Родени отново
Духовното повторно раждане започва с вяра в Исус Христос, чрез Чиято благодат ние биваме променяни.
Преди петнадесет години за първи път застанах на амвона на Табернакъла като новопризован седемдесетник. Бях на 48 години. Имах гъста тъмнокестенява коса. Мислех, че разбирах какво означава да се чувстваш недостатъчно подготвен. На края на моята петминутна реч от ризата ми капеше пот. Цялото преживяване беше едно изпитание. Сравнено с днес обаче това изглежда сравнително приятно преживяване.
Когато президент Дитер Ф. Ухтдорф и старейшина Дейвид А. Беднар за първи път бяха подкрепени като членове на Кворума на дванадесетте апостоли, по време на сесията аз получих свидетелство за божествения произход на техните призования. В онзи момент също така ми беше дадено да разбера за извънредната святост на призованието и служението на един апостол на Господ Исус Христос. Нямам думи да изразя това разбиране, защото то беше безмълвно предадено от един Дух на друг. Мисълта за това сега ме потапя в смирение, което досега не съм преживявал, и аз умолявам моя Небесен Отец да ме подкрепя така както винаги го е правил, та да мога да се издигна над своите естествени възможности, съсредоточавайки се извън себе си и напълно се отдам на това да ви служа. Уповавам в Него и знам, че Неговата благодат е достатъчна, и така безрезервно посвещавам всичко, което имам и всичко, което съм, на Бог и на Неговия Възлюбен Син. Посвещавам себе си, своята преданост, служение и обич на Първото Президентство и на моите братя от Дванадесетте.
Моята патриархална благословия, която получих на 13 години от моя обичан дядо, включва следното изречение: “(Твоят Небесен Отец) те е изпратил в тази последна и славна диспенсация, за да бъдеш роден в новия и вечен завет от добри и праведни родители”. С най-дълбока благодарност заявявам, че това е била голямата и основополагаща благословия в живота ми. Отдавам почит на моите родители и с обич признавам своя дълг към тях и техните родители и предци. Наскоро след призоваването ми в Седемдесетте имах възможност да посетя гроба на един от моите предци, починал години преди да се родя. Докато размишлявах върху жертвите, изискани от него и семейството му поради това, че приели възстановеното Евангелие на Исус Христос, едно чувство на благодарност изпълни сърцето ми и в себе си открих твърдата решителност да бъда верен на Бог и на евангелските завети, така както били те.
При изброяването на дадените ми благословии включвам и моите скъпи братя и техните съпруги, които по стечение на обстоятелствата са тук днес. Съпругата ми и аз имаме четири сина и една дъщеря, сключили брак с превъзходни спътници, освен най-малкия ни син, на когото скоро му предстои да се ожени за една прекрасна млада жена. Обичаме както тях, така и нашите внуци, и сме благодарни за начина, по който те благославят живота ни със своята преданост към Спасителя и Неговото Евангелие. На пиедестала стои моята съпруга, Кати, създаваща уюта на нашия дом, светлината на живота ми, една неизменна и мъдра спътница, изпълнена с духовна интуиция, добро чувство за хумор, благосклонност и милосърдие. Обичам я повече, отколкото мога да изразя с думи и се надявам в идните дни и години да показвам това по-убедително.
За мен беше благословия в младостта си да служа като пълновременен мисионер в Аржентина под ръководството на двама президенти на мисия – Роналд В. Стоун и Ричард Г. Скот и техните съпруги, Патриша и Жанен. Благодаря на Бог за тяхното трайно влияние върху мен. След дипломирането ми по право Кати и аз живяхме последователно в няколко щата – Мериленд, Тенеси, Вирджиния, Северна Каролина и сега Юта. Прекарахме три безценни години в Мексико. На всички тези места бяхме благословени със скъпи за нас приятели от Църквата и извън нея, които са обичали, учели и благославяли както нас, така и децата ни, и продължават да го правят. Възползвам се от тази възможност публично да изразя благодарността си към всички тях.
Безкрайни са обичта и почитта ми към братята от Седемдесетте и Председателстващото епископство. Радвам се, че продължавайки да служа, ще бъда близо до тях и че ще се радваме на чести възможности да служим заедно. Съвременните откровения, които са установили кворумите на Седемдесетте в Църквата, представляват едно от най-големите и може би недооценени чудеса в историята на Господното дело в последните дни. Седемдесетте са в основата на успеха на делото както в момента, така и в бъдеще, и е чест за мен името ми да е било споменавано редом с техните имена. Бог да ви благослови, братя мои.
Желая да ви дам свидетелството си за Исус Христос, Сина Божий, и силата на Неговата безкрайна единителна жертва. С тази цел ще спомена една случка от живота ми в Тенеси. Една вечер в къщи ми се обади един господин, когото не познавах. Той се представи като наскоро пенсионирал се свещеник от друга църква и поиска да се срещне на четири очи с мен през следващата неделя. Когато се срещнахме, моят гост открито заяви, че дошъл, защото бил загрижен за добруването на душата ми. От папката си извади доста дълъг списък с пасажи от Новия завет и каза, че искал да прегледа тези стихове с мен в опит да ми помогне да бъда спасен. Бях леко изненадан от прямотата му, но не се усъмних в неговата искреност и се трогнах от непресторената му загриженост за мен.
Разговаряхме повече от час и той непредубедено изслуша някои обяснения относно моята вяра, като прочете с мен някои учения от Книгата на Мормон, с които не беше запознат. Открихме, че имаше както много споделени вярвания, така и някои различия. Почувствахме приятелско чувство помежду ни и се помолихме заедно, преди той да си тръгне. Все още помня нашето обсъждане върху това да бъдем родени отново. Точно с духовното повторно раждане чрез Исус Христос искам да свържа моето свидетелство за Него.
Самият Исус заявява, че за да влезе човек в царството Божие, той трябва да бъде роден отново – роден от вода и от Дух (вж. Иоана 3:3–5). Неговото учение за едно физическо и духовно кръщение ни помага да разберем, че за да се случи това променящо същината ни повторно раждане, тази промяна от естествен човек в светия, са необходими както нашето действие, така и намесата на Божествена сила (вж. Мосия 3:19). Павел описва това повторно раждане със следния обикновен израз:: “За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание” (2 Коринтяните 5:17).
Обърнете внимание на два примера от Книгата на Мормон. Около век преди раждането на Христос цар Вениамин учи людете си за идването и Единението на Спасителя. Духът Господен извършва такава голяма промяна в людете, че те вече нямат “склонност да върш(ат) зло, а да върш(ат) добро непрестанно” (Мосия 5:2). Поради своята вяра в Христос те казват, “Ние сме готови да встъпим в завет с нашия Бог да вършим волята Му и да се подчиняваме на заповедите Му… във всичките оставащи ни дни” (Мосия 5:5; курсив добавен). Царят отговаря, “поради завета, който сключихте, вие ще се наричате чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери; защото ето, днес Той ви роди духовно; защото казвате, че сърцата ви са се променили чрез вяра в Неговото име; ето защо вие сте родени от Него и станахте Негови синове и дъщери”(Мосия 5:7; вж. и У. и З 76:24).
Случаят с Алма е също поучителен. Докато той и неговите приятели се стремят да унищожат Църквата на Христос, те са порицани от един ангел. За Алма следват три дни и нощи, през които той е “раздиран от вечно мъчение… Да, аз си спомних всички мои грехове и беззакония, за които бях измъчван от болките на пъкъла” (Алма 36:12–13). Накрая, след като по думите му “се пока(йва) почти до смърт” (вж. Мосия 27:28), умът му се изпълва с благото послание на Исус Христос и Неговото Единение. Алма умолява, “О Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене, който съм в жлъчната горчивина” (Алма 36:18). Той е опростен и заявява пред всички:
“Аз съм се покаял за греховете си и съм изкупен от Господа; ето, роден съм от Духа.
И Господ ми каза: Не се чуди, че цялото човечество, да, мъже и жени, всички народи, племена, езици и люде трябва да бъдат родени отново; да, родени от Бога, променени от плътското си и паднало състояние в състояние на праведност, като бъдат изкупени от Бога и станат Негови синове и дъщери.
И тъй те стават нови същества” (Мосия 27:24–26).
Когато размишляваме върху тези и други стихове, става ясно, че духовното повторно раждане започва с вяра в Исус Христос, чрез Чиято благодат ние биваме променяни. По-точно вяра в Христос като Единител и Изкупител, Който може да ни пречисти от греха и да ни направи святи (вж. Мосия 4:2–3).
Когато тази истинска вяра в Христос се вкорени в човека, тя неизбежно води до покаяние. Амулик учи, че жертвата на Спасителя ще “донесе спасение за всички, които повярват в Неговото име; защото това е намерението на тази последна жертва – да осъществи сърдечната милост, която надвива правосъдието и доставя средство на човеците да могат да имат вяра за покаяние” (Алма 34:15, курсив добавен).
Обаче за да бъде завършено, на покаянието му трябва завет за подчинение. За този завет говорят людете на цар Вениамин с думите “да вършим волята (Божия) и да се подчиняваме на заповедите Му” (Мосия 5:5). Това е заветът, който се изразява с кръщение във вода (вж. Мосия 18:10), в Писанията то понякога се определя като “кръщение на покаяние” или “кръщение за покаяние”, като така то представлява кулминационната точка на нашето покаяние (вж. напр. Деянията 19:4; Алма 7:14; 9:27; У. и З. 107:20).
После според обещанието, Господ ни кръщава “с огън и със Светия Дух” (3 Нефи 9:20). Нефи се изразява последния начин: “Защото портата, през която трябва да влезете, е покаянието и кръщението с вода; и тогава идва опрощението на греховете ви чрез огън и чрез Светия Дух” (2 Нефи 31:17)1. Разчитайки по този начин “на заслугите на Този, който е могъщ да спасява” (2 Нефи 31:19), ние сме “оживотворен(и) във вътрешния човек” (Моисей 6:65) и ако все още не сме напълно родени отново, то със сигурност сме напреднали по пътя на духовното повторно раждане.
При все това Господ ни предупреждава да бъдем внимателни, защото “има възможност човек да отпадне от благодатта” (У. и З. 20:32), дори онзи, който е осветен (вж. ст. 32–34). Както съветва Нефи: “Вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова ако бързате напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот” (2 Нефи 31:20).
Някои може да се питат, “Защо тази голяма промяна с мен не се осъществи по-бързо?” Вие трябва да помните, че забележителните примери с людете на цар Вениамин, Алма и някои други хора в Писанията са точно такива – забележителни, а не типични2. За повечето от нас тези промени са постепенни и се осъществяват с течение на времето. За разлика от нашето физическо раждане, да бъдем родени отново е по-скоро процес, отколкото събитие. И да бъдем заети с този процес е основната цел на този живот.
В същото време нека не търсим оправдания, ако полагаме нередовни усилия. Нека не допускаме да си запазим част от предразположението да вършим зло. Нека достойно да вземаме от причастието всяка седмица, разчитайки на Светия Дух да изкорени и последните частици нечистота в нас. Давам свидетелство, че като напредвате по пътя на духовното повторно раждане, единителната благодат на Исус Христос ще отмие греховете ви и петната на тези грехове във вас, изкушенията ще изгубят своята привлекателност и чрез Христос вие ще бъдете свети, така както Той и нашият Отец са свети.
Знам, че Исус Христос е живият и възкресен Син Божий.
“(Аз знам), че оправданието чрез благодатта на нашия Господ и Спасител Исус Христос е справедливо и истинно;
и (аз зная) също, че освещаването чрез благодатта на нашия Господ и Спасител Исус Христос е справедливо и истинно за всички онези, които обичат Бога и му служат с цялата си мощ, ум и сила” (У. и З. 20:30–31; вж. и Мороний 10:32–33).
Радвам се, че през остатъка от живота си ще мога непрекъснато да служа на Христос, да проповядвам благовестието Христово по целия свят. Давам свидетелство за реалното съществуване на Бог, нашия Небесен Отец, на Когото Исус отдал цялата слава. Обичам и давам свидетелство за Пророка Джозеф Смит. Чрез неговите лични общения с Господ, преводът и публикацията на Книгата на Мормон и запечатването на свидетелството му с мъченическа кръв, Джозеф се е превърнал в първостепенния откровител на Исус Христос, изявяващ Неговата същност на Божествен Изкупител. Исус няма по-голям свидетел, нито по-близък приятел от Джозеф Смит. Заявявам свидетелството си за призованието на президент Томас С. Монсън като пророк и президент на Църквата на Исус Христос и обещавам да бъда предан на него и на неговите съветници в изпълнението на свещените им задължения. Моля се Господните благословии да бъдат върху всички ни. В името на Исус Христос, амин.