Преподаването у дома – радостна и свещена отговорност
От Девин Г. Дюран
Първи съветник в Общото президентство на Неделното училище
Моля се да получаваме помощ от небесата, докато се стремим да бъдем учители, подобни на Христос, в нашите домове.
Съпругата ми Джули и аз отгледахме шест скъпоценни деца, които наскоро отлетяха от гнездото. Колко ми липсва постоянното присъствие на децата у дома. Липсва ми както да се уча от тях, така и да им преподавам.
Днес отправям словата си към всички родители и към всички, които искат да бъдат родители. Много от вас сега отглеждат деца. За други, това време може скоро да дойде. За трети, това да бъдат родители може да е бъдеща благословия. Моля се всички да можем да осъзнаем каква радостна и свещена отговорност е да се учи дете1.
Като родители, ние запознаваме нашите деца с Небесния Отец и със Сина му Исус Христос. Помагаме на децата си, когато се молят за първи път. Предлагаме им напътствия и подкрепа, когато чрез кръщение тръгнат по пътя на завета2. Учим ги да се подчиняват на Божиите заповеди. Запознаваме ги с Неговия план за чедата Му и им помагаме да разпознават нашепванията на Светия Дух. Разказваме им истории за древни пророци и ги насърчаваме да следват живите. Молим се да постигат успехи и ни боли, когато преминават през изпитания. Свидетелстваме им за благословиите на храма и се стремим добре да ги подготвим да отслужат пълновременна мисия. С обич им предлагаме съвет, когато сами станат родители. Но – дори и тогава – не преставаме да бъдем техни родители. Никога не преставаме да бъдем техни учители. Никога не ни освобождават от тези вечни призования.
Днес нека размишляваме върху някои от предоставените ни чудесни възможности да учим децата си в нашите домове.
Преподаване по време на семейна домашна вечер
Да започнем със семейната домашна вечер, която беше голям приоритет в изпълнения с вяра дом, в който израснах. Не си спомням конкретните уроци, преподавани по време на семейните домашни вечери, но помня, че никога не пропускахме седмица3. Знаех какво е важно за родителите ми4.
Спомням си за една от любимите ми дейности по време на семейна домашна вечер. Баща ми канеше някое от децата да преминат „Изпитанието“. Той даваше на детето последователност от указания, подобни на следните: „Първо, отиди в кухнята, отвори и затвори хладилника. После иди в спалнята и вземи чифт чорапи от шкафа ми. След това се върни при мен, подскочи и клекни три пъти и кажи: „Татко, направих го!“
Много ми харесваше, когато беше мой ред. Исках да извършвам всяко действие точно както трябва, с радост чаках момента да мога да кажа: „Татко, направих го!“ Тази дейност ми помогна да изградя увереност в себе си и направи по-лесно за едно неспокойно момче да внимава, когато майка или татко преподаваха евангелски принцип.
Президент Гордън Б. Хинкли съветва: „Ако се съмнявате в ползите на семейната домашна вечер, пробвайте да я провеждате. Събирайте децата си, учете ги, давайте им свидетелство, четете Писанията заедно и си прекарвайте добре като семейство“5.
Винаги ще има противопоставяне срещу провеждането на семейна домашна вечер6. Независимо от това, ви каня да намерите начин да се справите с пречките и да давате приоритет на семейната домашна вечер – и да направите така, че забавлението да е нейна основна съставка.
Преподаване по време на семейна молитва
Семейната молитва е друга основна възможност за преподаване.
Възхитително е как бащата на президент Н. Елдън Танър го е учил по време на семейна молитва. Президент Танър казва следното:
„Спомням си една вечер, когато коленичихме за семейна молитва, как баща ми каза на Господ: „Елдън извърши днес нещо, което не трябваше да прави; той съжалява, и ако Ти му простиш, той повече няма да го прави“.
„Това ме накара да реша да не го върша повече – много повече отколкото един голям пердах би ме накарал“7.
Като момче понякога се дразнех от твърде многото семейни молитви, мислейки си: „Не се ли молихме само преди няколко минути?“ Сега като родител знам, че няма как да прекалим със семейните молитви8.
Винаги съм се впечатлявал от начина, по който Небесният Отец представя Исус Христос като Свой Възлюбен Син9. Приятно ми е в молитва да споменавам децата си по име и те да чуват, когато казвам на Небесния Отец колко много ги обичам. Изглежда няма по-подходящ момент да изразяваме обич към децата си от молитвата заедно с тях или при благословия. Когато семействата се събират за смирена молитва, тогава се преподават въздействащи и дълготрайни уроци.
Преподаване „при повикване“
Да учат децата си за родителите е все едно да бъдат като лекари „на повикване“. Необходимо е винаги да сме готови да учим децата си, защото никога не знаем кога ще се появи възможност.
Действаме като Спасителя, Чиито проповеди „не се случват в синагогата, а в неформални моменти от ежедневието – докато се храни с учениците Си, докато вади вода от кладенеца или минава покрай смокиново дърво“10.
Преди много години майка ми сподели, че двата най-добри евангелски разговора, които е провела с по-големия ми брат Мат, са били единият път, когато е сгъвала пране, а другият път, когато го е карала на зъболекар. Едно от многото неща, за които се възхищавах на майка ми, беше готовността ѝ да учи децата си.
Тя никога не престана да учи децата си. Когато служех като епископ, майка ми, вече на 78 години, веднъж ми каза, че имам нужда от подстригване. Тя знаеше, че трябваше да бъда пример, и не се поколеба да ми го каже. Обичам те, мамо!
Като баща съм мотивиран лично да изучавам и размишлявам върху Писанията, за да мога да отговарям, когато се представи неочаквана възможност да уча моите деца или внуци11. „Някои от най-добрите моменти за обучение започват с въпрос или притеснение в сърцето на (член на семейството)“12. Слушаме ли в тези моменти?13
Обичам поканата на апостол Петър: „Бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда“14.
Когато бях тийнейджър, с моя баща се състезавахме кой стиска по-силно. Стискахме ръцете си колкото се може по-силно, за да накараме другият да направи гримаса от болка. Сега това не изглежда много забавно, но по онова време ни допадаше. След една подобна схватка, татко ме погледна в очите и каза: „Имаш здрави ръце, синко. Надявам се ръцете ти винаги да имат силата никога да не докосват млада жена по неподходящ начин“. След това ме покани да остана морално чист и да помагам на другите да бъдат такива.
Старейшина Дъглас Л. Калистър споделя следното за баща си: „Един ден, докато пътувахме от работа към къщи, баща ми неочаквано каза: „Платих си десятъка днес. Написах „благодаря“ върху листа. Много съм благодарен на Господ, че благославя нашето семейство“.
По-нататък старейшина Калистър изразява почит към баща си със следните думи: „Той преподаваше подчинение както чрез делата, така и чрез отношението си“15.
Мисля, че е разумно от време на време да се питаме: „На какво ще уча или в момента на какво уча децата си чрез своите дела и отношение към подчинението?“
Преподаване по време на семейно изучаване на Писанията
Семейното изучаване на Писанията е идеална среда за преподаване на учението у дома.
Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Родителите не само трябва да се придържат към словото на Господ, но да следват божествената повеля да го преподават на децата си“16.
Докато Джули и аз отглеждахме децата си, ние се опитвахме да проявяваме постоянство и творчество. Една година решихме да четем семейно Книгата на Мормон на испански. Дали заради това Господ призова всяко от децата ни, отслужили пълновременна мисия, в испано-говорящи мисии? Es posible.
Бях дълбоко развълнуван, когато брат Брайън К. Аштън сподели с мен, че той и баща му са прочели заедно всяка страница от Книгата на Мормон по време на последната му година в гимназията. Брат Аштън обича Писанията. Те са записани в ума и в сърцето му. Баща му посадил това семе, когато брат Аштън бил тийнейджър, и то17 израснало и се превърнало в дърво на истината с дълбоки корени. Брат Аштън постъпил по същия начин с по-големите си деца18. Наскоро осем-годишният му син го попитал: „Татко, кога ще почна да чета с теб Книгата на Мормон?“
Преподаване чрез пример
Накрая, най-въздействащият начин, по който можем да преподаваме като родители, е нашият пример. Ние сме съветвани да бъдем „на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“19.
По време на едно скорошно пътуване, Джули и аз посетихме друг клон и видяхме този стих, приложен на практика. Млад мъж, наскоро заминаващ на мисия, говореше на събранието за причастие.
Той каза: „Вие всички мислите, че баща ми е добър човек в Църквата, но …“. Той направи кратка пауза и аз със загриженост се почудих какво би могъл да каже по-нататък. Той продължи и каза: „Той е по-добър у дома“.
После благодарих на младия мъж за вдъхновяващата почит, която отдаде на баща си. След това разбрах, че баща му е епископ на района. Макар този епископ да служи с вяра на района си, синът му чувства, че най-добрата работа на баща му е в дома му20.
Старейшина Д. Тод Кристоферсън съветва: „Има много начини, по които да учим… подрастващото поколение и следва да отдадем нашите най-добри мисли и усилия, за да се възползваме напълно от тях. Преди всичко, трябва да продължаваме да насърчаваме и помагаме на родителите да бъдат по-добри и постоянстващи учители… особено чрез личен пример“21.
Това е начинът, по който Спасителят учи22.
Миналата година, по време на една почивка с двете ни най-малки деца, Джули предложи да участваме в кръщения за наши предци в храмовете в Сейнт Джордж и Сан Диего. Аз си промърморих на ум, казвайки: „Посещаваме храма, когато сме си у дома, а сега сме на почивка. Защо не вършим нещо по-подобно на почивка?“ След кръщенията Джули поиска да направим снимки извън храма. Аз отново си мърморех на ум. Можете да познаете какво се случи, направихме снимки.
Джули иска децата ни да имат спомени как сме помагали на нашите предци, аз също. Нямахме нужда от официален урок за важността на храмовете. Ние го живеехме – благодарение на майка, която обича храма и желае децата й да споделят тази любов.
Когато родителите се обичат един друг и дават праведен пример, децата са благословени завинаги.
Заключение
За всички вас, които се стремите да дадете най-доброто от себе си, за да преподавате в домовете си, нека намирате мир и радост в усилията си. И ако чувствате, че има място за подобрение или че се нуждаете от по-добра подготовка, моля, действайте смирено, когато Духът ви подтиква, и се захванете за работа23.
Старейшина Л. Том Пери казва: „Здравето на всяко общество, щастието на неговите членове, техният просперитет и мир – всички те се коренят в обучението на децата у дома“24.
Да, сега моето домашно гнездо е празно, но аз продължавам да съм „на повикване“, готов съм и имам желание да намирам допълнителни скъпоценни възможности да уча своите пораснали деца, техните деца, и някой ден, надявам се, и децата на внуците си.
Моля се за помощ от Небесата, докато се стремим да бъдем учители, подобни на Христос, в нашите домове. В името на Исус Христос, амин.