Свидетелство
Познанието насърчава подчинението, а подчинението увеличава познанието.
Свидетелството за Евангелието е лично свидетелство, дадено на нашите души от Светия Дух, че определени факти с вечна значимост са верни, и че ние знаем, че са такива. Такива факти включват природата на Божеството и нашите взаимоотношения с Неговите трима Членове, ефективността на Единението и реалността на възстановяването.
Свидетелството за Евангелието не е пътепис, здравен дневник или изразяване на любов към членовете на семейството. То не е и проповед. Президент Кимбъл учи, че в момента, в който почваме да проповядваме на другите, нашето свидетелство свършва1.
I.
Възникват различни въпроси, като чуваме другите да дават свидетелството си или като ние обмисляме да споделим свидетелството си.
-
На събранието за споделяне на свидетелство един член казва, “Аз знам, че Отец и Синът са се явили на Пророка Джозеф Смит”. Посетител се чуди, “Какво има пред вид, когато казва, че знае това?”
-
Един младеж, който се готви за мисия, се пита дали неговото свидетелство е достатъчно силно, за да може да служи като мисионер.
-
Един млад човек чува свидетелството на родител или учител. По какъв начин подобно свидетелство помага на човека, който го чува?
II.
Какво имаме пред вид, когато свидетелстваме и казваме, че знаем, че Евангелието е истинно? Съпоставете този вид знание с “Аз знам, че навън е студено” или “Аз знам, че обичам моята съпруга”. Това са три различни вида знание, всяко е научено по различен начин. Знанието за външната температура може да бъде доказано с научно доказателство. Знанието, че ние обичаме нашия брачен партньор е лично и субективно. Макар да не подлежи на научно доказателство, то все пак е важно. Идеята, че всяко важно знание е основано на научни доказателства, е просто невярна.
Макар да има някои “доказателства” за евангелски истини (напр. Вж. Псалми 19:1; Еламан 8:24), научните методи няма да дадат духовно познание. Тъкмо това е учил Исус в отговор на свидетелството на Симон Петър, че Той е Христос: “Блажен си, Симоне, Сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата” (Матея 16:17). Апостол Павел обяснява това. В посланието до светиите в Коринт той казва, “никой не знае що има у Бога, освен (чрез) Божият Дух” (1 Коринтяните 2:11; вж. и Иоана 14:17).
В противовес, ние знаем човешките неща по начина на човека, “но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно” (1 Коринтяните2:14).
Книгата на Мормон ни учи, че Бог ще ни изяви истината за духовните неща чрез силата на Светият Дух (вж. Мороний 10:4–5). В съвременно откровение Бог ни обещава, че ние ще получим “познание”, като Той ни казва това в ума и сърцето ни “чрез Светият Дух” (У. и. З. 8:1–2).
Едно от най-великите неща в плана на нашия Небесен Отец за Неговите деца е, че всеки от нас сам за себе си може да узнае истината за този план. Това открито познание не се получава от книги, научно доказателство или интелектуално размишление. Както апостол Петър, ние можем да получим познание директно от нашия Небесен Отец чрез свидетелството на Светият Дух.
Когато узнаваме духовни истини чрез духовни средства, ние можем да сме съвсем сигурни в това познание, както са сигурни един ученик или учен за различните видове познание, които те получават чрез различни методи.
Пророкът Джозеф Смит ни е дал прекрасен пример за това. Когато бил преследван за това, че казвал на хората за видението, той оприличил своето положение с това на апостол Павел, който бил осмиван и хулен, докато се защитавал пред цар Агрипа (вж. Деянията 26). “Но всичко това не е разрушило реалността на видението му”, казва Джозеф Смит. “Той е видял видение, знаел е, че го е имал и всичкото преследване под небето не е могло да го промени това…. Така беше и с мен”, продължава Джозеф. “Аз наистина видях светлина и посред тази светлина видях две Личности, и Те наистина ми говориха… аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека, нито пък бих посмял да направя това” (Джозеф Смит – История 1:24–25).
III.
Такова е свидетелството на Джозеф Смит. Ами нашето свидетелство? Как можем да разберем и да свидетелстваме, че това, което е видял той, е истинно? По какъв начин човек получава това, което ние наричаме свидетелство?
Първата стъпка за получаването на каквото и да е знание е наистина да желаем да узнаем. Следващата стъпка, в случая с духовното познание, е да се помолим на Бог в искрена молитва. Както четем в съвременното откровение:
“Ако поискаш, ще получаваш откровение след откровение, знание след знание, та да може да узнаеш тайнствата и миролюбивите неща, това, което носи радост, това, което носи живот вечен.” (У. и З. 42:61).
Ето какво е написал Алма за това, което е направил: “Ето, постих и се молих в продължение на много дни, за да мога аз самият да узная тези неща. И сега, самият аз знам, че те са истинни; защото Господ Бог ми ги изяви чрез Светия Си Дух” (Алма 5:46).
Като желаем и търсим, ние трябва да помним, че придобиването на свидетелство не е пасивно, а е процес, в който от нас се очаква да правим нещо. Исус учи, “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря” (Иоана 7:17).
Друг начин да търсим свидетелство изглежда удивителен, когато е сравнен с методите за получаване на знания. Ние получаваме или укрепваме свидетелство, като го споделяме. Някой дори предложил, че някои свидетелства се получават по-добре, като станете да ги споделите, отколкото на колене като се молите за тях.
Личното свидетелство е основно за нашата вяра. Следователно нещата, които трябва да направим, за да получим, укрепим и запазим свидетелството, са важни за нашия духовен живот. В допълнение към вече споменатото, ние трябва да вземаме от причастието всяка седмица (вж. У. и З. 59:9), за да отговорим на условията за ценното обещание “винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)” (У. и З. 20:77). Разбира се, този Дух е източник на нашето свидетелство.
IV.
Онези, които имат свидетелство за възстановеното Евангелие, имат и задължението да го споделят. Книгата на Мормон ни учи, че трябва да “бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намира(ме)” (Мосия 18:9).
Едно от най-впечатляващите учения за взаимоотношението между дара за свидетелството и задължението да го споделяме се намира в раздел 46 от Учение и Завети. Като описва различните видове духовни дарове, това откровение заявява:
“На някои е дадено от Светия Дух да знаят, че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света.
На други е дадено да повярват в словата им, та и те също да могат да имат вечен живот, ако продължат да са верни” (У. и З. 46:13; вж. и Иоана 20:29).
Онези, които имат дара да знаят, имат очевидното задължение да споделят своето свидетелство, така че онези, които имат дара да вярват на техните думи, да могат да имат вечен живот.
Никога не е имало по-голяма нужда за нас да признаем нашата вяра, насаме или публично (вж. У. и З. 60:2). Въпреки че някои уверяват, че са атеисти, има много, които са отворени за допълнителни истини за Бог. За тези искрено търсещи хора ние трябва да потвърдим съществуването на Бог Вечният Отец, божествената мисия на нашия Господ и Спасител, Исус Христос, и реалността на възстановяването. Ние трябва да бъдем доблестни в нашето свидетелство за Исус. Всеки от нас има много възможности да провъзгласява нашите духовни убеждения на приятели и съседи, колеги, и случайни познати. Ние следва да използваме тези възможности, за да изразим нашата любов към нашия Спасител, нашето свидетелство за Неговата божествена мисия и нашата решимост да Му служим2. Нашите деца също трябва често да ни чуват как споделяме нашите свидетелства. Ние трябва също да укрепваме нашите деца, като ги насърчаваме да се самоопределят чрез тяхното растящо свидетелство, не само чрез признания като стипендии, спортове или други училищни дейности.
V.
Живеем във време, в което някои погрешно представят вярванията на онези, които те наричат мормони и дори ни хулят за това. Когато се сблъскаме с такива неправилни представяния, сме задължени да говорим, за да изясним нашето учение и в какво вярваме. Ние трябва да сме хората, които заявяваме нашето вярване, вместо да позволяваме на другите да вземат последната дума и да го представят погрешно. Това призовава за свидетелство, което може да бъде изразено лично на познат или публично на малко или голямо събрание. Като свидетелстваме за истината, която знаем, ние трябва вярно да следваме предупреждението да говорим “с благост и кротост” (У. и З. 38:41). Ние никога не бива да бъдем надменни, шумни или хулещи. Както учи апостол Павел, ние трябва да говорим истината с любов (вж. Ефесяните 4:15). Всеки може изрази несъгласие с нашето лично свидетелство, но никой не може да го обори.
VI.
В заключение ви насочвам към връзката между подчинението и познанието. Членовете, които имат свидетелство и които действат според него под напътствието на своите църковни ръководители, понякога са обвинявани в сляпо подчинение.
Разбира се, ние имаме ръководители и разбира се, сме обвързани с техните решения и напътствия в делата на Църквата и изпълнението на необходимите свещенически обреди. Но когато става дума за учене и познаване на истината за Евангелието – нашето лично свидетелство – всички ние имаме пряко взаимоотношение с Бог, нашия Вечен Отец и Неговият Син Исус Христос, чрез силното свидетелство на Светия Дух. Това е, което нашите критици не успяват да разберат. Озадачава ги, че ние можем да бъдем обединени в следването на нашите ръководители и при все това да сме независими, защото знаем всеки сам за себе си.
Вероятно объркването, което някои чувстват, може да бъде обяснено с положението, че всеки от нас има два различни канала до Бог. Ние имаме канала на управление чрез нашия пророк и другите ръководители. Този канал, свързан с учението, обредите и заповедите, се проявява в подчинение. Ние също имаме канал за лично свидетелство, който е директен към Бог. Той е свързан с Неговото съществуване, нашето взаимоотношение с Него и истината за Неговото възстановено Евангелие. Този канал има за резултати знания. Тези два канала са взаимно подсилващи се: познанието насърчава подчинението (вж. Второзаконие 5:27; Моисей 5:11), а подчинението увеличава познанието (вж. Иоана 7:17; У. и З. 93:1).
Ние всички въздействаме или се подчиняваме на познанието. Било в наука или религия, нашето подчинение не е сляпо, когато ние въздействаме на познанието според предмета на нашето действие. Един учен получава и действа според заслужаваща доверие проверка на съдържание или условия за определен експеримент. В религиозните въпроси източникът на познание на вярващия е духовен, но принципът е същия. В случая със светиите от последните дни, когато Светият Дух дава на душите ни свидетелство за истината за възстановеното Евангелие и призованието на съвременните пророци, нашият избор да следваме тези учения не представлява сляпо подчинение.
Като цяло при споделяне на свидетелството ние трябва да избягваме арогантността и гордостта. Трябва да помним порицанието от Книгата на Мормон към хората, които имат такава гордост във великите неща, които Бог им е дал, че огорчават своите ближни (вж. Яков 2:20). Яков казва, че такива дела са “мерзки за Този, Който сътвори всяка плът”, защото “едното същество е толкова ценно в очите Му, колкото и другото” (Яков 2:21). По-късно Алма предупреждава, “Не считай една плът повече от друга, или един човек да не се мисли за по-горен от другия” (Мосия 23:7).
Аз завършвам с моето свидетелство. Аз знам, че ние имаме Небесен Отец, Чийто план ни довежда на земята и ни предоставя условия и провидение за нашето вечно пътуване. Аз знам, че ние имаме Спасител, Исус Христос, Чиито учения определят плана и Чието Единение ни дава увереност за безсмъртието и възможността за вечен живот. Аз знам, че Отец и Синът са се явили на Пророка Джозеф Смит, за да възстановят пълнотата на Евангелието в тези последни дни. И знам, че днес сме водени от пророк, президент Томас С. Монсън, който държи ключовете да упълномощава носителите на свещеничеството да изпълняват обредите, установени за нашият напредък към вечния живот. В името на Исус Христос, амин.