младите жени посредством свещеничеството. Те се грижат и усилват всяка млада жена, като полагат съвместни усилия заедно с родителите и ръководителите на младите жени“. Също се казва, че „епископът и неговите съветници редовно участват в събранията, проектите за служба и дейностите на Младите жени“4. Благодарни сме за епископите, които отделят време да присъстват в часовете на Младите жени и които им предоставят възможности да бъдат участници, а не просто наблюдатели на делото. Благодарим ви, че полагате усилия вашите млади жени да бъдат ценни участници в посрещане нуждите на членовете на района! Тези възможности да служат по смислени начини ги благославят безмерно в сравнение с дейностите, на които просто се забавляват.
Към вас, млади жени в Църквата – животът ви на тийнейджър може да бъде натоварен и често изпълнен с предизвикателства. Забелязали сме, че много от вас са измъчвани от липса на самоуважение, безпокойство, изключителен стрес и вероятно дори депресия. Това да се съсредоточавате върху околните, а не върху собствените си проблеми, може и да не реши всички тези грижи, но службата може често да прави товарите ви по-леки, а трудностите ви да изглеждат по-поносими. Един от най-успешните начини, по които можем да усилваме чувството си за самоуважение, е да показваме чрез загрижеността си и службата си към другите, че нашият принос е от голяма стойност5. Млади жени, насърчавам ви, когато забелязвате нуждите около вас, да вдигате ръце като израз на желанието си да участвате, а след това да превръщате това желание в действие. Като изпълнявате отговорностите от сключените завети и участвате в изграждането на Божието царство, животът ви ще се изпълва с благословии и вие ще откриете дълбоката и вечна радост на ученичеството.
Братя и сестри, нашите млади жени са удивителни. Те притежават таланти, неограничен ентусиазъм и енергия; те са състрадателни и грижовни. Те искат да служат. Те имат нужда да знаят, че са ценени и ценни в делото на спасението. Така както младите мъже се подготвят в свещеничеството на Аарон за по-голяма служба в свещеничеството на Мелхиседек, младите жени се подготвят да станат членове на най-великата женска организация на земята – Обществото за взаимопомощ. Заедно, тези красиви, силни, изпълнени с вяра млади жени и мъже се подготвят да станат съпруги и съпрузи, майки и бащи, които ще отглеждат семейства, достойни за селестиалното царство на Бог.
Свидетелствам, че делото на нашия Небесен Отец има за цел да осъществи безсмъртието и вечния живот на Своите чеда6. Нашите безценни млади жени имат ключова роля да помагат за изпълнението на това велико дело. В името на Исус Христос, амин.