Единодушни

От Рейна И. Абурто

Втора съветничка в общото президентство на Обществото за взаимопомощ

За да постигнем върховната си същност, се нуждаем едни от други и трябва да сме единни.

Едно от най-забележителните създания на земята е пеперудата монарх. По време на едно пътуване до Мексико, за да прекараме Коледа със семейството на съпруга ми, посетихме резерват за пеперуди, в който милиони пеперуди прекарват зимата. Удивително бе да видим такава впечатляваща гледка и да размишляваме за примера за единство и подчинение на божествените закони, които проявяват Божиите творения¹.

Пеперудите монарх са ненадминати навигатори. Използват разположението на слънцето, за да открият посоката, в която трябва да тръгнат. Всяка пролет те изминават хиляди километри от Мексико до Канада и всяка есен се връщат при същите свещени елови гори в Мексико². Те го правят година след година, с малките си крилца. По време на пътуването си те се скупчват нощем по дърветата, за да се пазят от студа и от хищниците³.

Рояк пеперуди на английски се нарича калейдоскоп⁴. Не звучи ли красиво? Всяка пеперуда в рояка е уникална и различна и въпреки това тези привидно деликатни създания са сътворени от един любящ Създател със способността да оцеляват, пътуват, да се размножават и разпръскват живот, прелитайки от цвят на цвят, разнасяйки прашец. И макар всяка пеперуда да е различна, те действат заедно, за да направят света по-красиво и плодородно място.

Подобно на пеперудите монарх, ние сме тръгнали на път към небесния си дом, в който отново ще сме с Небесните си Родители⁵. Подобно на пеперудите, на нас са дадени божествени качества, които ни позволяват да преминаваме през живота, за да може да „постигне(м) целта на сътворението си“⁶. Подобно на тях, ако сме със сърца, обвързани в единство⁷, Господ ще ни пази „както кокошка (събира) своите пилци под крилата си“⁸ и ще ни превърне в красив калейдоскоп.

Момичета и момчета, млади жени и млади мъже, сестри и братя, ние сме заедно в това пътуване. За да постигнем върховната си същност, се нуждаем едни от други и трябва да сме единни. Господ ни е заповядал: „Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои“⁹.

Исус Христос е съвършеният пример за единство със Своя Отец. Те са едно в цел, обич и дела, като „волята на Сина (е) погълната от волята на Отца“¹⁰.

Как можем да следваме съвършения пример на Господ за единство с Неговия Отец и да бъдем по-единни с Тях и едни с други?

Дава ни се вдъхновяващ пример в Деянията 1:14. Четем: „Всички (мъже) единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени“¹¹.

Мисля, че е важно, че изразът „единодушно“ се повтаря няколко пъти в Деянията, където четем за това какво направили учениците на Исус Христос веднага, след като Той Се възнесъл в небесата като възкресена личност, както и благословиите, които получили заради усилията си. Важен е и фактът, че откриваме подобен модел сред верните хора на Американския континент по времето, когато Господ ги посещава и им служи. „Единодушно“ означава в съгласие, в единство, всички заедно.

Някои от нещата, които верните светии правели сплотено и на двете места, са следните: те свидетелствали за Исус Христос, изучавали Божието слово и си служели с любов един на друг¹².

Господните последователи били единни в своите цели, любов и дела. Те знаели кои са, знаели какво имат да правят и го правели с любов към Бог и един към друг. Те били част от един великолепен калейдоскоп, напредващ единодушно.

Те получили следните благословии: били изпълнени със Светия Дух, сред тях започнали да се случват чудеса, Църквата растяла, нямало раздори сред хората и Господ ги благославял във всичко¹³.

Можем да предположим, че причината за това единство е личното им знание за Господ. Те били толкова близо до Него и били очевидци на Неговата божествена мисия, на чудесата, които извършил и на Неговото Възкресение. Те видели и докоснали белезите по ръцете и нозете Му. Те знаели със сигурност, че Той е обещаният Месия, Изкупителят на света. Те знаели, че „Той е източникът на всеки вид изцеление, мир и вечен напредък“¹⁴.

Въпреки че може да не сме виждали Спасителя с физическите си очи, можем да знаем, че Той е жив. Като се доближаваме към Него, като се стремим да получим лично свидетелство чрез Светия Дух за божествената Му мисия, ще разбираме по-добре нашата цел, любовта Божия ще живее в сърцата ни¹⁵, ще имаме решимостта да сме единни в калейдоскопите на нашите семейства, райони и общности и ще си служим едни на други „по начини по-нови и по-добри“¹⁶.

Случват се чудеса, когато Божиите чеда работят заедно, насочвани от Духа, за да помагат на хората в нужда.

Наводнени улици и хора, които оказват помощ

Чуваме толкова много истории за любов към ближния, проявявана от хората, когато се случи бедствие. Например, когато град Хюстън пострада от огромно наводнение миналата година, хората забравиха за собствените си нужди и отидоха да спасяват. Един президент на кворум на старейшините изпратил призив за помощ към общността и набързо се сформирала една флотилия от 77 лодки. Спасителите отишли в засегнатите квартали и транспортирали цели семейства до една от сградите за събрания, където те получили подслон и така нужната помощ. Членове и нечленове работили заедно с една цел.

В Сантяго, Чили една президентка на Обществото за взаимопомощ имала желанието да помага на имигрантите в своята общност, които дошли от Хаити. След като се посъветвали със свещеническите си ръководители, тя и други ръководители започнали да предлагат на тези имигранти курсове по испански, за да се интегрират по-добре в новия си дом. Всяка събота сутрин мисионерите се събират с ентусиазираните си ученици. Чувството на сплотеност в тази сграда е вдъхновяващ пример за хора от различен произход, които служат единодушно.

В Мексико стотици членове пътували в продължение на часове, за да помогнат на оцеелите след две силни земетресения. Те дошли с инструменти, машини и любов към ближните си. Когато доброволците се събрали в една от сградите ни за събрания в очакване на указания, кметът на град Иксуатан заплакал, когато видял такова проявление на „чистата любов Христова“¹⁷.

Господ сега ни предоставя възможността да се събираме на съвет всеки месец в нашите кворуми на свещеничеството и в Обществата за взаимопомощ, за да можем да бъдем активни участници в нашия калейдоскоп на района или клона – място, в което всички сме на мястото си и всички сме нужни.

Пътят на всеки от нас е различен, но го вървим заедно. Пътят ни не е свързан с това какво сме правили или къде сме били, а с това къде отиваме и в какво се превръщаме, като сме единни. Когато се съветваме заедно, водени от Светия Дух, можем да виждаме къде сме и къде трябва да бъдем. Светият Дух ни дава виждане, на което естествените ни очи не са способни, защото „откровението е често срещано сред нас“¹⁸ и когато събираме тези откровения, можем да виждаме още повече.

Когато работим в единство, имаме за цел да се стремим да узнаваме и вършим Господната воля, мотивацията ни трябва да бъде любовта, която изпитваме към Бог и ближните си¹⁹, а най-силното ни желание трябва да бъде да „се трудим усърдно“²⁰, за да можем да подготвяме пътя за славното завръщане на Спасителя. Единственият начин да можем да правим това е да го правим „единодушно“.

Нека, подобно на пеперудите монарх, продължаваме заедно и с цел по пътя ни, всеки от нас със собствените си качества и принос, трудещ се да направи този свят по-красив и плодотворен – с малки стъпки и в хармония с Божиите заповеди.

Нашият Господ Исус Христос ни е обещал, че когато сме събрани заедно в Неговото име, там е и Той посред нас²¹. Свидетелствам, че Той е жив и че възкръсна в едно прекрасно пролетно утро като днешното. Той е Монархът над всички монарси, „Цар на царете и Господ на господарите“²².

Нека бъдем едно с Отца и единородния Му Син, като бъдем напътствани от Светия Дух. За това се моля смирено в името на Исус Христос, амин.