Седемдесет пъти по седем

От старейшина Лин Г. Робинс

От Президентството на Седемдесетте

В изпълнен с препъни-камъни и несъвършенство живот, всички ние сме благодарни да получаваме втори шанс.

Грешките са неизбежна част от ежедневието. Придобиването на изкусни умения по пиано е свързано с правенето на хиляди грешки, може би дори милион такива. За да научи чужд език, човек ще се излага, като прави хиляди грешки, може би дори милион. Дори най-великите атлети в света не спират да правят грешки.

Казано е: „Успехът не значи винаги да печелиш, а да преминаваш през пораженията без капка загуба на ентусиазъм“¹.

След като изобретява електрическата крушка, Томас Едисън заявява: „Не се провалих 1 000 пъти. Електрическата крушка бе изобретение от 1 000 стъпки“². Чарлз Ф. Кетъринг нарича провалите „километрични знаци по пътя към успеха“³. Надявам се, че всяка допусната от нас грешка става урок по придобиване на мъдрост и превръща препъни-камъните в предпоставки за развитие.

Непоклатимата вяра на Нефи му помага да преодолее всеки провал, докато накрая се сдобива с плочите от пиринч. На Моисей му коства 10 опита преди накрая да успее да избяга от Египет заедно с израилтяните.

Може да се чудим – ако и Нефи, и Моисей изпълняват Господното поръчение, защо Господ не се намесва и не им помага да успеят още при първия си опит? Защо позволява и на тях, а също и на нас, да се мъчим и да се проваляме в опитите си за успех? Сред многото важни отговори на този въпрос, ето няколко:

Първо, Господ знае, че „всички тези неща ще (ни) дадат опит и ще бъдат за (наше) добро“⁴.
Второ, те ни позволяват да „опитва(ме) горчивото, за да мо(жем) да узна(ем) цената на доброто“⁵.
Трето, да докажат, че „боят е на Господа“⁶ и че само чрез Неговата благодат можем да извършваме Неговото дело и да ставаме подобни на Него⁷.
Четвърто, да ни помагат да развиваме и придобиваме множество от Христовите качества, които не могат да бъдат усъвършенствани, освен чрез противопоставяне⁸ и „в пещта на страданието“⁹.

И така, в изпълнен с препъни-камъни и несъвършенства живот, всички ние сме благодарни да получаваме втори шанс.

През 1970 г. като новопостъпил студент в Университета Бригъм Йънг, аз се записах в курса „Основи на физиката“, преподаван от забележителния професор Джей Балиф. След приключването на всеки раздел, той провеждаше изпит. Ако някой студент получеше 4, а искаше по-добра оценка, професор Балиф му позволяваше да се яви на друг изпит върху същия материал. Ако студентът изкараше 5 при втория си опит и все още не беше доволен, той можеше да положи изпита за трети път, после за четвърти и т.н. Като ми позволяваше втори шанс отново и отново, той ми помогна да успея и най-накрая да завърша неговия курс с отличен.

Той беше необичайно мъдър професор, който вдъхновяваше своите студенти да не спират да се опитват – да гледат на поражението като на учител, а не като на трагедия, както и да не се страхуват от него, а да се учат от случилото се.

Наскоро, 47 години след като завърших неговия курс по физика, аз позвъних на този велик човек. Попитах го защо желаеше да позволява на студентите си да се опитват безброй пъти да си подобрят успеха. Той отговори: „Исках да съм на тяхна страна“.

Докато сме благодарни за получаването на втори шанс след нашите грешки или неуспехи, ние стоим удивени от благодатта на Спасителя за това, че ни дава втори шанс да преодоляваме греха или погрешните избори.

Никой не е на наша страна повече, отколкото е Спасителят. Той ни позволява да се явяваме на Неговите изпити отново и отново. За да ставаме подобни на Него, ние се нуждаем да получаваме втори шанс безброй пъти в ежедневните ни борби с естествения човек, например за да контролираме своите желания, да се учим на търпение и прошка, да преодоляваме леността и да избягваме греха в следствие на неизвършено добро, като това са само няколко примера. Ако това да грешим е в човешката ни природа, то колко пъти ще трябва да се проваляме, докато същността ни се стане божествена? Хиляди? По-скоро милион пъти.

Знаейки, че стеснената и тясна пътека ще бъде осеяна с изпитания и че провалите ще се случват ежедневно в живота ни, Спасителят плати неизмерима цена, за да ни даде колкото възможности е необходимо, за да успеем успешно да вземем изпита на земния живот. Въпреки че противопоставянето, което Той позволява да ни се случва, понякога изглежда непреодолимо и почти непоносимо, Той не ни оставя без надежда.

За да поддържаме надеждата си непоколебима сред изпитанията, с които се сблъскваме в живота, благодатта на Спасителя е винаги тук и готова за нас. Неговата благодат е „Божията сила, която дава възможност на мъжете и жените… да придобият вечен живот и възвисяване, след като… са положили всички усилия“¹⁰. Неговата благодат и любящи грижи са с нас по време на цялото пътуване, докато Той ни вдъхновява, прави товарите ни по-леки, усилва, защитава, изцелява и всякак „подпомага Своя народ според немощите му“, дори когато се препъваме по стеснената и тясна пътека¹¹.

Покаянието е непрестанно достъпен Божий дар, който ни позволява и ни дава сили да преминаваме през пораженията без капка загуба на ентусиазъм. Покаянието не е резервният Му план в случай, че се провалим. Покаянието е Неговият план, тъй като Той знае, че ще се проваляме. Това е Евангелието на покаянието и както отбелязва президент Ръсел М. Нелсън, то ще бъде „учебна програма за цял живот“¹².

В тази изискваща цял един живот „учебна програма“ причастието е установеният от Господ начин да ни се дава непрекъснат достъп до Неговото опрощение. Ако вземаме от него със съкрушено сърце и каещ се Дух, Той ще ни прощава ежеседмично, докато вървим напред по заветната пътека, поражение след поражение. Защото „въпреки греховете им, сърцето Ми е изпълнено със състрадание към тях“¹³.

Но точно колко пъти ще ни прощава Той? Колко дълго трае Неговото дълготърпение? Веднъж Петър пита Спасителя: „Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли?“¹⁴

Както може да се предположи, Петър смята, че седем е достатъчно голям брой, като набляга на безразсъдството да се прощава твърде много пъти, както и че благосклонността си има граници. В отговор Спасителят казва на Петър в крайна сметка дори да не брои, да не определя граници за прошката.

„Исус му каза: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем“¹⁵.

Ясно е, че Спасителят не установява граница от 490. Това е все едно да кажем, че можем да вземем от причастието 490 пъти, а на 491-ят път един небесен ревизор ще се намеси и ще каже: „Съжалявам, но картата ви за получаване на прошка е изтекла, отсега нататък се оправяйте сами“.

Господ използва израза „седемдесет пъти по седем“ като метафора за безпределното Му Единение, непресъхващата Му любов и Неговата безкрайна благодат. „Да, и всеки път, когато Моят народ се покайва, Аз ще прощавам простъпките им против Мене“¹⁶.

Това не означава, че причастието се превръща в позволение да вършим грях. Това е една причина Господ да е включил следния израз в Книгата на Мороний: „Но винаги, когато те се покайваха и търсеха опрощение с искрено чувство, на тях им биваше прощавано“¹⁷.

С искрено чувство означава с искрено усилие и истинска промяна. „Промяна“ е основната дума, преобладаваща в определението за покаяние в Ръководството към Писанията: „Промяната в ума и сърцето, която носи ново отношение към Бога, към себе си и към живота по принцип“¹⁸. Този вид промяна води до духовно израстване. Следователно, смисълът на нашия успех не е да преминаваме от провал към провал, а да израстваме от един провал до друг без капка загуба на ентусиазъм.

Помислете върху следната проста мисъл, свързана с промяната: „Това, което не се променя, си остава същото“. Тази ясна истина няма за цел да накърни интелекта ви, а е дълбока мъдрост от президент Бойд К. Пакър, който след това добавя: „А когато спрем да се променяме, ние спираме да се развиваме“¹⁹.

Тъй като не искаме да спираме да се развиваме, докато не станем като Спасителя²⁰, трябва да продължаваме да се изправяме всеки път, когато падаме, и то с желанието да продължаваме да израстваме и напредваме въпреки нашите слабости. В слабостите ни Той ни уверява: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“²¹.

Можем да видим физическото си израстване само чрез техники като тайм лапс (забързване на времето) във фотографията или чрез графики за растежа (обикновено при децата). По подобен начин, нашето духовно израстване обикновено е недоловимо, освен ако не го осмисляме. Би било мъдро редовно да поглеждаме назад във времето, за да разпознаваме напредъка си и за да се вдъхновяваме да „бърза(м)е напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда“²².

Вечно съм благодарен за нежната доброта, търпение и дълготърпение на Небесните Родители и на Спасителя, Които ни предоставят безбройни втори шансове по пътя ни към Тях. В името на Исус Христос, амин.