2008
Селестиален брак
Ноември 2008 г.


Селестиален брак

Прокламация(та) за семейството ни помага да разберем, че селестиалният брак ни дава по-големи възможности за щастие от всякакви други взаимоотношения.

Russell M. Nelson

Мои обични братя и сестри, аз съм дълбоко благодарен на всеки от вас. Заедно ние изпитваме дълбоко чувство на благодарност за Евангелието на Исус Христос. В този свят, изобилстващ с мъка, сме истински благодарни за “великия план на щастието”1. Неговият план заявява, че мъжете и жените са, “за да могат да имат радост”2. Тази радост иде, когато изберем да живеем в хармония с Божия вечен план.

Важността на избора може да бъде илюстрирана с простата идея, която ми дойде наум един ден, когато пазарувах в голям магазин. Аз я нарекох “модел на купувача”. Тъй като пазаруването е част от нашия всекидневен живот, тези модели може да са ви познати.

Мъдрите купувачи изучават подробно своите възможности, преди да направят избор. Те се фокусират основно на качеството и трайността на желания продукт. Те искат най-доброто. За сравнение, някои купувачи търсят изгодни продажби, други може да харчат нашироко, само за да научат по-късно, за свое учудване, че изборът им не е правилен. И за съжаление, не са редки онези индивиди, които захвърлят своята лична почтеност и крадат, каквото си щат. Наричаме ги купувачи-крадци.

Моделът на купувача може да бъде приложен към въпроса за брака. Една влюбена двойка може да избере брак от най-високо качество или по-нисш вид, който няма да устои. Или пък те могат да не изберат нищо и безочливо да крадат, каквото искат като “брачни купувачи-крадци”.

Темата за брака е дискутирана по целия свят, като съществуват различни споразумения за брачно съжителство. Причината да говоря по тази тема е да заявя като апостол на Господа,3 че бракът между мъж и жена е свещен – той е постановен от Бог4. Аз отстоявам също и добродетелта на храмовия брак. Това е най-висшата и най-трайна форма на брака, която нашият Творец може да предложи на Своите деца.

Докато спасението е личен въпрос, възвисяването е семеен въпрос5. Само онези, които са женени в храма и чиито брак е запечатан от Светият Дух на обещанието, ще продължат като съпрузи след смъртта6 и ще получат най-висшата степен на селестиална слава или възвисяване. Бракът в храма бива наричан също селестиален брак. В рамките на селестиалната слава има три нива. За да получат най-висшата, съпругът и съпругата трябва да бъдат запечатани за време и цялата вечност и да спазват своите завети, които са сключили в светия храм7.

Най-благородният копнеж на човешкото сърце е един брак да продължи отвъд смъртта. Верността към храмовия брак прави това. То позволява на семействата да живеят завинаги заедно.

Тази цел е славна. Всички църковни дейности, успехи, кворуми и класове са средства, за да достигнем до възвисено семейство8.

За да стане тази цел осъществима, нашият Небесен Отец е възстановил свещеническите ключове в тази диспенсация, та съществените обреди от Неговия план могат да бъдат изпълнявани чрез надлежната власт. Небесните пратеници – включително Иоан Кръстител9, Петър, Яков, Иоан10, Моисей, Илияс и Илия11 – са участвали в това възстановяване12.

Знанието за тази истина, получена чрез откровение, се разпространява по земята 13. Ние, като Господни пророци и апостоли, отново оповестяваме на света, че “семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца”14.

Ние по-нататък оповестяваме, че “всички човешки същества – мъже и жени – са създадени по образа на Бог. Всички те са възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители и като такива всички имат божествена природа и съдба. Полът е съществена характеристика на личността в доземното, земното и вечното самосъзнание и цели.

В доземната действителност духовните синове и дъщери познавали и почитали Бог като техен Вечен Отец и приели Неговия план, чрез който децата Му могат да получат физически тела и да придобият земен опит, за да напреднат към съвършенство и напълно да осъзнаят своята божествена съдба като наследници на вечен живот. (Великият) план за щастие (на Небесния Отец) позволява семейните връзки да се обезсмъртят. Свещените обреди и завети, достъпни в светите храмове, дават възможност на отделните хора да се завърнат в присъствието на Бога, а на семействата да бъдат свързани за вечността”15.

Тази прокламация за семейството ни помага да разберем, че селестиалният брак ни дава по-големи възможности за щастие от всякакви други взаимоотношения16. Земята била създадена и тази Църква била възстановена, та семействата да могат да бъдат създавани, запечатвани, и възвисявани за вечността17.

Светите писания заявяват, “законно е (мъжът) да има една съпруга и те двамата трябва да бъдат една плът, и всичко това, за да може земята да отговори на целта на сътворението си”18. Друг стих потвърждава, че “нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа”19. Така бракът е не само възвисяващ принцип на Евангелието, той е божествена заповед.

Нашият Небесен Отец заявява, “това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”20. Единението на Неговия Възлюбен Син ни дава възможност да осъществим тези две цели. Заради Единението безсмъртието или възкресението от мъртвите стават реалност за всички21. И пак заради Единението вечният живот – което да живеем завинаги в Божието присъствие, “най-великият от всички Божии дарове”22 – става възможен. За да сме достойни да получим вечен живот, ние трябва да сключим вечни завети с нашия Небесен Отец 23. Това означава, че бракът в храма е не само между съпруга и съпругата; той включва едно партньорство с Бог 24.

Прокламацията към семейство също ни напомня, че “съпрузите и съпругите имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг”25. Децата, родени в този съюз, са “наследство от Господа”26. Когато едно семейство е запечатано в храма, то може да стане също толкова вечно, колкото е и самото Божие царство 27.

Такава награда изисква повече от изпълнено с надежда желание. От време на време чета в некролог от вестника за очакването, че скорошната смърт е събрала отново даден човек с починалия брачен партньор, когато в действителност те не са избрали вечната възможност. Вместо това те са избрали брак, който е валиден само докато и двамата са живи. Небесният Отец им е предложил един божествен дар, но те са го отказали. И отхвърляйки го, те са се отказали от Дарителя на дара28.

Едно силно изречение от Писанията ясно разграничава изпълненото с надежда желание и вечната истина: “Всички завети, договори, … задължения, клетви, обети, … или очаквания, които не са направени, сключени и запечатани чрез Светия Дух на обещанието от този, който е помазан, както временни, тъй и за цялата вечност, … нямат никакво действие, стойност или сила при и след възкресението на мъртвите; защото всички договори, които не са направени за тази цел, свършват, когато човеците умрат”29.

Тези истини са абсолютни. Членовете на тази Църква канят всички хора да ги научат и да се подготвят за вечен живот30. Ние каним всички да придобият вяра в Бог Вечният Отец и Неговия Син Исус Христос, да се покаят, да получат Светия Дух, да получат благословиите на храма, да сключат и спазват свещени завети и да устоят до края.

Божият велик план на щастието и неговите вечни благословии могат милостиво да бъдат разпрострени над онези, който не са имали възможност да чуят Евангелието в земния живот. За тях храмовите обреди могат да бъдат извършени чрез посредник31.

Но какво ще стане с многото зрели членове на Църквата, които не са женени? Те се справят с изпитанията в живота сами не по своя вина. Нека на всички да ни бъде напомнено, че според времето и начинът на Господ никоя благословия няма да бъде отказана на верните Му светии32. Господ ще отсъди и награди всеки човек според нашите искрени желания и действия 33.

Междувременно земните неразбирателства могат да всеят раздор в брака. Всъщност, всеки брак започва с двама души, които имат недостатъци. Той включва двама несъвършени души. Щастието може да дойде при тях само в резултат на искрените им усилия. Точно както хармонията на един оркестър идва само когато неговите членове полагат съгласувано усилие, така и хармонията в брака също изисква съгласувани усилия. Това усилие ще е успешно, ако всеки партньор намали личните изисквания и увеличи действията на любяща безкористност.

Президент Томас С. Монсън казва: “За да намерим истинско щастие, ние трябва да го търсим извън себе си. Никой не е научил смисъла на живота, докато не е оставил собственото си его в полза на службата на своя ближен. Службата на другите е сродна на дълга, чието изпълнение ни носи истинска радост”34.

Хармонията в брака идва само когато човек счита за най-висок приоритет благоденствието на своя брачен партньор. Когато това наистина се случи, селестиалният брак става реалност, донасяйки голяма радост в този и в идния живот.

Божият план на щастие ни позволява сами да избираме. Както моделите на купувача, ние можем да изберем селестиалния брак или по-нисши алтернативи35. Някои възможности за брак са евтини, някои са скъпи, а трети са лукаво изработени от противника. Пазете се от неговите предложения, те винаги довеждат до нещастие!36

Най-добрият избор е селестиалния брак. За щастие, ако първоначално е била избрана по-нисша възможност, сега тя може да бъде сменена с най-добрата. Това изисква голяма промяна в сърцето37 и постоянно лично развитие38. Така получените благословии си заслужават всяко усилие39.

Пълното реализиране на благословиите на брака в храма е почти извън нашето смъртно разбиране. Такъв брак ще продължи да расте в селестиалното царство. Там ние можем да станем съвършени40. Както Исус накрая получил пълнотата на славата на Отца,41 така и ние “може да дойдете при Отца … и в определеното време да получите от Неговата пълнота”42.

Селестиалният брак е основна част в подготовката за вечен живот. Той изисква да бъдем женени за правилният човек, на правилното място, с правилната власт и да се подчиняваме вярно на свещените завети 43. Тогава човек може да бъде уверен, че ще се възвиси в селестиалното царство Божие. За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Алма 42:8. Известен е също като “планът на … Бог” (вж. 2 Нефи 9:13; Алма 34:9), “планът на изкуплението” (вж. Яков 6:8; Алма 12:26, 30, 32–33; 29:2; 42:13), “план на спасението” (вж. Алма 24:14; 42:5) и “план на милостта” (вж. Алма 42:15, 31).

  2. 2 Нефи 2:25.

  3. Вж. У. и З. 107:35.

  4. Вж. У. и З. 49:15–17.

  5. Вж. Ръсел М. Нелсън, “Спасение и възвисяване”, Лиахона, май 2008 г., стр. 7–10.

  6. Вж. У. и З. 76:53; 132:7.

  7. Вж. У. и З. 131:1–3.

  8. Един пример за тази цел е заявеното в Писанията, че “задължението ти е към църквата вовеки и това е заради семейството ти” (У. и З. 23:3; курсив добавен).

  9. Вж. У. и З. 13.

  10. Вж. Матея 16:18–19; У. и З. 27:12–13; Джозеф Смит – История 1:72.

  11. Вж. У. и З. 110:11–16.

  12. Вж. У. и З. 128:8, 18; 132:45–46.

  13. Вж. 2 Нефи 10:2; 30:8.

  14. “Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49.

  15. Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49.

  16. Заявявал съм по-рано, че “бракът е мястото, където се изгражда социалния ред, извор на добродетел и основа за вечно възвисяване” (“Да подхранваме брака”, Лиахона, май 2006 г., стр. 36).

  17. Всеки път когато Писанията предупреждават, че “земята би била напълно опустошена”, това е във връзка с нуждата свещеническата власт да запечатва семействата заедно в светите храмове (вж. У. и З. 2:1–3; 138:48; Джозеф Смит – История 1:38–39).

  18. У. и З. 49:16; вж. и Битие 2:24; Матея 19:5; Марка 10:7–9; Моисей 3:24; Авраам 5:18; У. и З. 42:22.

  19. 1 Коринтяните 11:11.

  20. Моисей 1:39.

  21. Вж. 2 Нефи 9:22; Алма 12:8; 33:22; Еламан 14:17; Мормон 9:13; Моисей 7:62; Преводът на Джозеф Смит, Битие 7:69.

  22. У. и З. 14:7.

  23. Вж. У. и З. 132:19.

  24. Вж. Матея 19:6.

  25. Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49.

  26. Псалми 127:3.

  27. Вж. У. и З. 132:19–20.

  28. Вж. У. и З. 88:33.

  29. У. и З. 132:7; курсив добавен.

  30. Исус преподава тази идея на коренното население на древна Америка (вж. 3 Нефи 27:16–20). Вж. и 2 Нефи 33:4; У. и З. 42:61; Преводът на Джозеф Смит, 1 Иоаново 5:13.

  31. Вж. У. и З. 128:1–18; 137:7–8.

  32. Вж. Joseph Fielding Smith, Doctrines of Salvation, избр. Bruce R. McConkie, 3 т. (1954–56), 2:76–77.

  33. Вж. Алма 41:3; У. и З. 137:9.

  34. Church News, 5 юли 2008 г., стр. 2.

  35. See 2 Нефи 2:27; Яков 6:8.

  36. Сатана желае да бъдем окаяни като него (вж. Откровението 12:9; 2 Нефи 2:18; Моисей 4:6; У. и З. 10:22–27).

  37. Вж. Алма 5:12–14. подобна голяма промяна включва покаяние, прошка и подновена решимост да “дойдем в Христа и да станем съвършени в Него” (вж. Мороний 10:32).

  38. “Първите принципи и обреди на Евангелието са: първо, Вяра в Господ Исус Христос; второ, Покаяние; трето, Кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; четвърто, Полагане на ръце за даване дара на светия Духt” (Символът на вярата 1:4). Покаянието изисква пълна промяна към по-добро – тотално лично усъвършенстване.

  39. Вж. У. и З. 93:1.

  40. Вж. Мороний 10:32.

  41. Вж. У. и З. 93:13–14.

  42. У. и З. 93:19; вж. и У. и З. 66:2; 132:5–6.

  43. Вж. Bruce R. McConkie, Mormon Doctrine, 2-ро изд. (1966), 118.