Да вземаме Светия Дух за свой водач

От старейшина Лари Й. Уилсън

От Седемдесетте

Какъв несравним дар получават онези, които уповават вярата си в Исус Христос. Този дар е Светият Дух.

Тази неделя, Великден, мислите ни се насочват към Възкресението на Господ Исус Христос и към празната гробница, която дава надежда на всеки вярващ в Христовата победа над иначе неизбежното поражение. Наред с апостол Павел аз вярвам, че точно както Бог „възкреси Христос от мъртвите, (така) (Той) ще съживи и (нашите) смъртни тела чрез Духа Си, Който живее в (нас)“¹.

Да съживя означава да вдъхна живот. Тъкмо както Христос връща телата ни към живот след физическата смърт чрез силата на Своето Възкресение, така Той може да ни съживи или да ни вдъхне живот от духовната смърт². В Книгата на Моисей четем за Адам, който получава своето съживяване: „(Адам) бе кръстен и Духът Божий се спусна върху него; и тъй, бе роден от Духа и стана оживотворен във вътрешния човек“³.

Какъв несравним дар получават онези, които уповават вярата си в Исус Христос. Този дар е Светият Дух, който ни „освобо(ждава) в Христос“, както се казва в Новия завет⁴. Но понякога не приемаме ли този дар като даденост?

Братя и сестри, „(да) взем(ем) Светия Дух за свой водач“⁵ е една изключителна привилегия – това се вижда и в следната история.

По време на Корейската война Ензайн Франк Блеър служи на кораб за превозване на войски, разположен в Япония⁶. Корабът не е достатъчно голям, за да разполага с официален капелан и затова капитанът моли брат Блеър да изпълнява тази функция, след като забелязва вярата и високите стандарти на този млад мъж, високо уважаван от целия екипаж.

Ензайн Блеър пише: „Корабът ни попадна в страшен тайфун. Вълните се издигаха до към 14 м височина. Аз бдях на пост… , като по това време три от двигателите ни отказаха и бе докладвано за пукнатина по средата на кораба. Оставаха ни само два двигателя, като единият работеше само на половин обороти. Бяхме изпаднали в голяма беда“.

Ензайн Блеър завършва дежурството си и се приготвя да си ляга, когато капитанът чука на вратата. Той пита: „Би ли се помолил за този кораб?“ Разбира се, Ензайн Блеър се съгласява.

В този момент той просто може да се помоли: „Небесни Отче, моля Те благослови кораба ни и ни пази в безопасност“, след което да си легне. Вместо това той се моли да разбере дали има нещо, което той би могъл да направи, за да помогне за безопасността на кораба. В отговор на неговата молитва Светият Дух го подтиква да се качи на мостика, да говори с капитана и да научи повече. Той разбира, че капитанът се опитва да прецени с какви обороти да задейства функциониращите двигатели на кораба. Ензайн Блеър се връща в каютата си, за да се помоли отново.

Той се моли: „Какво мога да направя, за да разреша проблема с двигателите?“

В отговор Светият Дух му нашепва, че трябва да обиколи кораба, да наблюдава и да събере допълнителна информация. Той отново се връща при капитана и моли за позволение да обиколи палубата. След това, препасан през кръста с въже, той се опълчва срещу бурята.

Застава на кърмата, като наблюдава огромните перки, изплуващи от водата при всяко изкачване на вълна. Само една от тях работи на пълни обороти, като се върти с бясна сила. След наблюденията си Ензайн Блеър отново се моли. Той получава ясния отговор, че единственият работещ както трябва двигател е под твърде голямо напрежение и че трябва да бъде забавен. И така, той се връща при капитана и дава своята препоръка. Капитанът е изненадан, като казва, че корабният инженер е препоръчал точно обратното – да увеличат скоростта на работещия както трябва двигател, за да излязат от бурята. Въпреки това, капитанът решава да се вслуша в предложението на Ензайн Блеър и забавят двигателя. При залез слънце корабът плува безопасно в тихи води.

Само два часа по-късно и този двигател отказва да работи. Корабът едва доплува до пристанището, разчитайки на работещия на половин обороти последен двигател.

Капитанът казва на Ензайн Блеър: „Ако не бяхме забавили двигателя, щяхме да изгубим и него посред бурята“.

А без него нямало да има начин корабът да бъде управляван. Той щял да се обърне и да потъне. Капитанът благодари на младия офицер-светия от последните дни и заявява, че вярва, че корабът и екипажът са били спасени, поради това, че се е вслушал в духовните впечатления на Ензайн Блеър.

Да, тази история е доста драматична. И дори да не ни се налага да изпадаме в подобни крайни обстоятелства, тази история съдържа важни насоки за това как можем по-често да получаваме напътствия от Духа.

Първо, когато става въпрос за откровение, ние трябва да се настройваме подобаващо на „небесната честота“. Ензайн Блеър е водил живот на чистота и вяра. Ако не бил покорен, той нямало да има нужната му духовна увереност да се моли за безопасността на кораба си и да получи конкретни напътствия, както се случва. Всички ние трябва да полагаме усилия да настройваме живота си според заповедите на Бог, за да бъдем напътствани от Него.

Понякога не можем да доловим сигнала от небесата, защото не сме достойни. Покаянието и послушанието са начинът, по който отново да осъществяваме ясна връзка. В Стария завет думата покайте се означава „отвърнете се“⁷. Когато се чувствате далеч от Бог, трябва само да решите да се отвърнете от греха, да се обърнете към Спасителя и ще видите, че Той ви чака с отворени обятия. Той копнее да ви напътства и вие сте само на една молитва разстояние от това отново да получавате тези напътствия⁸.

Второ, Ензайн Блеър не моли Господ просто да разреши проблема му. Той пита какво той може да направи, за да помогне с решението. По същия начин ние може да питаме: „Господи, какво мога да правя, за да бъда част от решението?“ Вместо в молитвата си да изброяваме проблемите си и да молим Господ да ги разреши, трябва да бъдем не само по-предприемчиви, когато търсим начини, по които да получаваме Господната помощ, но и да сме решени да действаме според напътствията на Духа.

Има и трети важен урок в историята за Ензайн Блеър. Щеше ли да може да се моли с подобно спокойствие и увереност, ако не бе получавал напътствия от Духа и преди? Разразил се тайфун не е времето, когато да се чудим и маем как действа Светият Дух. Този млад мъж ясно следва образец, който е прилагал много пъти и преди това, включително и като пълновременен мисионер. Нуждаем се от Светия Дух като наш водач в тихи води, така че да разпознаваме съвършено гласа му насред силни бури.

Някои могат да мислят, че не бива да очакваме ежедневните напътствия на Духа, „защото ето, не подобава (Бог) да заповядв(а) за всичко“⁹, за да не се превърнем в лениви слуги. Обаче, този стих е отправен към някои от ранните мисионери, които искали от Джозеф Смит да получава откровения, които те трябвало да получават сами за себе си. В предходния стих, Господ им казва да се отправят към мисионерското поле „според както те ще се посъветват помежду си и с Мен“¹⁰.

Тези мисионери искали конкретно откровение относно плановете им за път. Те все още не се били научили как да търсят насока за своите лични въпроси. Господ нарекъл хората с такова отношение с точната му дума – лениви. Ранните членове на Църквата вероятно са били толкова щастливи да имат истинен пророк, че рискували да не разберат как се получава лично откровение. Това да разчитаме на собствените си сили в духовен аспект, е да чуваме гласа на Господ чрез Неговия Дух в собствения си живот.

Алма съветва сина си: „Съветвай се с Господа във всичките си дела“¹¹. Да живеем по този начин, който често наричаме „живот по Духа“, е изключителна привилегия. Това ни дава чувство на спокойствие, както и плодовете на Духа – любов, радост и мир¹².

Способността на Ензайн Блеър да получава откровение спасява него и останалия екипаж от бушуващата буря. Друг вид бури вилнеят и днес. Разказът за дървото на живота в Книгата на Мормон¹³ представя изразителна картина как да намираме безопасност в подобен свят. Това видение разказва за внезапно настъпващата мъгла от мрак, която носи духовно унищожение за отправилите се по пътеката към Бог членове на Църквата¹⁴.

Размишлявайки над тази картина, аз си представям отправилите се по пътеката тълпи от хора – някои здраво хванали пръта от желязо, докато мнозина други само следват тези пред тях. Във втория подход са нужни минимални усилия. Можете просто да действате и разсъждавате подобно на всички останали. Това може и да върши работа в слънчеви дни. Но бурите на заблудата и мъглата на лъжите настъпват без да питат. В подобни ситуации да познаваме гласа на Светия Дух е въпрос на живот и смърт.

Въздействащото обещание на Нефи е следното: „Който се вслуша в словото Божие и се държи здраво за него, никога няма да погине, нито пък ще могат да ги надвият до слепота изкушенията и огнените стрели на противника, за да ги отведат към унищожение“¹⁵.

Не е достатъчно сляпо да следваме хората на пътеката пред нас. Не можем просто да действаме и разсъждаваме подобно на всички останали, трябва да живеем според напътствията. Всеки от нас трябва сам да се държи за пръта от желязо. Тогава можем да отидем при Господ със смирена увереност, знаейки, че Той „ще (ни) води за ръка, и ще да(ва) отговор(и) на молитвите (ни)“¹⁶. В името на Исус Христос, амин.