Спасение и възвисяване
В Божия вечен план спасението е личен въпрос; възвисяването е семеен въпрос.
С благодарност приветстваме старейшина Д. Тод Кристоферсън в Кворума на дванадесетте апостоли. От все сърце подкрепяме това прекрасно Първо Президентство.
Братя и сестри, когато научихме, че президент Гордън Б. Хинкли е починал, всички ние незабавно изпитахме дълбоко чувство на загуба. Знаейки обаче, че съдбата му беше в Господните ръце, ние почувствахме как настроението ни се промени от печал към благодарност. Много сме благодарни за наученото от този голям Божий пророк.
Днес на това тържествено събрание ние сме се подчинили на волята на Господ, Който е казал, “не ще бъде дадено на никого да тръгне да проповядва Моето евангелие или да изгражда Моята Църква, освен ако не бъде поставен от някого, който има власт, и не е известно на църквата, че той има власт и е бил редовно поставен от ръководителите на Църквата”1. Този закон за общото съгласие2 е спазен и Църквата ще продължи напред по своя предначертан курс.
Членовете по целия свят подкрепят президент Томас С. Монсън и неговите способни съветници. Ние не сме “вече странници и пришелци, но (сме) съграждани на светиите и членове на Божието семейство:
съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Христос Исус”3.
Господ е открил защо “даде едни да бъдат апостоли, други пророци”. Това е “за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син”4.
И така, служението на апостолите – Първото Президентство и Дванадесетте – има за цел да осъществи това единство на вяра и да провъзгласява нашето знание за Учителя. Нашето служение има за цел да благослови живота на всички онези, които научат и следват “превъзходния път” на Господ5. И ние следва да подготвяме хората за тяхното потенциално спасение и възвисяване.
Трета точка от Символа на вярата заявява, че “чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието”.
Да бъдем спасени – или да получим спасение – означава да бъдем спасени от физическа и духовна смърт. Поради възкресението на Исус Христос всички хора ще бъдат възкресени и спасени от физическа смърт. Всеки един може да бъде спасен и от духовна смърт чрез Единението на Исус Христос, имайки вяра в Него, като живее в подчинение на законите и обредите на Неговото Евангелие и като Му служи.
Да бъдем възвисени – или да получим възвисяване – се отнася до най-висшата степен на щастие и слава в селестиалното царство. Ние можем да получим тези благословии след като напуснем това немощно смъртно съществуване. Сега е моментът да се подготвим за своето вечно спасение и възвисяване6.
Като част от тази подготовка човек трябва да чуе и да разбере Евангелието. Поради тази причина Евангелието на Исус Христос се прогласява “на всеки народ и племе, език и люде”7.
Лична отговорност
Преди няколко години в Африка се срещнах с един племенен вожд. Когато си даде сметка, че разговаря с апостол на Господ, той бе дълбоко впечатлен. Каза, че хиляди от хората му ще бъдат кръстени, ако той им заповяда да го направят. Благодарих му за неговата любезност, но обясних, че Господ не действа по този начин.
Развиването на вяра в Господ е личен въпрос. Покаянието също е личен въпрос. Само отделно за себе си човек може да се кръсти и да получи Светия Дух. Всеки от нас се ражда поотделно; по същия начин всеки от нас поотделно се “ражда отново”8. Спасението е личен въпрос.
Семейни отговорности
Личното развитие се подхранва в семейството, което “заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца”9. Домът трябва да бъде Божията лаборатория за обич и служба. Там съпругът трябва да обича съпругата си и тя да обича него, а родители и деца да се обичат взаимно.
По целия свят семейството бива атакувано все повече. Ако семействата се провалят, голяма част от политическите, икономически и социални системи също ще се разпаднат. И ако семействата се провалят, техният славен вечен потенциал не може да бъде реализиран.
Нашият Небесен Отец желае съпрузи и съпруги да бъдат верни едни на други, да уважават и се отнасят към децата си като наследство от Господа10. В такова семейство изучаваме Писанията и се молим заедно. И се съсредоточаваме върху храма. Там получаваме най-висшите благословии, които Бог е запазил за своите верни деца.
Благодарение на Божия велик план на щастие11 семействата могат да бъдат заедно завинаги – като възвисени същества. Нашият Небесен Отец заявява, “това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”12. И двете Негови цели могат да бъдат изпълнени чрез Единението на Неговия Възлюбен Син, Исус Христос. Единението прави възкресението реалност и вечният живот възможен за всички, които са живели или ще живеят имат възможност да ги получат.
Възкресението или безсмъртието се дава на всеки мъж и на всяка жена като безусловен дар.
Вечният живот, също селестиална слава или възвисяване, е условен дар. Условията на този дар са установени от Господ, Който казва, “Ако спазваш заповедите Ми и устоиш до края, ще имаш вечен живот, който дар е най-великият от всички Божии дарове”13. В условията се включват вяра в Господ, покаяние, кръщение, получаване на Светия Дух, както и да останем верни на храмовите обреди и завети.
Няма мъж в тази Църква, който може да получи най-висшата степен на слава без жена, която да бъде запечатана за него14. Този храмов обред дава възможност за възвисяване и на двамата.
При църковни призования ние подлежим на освобождаване. Но не можем да бъдем освободени като родители. Господ заповядва на родителите да учат децата си на Евангелието от първите дни на човешката история15. Моисей пише, “… да учиш прилежно чадата си и за (словото Божие) да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш”16.
В наши дни Господ добавя, “да възпитавате децата си в светлина и истина”17. Църквата помага, а не заменя родителите в тяхната отговорност да учат децата си.
В днешното време на вихреща се неморалност и пристрастяваща порнография родителите имат свещената отговорност да учим децата си на важността на Бог в живота им18. Тези злини, толкова разрушителни за божествения потенциал, трябва да бъдат старателно избягвани от децата Божии.
Ние също следва да учим децата си да почитат родителите си. Петата заповед гласи, “Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог”19.
По какъв начин можем най-добре да учим децата си? Господ ни е дал точни указания:
“Никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството, а само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна;
чрез доброта и чисто познание, което ще уголеми душата, без лицемерие и без хитрост,
укорявайки понякога с острота, когато сте подтикнати от Светия Дух, като след това се покаже повече любов към този, който сте укорили, да не би той да ви сметне за свой враг”20.
Когато едно дете трябва да бъде наказано, вие може да се запитате, “Какво мога да направя или кажа, за да го убедя да избере един по-добър път?” Когато по необходимост наказвате, направете го тихо, с обич, на четири очи и не пред всички. Ако е необходим укор, навреме покажете повече любов, така че да не останат семена на обида. За да бъдете убедителни, вашата обич трябва да бъде искрена, вашите поучения основани на Божествено учение и правилни принципи.
Не се опитвайте да контролирате децата си. Вместо това ги слушайте, помогнете им да научат Евангелието, вдъхновете ги и ги поведете към вечен живот. Вие сте Божии пълномощници в грижата си за децата, които Той ви е поверил. Нека Неговото Божествено влияние остане в сърцата ви, докато учите и убеждавате.
Предци
Каквото и да било обсъждане на семейните отговорности в подготовка за възвисяване би било непълно, ако включим само майка, баща и деца. Какво е мястото на баби, дядовци и други наши предци? Господ е открил, че не можем да станем съвършени без тях, нито те могат да бъдат сторени съвършени без нас21. Запечатващите обреди са жизненоважни за възвисяването. Жената трябва да бъде запечатана към съпруга си, децата към родителите си и всички ние трябва да бъдем свързани към своите предци22.
Но какво става с онези, които нямат възможност да сключат брак или не могат да бъдат запечатани за родителите си през този живот? Знаем, че Господ ще ни съди според желанията на сърцата ни, както и според нашите дела23, и че благословиите на възвисяването ще бъдат дадени на всички, които са достойни24.
Ние, като чеда на завета, сме крайно облагодетелствани. В сърцата ни са посадени обещанията, отправени към отците Авраам, Исаак и Яков. Господ е казал:
“Вие сте законни наследници според плътта и сте били скрити от света с Христа в Бога…
Ето защо, благословени сте вие, ако постоянствате в добрината Ми, светлина за езичниците и чрез това свещеничество, спасители на Моя народ, Израил”25.
Този живот е времето да се приготвим за спасение и възвисяване26. В Божия вечен план спасението е личен въпрос; възвисяването е семеен въпрос.
Като чеда на завета, тази сутрин ние присъствахме на това тържествено събрание. Вниманието бе съсредоточено върху святото дело на пророците и апостолите. Но крайната отговорност в подготовката за спасение и накрая възвисяване принадлежи на всеки човек, отговорен за своята свобода на избор, действайки в собственото си семейство, носейки святото име майка, баща, дъщеря, син, баба или дядо.
В тези свои важни роли, нека вървим напред с вяра, водени от Исус Христос, на Когото е тази Църква, и от Неговия пророк, чрез който Той говори, се моля в името на Исус Христос, амин.