Служението на ангели
Бог никога не ни оставя сами и без подкрепа в предизвикателствата, пред които сме изправени.
Когато Адам и Ева охотно започнали своя земен живот, те знаели, че в този телестиален свят ще се сблъскат с тръни, бодили и проблеми от всякакъв вид. Вероятно са си дали сметка обаче, че най-голямото предизвикателство не били трудностите и опасностите, които щели да изпитат, а факта, че вече щели да бъдат отдалечени от Бог, отделени от Този, с Който ходили и говорили, Който лично им давал съвет. След този съзнателен избор, летописът на сътворението гласи, “те не Го виждаха, защото бяха отстранени от Неговото присъствие”1. Сред всичко друго, което трябва да ги е безпокояло, със сигурност това ги тревожело най-много.
Но Бог знаел предизвикателствата, пред които те щели да се изправят и със сигурност знаел колко самотни и разтревожени те щели да се чувстват понякога. Така че Той непрекъснато се грижел за Своето растящо смъртно семейство, винаги слушал техните молитви и изпратил пророци (и по-късно апостоли) да ги учат, съветват и напътстват. Но във времена на специална нужда Той също изпращал ангели, Божии пратеници, които да благославят Неговите деца, да ги уверят, че небесата са винаги много близо и че Неговата подкрепа е винаги редом. Наистина, скоро след като Адам и Ева се озовали в самотния и печален свят, им се явил ангел2, който ги научил за значението на тяхната жертва и за ролята на обещания Спасител, Който щял да дойде и да извърши Единението.
Когато моментът за пришествието на този Спасител наближило, бил изпратен един ангел, който да каже на Мария, че тя ще бъде майката на Сина Божий3. После на цяло множество ангели била дадена задачата да пеят през нощта на рождението на бебето Исус4. Скоро след това един ангел щял да извести на Иосиф, че новороденото дете Го грозяла опасност и че това малко семейство трябвало да избяга в Египет, за да бъдат в безопасност5. Когато вече било безопасно да се върнат, един ангел предал тази информация на семейството и тримата се завърнали в земята на своето наследство6.
От началото, през всичките диспенсации, Бог е използвал ангели като Негови вестоносци, за да предадат обича и загрижеността, която Той изпитва към Неговите деца. При тези обстоятелства времето не позволявало дори повърхностен преглед на Писанията или на историята на последните дни, която е така изпълнена с разкази за ангели, служещи на хората на земята, но това наистина е богато учение с богата история.
Обикновено такива същества остават невидими. Понякога ги виждат. Но видими или не, те са винаги наблизо. Понякога техните задачи са изключително важни и са от значение за целия свят. Друг път посланията са по-лични. От време на време ангелите имат за цел да предупреждават. Но най-често те идват да утешат, да окажат милосърдно внимание и да дадат насока в трудни моменти. Когато в своя сън Лехий се озовава на едно плашещо място, “една мрачна и тъмна пустош”, както я описва той, при него идва ангел, “един мъж… облечен в бяла роба, … той ми заговори”, казва Лехий, “и ми заповяда да го последвам”7. Лехий го последвал на безопасно място и получил плана на спасение.
През живота си всички ние прекарваме известно време из “тъмни и мрачни” места, пустош изпълнена с тъга, страх или обезсърчаване. Дните на нашето съвремие са изпълнени с глобални тревоги около финансови кризи, енергийни проблеми, терористични атаки и природни бедствия. Те преминават в лични и семейни безпокойства не само за домове, в които да се живее и храна, която да се яде, но и за окончателната безопасност и благосъстояние на нашите деца и пророчествата от последните дни за нашата планета. По-тежък и понякога свързан с тях е етичният, моралният и духовен упадък, който може да се види в малки и големи поселища, у дома и в чужбина. Но аз свидетелствам, че ангелите все още биват изпращани да ни помагат, точно както са били изпращани да помагат на Адам и Ева, да помагат на пророците и дори да помагат на Самия Спасител на света. Матея записва в своето евангелие, че след като Сатана изкушава Христос в пустинята, “ангели дойдоха и Му прислужваха”8. Дори Божият Син, Сам Бог, имал нужда от небесна утеха по време на Своето временно пребиваване на тази земя. И тези служения ще продължат да се случват на праведните до края на времето. Както казва Мормон на своя син Мороний, който един ден щял да бъде ангел:
“… може ли денят на чудесата да е свършил?
И престанаха ли да се явяват ангели на чедата човешки? И оттегли ли се от тях силата на Светия Дух? Ще бъде ли оттеглен докато трае времето или докато земята съществува, или докато не остане един човек на земята да бъде спасен?
Ето, аз ви казвам, Не; защото… чрез вярата ангели се явяват и служат на човеците;…
Защото ето, те са… подчинени (на Христос) да служат според словото на Неговата заповед, явявайки се на онези, които имат силна вяра и непоколебимо съзнание във всяка форма на божественост”9.
Моля всеки, който чува гласа ми, да събере смелост, да бъде изпълнен с вяра и да помни, че Господ е казал, че “ще се бия в битките (ни) и в битките на децата (ни) и (в битките) на децата на децата (ни)”10. Какво правим, за да заслужим такава защита? Ние живеем според следните думи: “Търсете усърдно, молете се винаги и бъдете вярващи. (Тогава) всички неща ще работят заедно за ваше добро, ако ходите праведно и помните завета, който сключих(ме) един с друг”11. Последните дни не са време, в което да се страхуваме и да треперим. Те са време, в което да бъдем вярващи и да помним своите завети.
Говорих за небесна помощ, за ангели, изпратени да ни благославят в момент на нужда. Но когато говорим за онези, които са оръдие в ръката Божия, можем да си спомним, че не всички ангели обитават от другата страна на булото. С някои от тях ние ходим и говорим – тук, сега, всеки ден. Някои от тях са наши съседи. Други са ни родили и в моя случай, един от тях се съгласи да се омъжи за мен. Наистина, небесата сякаш идват при нас, когато видим Божията любов да намира израз в добрината и отдадеността на хора толкова добри и непорочни, че ми хрумва единствено думата ангели да ги опиша. От този амвон старейшина Джеймз Дън само преди няколко минути използва тази дума, за да опише този хор на Неделното училище за деца – и защо да не го направи? Като помним духа, лицата и гласовете на тези деца, нека споделя с вас разказа на един мой приятел и колега от УБЙ, вече покойният Клин Д. Баръс. Правя това с разрешението на неговата съпруга Мерилин и тяхното семейство.
Говорейки за своето детство, прекарано на обширна ферма в Айдахо, брат Баръс разказа за своето задължение всяка вечер да прибира кравите, за да бъдат издоени. Поради това, че кравите пасели в едно поле, разположено до често коварната река Тетън Ривър, в дома на семейство Баръс било наложено следното желязно правило – през дъждовния пролетен сезон децата никога да не прибират крави, които са преминали отвъд реката. Те винаги трябвало да се завръщат вкъщи и да търсят помощта на възрастните.
Една събота скоро след седмия рожден ден на брат Баръс, родителите обещали на семейството да отидат на кино, ако всички задачи бъдат изпълнени навреме. Но когато младият Клин пристигнал на пасището, кравите били прекосили реката, въпреки че тя била придошла. Съзнавайки, че рядко случващата се киновечер можела и да не се случи, той решил сам да прибере кравите, въпреки че множество пъти бил предупреждаван да не го прави.
Докато седемгодишното момче пришпорвало своя стар кон на име Банър в студеното и бързо течение, главата на коня едва се подавала над повърхността на водата. Възрастен ездач щял да бъде в безопасност, но на тази крехка възраст брат Баръс бил напълно потопен от течението, освен когато коня скачал напред няколко пъти, изкарвайки главата на Клин точно толкова, колкото той да си поеме въздух.
Сега ще прочета собствените думи на брат Баръс:
“Когато Банър накрая се изкачи на отсрещния бряг, аз осъзнах, че животът ми е бил в голяма опасност и че бях направил нещо ужасно – съзнателно не се бях подчинил на своя баща. Чувствах, че мога да изкупя вината си само ако върна кравите невредими у дома. Може би тогава моят баща щеше да ми прости. Но вече се беше смрачило и аз не знаех къде точно се намирах. Обзе ме отчаяние. Бях мокър и ми беше студено, бях се изгубил и се страхувах.
Слязох от стария Банър, паднах на земята до краката му и започнах да плача. Измежду дълбоките хлипания се опитах да кажа молитва, повтаряйки на моя Отец в небесата, “Съжалявам. Прости ми! Съжалявам. Прости ми!”
Молех се за доста време. Когато накрая погледнах нагоре, през сълзи видях една фигура, облечена в бяло, която вървеше към мен. В тъмното бях сигурен, че това беше ангел, изпратен ми в отговор на моите молитви. Не можех да се мръдна, нито да кажа нещо, докато фигурата се приближаваше – толкова бях изумен от онова, което виждах. Дали Господ наистина щеше да ми изпрати ангел, въпреки че бях толкова непослушен?
Тогава чух познат глас да казва, “Синко, търсих те”. В тъмнината разпознах гласа на баща си и изтичах в протегнатите му ръце. Той ме прегърна силно и тихо каза, “Притесних се. Радвам се, че те намерих”.
“Опитах се да му кажа колко съжалявам, но само несвързани думи излязоха от треперещите ми устни – “Благодаря ти… тъмнина… страх… река… сам”. По-късно същата вечер научих, че когато не съм се върнал от пасбището, баща ми дошъл да ме търси. Когато не намерил нито мен, нито кравите, той знаел, че съм пресякъл реката и че се намирах в опасност. Понеже беше тъмно и бързината била от значение, той съблякъл дрехите си и останал по дългото си бяло термично бельо, завързал обувките около врата си и преплувал коварната река, за да спаси непокорния си син”12.
Възлюбени братя и сестри, свидетелствам, че ангелите съществуват, както небесни, така и земни. Като правя това, свидетелствам, че Бог никога не ни оставя сами и без подкрепа в предизвикателствата, пред които сме изправени. Нито ще го направи “докато трае времето или докато земята съществува, или докато не остане един човек на земята да бъде спасен”13. Понякога, поради лични или глобални обстоятелства, ние може да се чувстваме отделени от Бог, изолирани от небесата, изгубени сами из тъмни и мрачни места. Често ние сами сме предизвикали тази беда, но дори и тогава Отец, Баща на всички ни, вижда и помага. И винаги сред всички нас ще има ангели, които идват и си отиват, забелязани или не, познати или не, смъртни или безсмъртни.
Нека всички ние с по-голяма готовност вярваме, и нека бъдем по-благодарни за Господното обещание, съдържащо се в един от любимите стихове на президент Монсън: “Ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят”14. И молейки се тези ангели да бъдат с нас, нека всички ние се опитаме да бъдем по-подобни на ангелите – с добра дума, със силна ръка, давайки израз на своята вяра и на завета, който сме сключили15. Тогава е възможно ние да бъдем пратеници на Бог, когато вероятно някое дете от Неделното училище за деца проплаква “тъмнина… страх… река… сам”. Моля се това да стане, в святото име на Исус Христос, амин.