Но който устои до край, той ще бъде спасен

От старейшина Клаудио Д. Сивик

От Седемдесетте

Нека да бъдем верни на това, в което вярваме и което знаем.

Скъпи братя и сестри, ценя много възможността да изразя пред вас някои от моите чувства.

Преди няколко години аз и съпругата ми присъствахме на церемонията за откриване на интерактивно детско изложение в Музея за църковна история в Солт Лейк Сити. В края на церемонията президент Томас С. Монсън дойде при нас и докато се ръкуваше с нас, каза: „Устойте докрай и ще ликувате“ – велико и истинно учение, което, разбира се, всички ние можем да потвърдим.

Исус Христос ни уверява, че „който устои до край, той ще бъде спасен“¹.

Да устоим означава „да остане(м) твърд(и) в поетото задължение да бъде(м) вер(ни) на божите заповеди, независимо от изкушението, противопоставянето и бедствията“².

Дори тези, които имат силни духовни преживявания и са отдавали вярна служба, биха могли един ден да се отклонят и да станат неактивни, ако не устояват до края. Надявам се, че ние винаги и усърдно ще пазим в умовете и сърцата си израза „Това няма да се случи на мен“.

Когато Исус Христос проповядва в Капернаум, „мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?“³

Вярвам, че днес Исус Христос пита всички нас, които сме сключили свещени завети с Него: „Да не искате и вие да си отидете?“

Моля се, всички ние, след задълбочен размисъл за това какво ни предстои през вечността, да можем да отговорим като Симон Петър: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“⁴.

Нека да бъдем верни на това, в което вярваме и което знаем. Ако не живеем според нашето познание, нека се променим. Грешници, които упорстват в греховете си и не се покайват, затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в нечистота, докато Сатана не ги причисли към себе си, значително застрашавайки тяхната възможност да се покаят, да бъдат опростени и да бъдат благословени с всички благословии на вечността.

Чувам много оправдания от тези, които спират да участват активно в Църквата и са изгубили правилното разбиране за целта на нашето пътуване на тази земя. Аз ги насърчавам да размислят и да се върнат, защото вярвам, че никой няма да може да представи извинения пред нашия Господ Исус Христос.

При кръщението си сме сключили завет – не с някакъв човек, а със Спасителя, съгласявайки се „да взем(ем) върху си името на Исус Христос, решени да Му служ(им) до края“⁵.

Присъствието на събрание за причастие е един от най-важните начини, по които можем да оценяваме своята решимост да Му служим, нашата духовна сила и растежа на вярата ни в Исус Христос.

Вземането от причастието е най-важното нещо, което правим в Господния ден. Господ обяснява този обред на Своите апостоли малко преди смъртта Си. Той прави същото на американския континент. Той ни казва, че ако участваме в този обред, това ще бъде свидетелство за Отца, че ще си спомняме винаги за Него, а Той съответно обещава, че винаги ще имаме Неговия Дух да бъде с нас⁶.

В ученията на Алма младши към неговия син Сивелон откриваме мъдър съвет и предупреждения, които ни помагат да останем верни на сключените завети:

„Гледай да не се издигнеш в гордост; да, гледай да не се хвалиш със собствената си мъдрост, нито с многото си сила.

Употребявай смелост, но не и надменност; и гледай също да обуздаваш всичките си страсти, за да можеш да бъдеш изпълнен с любов; гледай да се въздържаш от ленивост“⁷.

Преди няколко години, докато бях на почивка, поисках да карам каяк за пръв път. Наех един каяк и изпълнен с ентусиазъм навлязох в морето.

След няколко минути една вълна преобърна каяка. С големи усилия, държейки греблото в едната ръка и каяка с другата, аз отново успях да стъпя на краката си.

Опитах се отново да греба с каяка, но само след няколко минути каякът се преобърна отново. Упорито продължих да се опитвам, но без успех, докато един човек, който разбираше от каране на каяк ми каза, че сигурно има пукнатина в корпуса и каякът се пълни с вода, а това го прави нестабилен и невъзможен за направляване. Издърпах каяка до брега, махнах тапата и наистина излезе огромно количество вода.

Мисля, че, подобно на теча в каяка, понякога се опитваме да плаваме през живота си натоварени с грехове и така пречим на духовния си напредък.

Ако упорстваме в греховете си, ние забравяме заветите, които сме сключили с Господ, въпреки че продължаваме да се преобръщаме поради дисбаланса, който тези грехове създават в живота ни.

Подобно на пукнатините в моя каяк, ние трябва да поправяме пукнатините в живота си. Покаянието за някои грехове ще изисква повече усилия, отколкото за други.

Ето защо би трябвало да се питаме: Къде се намираме предвид нашето отношение към Спасителя и Неговото дело? В положението на Петър ли сме, когато той се отрича от Исус Христос? Или достигнали ли сме етап, в който имаме отношение и решимост, сравними с неговите, когато получава така важната задача от Спасителя?⁸

Ние трябва да се стремим да спазваме всички заповеди и да внимаваме най-много с тези, на които ни е най-трудно да се подчиняваме. Господ ще бъде на наша страна, помагайки ни във времена на нужда и слабост; ако показваме искрено желание и действаме според него, Той ще прави „слабите (ни) страни да ста(в)ат силни“⁹.

Подчинението ще ни дава силата да преодоляваме греха. Ние трябва също да разбираме, че изпитанията на нашата вяра изискват подчинение, често без да знаем какъв ще е резултатът.

Аз ви предлагам формула, която ще ни помага да устоим до края:

Ежедневно да се молим и да четем от Писанията.
Да вземаме от причастието всяка седмица със съкрушено сърце и каещ се дух.
Да плащаме десятък и дарения от пост всеки месец.
На всеки две години (всяка година за младежите) да подновяваме своите храмови препоръки.
Да служим в Господното дело през целия си живот.

Надявам се, че великите истини на Евангелието ще поддържат стабилен курс за нашите умове и че в живота си ще поправяме пукнатините, които възпират нашето безопасно пътуване през морето на този живот.

Успехът по Господната пътека си има цена и единственият начин да го постигнем е да платим тази цена.

Изключително съм благодарен, че нашият Спасител устоя докрай и изпълни Своята велика единителна жертва.

Той страда за нашите грехове, болки, депресии, терзания, немощи и страхове, и така знае как да ни помага, как да ни вдъхновява, как да ни утешава и как да ни укрепва, така че да можем да устояваме и да получим венеца, който е запазен за тези, които не са били победени.

Животът е различен за всеки от нас. Ние всички преминаваме през периоди на изпитания и периоди на щастие, периоди за вземане на решения, за преодоляване на препятствия или за възползване от възможностите.

В каквито и обстоятелства да се намираме, аз свидетелствам, че нашият Небесен Отец постоянно казва: „Обичам те. Подкрепям те. С теб съм. Не се предавай. Покайвай се и устоявай в пътя, който Аз ти показах. И ти обещавам, че ще се видим отново в нашия селестиален дом“. В името на Исус Христос, амин.