Скъпоценни Божии дарове
От президент М. Ръсел Балард
Действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли
Животът може да бъде изпълнен с вяра, радост, щастие, надежда и любов, когато упражняваме частица истинска вяра в Христа.
Мои братя и сестри, току-що участвахме в тържествено събрание – традиция още от библейски времена, когато древен Израил се събирал, за да чувства присъствието на Господ и да се радва на Неговите благословии1. Имаме привилегията да живеем във време, когато тази древна традиция е възстановена чрез Пророка Джозеф Смит2. Увещавам ви да запишете в личните си дневници какво почувствахте по отношение на това така свято събитие, в което участвахте.
Наскоро се сбогувахме с нашия скъп приятел и пророк, президент Томас С. Монсън. Въпреки че той липсва на всички нас, ние сме дълбоко благодарни, че Господ призова нов пророк, президент Ръсел М. Нелсън, който да председателства над Неговата Църква. Според установения ред сега започнахме нова глава от историята на нашата Църква. Това е скъпоценен дар от Бог.
Когато всеки от нас подкрепи президент Нелсън с вдигната ръка, ние засвидетелствахме пред Бог, че той е правоприемникът на президент Монсън. С вдигнати ръце ние обещахме да се вслушваме в гласа му, когато той получава напътствия от Господ.
Господ казва:
„Трябва да се вслушвате във всички негови (на президента на Църквата) слова и заповеди, които той ще ви даде, тъй както ги получава …
Защото неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста, в пълно търпение и вяра“3.
Познавам нашия нов пророк и президент от над 60 години. Служил съм с него в продължение на 33 години в Кворума на дванадесетте и свидетелствам, че Господната ръка го е подготвяла да стане наш председателстващ апостол и пророк, за да ръководи всички ключове на святото свещеничество на земята. Надявам се, че всеки от нас напълно ще подкрепя него и съветниците му и ще следва техните напътствия. Също така сърдечно приветстваме старейшина Гонг и старейшина Соарес като членове на Кворума на дванадесетте апостоли.
След като Исус възкръсва – събитие, което отбелязваме на този славен Великден, Той се явява на Своите апостоли и казва: „Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и аз изпращам вас“4. Обърнете внимание на двете стъпки – Бог изпраща Своя Син. Синът изпраща Своите служители, смъртни мъже и жени, за да осъществяват Тяхното дело.
Не трябва да е изненадващо за нас, че призованите да вършат Господното дело, са несъвършени хора. Писанията разказват за мъже и жени, призовани от Бог да осъществяват велико дело – добри синове и дъщери на нашия Небесен Отец, призовани да служат в своите отговорности в Църквата, стремящи се да дават най-доброто от себе си, въпреки че още не са съвършени. Това се отнася и за нас днес.
Предвид това, че имаме човешки слабости и недостатъци, какво правим, за да се подкрепяме и укрепваме един друг? Всичко започва с вяра – истинска, искрена вяра в Господ Исус Христос. Вярата в Спасителя е първият принцип на ученията и Евангелието на Христос.
Преди няколко години посетих Светите земи. Докато минавахме покрай едно синапено растение, директорът на Центъра на УБЙ в Йерусалим попита дали някога съм виждал синапено зърно. Не бях и затова спряхме. Той ми показа семената на синапа. Те бяха изненадващо малки.
Тогава си спомних ученията на Исус: „Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас“5.
Ако имаме вяра колкото малко синапено зърно, Господ може да ни помага да преместваме планини от обезсърчение и съмнения в предстоящите ни задачи, докато служим заедно с Божиите чеда, в семействата ни, в Църквата и с тези, които все още не са нейни членове.
Братя и сестри, животът може да бъде изпълнен с вяра, радост, щастие, надежда и любов, когато упражняваме частица истинска вяра в Христа, дори колкото синапено зрънце.
Старейшина Джордж А. Смит си спомня съвет, получен от Пророка Джозеф Смит: „Той ми каза, че никога не трябва да се обезкуражавам, каквито и трудности да ме сполетят. Ако потъна в най-дълбоката мина на Нова Скотия и целите Скалисти планини се струпат отгоре ми, не трябва да се обезкуражавам, а да се държа, да проявявам вяра и да поддържам силен дух, и тогава най-накрая ще преодолея всичко и ще се изкача на върха“6.
Трябва да си спомняме казаното от Павел: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“7. Това знание е още един скъпоценен дар от Бог.
Освен споменатите от мен дарове има и много, много други. Сега споменавам само няколко – дара на Господния ден, причастието, службата към другите и несравнимия Божий дар – нашия Спасител.
Силата на Господния ден е в Църквата и в домовете си да усещаме насладата, радостта и топлината от това да чувстваме Господния Дух без да бъдем разсейвани.
Твърде много хора си позволяват да прекарват почти целия си живот онлайн с техните „умни“ устройства – с екрани, осветяващи лицата им денем и нощем, и слушалки в ушите, пречещи на тихия тънък глас на Духа. Ако не намираме време да се „изключваме“, можем да пропускаме възможности да чуваме гласа на Този, който казва: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“8. Разбира се, няма нищо лошо в това да се възползваме от предимствата на вдъхновените от Бог технологии, но трябва да сме разумни в използването им. Помнете дара на Господния ден.
Благословията от вземането от причастието никога не трябва да се превръща в рутина или просто нещо, което правим. Имаме само 70 минути от цялата седмица да спираме за момент и да намираме повече мир, радост и щастие в живота си.
Вземането от причастието и подновяването на сключените завети е знак пред Господ, че си спомняме винаги за Него. Неговото Единение е милостив дар от Бог.
Привилегията да служим на чедата на Небесния Отец е още една възможност да следваме примера на Неговия Възлюбен Син, като си служим един на друг.
Някои възможности за служба са ни официално възложени – в семействата ни, в призованията ни в Църквата и когато участваме в организации за обществена служба.
Членовете на Църквата, както мъжете, така и жените, не трябва да се колебаят, ако имат желание да се кандидатират за обществени позиции на всяко ниво на управление, където и да живеят. Днес е важно гласовете ни да се чуват в нашите училища, градове и държави. Там, където има демокрация, като членове имаме дълг да гласуваме за почтени мъже и жени, които желаят да служат.
Много възможности за служба са неофициални, не се възлагат и се явяват, когато общуваме с хората, които срещаме по житейския си път. Спомнете си как Исус учи законника, че трябва да обичаме Бог и своите ближни както себе си, давайки добрия самарянин за пример9.
Службата отваря врати, през които получаваме разбиране за живота и служението на Христос. Той дойде, за да служи, както учим от Писанията, „също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“10.
Петър може би дава най-доброто описание на земното служение на Спасителя в пет думи, казвайки, че Исус е Този, „Който обикаляше да прави благодеяния“11.
Господ Исус Христос е най-скъпоценният ни дар от Бог. Той казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“12.
Нефи описва колко е важен Спасителят, като заявява: „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“13. Трябва да се стараем Христос да бъде в центъра на живота ни винаги и навсякъде.
Трябва да си спомняме, че името Му е написано на местата ни за богослужение; в Неговото име сме кръщавани, потвърждавани, ръкополагани, надарявани и запечатвани в брак. Вземаме от причастието и обещаваме да вземем върху си Неговото име и да ставаме истински християни. Накрая, в молитвата за причастието сме канени „да си спомня(ме) винаги за Него“14.
Докато се подготвяме за Великден утре, нека помним, че Христос е над всички. Той е праведният Съдия, нашият верен застъпник, нашият благословен Изкупител, Добрият Пастир, обещаният Месия, истински приятел и много, много повече. Той наистина е много скъпоценен дар за нас от нашия Отец.
Като последователи имаме много искания, притеснения и задачи. При все това, някои действия трябва винаги да бъдат в основата на нашето членство в Църквата. „Затова – заповядва Господ – бъди верен, застани в службата си, която Аз съм ти назначил; подкрепяй слабите, издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене“15.
Така действа Църквата! Това е религия в най-чиста форма! Евангелието в неговия истински смисъл е да подкрепяме, издигаме и усилваме тези с духовни и материални нужди! За да постигаме това, трябва да ги посещаваме и да се грижим за тях16, така че свидетелствата им в Небесния Отец, Исус Христос и Неговото Единение да бъдат в сърцата им.
Надявам се Господ да ни помага и да ни благославя да ценим многото безценни Божии дарове, включително своето членство в Неговата възстановена Църква. Моля се да бъдем изпълнени с любов към чедата на нашия Небесния Отец, да можем да виждаме нуждите им и да сме готови да отговаряме на въпросите и притесненията им за Евангелието по ясен и мил начин, за да увеличаваме разбирането им и благодарността им един към друг.
Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Спасител. Това, на което ще бъдем учени по време на тази обща конференция, идва до нас чрез вдъхновение от висшите служители в Църквата – апостоли и пророци, висши ръководители и сестри-ръководителки. Надявам се Господната радост и мир да пребъдват във всеки, това е моята смирена молитва, в името на Господ Исус Христос, амин.