Спасителните обреди ще ни дават чудна светлина
Старейшина Таниела Б. Уаколо
От Седемдесетте
Участието в обредите и почитането на свързаните с тях завети ще ви дават чудна светлина и защита в този все по-тъмен свят.
Братя и сестри, радвам се с вас в Евангелието, или учението на Христос.
Веднъж един приятел попитал старейшина Нийл Л. Андерсън, тогава от Седемдесетте, как се чувства, докато говори пред 21 000 души в Центъра за конференции. Старейшина Андерсън отговорил: „Не са 21,000-те души тези, които те карат да се чувстваш нервен, а 15-те братя, седящи зад теб“. Тогава се подсмихнах, но сега го усещам. Силно обичам и подкрепям тези 15 мъже като пророци, гледачи и откровители.
Господ казва на Авраам, че чрез неговото потомство и чрез свещеничеството всички семейства на земята ще бъдат благословени „с благословиите на Евангелието…, тъкмо на живота вечен“ (Авраам 2:11; вж. също стихове 2–10).
Тези обещани благословии на Евангелието и на свещеничеството са били възстановени на земята и тогава, през 1842 г., Пророкът Джозеф Смит отслужва надаряването на ограничен брой мъже и жени. Мърси Фийлдинг Томпсън е една от тях. Пророкът ѝ казва: „Това (надаряване) ще те изведе от тъмнината в чудна светлина“1.
Днес искам да наблегна на спасителните обреди, които ще дават на вас и мен чудна светлина.
Обреди и завети
В Предани ще сме на вярата четем: „В Църквата обредът е свят официален акт, извършен чрез силата на свещеничеството. Някои обреди са необходими за нашето възвисяване… и са наречени спасителни обреди. Те включват кръщение, потвърждаване, (ръкополагане) в Мелхиседековото свещеничество (за мъжете), храмово надаряване и запечатване на брака“2.
Старейшина Дейвид А. Беднар учи: „Обредите на спасение и възвисяване, отслужвани в Господната възстановена Църква… представляват упълномощени канали, чрез които благословиите и силите от небесата могат да се влеят в личния ни живот“3.
Както монетата има две страни, така всички спасителни обреди са придружени от завети с Бог. Той ни обещава благословии, ако вярно почитаме тези завети.
Пророкът Амулик заявява: „(Това)… е времето… да се приготв(им) да срещн(ем) Бога“ (Алма 34:32). Как се подготвяме? Като приемаме достойно обредите. Ние трябва също, според словата на президент Ръсел М. Нелсън, да „остан(ем) на заветната пътека“. Президент Нелсън продължава: „Вашата отдаденост да следвате Спасителя, като сключвате завети с Него и след това се стремите да ги спазвате, ще разтваря вратите към всяка духовна благословия и привилегия, подготвена за мъже, жени и деца навсякъде“4.
Джон и Бони Нюман, като много от вас, са получавали духовните благословии, които президент Нелсън обещава. Една неделя, след като присъствала на църква с трите им деца, Бони казала на Джон, който не бил член на Църквата: „Не мога да водя децата сама на църква. Трябва да решиш дали да посещаваш събранията в моята църква с нас или избери църква, където да можем да ходим заедно, но децата трябва да знаят, че баща им също обича Бог“. Следващата неделя и всяка след това, Джон не само присъствал, но той също служил, свирил на пиано в много райони, клонове и Неделните училища за деца през годините. Имах удоволствието да се срещна с него през април 2015 г. и на тази среща ние говорихме, че най-добрият начин, по който би могъл да изрази любовта си към Бони, е да я заведе в храма, но това може да се осъществи, само след като се кръсти.
След като посещаваше Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в продължение на 39 години, Джон беше кръстен през 2015 г. Година по-късно, Джон и Бони бяха запечатани в храма Мемфис Тенеси, 20 години след като тя приела своето собствено надаряване. Техният 47 годишен син, Робърт, казва за баща си: „Татко наистина, наистина израстна, откакто получи свещеничеството“. Бони добавя: „Джон беше винаги щастлив и бодър човек, но с приемането на обредите и почитането на сключените завети се увеличи благостта му“.
Единението на Христос и Неговият пример
Преди много години, президент Бойд К. Пакър даде следното предупреждение: „Доброто поведение без обредите на Евангелието нито ще изкупи, нищо ще възвиси човечеството“5. Всъщност, за да се завърнем при нашия Отец, ние се нуждаем не само от обредите и заветите, но и от Неговия Син, Исус Христос и Неговото Единение.
Цар Вениамин учи, че спасението може да дойде при чедата човешки само в и чрез името на Христа (вж. Мосия 3:17; вж. също Символът на вярата 1:3).
Чрез Своето Единение, Исус Христос ни изкупва от последствията на падението на Адам и прави възможно нашето покаяние и евентуално възвисяване. Чрез Своя живот, Той ни дава пример за приемане на спасителните обреди, в които „е видна силата на божествеността“ (У. и З. 84:20).
След като Спасителят приема обреда на кръщението, за да „изпълни всяка праведност“ (вж. 2 Нефи 31:5–6), Сатана Го изкушава. По подобен начин, нашите изкушения не приключват след кръщението или запечатването, а приемането на светите обреди и почитането на свързаните с тях завети ни изпълва с чудна светлина и ни дава силата да устояваме и преодоляваме изкушенията.
Предупреждение
Исайя пророкува, че в последните дни „земята също е осквернена… защото те… нарушиха вечния завет“ (Исайя 24:5; вж. също У. и З. 1:15).
Пророкът Джозеф Смит получава подобно предупреждение: „Те се приближават до (Господ) с устните си, … (и) учат на учението и заповедите на човеците, които имат вид на божественост, но те отричат силата Му“ (Джозеф Смит – История 1:19).
Павел също предупреждава, че мнозина ще имат „вид на благочестие, но отр(ичат)… силата му; също такива отбягвай(те)“ (2 Тимотей 3:5). Повтарям, също такива отбягвайте.
Многото разсейващи неща и изкушения от живота са като „вълци грабители“ (Матей 7:15). Истинският пастир е този, който ще подготвя, защитава и предупреждава овцете и хората, когато тези вълци се появят (вж. Йоан 10:11–12). Като помощници на Добрия пастир, които се стремят да подражават на Неговия съвършен живот, не сме ли ние пастири както на собствените си души, така и на чуждите? Чрез напътствията на пророците, гледачите и откровителите, които току-що подкрепихме, и чрез силата и дара на Светия Дух, можем да виждаме приближаващите вълци, ако сме бдителни и подготвени. От друга страна, когато сме небрежни пастири на собствените си души и тези на други хора, най-вероятно ще има жертви. Небрежността води до жертви. Каня всеки от нас да бъде верен пастир.
Опит и свидетелство
Причастието е обред, който ни помага да продължаваме да правим това, което е правилно, и достойното вземане е доказателство, че спазваме заветите, свързани с всички други обреди. Преди няколко години, докато моята съпруга Анита и аз служихме в мисия Арканзас Литъл Рок, излязох да преподавам с двама млади мисионери. По време на урока, добрият брат, на когото преподавахме, каза: „Бил съм във вашата църква. Защо трябва да вземате от хляба и водата всяка неделя? В нашата църква ние правим това два пъти годишно, на Великден и Коледа, и така преживяването е силно“.
Споделихме с него, че ни е заръчано да „се събира(ме) често, за да взема(ме) от хляба и виното“ (Мороний 6:6; вж. също У. и З. 20:75). Прочетохме на глас Матей 26 и 3 Нефи 18. Той отговори, че все още не вижда необходимостта за това.
Тогава споделихме следното сравнение: „Представи си, че си претърпял много сериозна пътна злополука. Пострадал си и си в безсъзнание. Виждайки, че си в безсъзнание, някой се притичва и набира номера за спешна помощ. Събуждаш се и идваш в съзнание“.
Попитахме този брат: „Когато си в състояние да разпознаеш хората около себе си, какви въпроси ще имаш?“
Той каза: „Ще искам да знам как съм се озовал там и кой ме е намерил. Ще съм му благодарен всеки ден, защото той е спасил живота ми“.
Споделихме с този добър брат как Спасителят е спасил нашия живот и колко благодарни трябва да сме Му всеки ден, всеки ден, всеки ден!
Тогава попитахме: „Знаейки, че Той е отдал живота си за теб и нас, колко често би искал да взимаш от хляба и водата – символите на плътта и кръвта на Христос“?
Той каза: „Добре, разбрах. Но има още нещо. Вашата църква не е толкова оживена, колкото нашата“.
На което отговорихме: „Какво би направил, ако Спасителят Исус Христос прекрачи твоята врата?“
Той каза: „Незабавно бих паднал на колене“.
Попитахме: „Не чувстваш ли точно това, когато влезеш в сградата за събрания на светиите от последните дни – почит към Спасителя?“
Той каза: „Добре, разбрах, разбрах!“.
Той дойде на църква тази неделя, на Великден, и продължи да идва след това.
Каня всеки един от нас да се запита: „Какви обреди, включително причастието, трябва да приема, и какви завети трябва да сключа, спазвам и почитам?“ Обещавам, че участието в обредите и почитането на свързаните с тях завети ще ви дават чудна светлина и защита в този все по-тъмен свят. В името на Исус Христос, амин.